Ревю на книгата "След щастливия край" от Анна Тод

Най-сетне пиша......и най-сетне ревю (сигурно това си мислите).
Няма да се оправдавам на дълго и на широко,но месец Май не беше отново много ползотворен по отношение на книгите.Прочетох малко,за което искрено съжалявам,но пък месеца беше изпълнен с много емоции,балове,ангажименти.И колкото и странно да звучи съм доста позитивно настроена за месец Юни (макар ужасната жега и класните).

Но стига с това......време е да се върна към писането.

Свърших книгата преди месец,но това няма значение,защото дори сега моа да усетя завладелите ме тогава емоции.
Не беше лесно да прочетеш тази поредица.Четох я цял месец....на много пъти ми идваше да се откажа и да я захвърля настрани,но уви не можах.И може би така е по-добре.
Мога да кажа,че четвъртата книга хич не беше лесна за четене и наситена с адски много "сурови" емоции,както се казва.
Беше много красиво написана,и описана,че едва ли не физически усещаш нещата през които минават героите,за което свалям шапка на Анна Тод.Може би с тази от 4-те книги ме спечели наистина.
Книгата беше перфектния завършек на историята на Теса и Хардин.

Няма да казвам много,тъй като това не трябва да се говори,а трябва да се прочете.И може би това ревю ще изпълня с малко повечко цитати.
Но отново в стила на Анна Тод,в стила на тази поредица.......изгубих бройката на това колко караници,раздели и събирания е имало.На моменти се дразнех адски много на факта че героите пак са разделени.Отново се ядосвах на глупави изводи и безсмисленото даване на време един на друг.И колкото и странно да звучи след време разбирах решенията им и всъщност ги подкрепях.

Това наистина е една от най-реалистичните книги.Наистина успява да засегне реални,човешки ситуации.Но четенето не беше лесно....тази е може би книгата,която бих прочела пак (да обичам да препрочитам книгите,които наистина са ме накарали да чувствам).На тази книга плаках от първите редове толкова много че на другия ден очите ми бяха червени,подути и всички ме питаха какво е станало,а не бях плакала така на книга от много време.
"The mental breakdown",в който беше попаднала Теса беше ужасяващ.Колкото и в началото да не исках тя да е с Хардин и да мислех че връзката им е нездравословна........се чувствах толкова зле за Хардин и начина по който Теса го отблъскваше.Честно,усещах болката и на двамата.

"Her complaining felt overwhelming to him, he didn’t want to hear the worst parts of himself being thrown at him. He wanted her to think he was perfect, the way she was to him."

 По-нататък в книгата имаше една доста дълга раздяла на героите......след нея имаше доста интересен "plot twist",при който аз отново не успях да разбера реакциите на Теса.....след това отново раздяла.Когато най-сетне се събраха окончателно,без следи от хората които бяха в началото,създавайки живота си заедно.
Епилогът беше дългичък и досега не бях срещала такъв.

















Като за край искам да кажа,че не се спуснах в това приключение просто ей така.За пореден път казвам,че бях адски скептична (както много други хора),ядосвах се много,НО въпреки това прочетох поредицата и не съжалявам,и определено ще прочета следващата.Наистина е едно странно,объркано,влудяващо приключение.....съгласна съм с всички негативни и положителни коментари за поредицата....и въпреки това горещо я препоръчвам на всички,които обичат този жанр,а и за другите също.

0 Comentarios