Здравейте!
С известна доза закъснение (по-добре късно отколкото никога, както все ми се случва) се включвам с равносметката за последния маратон, в който взехме участие със сестра ми - "Българските книжни дракони".
Макар и времето да беше предостатъчно за свършването на минимум две книги по моя си собствен критерии и способности, успяхме да приключим само по една - "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" и "Целувка в Ню Йорк". А ето и по няколко думи и за двете:
"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман
Р: Както вече споменах нямах търпение да се захвана с нещо написано от този човечец и очакванията ми се оправдаха. Макар и със скромните си 86 страници, книжката определено е доста "голяма" по съдържание. Историята беше написана по доста интересен, макар и на моменти объркващ начин. Разказва се за един дядо, сбогуващ се с внука си и баща със сина си.Книгата проследява постепенното загубване на спомените на главния ни герой. И всъщност ние сме в неговия мозък и виждаме как всичко е подредено, така че някой от най-важните неща свързани например с внука, сина или любимата, да не бъдат забравени. Изключително интересна и емоционално наситена история, за която смятам, че всеки би могъл да отдели един ден.
"Целувка в Ню Йорк" от Катрин Райдър
Б: "Целувка в Ню Йорк" е една романтична, красива история, развиваща се по време на Коледа. Книгата е прекрасен пример за това как в живота, особено в любовта, сладкото и горчивото вървят ръка за ръка. Така и тук имаме и от двете, приятно балансирани, поднесени с доза хумор. Приятно четиво, което имах възможността буквално "да изям" за 2-3 дни. Да не говорим за поуките, които можем да си извлечем, които са не само за хора с разбити сърца. Благодарности на сестра ми за препоръката да прочета тази книга ( ако трябва да съм честна всичките книги за маратона бяха по нейна препоръка ) положила началото на коледното ми настроение. Не се шегувам, вече започнах с коледните песни и филми!
И продължаваме с другите няколко започнати и недовършени в рамките на маратона книги:
"Дзен в изкуството да пишеш" от Рей Бредбъри
Р: За жалост успях да стигна само до 50-та страница *shame*. Книгата честно казано си ми вървеше доста бавно и въпреки това ми харесва и е интересна. Не мисля да се насилвам с нея, а по-скоро, когато се чувствам на вълна "писателски съвет" просто да я отворя и да си почета.
Б: На мен за тази книга просто времето не ми стигна, защото бях физически ограничена, а и ми вървеше бавно, което смятам се дължи на жанра. "Дзен в изкуството да пишеш" е книга, която би помогнала на всеки бъдещ творец в първите му стъпки. Записах си някои неща и си отбелязах други, които да погледна по-късно, защото смятам, че една такава книга е като директен урок от вече преуспял, доказал себе си писател, което автоматично я превръща в скъпоценно бижу за всяка домашна библиотека. А дори и да не пишеш, защо пък не?! Чистото любопитство би те тласнало към нея, за да разбереш малко или много през какво минава един писател, за да стане това което е.
"За да си спомня" от Лара Ейвъри
Б: Последната книга, която не можах да завърша за маратона. Постарах се да я завърша до 16-ти, но уви, стигнах до 320 от 391 страници. По всички параграфи това си беше real challenge. Мисля, че нарочно съм избягвала такива книги - за болни хора, може би съм смятала, че не би ми понесло, а може би е защото смятам, че живота на моменти е достатъчно жесток, защо трябва да чета и за това. Но след тази книга разбрах, че те ни учат да приемаме хората около нас такива каквито са. Защото такива хора в действителност има и сблъскаме ли се с тях трябва да знаем как да ги приобщим, а не да ги отблъсне. Дори и само на хартия, срещата с тях е достатъчно поучителна. И разбира се книгата не е само за генетичната болест на Сами Макой. Тя ни потапя в един важен етап от човешкото развитие - завършването на гимназията, отиването в колеж, промяната в живота на младия човек. Историята на Сами е пропита с мечти и копнежи, които се разпадат при сблъсъка с реалността, но пламъка на надеждата, устремеността и желанието на героинята да се бори срещу всичко и всички заслужават уважение.
Това е от нас по отношение на равносметката. Но прекрасните организаторки на маратона бяха измислили и нещо доста интересно, което се случва в страницата на събитието във фейсбук. Всеки ден някоя от Калина, Криси и Ваня, качваше по 2 въпроса и така общо 16, които сформираха един своеобразен книжен лексикон. Нашите отговори може да очаквате утре!
 се включвам с равносметката за последн...){kind=link}
0 Comentarios