петък, 22 януари 2016 г.

The Sick TAG

Благодаря на Мари за тага,и отново съжалявам за това че го правя толкова късно,но по-добре късно от колкото никога,нали?

1.     Диабет – сладка книга, наистина сладка.
Може би тук ще сложа някое от колежанските романчета,които съм прочела като "Ще те чакам" на Джей Линн;"The Deal" на Elle Kennedy.



 
2.     Едра шарка – книга, която си прочела веднъж и никога повече няма да прочетеш.
Няма книга,която да не ми е харесала,че да не искам пак да я чета.Но тук бих сложила "Аз преди теб"...определено не е книга,която да четеш няколко пъти,поне за мен(скоро може да очаквате ревюто).



3.     Грип – книга, която се разпространява като вирус.
Не знам честно казано.Определено като вирус се разнасят някой книги,на които ще им излизат скоро филми.

 

 
4.     Цикъл – книга, която четеш всеки месец, година или просто често.
Не ми се е случвало,но може би книгите на Колийн Хувър,или по-точно  "Ugly Love",също така и "Друговремец" на Диана Габалдон.




5.     Безсъние – книга, която те е държала будна цяла нощ.
Няма една определена,защото на почти всички книги стоя до късно.


 
6.     Амнезия – книга, която е забравена и не е успяла да остави голям отпечатък. 
Наистина не мога да се сетя.


 
7.     Астма – книга, която те остави без дъх.
Много са..."Без Хоуп";"Аз преди теб";"Ugly Love"


 
8.     Недохранване – книга, която не дава храна за размисъл.
Ами като цяло винаги намирам над какво да размишлявам във всяка една книга.


 
9.     Travel Sickness – книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството. 

"Друговремец"
 Сигурно вече няма някой,който да не го е правил,но аз да кажа,че всеки може да го направи ако не е.

неделя, 17 януари 2016 г.

The Book TAG

Благодаря на Мари за тага,с удоволствие ще го направя.

1.Имате ли определено място в къщи, където обичате да четете?

По принцип мога да чета навсякъде,но най-вече в моята стая,на леглото.

2. Когато започнете глава/част от книга довършвате ли я до край или спирате някъде по средата? 
Ако ми се наложи да спра по средата,колкото и да не ми се иска го правя.Но гледам винаги да си свършвам главите докрай,което естествено води до следващата глава :D.

3.Ядете или пиете ли, докато четете? 
И ям,и пия.Може би по-често ми се случва да пия,и естествено се ядосвам ако оцапам нещо.
4. Можеш ли да четеш, докато слушаш музика или гледаш телевизия?

Да мога,но за музиката зависи каква е...понякога ме разсейва.И на телевизия съм чела и определено не ми пречи ако книгата ме е грабнала и съм се вглъбила в нея.


5. Една книга в даден момент или няколко наведнъж?

Случвало се е да чета две наведнъж,и не е като да съм се обърквала,което е чудно.Но една книга в даден момент си е най-добре.

6.Четене вкъщи или четене навсякъде?

Предпочитам мястото на което чета да а е уютно и спокойно.Но разбира се съм ученичка,пътувам  и ми се налага да чета едва ли не навсяъде.Но предпочитам у дома.

  
7.Четене на глас или четене на ум?
Когато съм сама понякога чета на глас,но почти винаги си чета на ум.Ако книгата е на английски е хубаво от време на време да чета на глас за да си упражнявам езика,и го правя.



 
8.Четеш ли напред и прескачаш ли страници?

Да,понякога докато чета или ако съм попаднала на някое доста дълго описание,прескачам напред само за да видя кога има диалог :D. 



9.Електронна книга или книга с твърди корици и нови листи?
За жалост ми се налага да чета повече електронни книги,защото просто ги няма преведени на български език,но винаги предпочитам новата книга.А дали е с твърди корици няма значение.

 
10. Последната книга, която прочете?

Последната която прочетох беше: "The Mistake"-Elle Kennedy


11. В какъв жанр са книгите, които обичаш да четеш? 

 Young Adult.New Adult,Contemporary.


12. Любим автор? 
 Колийн Хувър,Кристина Лорен,Диана Габалдон и Elle Kennedy.


13. Любим цитат? 

Тук не мога да сложа само един,защото от една книга изваждам минимум 15 цитата,затова ще сложа няколко,които ще са написани на английски.Не знам защо но ми звучат по-добре на английски :D.
 

"There are people you meet that you get to know,and then there are people you meet that you already know"-->"Confess" by Coleen Hoover.

"I fell in  love the way you fall asleep:slowly and then all at once"-->"The Fault In Our Stars" by John Green.


На последният цитат ще сложа направо снимаката,защото тя казва всичко...



 И за финал едно поздравче.

 

 


One lovely blog award

Благодаря на Мери Александрова за номинацията.
Правила:
1.Благодари на блогара, който те е номинирал.
2.Копирай правилата.
3.Напиши  7 факта за себе си.
4.Номинирай  15 други блогара за наградата и се подсигури, че  знаят.
5.Сложи същата снимка в блога си и последвай блогара, който те е номинирал.

Нека преминем към фактите:
1.Обожавам да се лакирвам.Имам около 50 лакове и не знам дали това е много.
2.Невероятно луда съм  по футбола и най-близките ми хора го знаят.
3.Имам по-голяма сестра,която много обичам.
4.Много бързо се изнервям и паля.
5.Обожавам да слушам музика.
6.Всяка година на 1 януари вкъщи гледаме Виенската Филхармония.
7.Имам 2 кучета и 3 котки.

Няма да изпълня едното правило,както Илияна,просто защото го правя много късно,но все и не можех да намеря време,за което съжалявам.



вторник, 12 януари 2016 г.

Ревю на книгата "Друговремец" от Диана Габалдон





Първо искам да се извиня за дългото отлагане на ревюто,а и като цяло за това че не съм поствала от толкова време.Честита Нова Година!(доста закъснялo,но все пак).Имах малък проблем с компютъра,а и празниците...знаете как е ядене,приятели,семейство и т.н.НО ето че най-сетне дойде времето на „Друговремец“.
Ще започна с това как никак не ми беше лесно да напиша ревю,не знам защо.Може би защото книгата е доста обемна и просто не знам какво да кажа и какво не….но прочетох няколко ревюта от GOODREADS и си направих записки.А как  всъщност реших че искам да чета книгата?......ами всичко започна с TUMBLR и едно клипче на Джейми и Клеър от сериала,след това с един цитат от книгата…и ме грабна,а и докато я четях гледах сериала и беше супер преживяване.



Това е може би първият,но не и последен исторически  роман,който чета.По принцип това не е жанрът който доминира при мен,но пък съм гледала и гледам с огромен интерес много исторически сериали.Книгата е доста умело написана.По много интересен начин се преплитат историческите факти,романса и фантастиката.Отдавна не съм чела книга с малко или много фентъзи,но това тук си беше достатъчно.Цялата история започва с Клеър,живееща в 1945 година.След 6 години войната най-сетне свършва,работата и като медицинска сестра приключва и тя се завръща при Франк,своя съпруг.Не мога да кажа много за него,просто защото не беше кой знае колко развит като персонаж,но определено връзката му с Клеър не беше кой знае какво.Та едва ли не те не се познаваха вече,защото за тези 6 години,са се видели общо 10 дена……представете си.И разбира се са се отдалечили един от друг.Заминавайки на втори меден месец в Инвърнес,Шотландия те тръгват на пътешествие към преоткриването на взаимоотношенията си.И  едва ли са очаквали това което ще им се случи там.


„Това е странното в чашката ти,скъпа.Всичко в нея си противоречи.Виждам извито листо,“пътешествие“,но го пресича скъсано,което значи,че няма да пътуваш,И непознати има,няколко.Единият е съпругът ти,ако тълкувам листата както трябва.“
И идва моментът на фантастиката…Клеър се пренася в 18-ти век,през далечната 1743….200  години назад във времето.Цялото пропадане назад беше доста интересно за четене…начинът по който е описано е доста завладяващ.И разбира се сблъсъка на Клеър с хората,традициите и животът в Шотландия преди 200 години.Имаше адски много смешни моменти в които мъжете не можеха да я разбират,и тя искаше неща от тях които все още не съществуваха.Срещата с Джейми….просто нямах търпение за нея,когато всичко се случваше аз просто захвърлях книгата и си казвах „Ето го,това е той,най-сетне“.
 

„Чувствах странна близост с този млад непознат шотландец-вероятно отчасти заради ужасната му история и отчасти  заради  дългата езда в мрака,унесени и притиснати един в друг“




Определено от самото начало се усещаше напрежението между тях двамата и като читател нямах търпение връзката им да се развива.И от цитата най-вероятно се чудите каква ли е тази ужасна история…..наистина е ужасна и в книгата има доста брутални  моменти,но ще трябва сами да прочетете.


Харесах Джейми  от самото начало.Интелигентен доста в сравнение с някой други мъжки персонажи в книгата.Изключително красив едно на ръка,но и много справедлив,честен,мил и грижовен, джентълмен не само към Клеър,но и към всички други жени,нещо което поне според мен не е много присъщо на тези шотландски мъже,а и все пак така изглежда от книгата.Определено влизащ в графата book boyfriends.А и с  невероятните неща които говореше на Клеър...определено…


"Какво точно беше?...Малко е езическо,но по тези краища е обичай да има и кръвен обред…Какво значат думите?...
Ти си кръв от кръвта ми,кост от костта ми.
Отдавам ти тялото си,за да сме двамата един.
Отдавам ти духа си,докато на живота ни настъпи краят.“


Наистина тези думи звучат много хубаво и вълнуващо…но и сякаш бракът на Клеър с Джейми значи много повече,от колкото този с Франк.Клеър като персонаж я харесах невероятно много и мога да кажа че е любимата ми женска героиня. Тя е силна,отстояваща позицията си жена,умна и интелигентна,разбираща някой неща може би повече от колкото трябва особено в 18 век. Но разбира се като всеки герой/героиня и тя имаше моментите в които исках просто да я убия.Например когато не мислеше за последствията от глупостите които върши.От друга страна пък я разбирах защо и как се държи в определни ситуации.И да знам колко противоречиво звучи това,но все пак така е по-интересно.


В един момент от книгата аз самата се зачудих какво трябва да направи Клеър?Кое е правилното,макар че за да сме честни не ми пукаше кое е правилно и кое грешно.Разбира се исках Клеър да остане с Джейми (да очаквано в книгат идва момент в който тя трябва да зибере при кого иска да остане),защото ги харесвам адски много и историята на любовта им е завладяваща,НО разбира се се замислих за това какво бъдеще има тя с него.Докато е в 1743 година тя има нещо като пророческа дарба,защото идва от бъдещето и знае какъв ще е краят на драматичните битки задаващи се в Шотланидя.Битки които завършват трагично за всички Шотландци от онова време.Слага се краят на клановете.Което ни навежда на мисълта че след Якобитското въстание Джейми най-вероятно няма да е жив.От другата страна пък е според мен  не толкова щастливият и живот с Франк в 1920 година. И за мен с Джейми,Клеър изпитва емоции които  не е изпитвала с Франк.



Ще вървя вече към заключението….съжалявам за малкото цитати,но разберете ме трябва да прочетете книгата,не аз да ви пиша цитати :D. Тази книга ме накара да се поразровя малко из Шотландската история и по-точно за Бони Принц Чарли и Якобитското въстание.Както и инфо за различните кланове на Шотландия (доста е интересно). Харесха  ми всъщност всички малки детайли.Най-вероятно книгите са толкова дълги заради всичките тези детайли,но всъщност те са едно от най-важните неща .Авторката иска да ни потопи изцяло в атмосферата на Шотландия.Живота на хората там през времето на клановете и мъжете в килт.Всичките малки описания на облеклата,растенията за които Клеър се грижи,малките подробности за времето,и всички исторически факти само допринасят до цялостното потапяне на читателя в книгата,за което мога само да благодаря на Диана Габалдон.
Прочетете я заслужава си!!!