понеделник, 23 април 2018 г.

Monthly Favorites: Music



Здравейте, strangers!

Знам, знам хич не се вясвам в блога с ревюта или с каквото и да било. Поне се старая да си поддържам тази рубрика, която е и като един своеобразен ъпдейт за това какво се случва с моя милост. 
Е, ами Април месец общо взето съм назад със абсолютно всичко - през псоледните две седмици си зарязах сериалите, изгледах супер малко филми, а относно музиката съм предимно на BTS & K-POP  вълна, а първите са виновни за цялото ми изоставане с всичко. Започнеш ли ( особено ако си Румяна ) и нямаш спирка, а тези седмината са супер зарибяващи.
Но относно К-Попа ще ви занимавам друг път, ще направя най-вероятно пост само с корейска музика ( но ще видим, хаха ).

Стига празни приказки, преминавам към парчетата, които ви предлагам в априлския си музикален пост:

 The Chainsmokers - Sick Boy
Нямате си и на идея колко яко си куфея на тази песен. Страхотна е отвсякъде. Има много яко и различно звучене, на което няма как да си стоите на едно място, а текстът е също много добър и силен. Следя това дуо долу-горе от момента, в който се вяснаха и започнаха да придобиват популярност с едно доста досадно, но пък зарибяващо  парче - "Selfie" и поглеждайки от него насам се гордея с това, което постигат и определено се усеща едно израстване в музиката им. Пожелавам им да продължават в същия дух и занапред!
"Don't believe the narcissism / When everyone projects and expects you to listen to 'em / Make no mistake, I live in a prison / That I built myself, it is my religion / And they say that I am the sick boy"

 Camilla Cabello - Never Be The Same
Много харесвам соловата работа на Камила. Има много хубав и запомнящ се глас и до сега не е имало песен, която да е пуснала и аз да не съм я харесала. Както се случи и с тази. Просто цялата песен е толкова  готина и секси, че се влюбих от първото слушане. Текст, музика, завладяха ме и откакто парчето е излязло, не спирам да го слушам.
"Now I'm seeing red, not thinking straight / Blurring all the lines, you intoxicate me"

 The Weeknd - Call Out My Name
Дали тази песен е за Селена Гомез или не, слабо ме интересува, но е УНИКАЛНО добра ( както всичко на Абел ). Този човек има божествен глас, мога да го слушам с часове и определено има усет да прави хубава музика и все хитове. Има ли някоя негова песен, която да не съм харесала? Едва ли!
"Guess I was just another pit stop / 'Til you made up your mind / You just wasted my time"

 Chase Atlantic - SWIM
Тази група е едно от новите ми и скорошни открития. Тъкмо днес им слушах албума. Звученето им е доста интересно и зарибяващо, и такова, че няма как да не се размърдате ( или просто аз имам навика да не мога да слуша музика мирно ). Дори не знам как ги намерих и чух ( най-вероятно моят добър приятел YouTube ми ги е препоръчал ), но "SWIM" е едно от първите парчета, което чух и моментално харесах. А клипа е мега готин, не мога да спра да го гледам.
"The tide has currently been thrashing around me again and again / I've been drowning for a minute, your body keeps pulling me in"

5SOS - Want You Back
Не съм върла фенка на групата, но когато попадна на тяхна песен и все ми харесва, което ме навежда на мисълта, че момчетата правят хубава и качествена музика. Тази песен е водещия трак на третият им албум ( който бих изслушала с голям интерес ).
А гледайки клипа осъзнавам, че както аз пораствам и се променям, така се променя и расте и всичко около мен. Та, идеята ми е че Люк едвам го познах в този клип 😄. 
"Can't help but wondering if this / Is the last time that I'll see your face / Is it tears or just the fucking rain?"

ToTo - Rosanna 
И завършвам поста с лек полъх от далечната 1982-ра година с тази прекрасна песен на ТоТо. Ако не я бях чула наскоро по радиото, сигурно нямаше да се сетя да си я изтегля, а е една от любимите ми стари песни, които мама и тати обичат да пускат.
Така че, просто я слагам тук за един прекрасен завършек на днешния пост...
"I didn't know that a girl like you could make me feel so sad"

понеделник, 2 април 2018 г.

Book Review: "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман

Оценка в Goodreads: 4 /5

Когато видях книгата на Кара в издателския план на Егмонт за първата половина на 2018-та се позачудих дали ще я чета. Естествено само името ѝ успя да привлече достатъчно вниманието ми, но прочитайки анотацията, като че ли не ме грабна толкова., Но с наближаването на излизането ѝ на български, реших че ще ѝ дам шанс. И ето ме тук цели 15 дни след като си я получих, готова да ви споделя мнението си.

Обзалагам се, че около излизането на книгата ( по принцип, а не на български ) е имало доста hype, тъй като Кара е доста разпознаваемо лице и самия факт, че тя е написала книгата е бил достатъчен, за да се продава. 

Сюжетът се върти около тийнейджърите Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя група - "Огледалце, огледалце", създадена не много по тяхно желание, но може би един от най-важните моменти в тяхното израстване. 
"Поотделно бяхме хаотични, въртящи се и изгубени, чакащи тази част от живота ни да отмине, за да можем наистина да живеем и да бъдем свободни. И тогава се появи "Огледалце, огледалце". Името го измисли Роуз, като в приказката, защото както тя каза, заедно сме "най-красиви на земята", мамка му." 
Всеки от тях си е живеел в свой собствен свят, докато накрая не са се сблъскали и от това е произлязло едно хубаво и важно приятелство. Тук държа да отбележа, че този аспект на историята много ми хареса и преоткривам себе си донякъде в него, защото наистина приятелствата на нашата възраст са много важни и когато откриеш своите хора ( или поне така си мислиш, или за известно време наистина са твоите хора, или си остават такива за дълго време ) успяваш да се сближиш с тях за много кратко време и по толкова естествен начин. Така е и в книгата, където нашите герои си пасват идеално от първата си репетиция като група, но и като характери и хора, и създават хубава връзка за много малко време.

Разбира се като всеки тийнейджър и човек, всъщност, всеки от тях си има някакви проблеми, които излизат наяве и се активизират след като единия член от групата - Наоми изчезва. Първоначално никой не се притеснява, защото това е нормално и типично за нея. Да си вземе някой работи и просто да изчезне, когато има нужда, но и винаги оставя следа след себе си, за да могат да я открият ако се наложи. 
Но този път тя не се връща дълго време. Няма я цели осем седмици. Докато един ден я откриват в реката, в безсъзнание, с ужасни рани и опасност за живота.

И от тук започва "приключението" на нашите герои. Цялата тази ситуация е една голяма мистерия, която ги разтърсва из основи. Има вероятност никога да не разберат какво се е случило с любимата им Наоми, има вероятност да не чуят повече и една дума от нея, ако не оживее, да не свирят повече заедно, да не са приятели повече. И всичко това за тях е толкова зловещо.
От там в живота на всеки по отделно започват да се случват неща, които малко или много ги разпокъсват и приятелството им бива застрашено. 
Братът на Лио излиза от затвора и нещата тръгват на зле, защото това означава неприятности за самия Лио.
Роуз се влюбва в тотално грешния човек, но тъй като не го знае по това време и е толкова заблудена от чувствата си, започва да обръща гръб на хората, които наистина ги е грижа за нея.
"Обожавам как изживява всеки момент цялостно, от глава до пети, как подлага на съмнение и предизвиква буквално всичко, палейки се на всеки пет минути."
А Рижи преминава през период на себеутвърждаване, приемане на себе си и истинското си "АЗ", както и доста сериозни проблеми у дома с родителите - неразбирателство, насилие.
"Ако има нещо, което трябва да ми бъде позволено да контролирам в живота си, това е как изглеждам."

Всичко това са изключително важни и актуални теми, вълнуващи нас тийнейджърите, защото преминаваме през тези неща сега. Сблъскваме се с всичките тези проблеми във взаимоотношенията, правим грешки спрямо себе си, спрямо другите, учим се от тях, откриваме себе си през целият този път и кръговрат от събития.
"Докато брадичката ѝ лежеше на моето рамо, усетих как последните мигове от моето детство си отиват от мен, като водопад от старомодни снимки. Мама изглеждаше малка и слаба, ниска и външно приличаше на мен много повече, отколкото някога съм си мислила. През цялото време аз съм растяла, а тя е остарявала, и по някакъв начин, само сега и тук, на стълбищната площадка, под електрическата лампа, ние се срещнахме по средата."

Но въпреки всичко, загърбват временните си спорове и караници ( които са толкова безсмислени ) и впрягат всички сили, за да разгадаят какво се е случило с приятелката им и развръзката е доста неочаквана.
Това което се е случило с Наоми е доста зловещо и ужасяващо, че се чудя на Кара как и е дошло като идея.

Харесва ми, че историята има своята мистерия, за която аз лично си нямах и на идея как ще се развие и разплете накрая и какво ще се случи. А всъщност развръзката беше доста интересна, наистина голям plot twist поне за мен, на което се зарадвах.

Четиво, което ме остави с доста противоречиви чувства, ядоса ме дори в един момент чисто и просто като читател, а не защото това, което се случи беше нещо лошо, но някак начина по който беше поднесена тази важна информация не ми хареса. 
Книга, която дори и със своите минуси има сравнително интересна история и загадка за разрешаване, която заслужава внимание. 
И история с доста важни послания, които си струва да бъдат прочетени и осмислени.

Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

неделя, 1 април 2018 г.

Monthly Favorites: Books



Здравейте, strangers!

Ох, най-сетне времето започна да се оправя. Пече слънце, наоколо е зелено, топло е и буквално във всяка една минута искам да съм навън и да се пльосна някъде да си чета, както правехме лятото със сестра ми.

Днес е време да ви попиша малко за книги, че отново този пост го пропуснах миналия месец. Общо взето четенето си ми върви и съм много доволна. Дори в момента "жунглирам" с доста книги, след справка с Goodreads цифрата е установена и те са пет.

Реших да взема участие и в един маратон ( без сестра ми този път, че има да учи за изпит ), за който ще ви споделя в края на този пост. А сега ето и някой заглавия, за които да напиша по няколко думи:

Най-сетне и аз се добрах до "Илумине" от Джей Кристоф и Ейми Кауфман и просто бях пометена. Не можах да я оставя. Тази история така поглъща, че човек направо забравя за всичко останало.  Влюбих се в героите, в сюжета, в абсолютно всичко.
Беше изключително интересна с доста edgy моменти, през които ми идеше да хвърля книгата поне 50 пъти ( спокойно, жива и здрава е и е като нова, доста я пазих докато четях, защото тя е новото ми бижу ). Особено последните страници ме накараха да мина през не знам колко различни емоции и дори ревах, а това като се случи значи положението е сериозно. Нямам търпение да прочета и "Гемина", а след това не знам колко и как ще дочакам "Обсидио".

"Един от нас лъже" от Карън Макменъс пък е книга, която ми стоеше доста време в списъка и накрая Егмонт взеха, че я преведоха и издадоха аз докато се наканя да я прочета. Е, в крайна сметка това ми подейства като стимул и я започнах, и ми хареса.
Скоро не бях чела нещо такова - с група тийнейджъри, в нормален свят и с някаква мистерия за разгадаване. А аз харесвам такъв тип книги, които ме карат да мисля, да следя в детайли историята, за да мога да разгадая загадката. И така се и случи, чудех се как това, което аз предполагах и което се оказа, че се е случило не беше минало като вариант през главите на главните ни герои.
Да си призная в началото и аз подозирах някой от тях, въпреки че докато историята се развиваше аз започвах да харесвам всеки от тях все повече и повече, и накрая си ми бяха любимци.
Доста интересно четиво и се радвам, че най-сетне я прочетох, може и ревю да напиша, освен ако както винаги не се отдам на мързел ( Румяно, не трябва!!!, ха-ха ).

И другата книга, на която ревюто ще бъде налице утре, е "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман. Не знаех, че Кара е написала книга, докато не разбрах, че Егмонт ще я превеждат и издават. Доста се чудих дали искам или не да я прочета, но ето че го направих.
Историята звучи интересно, отново става въпрос за тийнейджъри, и отново имаме мистерия за разгадаване, която също както в "Един от нас лъже" е доста мрачна.
В книгата имаше неща, които ми харесаха, но имаше и такива, които не. Но повече за цялостното ми мнение и за самата книга ще разберете утре.



А сега дойде и време за маратона - #GrabOnReadathon ( цъкнете върху името за повече инфо ). За него разбрах от този блог, където има календар на всякакви маратони за през цялата година - , а този има сезонни издания за Пролет, Лято, Есен и Зима, което е готино.
А сега ето и  категориите и срещу всяка - книгата, която съм си избрала ( маратона е от днес 1ви до 7-ми и също така към категориите има и книга за групово четене, което не е задължително и аз няма да го правя, я коя е книгата може да разберете като цъкнете на името на маратона ) :
1. Read a book with a name in the title - "Дюи" от Брет Уитър и Вики Майрън
2. Read a first book in a series - "Гневът и Зората" от Рене Ахдие
3. Read a book from a genre you haven't read yet this year - "Моят Начин" - автобиографията на Йохан Кройф
4. Read a book with LGBTQIA+ representation - "The Upside Of Unrequited" by Becki Albertalli
5. Read a book chosen for you by someone else -  "Гневът и Зората" от Рене Ахдие ( по препоръка на Мари )
6. Read a book set in a different time than the present - "Жената на Поета" от Дженифър Лам


петък, 30 март 2018 г.

Monthly Favorites: TV Series



Здравейте, strangers!

Миналият месец тази публикация малко я прескочих, защото общо взето нямах какво да ви споделя. Не бях гледала сериали, за които да пиша нещо, но този месец съм тук с два нови ( единият пресен, пресен излязъл вчера ) и сигурна съм познатият на поне 90% от вас "Shadowhunters".

The End Of The F***ing World -Краят На Ши***ият Свят
Година: 2017 -
Сезони: 1
Жанр: Комедия, Драма
Оценка в IMDB: 8,2 / 10
Да, и аз изгледах това доста нашумяло сериалче ( или е мини сериалче, не знам ). Доста hype - ната продукция, за която се "говореше" много в социалните мрежи, може би най-много в tumblr. А това определено е а tumblr worth it series. 
Премиерата на сериала в родната му страна Англия е още през Октомври 2017-та, а Нетфликс го купуват и излъчват интернационално през Януари тази година, когато предполагам повечето от нас са го открили.
Имах едно наум за цялото това нещо, имайки предвид, че е правено от британци ( по комикси е междудругото, ако не знаехте ). Останала съм с впечатлението, че те не правят много нормални неща, както е и случаят тук.
Проследяваме историята на двама тийнейджъри - Джеймс и Алиса. И двамата си имат своите проблеми: Джеймс живее само с баща си след като като малък е станал свидетел на самоубийството на майка си и мисли, че е психопат. Едничкото му желание в момента е да убие някого. Алиса пък има ужасно семейство, майка ѝ се е омъжила повторно за някакъв тотален смотаняк, с когото имат две деца, на които ( и на мъжа си естествено ) тя отдава цялото си внимание, време и грижи, а някак Алиса е останала на много задно място в живота ѝ.
В крайна сметка Алиса и Джеймс решават да избягат от вкъщи, с което на Джеймс му се отваря възможността да изпълни желанието си и да вземе Алиса за своя жертва.
Е, след някой случки по време на приключението им се оказва, че Джеймс май не е психопат, ами даже и с Алиса са започнали да си се харесват истински.
Сериалът успява да засегне някой актуални теми свързани с нас тийнейджърите като себеопознаването, първи емоционални трепети и връзката с родителите.
Като цяло дори и да бяха само 8 серии по 20-тина минути, ми отне повече от очакваното да го изгледам, и бих казала, че не ми хареса толкова и имаше един момент, който ми дойде доста в повече.

Shadowhunters: The Mortal Instruments - Ловци На Сенки: Реликвите На Смъртните
Година: 2016 - 
Сезони: 3
Жанр: Екшън, Фентъзи, Романтичен
Оценка в IMDB: 6,5 / 10
Shadowhunters си ми е едно от любимите сериалчета, което си следя стриктно и този месец започна трети сезон, имаме вече два излезли епизода и съм ги изгледала разбира се.
Няма какво да ви обяснявам излишно, знам колко фенове на Касандра Клеър има сред нас и фенове на поредицата за Реликвите На Смъртните, че да знаете, че сериала е по книгите.
Въпреки че изгледах филма, още когато излизаше, не успях да се накарам да захвана поредицата, въпреки че ми стана много интересно и имах желание. Но това пне сериалът успя да го постигне. Взела съм си всичките шест книги и бавно, но славно, без да си давам много зор си ги чета, че дори  долу горе вървя с действието в сериала.
Знам, че продукцията получава доста противоречиви отзиви. Има хора, които го харесват, има хора, които не го харесват. Аз лично например по отношение на каста си харесвах много тези от филма, но когато започнах да гледам сериала и да чета книгите, определено новите лица ми харесват и пасват повече. А за това колко добре играят или колко добре е направен сериала, тук имам по-негативно отношение.
Знам и съм чела, че хората, които са работили по 1-ви сезон са сменени ( и наистина 1-ви сезон беше направен ужасно ), но от втори насам нещата са много по-добре и стават все по-добре. За актьорската игра не съм много сигурна колко се подобрява, но това не ми пречи дотолкова, че да спра да гледам изцяло.
И всъщност четейки паралелно със сериала книгите, е доста приятно, защото получавам една по-задълбочена и цялостна картина и история. Знам, че в сериала няма как да поберат всичко, което е в книгите. Направени са някой промени също така и като цяло в сериала вървят доста хаотично по книгите, разместват хронологията и историята на някои неща, което не знам колко е добре или зле.
Бих искала да разбера и вашето мнение, особено  ако сте фенове на книгите и сериала, или на едното от двете.

Siren - Сирена ( предполагам това ще е превода на български )
Година: 2018 -
Сезони: 1
Жанр: Драма, Фентъзи
Оценка в IMDB: 7,5 / 10
А ето това е прясното сериалче, за което споменах по-горе. Както може би се досещате от името му и постера, ще става въпрос за сирени/русалки.
В измисленото крайбрежно градче ( защото такова не съществува наистина ) Бристъл Коув хората са обсебени от русалките и легендите за тяхното съществуване и пребиваване в точно това градче. И както всичко е спокойно след появата на едно мистериозно и странно момиче всичко се променя.
Главната актриса е просто уникална, чудя се как и откъде са я намерили да е толкова подходяща за ролята си. Много красива и то с точно една такава мистична красота. Страхотна е. А самият замисъл на сериала е също много добър с цялата тази концепция за сирените, стана ми интересно само от една серия, а предстои в този сезон те да са десет. 
Нямам търпение да разбера как ще се развие историята, така че ще следя с интерес.

сряда, 28 март 2018 г.

Monthly Favorites: Movies



Здравейте, strangers!

Олеле, имам чувството, че този месец се ниже изключително бавно. Тъй като днес е ден за писаници относно филми, осъзнах че този месец на 5-ти бяха Оскарите, ТОЗИ МЕСЕЦ! А аз имам чувството, че от тогава мина цяла вечност.

Аз , разбира се, ги гледах. Нямаше как да пропусна, особено когато тази година на церемонията имаше доста филми, които бях изгледала и които ми бяха фаворити, както и доста фаворити сред актьорите номинирани в различни категории. 
Близките до мен хора знаят, че най-големият ми фаворит сред филмите беше "Call Me By Your Name", който дори и да не спечели аз съм изключително горда и доволна от всичко, което постигна и начина, по който се прие от публиката.
Разбира се нямаше изненада сред спечелилите и всъщност моя милост установи, че се зарадва на абсолютно всеки спечелил статуетката ( дори и да е някой, който си нямам и на идея кой е ). Просто няма как да виждаш искрената радост в очите на тези хора и в същия момент да ги хейтиш, за това че печелят те, а не твоят фаворит. Така че, искрено се радвах на всеки и общо взето си зяпах 4 часа с голямо удоволствие.

През този месец иначе, май не изгледах много филми, но имам да ви понапиша по няколко думи за "Valerian And The City Of A Thousand Planets" и "Kill Your Darlings". Ако сте ги гледали или сега от чисто любопитство проверявате кои са тези филми, ще забележите, че имат нещо общо и това е Дейн Дехан. Във филмово отношение той е моето ново откритие - адски много го харесвам.

Година: 2017
Времетраене: 2 часа и 17 минути
Жанр: Екшън, Приключенски, Фентъзи
Оценка в IMDB: 6,5 / 10
Много готино филмче, ей това е! След като сестра ми го изгледа не беше много въодушевена, следователно аз като си го пусках имах едно наум, че може и да не ми хареса ( имам ѝ доверие за тези неща ). Но останах доста приятно изненадана. Харесах актьорската игра. Кара и Дейн бяха добър екип и определено беше забавно да се види как ще им се развият отношенията до края на филма.
Намираме двамата главни герои - Валериан и Лорелин, живеещи през 28-ми век, които се отправят на мисия, от чиито изход зависят животите на всякакви видове същества, обитаващи мегаполиса Алфа, неговата съдба и тази на цялата Вселена. ( понякога разказвам толкова зле, но на моменти не знам какво точно да напиша, за да не издам, но пък и да запаля интереса, ха-ха )
Винаги, когато гледам някакъв такъв шантав фантастичен филм се чудя откъде са им дошли такива чудати идеи на екипа, стоящ зад продукцията. Видях толкова и различни същества, изключително яки екшън сцени, много готини и красиви места от този невероятен свят, че ми се прииска да вляза вътре. Прииска ми се да си живея там, ей така на-спокойно, и се замислих дали пък няма в някое доста далечно бъдеще да бъдем точно така.
И тъй като адски много ми хареса филмът ( ще взема и втори път да си го пусна ) ви го препоръчвам с две ръце и два крака, защото е готин, интересен, цветен, шантав и какво ли още не. 


Година: 2013
Времетраене: 1 час и 44 минути
Жанр: Биографичен, Драма, Романтичен
Оценка в IMDB: 6,5 / 10
Ако трябва да сравнявам играта на Дейн Дехан в двата филма, които ви представям днес, то бих казала, че в "Убий любимите си" го харесах мнооого повече. Тук героят му беше по-многопластов, по-задълбочен, по-мистериозен и интересен, точно мой тип и си го харесах.
Обичам да гледам филми по истински случаи, какъвто е и този и те винаги ме карат след това да вляза в интернет и да прочета поне някаква допълнителна информация.
Тук историята разказва за колежаснките години на някой от ранните членове на thе Beat Generation  ( за повече инфо цъкнете тук ) - Лушън Кар ( Дейн Дехан ) , Алън Гинсбърг ( Даниъл Радклиф ) , Уилям Бъроус ( Бен Фостър )  и Джак Кероуак ( Джак Хъстън ). Как се развиват взаимоотношенията им, как се поражда идеята за това литературно движение, което създават, каква е идеята му и т.н. и разбира се как се стига до убийството в Ривърсайд Парк в Манхатън, Ню Йорк.
Всичките тези тогава момчета са били доста амбициозни, талантливи ( мислели са си, че могат да постигнат всичко, което си пожелаят ) и от тях наистина са излезли утвърдили се писатели и поети, и определено искам да прочета нещо тяхно. Това, което ми направи впечатление беше цялото това друсане с какви ли не наркотици, каращи ги да изпадат в доста интересни състояния ( целящи явно да ги осени някакво невероятно вдъхновение), но предполагам за времето тогава е било нормално, а и любопитството ги е водело. 
Начина по, който се разви филма накрая беше леко неочакван за мен, въпреки че имаше знаци за това ( дори една определена сцена, която накрая се чудех аз изобщо бях ли я видяла ) как ще се развият в нещата, в каква посока ще потръгнат, но явно съм била доста погълната от историята.
Хареса ми, добра актьорска игра ( въпреки че не съм голяма фенка на Даниъл Радклиф ), интересна история, опияняваща дори ( поне за мен ) и определено има защо да се изгледа този филм особено от хора като нас, защото въпреки всичко става въпрос за литература. 
"Kill your darlings, your crushes, your juvenile methaphysics. None of them belong on the page. It is the first principle of good creative work"



понеделник, 26 март 2018 г.

Monthly Favorites: Music



Здравейте, strangers!

Време е за малко музичка, нали? Имам доста какво да ви показвам в музикално отношение от този месец. Открих един страшен пичага от Швеция и нямам търпение за бъдещите му проекти. Харесах си и неговия приятел ( приятел, не гадже ), който ще представя Швеция на Евровизия, и изобщо доста продуктивен месец в това отношение.


Troye Sivan - Fools
Мдам, продължавам с пълна сила да се превъзнасям по музиката на Трой. Това е поредната негова песен, което харесвам и всъщност не е нова, а е от по-старите му. Звученето е приятно, текста е хубав и relate - вам към него с пълна сила.
"I am tired of this place, I hope people change / I need time to replace what I gave away / And my hopes, they are high, I must keep them small / Though I try to resist I still want it all"

Trоye Sivan - Talk Me Down
С всяка следваща песен се убеждавам, че това момче може да прави наистина много красива музика...
" Cause you know that I can't trust myself with my 3AM shadow"

Bazzi - Mine
ИСКАМ ДА ЧУЯ ОЩЕ ОТ ТОЗИ ЧОВЕК. Адски позната ми се струва тази песен и не знам дали съм я чувала преди или ми докарва на нещо друго, но е страхотна. Жалко, че е толкова кратка и буквално свършва изневиделица. Но е уникална, особено припева прави чудеса...а клипа, той наистина допринася към цялата магия.
" Feels like forever even if forever's tonight / Just lay with me, waste this night away with me"

Two Feet - I Feel Like I'm Drowning
Да, Two Feet вече се появиха тук с една друга тяхна песен, в която нямаше много текст ( хаха ) , но сега са тук с друга, за която добре че ме подсети Мари. Много приятно звучене, доста мистериозно едно такова.
"You're a poison and I know that is the truth / All my friends think you're vicious / And say you're suspicious"

Bernadette Carrol - Laughing On The Outside, Crying On The Inside 
Ох една наистина божествена песен, която чух ( и моментално се влюбих в нея ) от "The End Of The F***ing World". Доста интересно звучене и определено песен подходяща за чаша вино и една момичешка вечер с приятелките...
А оригиналът всъщност май е на Арета Франклин.
" No one knows it's just a pose / Pretending I'm glad we're apart / And when I cry, my eyes are dry / The tears are in my heart"

Felix Sandman - Every Single Day
И идва момента да ви представя новооткритото си музикално бижу. Намерих го съвсем случайно в инстаграм без да знам кой е, и че дори пее, просто ми хареса визуално. След което си казах, че щом човека е певец, нека поне чуя една негова песен. И взех че се влюбих, в гласа му, в музиката, в песента. Знам я вече наизуст. За жалост не той ще представлява Швеция на Евровизия ( тъй като него го харесах една идея повече ) , но ще продължа да следя развитието му и да чакам с нетърпение нови проекти, а през това време ще си умирам по тази песен.
Само да вметна, че това е първият му самостоятелен проект, преди това е бил в група.
"What's a heart supposed to do / With a hole the size of you / Wish I could undo the pain"

Benjamin Ingrosso - Dance You Off
Много танцувална песничка, харесах я още щом я чух и определено ще съм и за Швеция, ако България не успее на Евровизия ( да, това е песента на Швеция, и да това е на Феликс приятеля "Д ).
" Feels like I'm stuck here in time / While I've been trying to forget ya"
Mikolas Josef - Lie To Me
Още един претендент за Евровизия и още един мой фаворит, но този път от Чехия. Отново хубава визия и много приятно звучене - забавно и закачливо.
"Come and lie to me / Lie to me oh baby come a little closer / Lie to me / Lie to me oh baby lean upon my shoulder / Lie to me" 
Equinox - Bones
А ето това е нашата песен и мога да кажа, че съм приятно изненадана и очарована ( като изключим участието на Жана Бергендроф, която не харесвам, но тя пък и не се чува толкова ). Харесвам клипа и самото звучене. Ако никой не ми беше казал, че това е наша песен, нямаше да разбера. Дано имаме късмет и тази година, както и предходните две и разбием всички, защото можем.
" What is life / if it's just of the earth / only of the flesh and bones"

петък, 16 март 2018 г.

20 книжни въпроса



Здравейте, strangers!

Да, знам, че сигурно повечето, че може и всичките тези въпроси да сте ги виждали вече, да сте отговаряли на тях, та дори и аз да съм, но просто ми се пишеше ( а нямам някое готово ревю и ми се върти една идея за пост в главата, но нищо не съм направила все още по въпроса ). Така че, общо взето от простичкото желание за писане, моя милост се появява днес с тези въпросчета. Накрая ще посоча няколко човека, които също да отговорят ( само ако искат ), тъй като е зададено като номер 20.
Приятно четене! (въпросите са взети от тук )

1. Колко книги според теб са прекалено много в една поредица?
Ами може би 10. Наистина има поредици, които си вървят още от 199 - и някоя си година и все още не са свършили ( да, гледам към "Игра на Тронове" и "Друговремец" ). Но все пак щом има кой да ги чете, авторите пишат и така. И все пак всичко трябва да си има край все някога, нали?

2. Как се чувстваш относно cliffhangers? ( не съм сигурна как точно да го преведа, затова го оставям така )
Харесвам ги. Обичам книгите, които чета да ме държат в напрежение, в невидение, да има съспенс, драма, така че няма как да не обичам и cliffhangers.

3. Твърди или меки корици?
Ох, ами честно казано като се замисля май не мога да избера едно от двете окончателно. И двете си имат своите плюсове и минуси. Меките корици са по-удобни ( поне на мен ) при самото четене, но пък може да се скъсат, прегънат. При твърдите пък невинаги четенето е толкова лесно, особено ако и самата книга е по-обемна, но пък са по-хубави, запазват се. Аз лично имам копия с твърди корици предимно на класиките.

4. Любима книга?
Разбира се нямам само една. Но ако погледна последните, които съм чела и избера една от тях, която ми е станала любима, това ще е "Илумине" от Джей Кристоф и Ейми Кауфман...много добра!

5. Най-малко любима книга?
Най-лесно ще е да направя като с горния въпрос и да избера за отговор една от последните няколко книги, които прочетох ( просто защото наистина нямам готов отговор на този тип въпроси ). И книгата ще е "Далече от безумната тълпа" от Томас Харди. Отношението ми към нея е по-скоро неутрално.

6. Любовни триъгълници, за или против?
Не съм чела много книги с любовни триъгълници, но пък нямам нищо против тях. Причиняват доста емоционални реакции от моя страна и са ми интересни.

7. Най-скорошната книга, която просто не можа да завършиш?
Хммм, не мога да се сетя за нещо по-скорошно от "Всеки ден" от Дейвид Левитан, което като се замисля хич не е скоро, но в момента за друга не се сещам.

8. Книга, която четеш в момента?
Олеле, ами аз в момента чета три,  а утре ще станат четири. Така че, ето кои са те:
  •  "One of us is lying" от Карън Макменъс
  • "The upside of unrequited" от Беки Албертали
  • "Докато сърцето се надява" от Инна Учкунова
  • и от утре "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман
9. Последната книга, която си препоръчал/а на някого?
"Илумине", препоръчах я на сестра си.

10. Най-старата книга, която си чел/а ( по дата на публикуване )?
"Далече от безумната тълпа" е публикувана за първи път през 1874 година и май това е най-старата книга, която съм чела.

11. Най-новата книга, която си чел/а ( по дата на публикуване )?
Не съм чела до сега книга публикувана тази година, затова ще трябва да е някоя от 2017-та, например "The sun and her flowers" от Рапи Каур.

12. Любим автор?
Колйн Хувър, Сара Дж. Маас и със сигурност има и други.

13. Купуване или заемане на книги?
И двете. Има книги, които просто знам, че искам да имам и дори да съм ги прочела вече, пак искам да си имам свое копие. Но има и такива, които искам да прочета, но например не искам да си купувам и ако приятелка ги има, просто ги взимам от нея.

14. Книга, която ти не харесваш, но всички други я обожават?
Хари. Потър.

15. Книгоразделители или dog-ears ( прегъването на някой от ъглите на страниците )?
Ъъъ, много ясно, че книгоразделителите. Първо, че както повечето от вас ги обожавам, и второ, няма как да искам ДОБРОВОЛНО да си прегъна така страницата...

16. Книга, която винаги можеш да препрочиташ?
"Call me by your name"от Андре Асиман и книгите на Колийн Хувър ( няма как да не я спомена, нали? )

17. Можеш ли да четеш докато слушаш музика?
Зависи от настроението ми, музиката и книгата, но принципно да.

18. Една гледна точка или много гледни точки?
Нямам против нито едното, нито другото. Но през последните 2,3 години, в които чета доста интензивно, осъзнах че с повече гледни точки историята е много по-пълна, по-интересна, а и не мисля, че е много лесен този начин на писане. Смятам, че се иска талант.

19. Четеш ли дадена книга наведнъж или в рамките на няколко дни?
Тук отново зависи от самата книга и от времето, с което разполага човек. Имам и от двата случая постоянно.

20. Кого тагваш?
Ами ще посоча Вичи, Теди Атанасова и Елена