вторник, 13 февруари 2018 г.

Book Quotes #3 "Костенурки До Безкрая" от Джон Грийн



  • "Аз обаче започвах да научавам, че животът ти е история, разказваща за теб, а не тази, която разказваш ти. Разбира се, ти си въобразяваш, че пишеш собствената си съдба. Налага се...Ти си мислиш, че си художникът, но на практика си платното."
  • "Не обичам да употребявам често думата любов. Чувството е твърде хубаво и рядко, за да се омаловажава с прекалена употреба."
  • "Имам душата на собственик на частен самолет и живота на пътник в обществения транспорт."
  • "...само аз и необятното небе, и си мислех, че небето е в единствено число, сякаш е едно нещо. Но небето не е едно нещо, а всичко."
  • "Начинът, по който говореше той за мислите си, беше начинът, по който аз ги преживявах - не избор, а съдба. Не каталог на съзнанието ми, а негово отрицание."
  • "Никой не казва довиждане, ако не иска да те види отново."
  • "- Едно от предизвикателствата на болката - физическа или психическа, е, че наистина може да подходим към нея само чрез метафора. Болката не може да бъде описана като маса или тяло. В известен смисъл болката е противоположност на езика...Ние сме същества, толкова зависещи от езика, че ако не сме в състояние да назовем нещо с думи, в известна степен за нас то е непознато."
  • "Думата "влюбен" ми звучеше странно, все едно определението "в любов" представляваше море, в което се давиш, или град, в който живееш. Не е необходимо да бъдеш в нещо друго - в приятелство, в гняв или в надежда. Единственото, за което може да бъдеш в, е любовта."
  • "Да четеш нечии стихове е все едно да го гледаш разголен."
  • "Помъчих се да ѝ обясня, че има нещо изключително странно и смущаващо в мисълта, че единственият начин да станеш този, който си, е като приемаш лекарства, променящи същността ти."
  • "Харесвам ръцете ти. Харесвам дългите ти пръсти и вътрешната страна на китката ти, цвета на кожата ти там и всичките вени под нея."
  • "Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си."
  • "Сърцата ни бяха разбити на едни и същи места. Това е нещо като любов, но може би не съвсем същото."
  • "Имаше някакво облекчение в това да виждаш собствената си незначителност, изложена пред очите ти, и осъзнах нещо, което Дейвис сигурно вече знаеше - спиралите се стесняват безкрайно, колкото по-навътре ги следваш, но се уголемяват безкрайно, колкото повече ги следваш навън."

вторник, 6 февруари 2018 г.

Book Review: "Костенурки До Безкрая" от Джон Грийн

Оценка в Goodreads: 5 /5
"Младежкият здрав разум остана в XX век."

Когато разбрах, че Джон Грийн ще пуска нова книга се развълнувах, макар и да не съм един от върлите му фенове и съм чела само две негови книги. Харесвам начина му на писане и до сега никога не съм оставала разочарована. 
Същото беше и с тази книга. Въпреки че анотацията е доста семпла, кратка, объркваща и определено не ми привлече моментално интереса, проявих желание да прочета книгата и се радвам, че го направих.

Историята разказва за Аза, едно на пръв поглед нормално момиче, което заедно със своята най-добра приятелка Дейзи решават да се заемат със случая по намирането на избягалия милиардер Ръсел Пикет и така да спечелят наградата от 100 000 долара.

Да, това звучи като доста забавна история, но всъщност самата книга хич не е толкова забавна. "Костенурки до безкрая" е много истинска и нелека история, за това какво е да живееш в собствената си глава. Вглъбен дотолкова в света около себе си, че това ти вреди. Да живееш с постоянен наплив от излишни и обсебващи, тревожни мисли, които не можеш да спреш. Да не си способен сам да избираш какво да мислиш и какво да се случва с теб, просто защото когато изпаднеш в една такава мисловна спирала не знаеш как да функционираш. Ето това е светът на 16-годишната Аза.

Честно да си кажа не беше много лесно да се чете тази книга, тъй като е от лицето на главната героиня и някак си да си в нейната глава през тези 270 страници е ужасно и изтощително. Тя е човек, който се мрази - себе си , тялото си, мислите си. Смята, че е дразнеща за околните, мисли се за луда и за човек, за когото няма някакъв положителен изход от живота, който води.
Единственото, което иска е да функционира като "нормален" човек и да не е това, което е.
 "Мразех тялото си. Отвращаваше ме - косата, капчиците пот, кльощавата фигура. Кожа и кости, скелет, жив труп. Исках да изляза от тялото и мислите си, но бях затворена в това нещо, както и всички бактерии, които ме колонизираха."
Мисля че е главната цел на Грийн с тази книга е да ни покаже какво е да си човек с ОКР ( Обсесивно Компулсивно Разтройство ) и постоянно да преживяваш екстремни тревожни състояния. Самият той страда от него и предполагам в героинята си Аза е вложил голяма част и от своя собствен experience .
Показва ни какво става в главата на такъв човек от първо лице, но също така и отношението на другите, което е изключително важен фактор. 


"Не искам да кажа, че си лоша приятелка или нещо такова. Но изглеждаш малко измъчена, а така измъчваш всички около теб, което понякога е болезнено."
Може би най-омразният ми герой в цялата книга или по-точно единственият, който не харесвам е Дейзи. Това за мен лично не беше примерът за "най-добра приятелка", тъй като се случиха някои неща, които не мисля, че бяха правилни от нейна страна, а и още повече, че тези конкретни неща караха Аза да се чувства още по-зле от обикновеното. И единствената мисъл в главата ми беше за това как може да се наричаш приятел на този човек, а с действията и думите си да нанасяш удари по толкова крехката му психика.
"Сега се видях през очите на Дейзи - безразсъдна, безпомощна, безполезна. Все без."
Това е главно книга, която учи. Изпълнена с толкова хубаво описани и написани неща, че има какво да си отбележите на почти всяка страница. Учи ни на това как да възприемаме хора, страдащ от това разтройство ( близки, приятели, а защо не и непознат ) или от каквото и да било друго, защото хората сме възможно най-лошите животни и сме най-лошият си враг. Затова е хубаво да се четат такива изключително добре написани книги като тази, от които да черпим някакво познание и да си вадим някакви изводи относно живота и околните.
Определено я препоръчвам на всеки, защото е едно доста добро четиво, в което няма излишни моменти, и което би се харесало на всеки читател, независимо от любимия му жанр, защото това е просто книга за живота!

" - Под тази костенурка надолу има все костенурки.
   - Под тази проклета костенурка надолу има все костенурки, Холмси. Ти се мъчиш да откриеш костенурката на дъното на безкрайна кула, но не става така.
   - Защото под тази костенурка надолу има все костенурки - повторих, изпитвайки нещо като духовно прозрение."


Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

неделя, 4 февруари 2018 г.

Monthly Favorites: Books



Здравейте, strangers!

Как сте? Как минава грипната ваканция ( въпреки че едва ли при всеки от вас е имало такава )? Сигурно си мислите, че за тези 2 седмици успях да прочета някоя и друга книга, да използвам цялото това време за нещо полезно? Да, ама не. Аз си мързелувах, гледах си сериалчетата и най-важното - прекарвах време със семейството.
Е, да, открадвах си някоя и друга глава от време на време.

И така общо взето имам една приключена книга за 2018-та, която започнах края на миналата година и това е: "Стъкленият Трон" от Сара Дж. Маас. След като прочетох "Дворовете" не изпаднах в книжен махмурлук ( за щастие ) и може би, не исках да спирам с книгите на Сара и веднага започнах другата ѝ поредица. Оцених книгата с 4,5 звезди, защото като че ли нещо ми липсваше, но въпреки това ми е интересна и продължавам да си я чета ( вече съм на втората книга ). Усетих се, че я проточвам, предполагам, за да не свърши толкова бързо 😄.
 





Между първата и втората книга от "Стъкленият трон" реших да започна една книга, която имах огромно желание да си я купя, а около една година си стоеше на рафта без да съм я пипнала. Става въпрос за "Далече от безумната тълпа" от Томас Харди. Класика, а аз към тях имам слабост. Исках да я прочета главно, защото е класика, но и защото има филмова екранизация.
Вече съм на повече от половината на книгата и мога да заявя, че ми харесва. Не е лесно да я прочете човек, заради начина на писане, всичките тези дълги описания, които на моменти те отегчават. Но установих едно нещо, че се свиква, щом действието започне да се развива, всичките тези описания стават полезни, а и понякога приятни, просто трябва да се свикне.
Дори четейки тази книга си поставих едно правило, че за да определя дали една книга ми харесва или по-скоро дали ще продължа да я чета, трябва да мина минимум стотната страница. Дали след като я приключа ще напиша ревю, не знам, но определено ще споделя някакво по-цялостно мнение тук или в буукстаграм.


А сега ето и няколко книги, които искам да си купя идните дни, защото буквално вече не мога да се сдържа. Предполагам знаете как е, ние книжните плъхчета не можем да се сдържаме да не си купуваме нови книги, не че нямаме предостатъчно непрочетени.
През Януари си взех само една книга, за която обаче нямах никакво търпение да я имам вече в ръцете си. Исках си я с определената корица, и т.н. и когато пристигна бях на 7-мото небе. Наистина толкова нетърпеливо не бях чакала някоя книга и това е "Call Me By Your Name" by Andre Aciman и имах претенцията да си я намеря с филмовата корица ( аз така им казвам ).
 


А сега искам най-сетне да си купя "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф и съм сигурна, че в момента в който вече е при мен, ще започна да я чета, просто няма да издържа. А и да не забравяме факта, че към средата на месеца излиза и втората книга.
"Жената на Поета" от Дженифър Лам е другата книга, която много искам да прочета. Дори говориха за нея и по телевизията, откъдето всъщност ми привлече вниманието. Аз обожавам всякакви исторически и изобщо истории ( особено любовни и истински ) от отминали времена. Тук конкретно ще става въпрос за любимата на руския поет Пушкин. Ще ми е изключително интересно да я прочета.





И другото, което изгарям от нетърпение да прочета, не само защото е класика, но и защото ми стана супер интересно след като изгледах сериала ( за който, незнайно защо не съм ви говорила ) за цялата тази история. Много искам да я прочета - "Anna Karenina" от Лев Толстой. Пиша името на английски, тъй като изданието което съм си избрала е английско. Единствения му недостатък или по-скоро минус, е че не е с твърди корици. Избирам да я чета на английски, защото мисля че така ще ми хареса повече. По принцип е хубаво всичко да се чете в оригинал, но определено руския не ми е толкова добър.

Това е за сега от мен и пожелавам на всички ни един доста четящ Февруари!


петък, 2 февруари 2018 г.

Montlhy Favorites: TV Series



Здравейте, strangers!

Време е да си поговорим ( по-скоро попишем )малко за сериали, нещото което и този месец ме е завладяло. Защо ли? Ами защото сме в грипна и имам доста свободно време и вкъщи решихме да наваксаме с новите сезони на сериалите, които сме гледали. Успяхме този месец да приключим с новите сезони на The 100 ; American Horror Story: Cult ; Lucifer, а дори започнахме и един нов - Into The Badlands, за който за сега няма да пиша.

The 100 -Стоте
Година: 2014 -
Сезони: 5
Жанр: Драма, Сай-Фай, Мистерия
Оценка в IMDB:  7,8 / 10
Това си е един доста интересен сериал, който може би, повечето от вас са гледали или поне чували за него. Става въпрос за едни 100 деца, които биват изпратени отново на Земята, където цивилизацията е била погубена след ядрена война. Родителите им, възрастните хора ги изпращат там долу в незнайното, за да видят дали има условия на живот ( подчертавам, че родителите и възрастните ги изпращат, защото за мен лично беше много гадно, как използваха собствените си деца за този експеримент, при положение че можеше да умрат там долу и никога да не ги видят отново, а и също така за 5 сезона, тези деца всъщност са най-разумните ). Общо взето около това се състои идеята на сериала - постоянни опити за оцеляване.
Онзи ден прочетох, че доста са намалели процентите на гледаемост, след като убиха един определен герой, но въпреки това сериала си продължава.
Не го бях гледала около 1 година и когато си го пуснах имаше моменти, в които се чудех защо продължавам да го гледам, при положение че все се случва едно и също, но след това в последните серии ставаше все по интересно и финала беше уау и така определено ще гледам и следващия.

 American Horror Story: Cult - Зловеща Американска История: Култ
Година:2011 -
Сезони:7
Жанр:Драма, Хорър, Трилър
Оценка в IMDB:8,1 / 10
Well, какво мога да кажа за този сериал. Идеята всеки сезон да разказва различна история ми харесва супер много и наскоро четох, че режисьорите са заявили, че ще правят сезони до докато имат идеи, а аз стоя и се чудя след всеки сезон как и откъде им идват тези откачени идеи.
Сериала май не е за всеки, защото на моменти си е гаден, creepy, може да ви докара безсъние и странни сънища ( случвало ми се е ) и затова моя милост не го гледа сама.
Като се има предвид, че аз не съм голяма фенка на този жанр и не обичам много да гледам такива филми, този сериал странно ми харесва.
Каста по принцип до някъде е един и същ. Има едно звено, което се запазва. Няма как да не спомена Евън Питърс, който след последния сезон установих, че е много добър и талантлив актьор!
7-мият сезон на AHS бях чела, че ще бъде свързан с президентските избори в Америка, след които Доналд Тръмп беше избран за президент. Логично е това да е темата на сезона, след като това цялото нещо с Тръмп и изборите е безспирно актуална тема. Не очаквах историята да е толкова добра и откачена разбира се. 
Става въпрос за семейството на Али и Айви и техният син Оз, които си живеят спокойно в Детройт. Али е имала доста бурно минало и страда от доста фобии, като например от кръв и клоуни, но успява за някакъв период от време да ги преодолее, с помощта на жена си и психотерапевта си. Но нощта на изборите, когато Тръмп е избран за президент, докарват Али почти до лудост. Фобиите се отключват, започват да се случват неща и убийства ( разбира се ), появяват се разни странни хора и започва поредица от откачени събития.
 

сряда, 31 януари 2018 г.

Monthly Favorites: Movies



Здравейте, strangers!

Ах, толкова много и хубави (надявам се) филми ме очакват през 2018-та година, че просто нямам никакво търпение. Но за тях ще ви говоря с всеки изминал месец, когато ще излизат или са вече излезли и изгледани.

Този месец са два филмите, които ми се отличиха ( а и гледах повече сериали ).
Изгледах "Lady Bird" и ми хареса супер много. Историята беше семпла, но доста емоционална, хубаво разказана и изиграна, и затова неслучайно филма печели толкова награди. Жанрово не мисля, че би се харесал на много хора, но въпреки това ви го препоръчвам с две ръце.

А ето и другия филм, който излезе в края на миналата седмица, а аз даже отидох и на кино, за да го гледам:

The Maze Runner: The Death Cure
Година: 2018
Времетраене: 2 часа и 22 минути
Жанр: Екшън, Сай-Фай, Трилър
Оценка в IMDB: 7 / 10
Филмът беше супер хубав и много ми хареса. Определено си беше едно епично завършване на поредицата.
Въпреки че знам какво щеше да се случи, защото съм чела книгите, ми беше много интересно и ми хареса (както и с предните 2 филма) начина, по който филма е направен. Каста по принцип много си го харесвам още от момента, в който разбрах за него. Наистина нямах търпение за този филм, защото книгите са ми едни от любимите. И дори преди да влезем в киното си направих едно леко проучване с цел да си припомня някои неща и се върнах назад към 2013-та и осъзнах, че това са едни от най-хубавите книги, които съм чела. Историята е хубава, разбира се и в този филм ще умрат някой любими и не толкова любими герои, но това са нормални неща 😂.
Наистина тези филми ги препоръчвам на всички, които харесват жанра и са чели книгите, а и ако сте гледали предните два, няма как да не гледате и този.

А сега след доста несвързани думи относно The Maze Runner е време да ви споделя за няколко филма, които очаквам през идния месец:

Чух за този филм, но чак вчера в киното видях трейлър и ми хареса супер много. Изглежда готин, изпълнен с приключения и екшън.
Става въпрос за T'Challa, който след смъртта на баща си, Кралят на Уаканда, се прибира вкъщи, за да наследи трона.

Тук работата е същата, след като видях трейлър историята ми хареса, а щом видях, че е по книга ми стана още по-интересно. Веднага влязох в интернет, за да издиря книгата. Филмът разказва за група военни, които влизат в опасна природна зона, и само един от тях излиза жив, но доста зле ранен. В опит да спаси живота му, неговата съпруга, която е биолог се предлага доброволно да бъде част от следващата експедиция в тази зона.

Ето това вече мисля, че е знак от съдбата, вселената или каквото там си поискате. Откакто видях, че ще има екранизация на книгата на Дейвид Левитан и реших, че е време тази книга да бъде прочетена ( или по-скоро завършена ) от моя милост.
Не знам колко от вас са я чели и знаят за какво става въпрос, но филмът ще разказва историята на А и Рианън, които се влюбват, въпреки че А  е всъщност нещо, което живее всеки ден в различно тяло. Как тогава ще просъществуват взаимоотношенията им?

*като цъкнете върху имената на филмите ще намерите и техните трейлъри*

понеделник, 29 януари 2018 г.

Monthly Favorites: Music



Здравейте, strangers!

Време е за какво......мда, за месечните любимци. Малко ги пропуснах миналия месец, но обстоятелствата бяха такива, а сега нямам търпение да попиша малко тази седмица, след като предните две имаше леко затишие ( даскалото е виновно ).
Понеделник сме, което значи музика. Нека започваме!


BTS - Mic Drop (Steve Aoki Remix )
Well, по принцип не съм луда кпоп (съжалявам, ако не го пишете така ) фенка, нооо тези момченца просто ме отвяха. Толкова са яки, цветни, готини, че няма накъде и не спирам да ги слушам постоянно последните 2 седмици. Буквално щом я чуя тази песен и веднага започвам да си денся.


Rita Ora - Anywhere
Ох, уникална. Има нещо в песента, а и в клипа, което просто ми повдига настроението супер много.
"Looking for connection in a crowd of empty faces, empty faces / Your secrets are the only thing I'm craving now / The good, and the bad, let me in /'Cause I can take it, I can take it"



MC Fioti - Bum Bum Таm Тam
Леле, това само да го чуя и откачам. Толкова готино звучене и супер цветен клип.


J Balvin ft. Anitta - Downtown
Почти няма песен на или с участието на J Balvin, която да не ми е харесала. Човечеца знае как да прави  готина и зарибяваща музика.


Bo Talks ft. Sarah Hyland - Know U Anymore
Приятно звучене и хубав текст. В момента, в който я чух и веднага я харесах.
"Feeling my heart beat every small word seems like it weighs a ton"


Deeprise ft. Jabbar  - Move On
Толкова chill звучене. Хем ми напомня за лятото, хем ми харесва да я слушам и през мрачните, дъждовни дни, абе песен подходяща за всичко.
"It's over I know that / You and I can't go back / Many words left unspoken / You need some time alone"

Demi Lovato - Ruin the friendship
Мога да опиша песента само с две думи: секси и надъхваща.
"Your body's looking good tonight / I'm thinking we should cross the line / Let's ruin the friendship"

Post Malone ft. 21 Savage - Rockstar
Мале, тази песена  е мега яката просто. Не съм спряла да я слушам от момента, в който я чух и просто я моят номер 1 от 2 месеца насам.
 



сряда, 10 януари 2018 г.

Т5W: Books You Didn't Get To In 2017



Здравейте, strangers!

Днес е сряда и е време за Топ 5. Тази седмица темата е: книги, до които така и не съм стигнала през 2017-та година.
А ето ги и тях:



1. "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф
Искам да я прочета от супер много време и дори не знам защо не съм си я купила още когато излизаше. Това, което най-ми харесва и онова, на което се възхищавам най-много, е начина по който е направена и точно заради това мисля, че всеки трябва да я има в библиотеката си. *и дано да преведат втората тази година*









2."18 % сиво" от Захари Карабашлиев
Въпреки че я започнах в края на миналата година, така и не успях да я довърша *покашля се* заради Дворовете 😂. Но съвсем скоро се надявам да отиде в купчинката с прочетените книги.











3. "Брулени хълмове" от Емили Бронте
Въпреки че имам цели две копия вкъщи, все още не съм я прочела *shame*, но се надявам да успея да променя това скоро. 














4. "Затворисърце" от Константин Трендафилов
Честно казано не знам дали ще ми хареса, тъй като за писателските умения на тоя човечец чувам доста противоречиви неща, а дори аз самата му прочетох стихосбирката, но не останах особено впечатлена. Та, надявам се когато я прочета да ми хареса, а да не съм си изгубила времето.









5. "Carry On" by Rainbow Rowell
Още след като свърших с "Фенка" исках да прочета и тази, но така и не стигнах до нея през изминалата година. Нямам търпение обаче сега да го направя, защото се обзалагам, че ще ми хареса доста.












Е, това беше от мен за днес и благодаря ви, че ме четете!