вторник, 28 февруари 2017 г.

Top 5 Wednesday : Fictional Jobs You'd Want To Have


Здравейте и Честита Баба Марта!

Може би повечето от вас знаят какво представлява рубриката "Top 5 Wednesday", но аз въпреки това ще ви светна. Това е ежеседмична рубрика, към която мислех да се включа още от началото на новата година, но както знаете не бях много активна в блога през изминалите 2 месеца. Освен, че темите за всяка сряда са интересни и разнообразни, също така е и полезно да започна тази рубрика в опит да пиша по-често и да вкарвам малко по-различни неща. Тук ще сложа линк към групата в Goodreads, от където научаваме темите за всеки месец. За Март са интересни и може би ще пропусна само една. 

Темата за 1-ви Март не беше хич лесна, доста време се чудех, но ето моите Топ 5:

1. Да работиш в издателство - Теса от поредицата "След" и Анастейжа от трилогията "50 нюанса сиво". Посочвам тези двете, защото и двете работят в издателства, а на мен би ми било много интересно да работя в такова и да се докосна до магията на издаването на една книга. Предполагам това е мечта на всеки читател.

2. Да си имаш своя подвижна книжарница - Нина от "Книжарница на колела" си има каравана-книжарница, което е толкова яко. Въпреки че все още не съм прочела книгата знам за какво става въпрос и идеята ми харесва супер много и благодаря на Вичи, която ме светна иначе нямаше да се сетя.

3. Фотограф - Стела от "Сърца за разбиване" работи като фотограф за любимата група на сестра си. Какво по-яко от това да пътуваш на турне с яка банда и работата ти е да улавяш непознатите за феновете моменти между тях и да водиш блог за живота ми.

4. Магьосник и магизоолог - Нют Скамандър от "Fantastic Beasts and Where To Find Them". Гледала съм само филма, но да си магизоолог ми се струва супер интересно. Би било едно невероятно преживяване да си улавяш и да се грижиш за всякакви "fantastic beasts".

5.Цветарски магазин - Лили Блум от "It ends with Us". Не е най-вълнуващото нещо на света, но пък предполагам е приятно да си заобиколен от красиви, ароматни цветя по цял ден и да правиш големи и разноцветни букети.

Надявам се да ви е било интересно и като за първи път да съм се справила долу горе добре и също така, ако идеята за такава рубрика ви е харесала, да се присъедините и вие.




понеделник, 27 февруари 2017 г.

Book Review: "Simon vs. the Homo Sapiens Agenda" by Becky Albertalli

 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!

Еех, трябва да си направя вече един списък с всички онези книги, които съм отлагала, а след това съжалявам, че съм го направила и не съм ги прочела по-рано. Ужасен навик!!!
Но, това сега не е важно. Днес ще ви говоря за една супер сладка, позитивна лека и приятна книга - "Simon vs. the Homo Sapiens Agenda".

Да си призная това е вторият ми опит с LGBT+ книга и се получи по-добре от първия и съм много доволна, че прочетох тази история. За тези, които не знаят, защото тук май не съм го споменавала, gay guys are my guilty pleasure, йеп, харесвам ги, подкрепям ги (е, разбира се не само тях, а цялата LGBT+ общност), следователно книгата нямаше как да не ми хареса. 

"Simon vs. the Homo Sapiens Agenda" е история за себеосъзнаването, за това да се приемеш такъв какъвто си, дори и да си различен от останалите и да го осънзаваш и разбира се, книга представяща личната борба за това кога, как и на кого да кажеш своята тайна, а именно тук - това че си гей.

Нашият главен герой е Саймън, както вече разбрахте той е гей, но никой не знае това освен едно друго момче, подвизаващо се под псевдонима Блу в имейлите, които си пишат двамата със Саймън и Мартин, човекът, който изнудва Саймън, държеейки в ръцете си доказателство за имейлите между него и Блу. 
 "If Martin thinks I'm selling out Blue, he's fucking crazy. Blue doesn't live in California. He lives in Shady Creek, and he goes to our school, Blue isn't his real name. He's someone. He may even be someone I know. But I don't know who. And I'm not sure I want to know."
Всичко между двете момчета е анонимно и никой не знае кой е отсрещния човек  и може би точно това им дава свобода да споделят помежду си неща, които не са казвали до сега. Връзката макар и в голяма част от книгата само виртуална, беше много силна. Споделяха си от съвсем обикновени неща от ежедневието , до неща засягащи сексуалната им ориентация, и какво е всъщност да си гей. Подкрепяха се, когато в действителност до тях нямаше никого, подкрепяха се в така да ги наречем "големите моменти", в които споделяха на семействата си, за това че са различни.

"I'm thinking about Blue - always Blue - because really, my mind only wanders in one direction. I got another email from him this morning. Lately, we've been emailing almost every day, and it's a little crazy how much he's been on my mind. I almost fucked up a chem lab today because i was emailing Blue in my head and i kind of forgot I was pouring nitric acid."
Тук много ми хареса реакцията и на двете семейства, това на Саймън и това на Блу. Семейството на Саймън се състоеше от родителите му и двете му сестри. Те приеха всичко изключително нормално (както и трябва да е), не направиха от мухата - слон. Семейството на Блу реагира по същия начин, което според мен трябва да бъде за пример на всички родители по света.

Освен, че много харесах семейството на Саймън, харесах и него самия като герой още от самото начало, стана новият ми любим герой. Обърнах огромно внимание на факта, че авторката беше избегнала да създаде в лицето на главния си герой, тийнейджър, който е антисоциален, депресиран, с някакви големи драми в живота. Хареса ми точно това, че Саймън беше различен. Това, че беше гей е едно на ръка, но той беше супер социален, след училище ходеше на репетиции в драматичния клуб, имаше си група от прекрасни приятели, на които особено държеше, връзката му със семейството му беше позитивна и хубава. Просто нямаше как да не го заобичам.

Като във всяка история обаче и тук си имаше дозата горчивина, момента на ядосване, където се чудиш "как можа да го направиш?!". Имаше такъв момент между Саймън и приятелите му или в частност Леа, която се беше засегнала от близката връзка на Саймън с новопоявилото се момиче Аби и с факта, че не тя самата беше първият човек на когото Саймън казва своята тайна.

"And this gay thing. It feels so big. It's almost insurmountable. I don't know how to tell them something like this and still come out of it feeling like Simon. Because if Leah and Nick don't recognize me, I don't even recognize myself anymore."

Този цитат доказва колко е силна връзката на Саймън с приятелите му и колко е важно тяхното мнение за него. Едно от най-инетересните за мен неща в цялата книга, беше да съм в главата на Саймън. Да изживявам с него несигурността, страха му от това колко и как ще се промени изричайки тези думи, незнанието за това как ще реагират близките му хора, а и всички останали. 
"Two words. Two freaking words, and i'm not the same Simon anymore."

След това и напрежението и тежестта на това цялото ти училище да знае и ти да получаваш доста голямо внимание ( не винаги, разбира се положително внимание, имаше ги и обидите и подигравките).
 "But i'm tired of coming out. All i ever do is come out. I try not to change, but i keep changing, in all these tiny ways. I get a girlfriend. I have a beer. And every freaking time, I have to reintroduce myself to the universe all over again."
 Но смятам, че Саймън се справи повече от добре с всичко, което изникна на пътя му и накрая получи своя щастлив финал ( през цялото време с Блу бяха невероятно сладки ). За мен той е герой за пример.  

Книгата завърши прекрасно, до края аз така и не уцелих с моите си теории за това кой беше Блу, което може би е и по-добре, изненадата си я имаше и си стоях с отворена уста.
Препоръчвам книгата с две ръце, защото представя по един реален начин всичко, което засяга като проблематика. Книгата изобщо е за една актуална тема като цяло и дори да не сте почитатели на LGBT+ общността или на различните хора все пак дайте шанс на тази история, защото си заслужава.
 

сряда, 22 февруари 2017 г.

Book Review: "Никога достатъчни" от Симона Стоева


 Оценка в Goodreads: 4.5/5

Здравейте!

Сигурно си мислите "АЛЕЛУЯ" аз се сетих да пиша отново в блога и то не с какво, а с ревю. Надявам се все още помня как се прави, хахаха.
Бях решила още щом свърших тази книга през месец Декември, че ще и напиша ревю в началото на 2017 и всъщност исках това да е първото ми ревю в блога за новата година. Е, не е началото на годината, но определено е първото.

Като за начало трябва да споделя колко се развълнувах от факта, че имам тази книга в ръцете си и ще я прочета. Не знам защо, може би защото е написана от така да се каже "наш" човек от блогърското общество. Може би защото и е дебютния роман и няма начин да не се е вълнувала за това какви отзиви ще получи, та и аз се вълнувах да я прочета.

Това ми е сигурно първата българска книга от съвременната литература. Поставих си за цел да чета повече български книги тази година и се старая да си изпълня целта. Просто винаги съм гледала скептично на тях.

"Никога достатъчни" е една прекрасна книга. Чете се хем бързо, хем бавно, интересна е, написана е по един много любим за мен начин, а именно главите са разделени на минало и настояще. Така имаме все едно две сюжетни линии и малки парченца от един голям пъзел и е определено интересно, защото постоянно имаш въпроси от миналото, от бъдещето и така четеш все по-бързо и по-бързо. Но пък беше изпълнена и с много детайли, които понякога на някой книги ако не са написани така умело те карат да искаш да свърши по-бързо, но тук не беше така. Детайлите според мен бяха най-големия плюс на книгата и почеркът на авторката.



Книгата разбира се се развива в България и конкретно в два града - Варна и София. Доста бързо свикнах с обстановката на българските градчета ( имам предвид, че както казах не съм свикнала да чета български книги, а още повече такива, развиващи се в България *логика*) .
Всичко в тази книга беше така красиво написано и описано, че честно да си кажа, когато я чета втори път май ще минавам доста с розовия маркер. Толкова красиво описани моменти, че имах чувството че чета поезия, исках цели страници да си отбелязвам.

Стига съм плямпала, да преминем към същинската част. Нашите главни герои са Теа и Джей Пи. Тяхната история започва отдавна, преди цели 15 години, когато Теа едва е завършила гимназия. Още в първите страници на книгата ни обгръща едно такова приятно и топло чувство. Виждаме две най-добри приятелки, правещи си планове за бъдещето. Повярвайте ми супер много харесах връзката на Теа и Даниела, такова приятелство всеки човек трябва да има. Дори след всичките тези 15 години те все още са приятелки и все още се подкрепят и пазят една друга, а всъщност са толкова различни. Теа ни е представена като едно затворено, прекалено предпазливо и срамежливо момиче (след време и като една доста рационална бизнес дама), а Даниела е пълната и противоположност, с две думи лудетина и купонджийка.

Любовта на нашите главни герои пламва от пръв поглед. Те се срещат случайно на едно новогодишно парти, на което Теа отива след доста убеждения И от там започва историята на тяхната любов и не само...
" Тя видя неговото почти незабележимо кимване и погледът му запечатан право върху нейния - ирисите на пъстрите му очи се преплетоха, изгубени в дълбочината на очите и.
Едно непознато чувство, заседна и в двамата.
Такова, каквото не се побираше в изречение,
такова, на което думите му стягаха. "

Погледнете само колко красиво е написано *фенгърлствам*!

Тази любовна история върви ръка за ръка с болката. Щастливите моменти на Теа и Джей Пи ми се сториха толкова малки и кратки, исках да са щастливи и нищо да не се изпречва пред щастието им, защото бяха перфектната двойка, идеални един за друг. Тя с нейната доза предпазливост, а той с неговото търпение и внимание. Срещнеха ли се тези двамата в някоя глава и от страниците се изливаха красиви думи и емоции, нямаше как да не се влюбиш в тях.
" Той разтресе главата си насреща и и я покани да влезе. Подаде ръката си напред към входа на къщата и дори не забеляза, когато неговата усмивка докосна нейната и и обеща да я обича. "

Но както написах в тази история има и болка. През голяма част от времето миналото на Джей Пи за нас бе загадка. Не знаехме почти нищо, а когато получавахме малки парченца, за да сглобим цялостния пъзел и да погледнем завършената картина - аз бях ядосана. Бях ядосана на Джей Пи и повярвайте ми, и вие ще сте му. 
" Виждаше се - един глупак, някога отказал се от мнение, глупак подал кормилото за управление на живота си в ръцете на друг. Смирено, без съпротивление. Абсолютен глупак, който сега му се присмиваше с цяло гърло и го гледаше с подигравка. "
Понякога ето такива глупави решения могат да съсипят нечии живот, да го завъртят на 360 градуса. Ето такива глупави решения могат да ти отнемат щастието за дълго време...
" -Изминаха петнадесет години.
-Да, ето това е жалкото - с горчивина добави Даниела. - Че изминаха петнадесет години, в които двамата най-перфектни на теория хора, които познавам се преструват, че са щастливи от живота, който живеят и изборите, които направиха. "
Книгата за пореден път споменавам е прекрасна. С две ръце горещо я препоръчвам на тези, които още не са я прочели или се чудят дали да я прочетат. Красива е и отвътре и отвън (май забравих да вметна колко много ми хареса корицата, направо се влюбих в тези топли цветове), повече от интересна е, има прекрасна любовна история и герои, в които няма начин да не се влюбите, а и все пак е на български автор!
" -Такава си една...- засмя се той насреща и и направи кратка пауза . - Никога достатъчна - а устните и ахнаха в изненада. "

P.S Съжалявам ако ревюто е малко хаотично, но така ми се случва, когато прочета книга, която много ми е харесала и просто не знам какво да кажа/напиша освен ВСИЧКО, но така не може.

 

понеделник, 6 февруари 2017 г.

The Secret Life A Book Blogger TAG

Здравейте!

Отново съм тук и то с един много интересен таг, който честно казано нямам търпение да направя. Благодаря на Кая за поканата да го направя, а аз от своя страна искам да посоча Алекс и Вероника, защото ми е много интересно да разбера техните отговори. Нека започваме!



1. От колко време си блогър?
Блогър съм вече от 1 година  и 3 месеца. Рожденият ден на блога е на 20-ти Октомври.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
Ами, надявам се, че няма да е скоро. Гледам на себе си като блогър и за в бъдеще.



3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?
Както повечето от нас са отговорили на този въпрос, може би най-доброто е това, че блоговете ни са нашите лични кътчета, където всеки изразява своето собствено мнение.

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
Предполагам съмнението, че на никой няма да му е интересно, че никой няма да го следи и чете. Такива работи. Предполагам и аз все още се съмнявам малко или много в себе си, но се старая да вярвам повече и в крайна сметка да не ми пука чак толкова, важното е на мен да ми харесва и да ми доставя удоволствие.



5. Колко дълго ти отнема, за да намериш снимки, които ти харесват?
Зависи какво търся, влизам в обичайните сайтове и намирам. Може би около 30 минути.

6. Кой е твоят book crush?
Ох, то да беше само един. Конкретно в момента е Дженсън от последната книга от поредицата "Красив" ; Ливай от "Фенка", него страшно много си го харесах и много други.



7. Кой автор би желал да бъде в блога ти? (като интервю, например)
Няма да е изненада за никого - Колийн Хувър.

8. Какво носиш докато си пишеш поста?
Този пост ли? Ъъъ, дрехи? Ха-ха-ха, това тук трябваше да е смешно, надявам се сте се засмели, ако не......какво да се прави. Та, това което нося са си нормални домашни дрехи - клин и тениска (винаги нещо удобно).



9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
Ами аз не се подготвям. Сядам и започвам да пиша, рядко се случва да се подготвям.

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?
Страхотна! Позитивна! Леле, тези хора ми доказват, и не само на мен, че младите ЧЕТЕМ и ни харесва. Това са супер креативни, позитивно настроени хора. Радвам се, че съм част от тази общност и да не забравя най-важното - подкрепяме се. Определено смятам, че няма завист или поне аз не съм я забелязала.

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?
Well, предполагам да има въображение, поне малко креативност, голяма доза индивудалност и най-важното постоянство и време. Да се старае да отделя за своето кътче поне малко време.



петък, 3 февруари 2017 г.

January Wrap-Up & February TBR

Здравейте, здравейте!

Сигурно вече забравихте съществуването ми ( то и аз тотално се забравих). Еми, ето ме отново тук с книжната равносметка на ужасно неуспешния за мен месец Януари. Няма да се оправдавам надълго и нашироко за това, защо не бях активна в блога и изобщо във всичко свързано с книгите. Като цяло ме беше налегнала страшна летаргия. НО вече сме третия ден на Февруари. Захващам се с много нови неща и се надявам по отношение на книгите да се разчета поне малко (така да го кажем). Да преминаваме към книгите...



Wrap-Up
Както написах по-горе Януари за мен беше супер неуспешен. Не свърших почти нищо важно и значително и доста мързелувах. От друга страна изгледах доста филми и сериали. Единствената завършена от многото започнати книги е:



1. "The princess saves herself in this one" - Amanda Lovelace
Единственото нещо, което ми потръгна през месеца (като четене) беше поезията. Замислям един пост свързан с нея, така че очаквайте...

TBR
Книгите, които ще изредя сега са книги, които съм започнала декември или януари и не съм завършила, знам ужасно е....но какво да се прави, все пак не е края на света.

1. "Далеч от светлината" - М.О.Уолш
Сигурно се чудите "е каква е тая книга, още ли я влачи?". Е, спокойно книгата си е много хубава, но как да ви обясня, доста е специфична и наистина хем е интересна, хем я влачиш с месеци. Ревю се надявам да има идната седмица.

2. "Beautiful" - Christina Lauren
Нямах търпение да я прочета, вървя с доста добро темпо и е невероятно интересна и забавна, все пак е от любима моя поредица.

3."Любовта ми подари"
Надявам се най-сетне да я свърша, въпреки че навън вече пекна слънце *whatever*. Просто стигнах до 2 история и зациклих.



4. "The Nightingale" - Kristin Hannah
Това е аудиокнигата, която започнах. За първи път ми е да слушам аудиокнига, но е много практично и удобно, плюс това книгата е много хубава, но за нея повече в ревюто (само ще вметна, че е исторически роман, а както знаем аз ги обожавам).

Ами това е от мен за сега, надявам се в следващите няколко дни да направя два тага, които си бях харесала и и разбира се, да се завърна и с доза ревюта. Стискайте палци, а междувременно ето едно поздравче: