сряда, 22 февруари 2017 г.

Book Review: "Никога достатъчни" от Симона Стоева


 Оценка в Goodreads: 4.5/5

Здравейте!

Сигурно си мислите "АЛЕЛУЯ" аз се сетих да пиша отново в блога и то не с какво, а с ревю. Надявам се все още помня как се прави, хахаха.
Бях решила още щом свърших тази книга през месец Декември, че ще и напиша ревю в началото на 2017 и всъщност исках това да е първото ми ревю в блога за новата година. Е, не е началото на годината, но определено е първото.

Като за начало трябва да споделя колко се развълнувах от факта, че имам тази книга в ръцете си и ще я прочета. Не знам защо, може би защото е написана от така да се каже "наш" човек от блогърското общество. Може би защото и е дебютния роман и няма начин да не се е вълнувала за това какви отзиви ще получи, та и аз се вълнувах да я прочета.

Това ми е сигурно първата българска книга от съвременната литература. Поставих си за цел да чета повече български книги тази година и се старая да си изпълня целта. Просто винаги съм гледала скептично на тях.

"Никога достатъчни" е една прекрасна книга. Чете се хем бързо, хем бавно, интересна е, написана е по един много любим за мен начин, а именно главите са разделени на минало и настояще. Така имаме все едно две сюжетни линии и малки парченца от един голям пъзел и е определено интересно, защото постоянно имаш въпроси от миналото, от бъдещето и така четеш все по-бързо и по-бързо. Но пък беше изпълнена и с много детайли, които понякога на някой книги ако не са написани така умело те карат да искаш да свърши по-бързо, но тук не беше така. Детайлите според мен бяха най-големия плюс на книгата и почеркът на авторката.



Книгата разбира се се развива в България и конкретно в два града - Варна и София. Доста бързо свикнах с обстановката на българските градчета ( имам предвид, че както казах не съм свикнала да чета български книги, а още повече такива, развиващи се в България *логика*) .
Всичко в тази книга беше така красиво написано и описано, че честно да си кажа, когато я чета втори път май ще минавам доста с розовия маркер. Толкова красиво описани моменти, че имах чувството че чета поезия, исках цели страници да си отбелязвам.

Стига съм плямпала, да преминем към същинската част. Нашите главни герои са Теа и Джей Пи. Тяхната история започва отдавна, преди цели 15 години, когато Теа едва е завършила гимназия. Още в първите страници на книгата ни обгръща едно такова приятно и топло чувство. Виждаме две най-добри приятелки, правещи си планове за бъдещето. Повярвайте ми супер много харесах връзката на Теа и Даниела, такова приятелство всеки човек трябва да има. Дори след всичките тези 15 години те все още са приятелки и все още се подкрепят и пазят една друга, а всъщност са толкова различни. Теа ни е представена като едно затворено, прекалено предпазливо и срамежливо момиче (след време и като една доста рационална бизнес дама), а Даниела е пълната и противоположност, с две думи лудетина и купонджийка.

Любовта на нашите главни герои пламва от пръв поглед. Те се срещат случайно на едно новогодишно парти, на което Теа отива след доста убеждения И от там започва историята на тяхната любов и не само...
" Тя видя неговото почти незабележимо кимване и погледът му запечатан право върху нейния - ирисите на пъстрите му очи се преплетоха, изгубени в дълбочината на очите и.
Едно непознато чувство, заседна и в двамата.
Такова, каквото не се побираше в изречение,
такова, на което думите му стягаха. "

Погледнете само колко красиво е написано *фенгърлствам*!

Тази любовна история върви ръка за ръка с болката. Щастливите моменти на Теа и Джей Пи ми се сториха толкова малки и кратки, исках да са щастливи и нищо да не се изпречва пред щастието им, защото бяха перфектната двойка, идеални един за друг. Тя с нейната доза предпазливост, а той с неговото търпение и внимание. Срещнеха ли се тези двамата в някоя глава и от страниците се изливаха красиви думи и емоции, нямаше как да не се влюбиш в тях.
" Той разтресе главата си насреща и и я покани да влезе. Подаде ръката си напред към входа на къщата и дори не забеляза, когато неговата усмивка докосна нейната и и обеща да я обича. "

Но както написах в тази история има и болка. През голяма част от времето миналото на Джей Пи за нас бе загадка. Не знаехме почти нищо, а когато получавахме малки парченца, за да сглобим цялостния пъзел и да погледнем завършената картина - аз бях ядосана. Бях ядосана на Джей Пи и повярвайте ми, и вие ще сте му. 
" Виждаше се - един глупак, някога отказал се от мнение, глупак подал кормилото за управление на живота си в ръцете на друг. Смирено, без съпротивление. Абсолютен глупак, който сега му се присмиваше с цяло гърло и го гледаше с подигравка. "
Понякога ето такива глупави решения могат да съсипят нечии живот, да го завъртят на 360 градуса. Ето такива глупави решения могат да ти отнемат щастието за дълго време...
" -Изминаха петнадесет години.
-Да, ето това е жалкото - с горчивина добави Даниела. - Че изминаха петнадесет години, в които двамата най-перфектни на теория хора, които познавам се преструват, че са щастливи от живота, който живеят и изборите, които направиха. "
Книгата за пореден път споменавам е прекрасна. С две ръце горещо я препоръчвам на тези, които още не са я прочели или се чудят дали да я прочетат. Красива е и отвътре и отвън (май забравих да вметна колко много ми хареса корицата, направо се влюбих в тези топли цветове), повече от интересна е, има прекрасна любовна история и герои, в които няма начин да не се влюбите, а и все пак е на български автор!
" -Такава си една...- засмя се той насреща и и направи кратка пауза . - Никога достатъчна - а устните и ахнаха в изненада. "

P.S Съжалявам ако ревюто е малко хаотично, но така ми се случва, когато прочета книга, която много ми е харесала и просто не знам какво да кажа/напиша освен ВСИЧКО, но така не може.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар