неделя, 28 май 2017 г.

Book review: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц

 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!

Ха, време е за ревю, нали? Не съм писала от не знам кога (едва ли е чаак толкова отдавна, колкото ми се струва, but whatever). Надявам се помня как се прави, ако ли не простете ми. 

Днес ще ви говоря за една прекрасна книга с прекрасна история и прекрасни герои, които харесвам и обичам до един. Книга, която нямах търпение да прочета и се зарадвах, когато разбрах, че ще излиза на българския пазар. 
Нека само като за начало да отделим няколко секунди, а защо не и минути и да погледаме красивата корица.................мда, също е прекрасна. Дори да си призная ми харесва повече от оригиналната корица.

Не че не сте прочели заглавието, но аз да ви кажа, че става въпрос за книгата на Бенджамин Алире Саенц - "Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената".(определено си харесах още една книга от този автор, страхотен е)
Историята разказва за две 15-годишни момчета, които са тръгнали по пътя към възмъжаването, но това се оказва малко несигурно и болезнено приключение. Път към себеосъзнаването, към откриването на това кой си и какво искаш, път към себе си и твоето АЗ.

Влюбих се в запознанството на Ари и Данте. Беше толкова красиво, сладко и непринудено, че ми идеше да го прочета още 1000 пъти.

"Пак се засмяхме. Не можехме да спрем. Запитах се за какво се смеехме. Дали само на имената си? Дали се смеехме, защото изпитвахме облекчение? Дали бяхме щастливи? Смехът бе поредната загадка на живота."
 Ари ни беше представен като доста неуверено момче, доста затворен, нямаше приятели и просто един ден през горещото лято на плувния басейн се появи Данте и го спаси. Стана му приятел, стана му спътник в откриването на тайните на Вселената. А леле, Ари имаше адски много въпроси. Той поставяше под въпрос абсолютно всяко малко нещо и искаше да го разнищи до край. За него всичко заобикалящо го бе мистерия. Данте бе мистерия, с държанието си и мислите си. Майка му бе мистерия, с цялата си загриженост и обич, и правила. Баща му беше мистерия, с всичките тайни и рани, които криеше дълбоко в себе си. Та цялото му семейство бе една мистерия за него.

 "През повечето време бях невидим. Така ми харесваше. И тогава се появи Данте."

А Данте, Данте беше някак малко по-осъзнат и по-наясно със себе си. Знаеше и осъзнаваше, че е различен. Обичаше приятеля си може би не само като приятел и не се притесняваше да му го заяви. Открито си казваше как би искал да целува момчета, в което няма абсолютно нищо лошо. Някак Данте бе идеален за Аристотел, да го предизвиква и да открива с него отговорите на хилядите му въпроси.

 "Бе забавен, съсредоточен и ожесточен. Наистина можеше да бъде ожесточен. А у него нямаше и капчица подлост. Не разбрах как можеш да живееш в подъл свят, без нито една прашинка от тази подлост да "полепне" по теб? Как можеше човек да живее без поне частица подлост?"

Всичко в тази книга е прекрасно и както споменах по-горе, обичам всеки един персонаж. И това май ми се е случвало с книги само от този жанр. Защото има много книги засягащи взаимоотношенията между хората, в семейството. И тук беше така. Имахме две прекрасни семейства, на Аристотел и на Данте. Семейства, които обичаха безрезервно децата си и се опитваха да им помагат и да ги насочват по правилния път. Да, имаха си проблеми, но се обичаха и им личеше. Това бяха едни прекрасно описани семейни взаимоотношения, каквито се надявам да се срещат все по-често, защото какво по-хубаво от това да можеш да седнеш да изпиеш по една бира с родителите си и да им разкажеш за проблемите си и те за своите. Един вид да те приемат малко или много за възрастния човек, в който се превръщаш.



Разбира се ги има и моментите на неразбирателство и моментите, в които се запознаваш с друго семейство и виждаш едни малко по-различни взаимоотношения и се чудиш  ако и ти направиш така, твоят баща как би реагирал. 

 "Чудех се как ли щеше да реагира баща ми, ако отидех при него и го целунех по бузата. Не че щеше да ми се развика. Но...не знам."

Мисля, че няма по-ужасно нещо от това да не познаваш родителите/родителя си до такава степен, че да не знаеш как би реагирал дори на една проста целувка по бузата. Хареса  ми колко различни, но и едновременно с това колко еднакви бяха семействата на Ари и Данте.

Всички герои бяха изградени изключително добре и като се замисля до края на книгата всеки един  от тях малко или много се бе променил. Бяха им се случили достатъчно неща, които да ги накарат да се замислят и да променят някой неща. Да изрекат най-сетне дълбоко пазени тайни, осъзнавайки че пазейки ги всъщност не правят добро на никого. Да се примирят с чувствата си и най-сетне да осъзнаят какво толкова им е тежало до този момент и защо са се чувствали по еди какъв си начин. Да спрат да се борят вътрешно с неща, които им се струват срамни и много плашещи.

 "Понякога правим разни неща не защото мислим, а защото чувстваме. Защото чувстваме твърде много. И невинаги можем да контролираме действията с, когато чувствата ни са твърде силни. Ето я разликата между това да си момче и да си мъж - момчетата не могат да контролират ужасните неща, които изпитват понякога. А мъжете успяват. В онзи следобед аз бях просто едно момче. Ни най-малко не приличах на мъж."

Това е история за откриването. За извървяването на един не толкова кратък и не толкова лесен път. История не само за тези две момчета, но и за всичко, което ги заобикаля.  Една прекрасна история с прекрасен край (не, няма да спра да повтарям колко е прекрасна, защото като си помисля за тази книга и това е думата, която изниква в съзнанието ми ). Прекрасна е, прочетете я! 😍💕

"Момчетата като мен принадлежат на дъжда."

четвъртък, 25 май 2017 г.

The Fifty Bookish Questions TAG * Част 1 *



Здравейте!

От доста време не съм правила ТАГ въпреки, че в блогърското книжно общество се завъртяха няколко, но така и не си харесах никой. Та, моя милост реши да се порови малко в интернет и попаднах на тези 50 книжни въпроса, на които ми се прииска да отговоря. Въпросите са много простички и може би всеки от нас е отговарял на тях поне веднъж, но какво пък. Ето тук ще сложа линк към блога, в който видях тага.
Тъй като въпросите са 50, реших да разделя поста на две, което ще рече, че тук ще отговоря само до 25-и въпрос.

1.  Коя беше последната книга, която прочете?
Последната книга, която прочетох беше "Град от Кости" от Касандра Клеър.

2. Беше ли хубава?
Определено беше хубава и ми хареса много.

3. Какво я направи хубава?
Лично за мен това, което я прави хубава е целият този изключително интересен свят измислен от Касандра. Харесва ми това, че не се е съсредоточила и ограничила само върху един вид свръхестествени същества (или каквито там се водят), а е включила всякакви.

4. Би ли я препоръчала/л на други хора?
Разбира се, ама те и без това много хора по света и у нас са ги чели тези книги, но определено препоръчвам за непросветлените все още като мен душици.

5. Колко често четеш?
Ами доста. Чета почти всеки ден, защото зависи колко съм заета, в какво настроение съм, дали изобщо ми се чете и разбира се ако съм изпаднала в книжен застой мога да не чета много дълго време.



6. Обичаш ли да четеш?
Този въпрос ми се стори малко глупавичък, но пък ще отговоря с едно главно и звучно ДА, РАЗБИРА СЕ.

7. Коя беше последната лоша книга (която не ти е харесала), която прочете?
Ами няма такава. Ако книгата в процеса на четене усетя, че не ми харесва просто приключвам с нея и спирам да я чета,  минавам нататък към следващата.

8. Какво те накара да не я харесаш?
Еми тук оставам без отговор.


9. Иска ли ти се да станеш писател?
По-скоро не. Не мисля, че всеки, който чете може да стане писател. За това се иска малко или много дарба или и аз не знам. Да, обичам да пиша есета, да разсъждавам върху произведения, да пиша разкази или дори понякога и други неща, но не мисля, че мога да седна и да напиша нещо, което да е по-дълго и със сюжет, и с хубави герои (предполагам схванахте). Та предполагам ако реша да се пробвам може и да се получи нещо, но за момента, нямам такива желания и мераци.

10. Има ли книга, която да ти е повлияла изключително много?
Не мисля, че мога да посоча само една книга на този въпрос. Смятам, че всяка прочетена книга оставя някаква следа у читателя, може би не винаги положителна и мисля че всяка книга или поне повечето ни повлияват било то на мисленето, на възгледите или на нещо друго.

11. Четеш ли fan fiction?
Да, въпреки че скоро не съм. Имам профил в Wattpad, което е много полезно местенце за онези, които пишат историйки и искат да ги споделят с някого.

12. Пишеш ли fan fiction?
Не. Не съм пробвала, а и мисля че би ми било доста странно особено ако е за реални хора, като известните личности например.

13. Коя е любимата ти книга?
Е, това е въпрос, който може би всички ние читателите мразим. Ние не четем толкова много, за да има накрая една единствена и уникална по рода си книга, която да ни е любима. Мисля, че истински запаления читател няма само една любима и поради тази причина мисля да посоча няколко : "It Ends With Us" от Колийн Хувър ; "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров ; "Тайни" от Нермин Безмен ; "Ние, лъжците" от Е. Локхарт  .

14. Коя е най-малко любимата ти книга? 
Ами след като хвърлих един поглед на книгите си  мисля, че тук може да посоча "Обещание" на Карина Хали. Като цяло книгата не беше нищо особено и мисля, че по-скоро мнението ми е някакво такова неутрално.



15. Какво предпочиташ, книжен или електронен вариант?
Ами честно казано и двете. Като всеки читател разбира се обожавам аромата на новата или старата книга, абе изобщо аромата на книгата. Но живеем в 21 век и не мога да отрека как понякога е доста по-практично да имаш електронна книга в себе си (особено и с това все по-забързано ежедневие). Но въпреки съществуването на електронния вариант, не мисля че книгата като книжно тяло ще изчезне някога.

16. Кога се научи да четеш?
Мисля, че бях на 4, когато започнах да се уча. Спомням си как стоях на леглото и четях като някакъв робот списание "Принцеса" (някой друг събирал ли ги е?).

17. Коя е любимата ти книга, която е трябвало да прочетеш за училище?
Ами може би приказките, които ни даваха във втори, трети клас. "Патиланци" на Ран Босилек също.

18. Коя е любимата ти поредица?
Ами май  не съм прочела или по-скоро завършила много поредици, но бих казала "Хекс Хол" от Рейчъл Хокинс.

19. Кой е любимият ти автор?
Не изненадвам никого с отговора си - Колийн Хувър.



20. Кой е любимият ти жанр?
Ами предполагам романите, всякакви.

21. Кой е любимият ти герой от поредица?
Ами горе споменах "Хекс Хол" и ще посоча любим герой от там, а именно Арчър 😍 (може би първия ми по-така book boy crush) .

22. Успявала ли е някоя книга да те отведе на друго място?
Разбира се. Всички книги го правят особено тези, които са фентъзи и авторите им  са измислили невероятни светове, но като цяло всяка книга го прави, няма начин. Въпреки че като се замисля, май за да те отведе на друго място ти трябва въображение.

23. Коя книга ти се иска да имаше продължение?
Ами в момента не се сещам за някоя конкретна.

24. Коя книга ти се иска да нямаше продължение?
Мисля че тук ще посоча "Аз преди теб". Не съм чела продължението, но нямам такова намерение и желание. На мен лично първата книга си ми беше предостатъчна

25. Колко време ти отнема да прочетеш някоя книга?
Ха, интересен въпрос. Зависи от много неща. Зависи от книгата, времето за четене с което разполагам, въпреки че когато някоя книга ми е тооооолкова интересна и ме грабне, направо не я оставям и чета като луда. Но най-много за 5 дни с нормално темпо съм готова. 

Няма да тагвам никой конкретно, но ако на някого му хареса нека го направи, втората част ще е налице съвсем скоро.

петък, 19 май 2017 г.

Разреваващото Книжно Предизвикателство



Здравейте!

Знам, знам, пак не се появявам в блога, не пиша толкова често, колкото ми се иска, но какво да се прави има и такива периоди, нали?
НО, днес се появявам с едно предизвикателство, в което реших да се включа още щом прочетох за какво става въпрос. Благодарностите за яката идея и изготвянето на цялото събитие може да отправите към Криси от "Diagnosis Abroad" , Нат от "Претрупаното Книжно рафтче" и Ваня от "Ari's Dreamy Place", а ето тук слагам линка към събитието във фейсбук, където ще разберете всичко необходимо за предизвикателството (кога започва, какви са категориите и др.).

Ето го и моят TBR списък за Разреваващото Книжно Предизвикателство:

1. Детска книга, която така и не прочете като малък:
Предполагам детските книжки, които не съм прочела са доста, но имам мнооогоо време да го направя, нали? Тук се чудех коя измежду "Ян Бибиян" от Елин Пелин и "Тайната Градина" от Франсис Бърнет да прочета. Избрах втората, така че книжке, с която направих опит преди време, очаквай ме...

2. Книга от over-hyped автор:
"Град от кости" от Касандра Клеър е моят избор за тази категория. Касандра е адски обичан автор, а след като изгледах сезон и половина на Shadowhunters, реших, че ми е време да се гмурна в света/световете създаден/създадени от тази женица.

3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш:
Само ще напиша Хари Потър и толкова.

4. Книга от нов автор за теб:
"Лукреция Борджия" от Дарио Фо е моята избраница. Искрено се надявам да ми хареса.

5. Книга, чиято корица те е привлякла:
Ами тук доста се чудех коя точно да е тази книга. В крайна сметка избрах "Гордост и Предразсъдъци" от Джейн Остин, като говоря за невероятно красивото издание с твърди корици на A&T Publishing.

6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги:
Ами това издателство би трябвало да е Егмонт, но скоро тяхна книга не съм купувала, затова след него следва Ибис и за тази категория или ще бъде "Град от Пепел" или с "Град от кости" ще покрия и тази категория.

7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години:
"Wuthering Heights" от Емили Бронте. Мда много искам да я прочета, имам я, но нищо не правя по върпоса. *е това ако не е тъпа работа, не знам кое е *

За бонус категорията, която не мисля, че ще направя не съм си избрала точна книга, но вероятно това ще бъде "Pillow Thoughts" от Кортни Пепърнел.



Ами остават часове до началото, аз нямам никакво търпение вече. Надявам се да се включат повечко хора. Пожелайте ми късмет и разбира се очаквайте пост, в който ще разберете как съм се справила.

Ето и едно малко надъхващо музикално поздравче:

сряда, 10 май 2017 г.

13 причини защо...


Това, което днес ще направя е малко по-различно от просто ревю.  Ще ви поговоря/попиша за една книга, която в последно време нашумя супер много, тъй като на 31 март излезе екранизацията ѝ на малкия екран в лицето на сериала "13 reasons why", който btw е направен много добре и го препоръчвам повече от горещо на всеки от вас.
Good Job, Selena!💞

Мисля, че за едно по-хубаво и пълно изживяване на историята тези, които са чели книгата трябва  да видят и сериала, защото той играе ролята на продължение, на допълнение (поне според мен). Показва неща, които няма как да сме разбрали в книгата, просто защото е нямало как да бъдат вмъкнати.(Аз така направих и съм супер доволна)
От тук идват и разликите между книгата и сериала. Разлики, които са много полезни за сглобяването на цялостната картина. Например времето през което се развива действието или по-голямата роля на някой герои. Но това са неща, за които ще ви разкажа по-подробно в следващия си пост свързан с "13 причини защо".




За тези от вас, които може би не знаят за какво всъщност става въпрос (което ми се струва малко вероятно вече), еми нека ви светна малко. Това е историята на Хана Бейкър, едно съвсем нормално на пръв поглед момиче, което се мести със семейството си от друг град и започва наново в ново училище с нови хора, с надеждата, че всичко ще е окей и ще е различно от преди, но историята ѝ завършва със самоубийство. Нещата се объркват и честно казано не можах да си обясня защо. Лош късмет ли? 
Но това е и историята на онези тринадесет човека (и всъщност всички афектирани от смъртта на главната героиня), на които Хана оставя касети със записани истории за това какво всеки от тях ѝ е направил. Записала им е причините за своето самоубийство.

"Седях. И размишлявах. И колкото повече мислех, навързвайки събитията в моя живот, на толкова повече малки парченца се разбиваше сърцето ми."

Замислих се над това как може да се стигне до ситуацията едно момиче да реши да отнеме живота си. Какво толкова може да се е случило? Това г-ца Бейкър разказва в книгата/сериала. Разказва го в онези записани касети адресирани до тринадесетте виновника. Тийнейджъри взели грешни решения и направили глупости довели до това един човек да отнеме живота си. Те са виновни, и след смъртта на Хана, в сериала, получаваме възможността да видим как те се справят със ситуацията. Изпитват ли вина? Биха ли върнали времето назад? Биха ли променили събитията ако можеха?
(Пиша "в сериала", защото в книгата всичко се случва през гледната точка на само един човек - Клей и се случва за отрицателно време, в което просто няма как да ни бъде показано какво става с всички след самоубийството, но пък мисля, че и това като фактор е важно и интересно за нас зрителите/читателите и е добре, че са го вмъкнали.)




В книгата, също така нямах шанса да "опозная" (така да се каже) героите от записите по-добре и се радвам, че в сериала бяха развити като персонажи и дори на моменти ме караха да ги съжалявам, но само някой от тях. Всеки беше направил нещо на Хана, дали директно или зад гърба ѝ няма значение. Било то клюки, снимки, навлизане в личното ѝ пространство или много по-ужасни неща, отново няма значение, защото в крайна сметка тя се самоубива, но касетите, които оставя след себе си са доста голяма заплаха за тези хора и те се опитват да направят всичко възможно тайните им да останат скрити.

Искам да вметна обаче нещо и за самата главна героиня. Не мисля, че в цялата история тя е невинна. На много моменти ѝ бях ядосана. Най-вече когато ѝ се искаше хората около нея да забележат, че има нужда от помощ. Че собствения ѝ свят рухва, че в училище я малтретират малко или много, но честно казано ключа е в говоренето и споделянето, неща които тя не правеше. Не всеки е длъжен да познава признаците на човек в депресия или човек със самоубийствени наклонности. Нито родителите ѝ можеха да ѝ помогнат, нито Клей, нито училищния съветник. Няма как да помогнеш на този, който не иска да му се помогне.


"Dream big they say. Shoot for the stars. Then they lock us away for 12 years and tell us where to sit, when to pee and what to think."

В заключение на този пост искам да вметна, че това е сериал, който наистина трябва да се изгледа от колкото може повече хора и най-вече тийнейджъри. Сериал, книга, история, за която всеки трябва да говори и споделя с повече хора, за да разберат и те и да предадат нататък и с две думи да стане една верижна реакция (което малко или много се случва, защото наистина много хора го гледат и са чели книгата, и във всяка социална мрежа се обсъжда).
В този сериал предполагам много от вас, аз също, могат да открият себе си  и смятам, че това може да помогне на много хора и да ни научи на важни неща, да ни накара да се замислим, да ни накара да променим начина по който се държим, да ни накара да потърсим помощ ако мислим, че имаме нужда от такава, но ни е страх да си го признаем.
Но може би най-важното е, че показва една реална картинка и ни учи на един страшно важен урок, че всеки човек е различен, всеки възприема нещата различно, някой по-навътре от други, че малките неща за теб може да нямат значение, но за друг да имат.

"Maybe you think I'm being silly. I'm some stupid girl who gets all worked up over a little thing. But little things matter."
 "Hannah got hurt. It happens. You never really know what's gonna hit how. You really don't know what's going on in someone else's life."

Никога не знаем кой как ще реагира и приеме нещата, защото не знаем какво се случва в нечии живот или в нечия глава (както пише и в цитата отгоре). Просто не знаем, затова трябва да внимаваме какво казваме и как се държим, трябва да се стремим да сме добри, да правим добро. Трябва да се стремим да не влизаме в ролята на някой от тези 13 човека, да се стремим да не сме от онези, които прилагат физическо или психическо насилие над друг, но и да се стремим да не сме от тези, които ще стоят безучастно отстрани и само ще наблюдават нередностите, които се случват.(винаги ако можеш помогни)*гледам към теб Клей*. Защото и в двата от тези случаи ние ще имаме вина, ще сме виновни, че насилваме някого или че не сме направили нищо, за да спрем това насилие. Ако правите нещо такова, спрете, защото дори и това да е само книга или сериал, те засягат real life issues, неща които виждате често, ако не всеки ден. И дори това да е само художествена измислица (базирана на съвсем истински неща и преживявания на автора и негови близки, познати), такива неща наистина се случват и хора наистина отнемат живота си за нещо, което на нас може да ни се струва не толкова важно. Аз определено не бих искала да съм една от 13-те, а вие?

P.S. Идеята ми беше малко или много да предам нещата, които ми направиха много силно впечатление в книгата/сериала. Затова са тези цитати, тези подчертани изречения. Искам някак си да допринеса към цялостното послание на "13 причини защо", защото наистина има такова. Ако човек просто се замисли над показаните/написаните неща, ще разбере колко сериозна е темата, всъщност. Да, за някой може изброените причини да не са кой знае какво, но както е написано на няколко пъти по-горе "всеки приема нещата различно", so, не съдете преди да сте видели, изгледайте го, дайте шанс и не се вглъбявайте толкова в това "ама тези причини са толкова тъпи" ; "как ще се самоубие за нещо такова" и други такива, просто се опитайте да видите цялостната картинка. О, и се надявам поста да ви е харесал. 😃

сряда, 3 май 2017 г.

Какво прочетох през Април

Здравейте!

Отново дойде момента за равносметката за изминалия месец и плана за новия, НО от днес нататък моя милост официално се отказва да пише тук TBR списъче, което 99% от времето не изпълнявах. Така че ще виждате само книгите, които съм прочела през съответния месец, както и по няколко изречения за всяка от тях.

Е, да започваме:



1. "Milk and Honey" - Rupi Kaur
Мноого ми хареса. От известно време съм си влюбена в поезията и тази книжка определено завладя сърцето ми. Освен изпълнена с важни теми, в нея имаше и илюстрации, което ми хареса също много. Препоръчвам я, ако има още някой, който не я е чел, тъй като от момента в който излезе нашумя много. 
P.S. Трябва да си я купя да си я имам.😄



2. "History is all you left me" - Adam Silvera
Това е спонтанното четиво на месеца. Мярнах я случайно в Goodreads и ми хареса анотацията, изтеглих си я и я прочетох, и ревах, и ми хареса, и беше хубава....Не знам защо не написах ревю, но може и да напиша. (Април месец не беше много продуктивен за блога 😐)



3. "13 причини защо" - Джей Ашър
Реших да я прочета, защото както повечето от вас може би знаят за сериала, който излезе преди около месец. Прочетох я, изгледах екранизацията и цялото изживяване беше хубаво и ми хареса. Историята е интересна, а сериала е добре направен. Откакто го изгледах, два поста свързани с книгата/сериала ми се въртяха в главата и единия все още ми е в Чернови, така че може да очаквате нещо в близките дни. 






4. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров
Невероятна, брутално истинска, тази книга ме остави без думи. Наистина не знам какво да кажа за нея. Нещата разказани в нея са важни и се надявам повече хора да я прочетат, аз се радвам че го направих макар и след дълго отлагане и мъдрене дали да я чета или не, но все пак си бях поставила за цел да чета повече от български автори, така че...

Радвам се от числото на прочетените книги. Не са нито много, нито малко. Надявам се този месец да продължавам в същия дух и да съм малко по-продуктивна тук в блога. И сега едно музикално поздравче 💗.


петък, 14 април 2017 г.

Имам нужда от промяна



Тази година не започна по най-добрия начин за мен и дори не знам дали има конкретна причина за това. Просто така се чувствах, сякаш нещо не е наред.
Бях изпаднала малко или много в нещо, което с приятелките ми нарекохме LIFE SLUMP (е, едва ли ние сме го измислили, сигурно вече някой го е направил long before us).
Нямах мотивация за каквото и да е. Тогава се случи и лекото замиране на блога. Зарязах го, защото нямах желание да пиша, не знаех за какво да пиша. Не четях, защото не ми се четеше. Общо взето само и единствено мързелувах.

По  някое време после се посъвзех. По принцип обичам да съм заета и когато не съм затрупана с хиляди неща за вършене to keep me busy, изпадам в състояние на едно голямо нищоправене (няма такава дума, но все тая).
През Февруари  най-сетне се накарах да напиша дълго отлаганото ревю на "Никога Достатъчни" и от там нататък навлязох бавно в ритъм. Възвърнах мотивацията си и започнах да правя всичко онова, на което бях натиснала паузата. През Март започнах  и да си тренирам редовно, което е едно невероятно събитие, което ме държи през по-голямата част от времето мотивирана и изпълнена с желание за всякакви неща.

Well, стигаме и до Април от който изминаха вече цели 14 дни, в които аз отново изпаднах в размисли и страсти. Пак не знам какво правя и какво ми се прави. Връхлитат ме нови и нови идеи, които само чакат да ги осъществя, но аз не правя нищо.

Най-сетне написах и изпратих есето си за "1000 Стипендии", което за жалост виснеше над мен като някаква тежест. Исках да напиша нещо още в началото, когато излязоха темите, но незнайно защо реших ОТНОВО да оставя и направя всичко в последния момент. Важното е, че го направих.



И така с настъпването на пролетта (сезон, който откривам, че харесвам изключително много) в главата ми взе да се мъдри една дума и леко взе, че се закотви там...ПРОМЯНА.
Промяна тук, промяна там, промяна навсякъде.
Както виждате пак промених малко или много дизайна на блога и смених снимките за профилна и корица на страницата си във фейсбук (ако виждате промяна тук, значи определено и с мен се случва нещо). Харесва ми адски много, надявам се и на вас. Исках да вкарам малко цвят, защото все пак е пролет и всичко (включително и аз) се пробужда.



Започнах да се замислям отново над всички онези идеи които имах миналото лято по отношение на блога (някой от тях ги изпълних). Идеи, повечето от които дошли ми по време на едномесечния ми престой в Китай, за който тооолкова дълго отлагам да ви разкажа, че чак ми иде сама да си хвърля един бой.

Замислих се и над първоначалната идея на самия блог. Защо го направих? В момента той това ли е, което исках и искам да е? Отговорите на въпросите са, че го направих с идеята да споделям мнението си относно книгите, които ме вълнуваха. Изгарях от желание да намирам и чужди мнения, да откривам чрез ревюта нови книги и така. А другия отговор е не.

И тук идва ролята на промяната. Нямам никакво намерение да се отказвам от блога си или от първоначалната си идея и насоченост. Дори се замислих как това местенце тук искам да си го имам винаги, с две думи да не спирам да си водя блог за каквото и да е, където и да съм и наистина вярвам и се надявам да изпълня тази своя заръка, защото блогърството ми харесва.
Но, идва голямото НО. Искам да го направя малко по-лично пространство. Освен книгите мен ме вълнуват и хиляди други неща. Предполагам още със създаването някъде вътре в себе си съм си мислела за момента, в който ще започна малко или много да разнообразявам, тъй като не сложих в името на блога си нищо свързано с книгите 😀, нарекох го "Странната Вселена" и дори в първия си пост се сещам, че бях писала каква странна птица съм. Еми, честно казано това си е моето местенце, а аз всъщност не съм показала кой знае колко от своята личност на вас читателите.

И затова ми се иска да променя този аспект. Искам да пиша по-често за всякакви работи, които ми скимнат дори и да са най-големите глупости на света. Искам да разнообразя това място и да си го направя малко по-мое, така да се каже.

Тук искам да вметна един много хубав пост, засягащ нещо важно и провокирал доста голяма дискусия. Става въпрос за поста на Ева относно еднообразието, което настана в последно време в нашето малко общество. Еднообразие към което и аз самата допринасям и следователно искам да променя това. Радвам се на все новите и новите блогъри, които се присъединяват към общността, но подкрепям това, че има доста еднотипни и повтарящи се неща. И на мен самата ми омръзна да имам само ревю-таг последователност.

Не съм първият човек, който реши да предприеме нещо и да промени нещата. Още няколко  го направиха, което също ме побутна към това и аз да се "размърдам" малко, за което съм им благодарна и се радвам на това, което те правят.



Та в крайна сметка идеята ми беше да споделя, че искам промяна и работя по това тя да се случи и предполагам този пост поставя началото. Реших да се откажа за добро от някакви неща, които ме задържаха и ме караха да премислям твърде много и да си задавам въпроси на които или не знам отговора, или не искам да го намеря. Освободих се предполагам от някакъв товар и свърших неща, които трябваше да свърша доста по-рано. Занапред се надявам да се придържам към идеите си, да намирам време, воля, мотивация и желание да ги изпълнявам. Да търся нови неща, които да ме вдъхновяват, да се развивам в различни посоки. Да правя неща, а не да бездействам.
Надявам се с решенията, които взех и вземам да отворя нова страница.
След толкова размисли и страсти искам да благодаря на всички, които оцеляхте и останахте до края на този пост и благодаря, ако решите и занапред да продължите да посещавате моето местенце тук. Благодаря ви!



понеделник, 3 април 2017 г.

March Wrap-Up & April TBR




Здравейте!

Поредната равносметка е тук, както и новия месец, който се надявам да ми донесе голяма доза вдъхновение, свежест и настроение, на вас също. Фактът, че всичко около нас вече се пробужда, астрономическата пролет настъпи, времето е прекрасно и слънчево, ме кара да се чувствам заредена и енергична. Правят ми се нови неща, връхлитат ме идеи, но засега всичко е само в главата ми, чакащо да го осъществя.

Wrap-Up
Е, стига общи приказки. Месец Март беше добър откъм книги, прочетох цели 3 и те са:

1. "Broken Prince"- Erin Watt
Това беше едно достойно продължение на първата книга "Парцалена принцеса". Все повече въпроси, все по-заплетени ситуации и все по-голям интерес да прочета и третата. 

2. "Twisted Palace"- Erin Watt
Достойният "временен" край на историята за семейство Роял (временен, защото май ще има и четвърта книга). Радвам се, че успях да зарибя и още хора да прочетат тази история и да им харесва.

3. "Къде си Аляска" - Джон Грийн
Това беше втория ми опит с тази книга и то успешен. Радвам се, че я прочетох, въпреки че имаше неща, които не ми се понравиха. Имаше неща и разбира се цитати, които много харесах, както и доста храна за размисъл. Но цялостно мисля, че единствената друга книга, която съм чела на Грийн - "Вината в нашите звезди", беше мааалкоо по-добра.

TBR
За Април съвсем умишлено не си правя много големи планове и ще напиша само две книги, които така или иначе вече съм започнала.

1. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров

2. "Смъртни Белези" - Вероника Рот



сряда, 22 март 2017 г.

Top 5 Wednesday: Favorite Angsty Romances



Здравейте!

Време е за следващата тема от Top 5 Wednesday, а именно да изброя 5 от любимите си двойки от angsty romances (едни от най-любимите ми, които не знам как да преведа на български затова го оставям така). Темата ми хареса много и щом я видях реших да пиша за нея, а ако ви са интересни и другите теми и искате да разберете нещо повече за тази рубрика цъкнете тук за линк към групата в Goodreads.

Само тук ще ви вметна дефиницията за angsty (definition: adj.: describes a situation or literary piece which contains dark, depressing, angry, and/or brooding emotions from the participating characters)

1. "Ugly Love" - Майлс и Тейт
Обожавам книгата, обожавам героите и в частност тези двамата, които са главните разбира се. Четейки дефиницията за angsty тези двамата са идеални и ги слагам на 1-во място, защото са от любима моя книга. Цялата история от миналото на Майлс е доста тъжна и мрачна и го е направила изключително коравосърдечен в настоящето, от там има доста драма и проблеми с Тейт, следователно мисля, че са идеалната двойка за тази класация. 

2. "Красив Негодник" - Клоуи и Бенет
Тези двамата са ми страшни любимци. Невероятно забавни и прекрасно изградени персонажи. Обичаха се и бяха готови във всеки момент да си откъснат главите. Цялата поредица "Красив" е страхотна и забавна и точно заради такива герои като Клоуи и Бенет бих искала да я препрочитам отново и отново.

3. "Красиво Бедствие" - Травис и Аби
Знам, че Травис е любим герой на много от нас. Той е олицетворението на "лошото момче", но в тази история Аби всъщност е тази с мрачното минало. Тя е страхотно изграден "badass" герой с мистериозно и в крайна сметка доста интересно минало. Разбира се и в тяхната двойка си имаше проблемите, караниците и глупавите решения, но определено си ми остават в сърцето като една любима двойка.

4. "Ще те чакам" - Камерън и Ейвъри
Ееех, тази книга искам да я препрочета. Много хубава история със забавни герои. Тук отново главната героиня е имала трудно минало оставило я с доста мрачни и неприятни емоции, а Камерън е момчето, което лекува раните ѝ и показва как отново да вярва във всичко.

5. "Archer's Voice" - Арчър и Бри
Невероятно история с много силни герои. Арчър е идеалният герой за тази категория. Има проблем, който прави живота му от части труден и доста самотен докато в живота му не се появява Бри, която запълва празните местенца в душата и ежедневието му.





неделя, 19 март 2017 г.

Book Review: "Спасяването на Франческа" от Мелина Маркета



 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!


"Спасяването на Франческа" е една прекрасна история за израстването на една тийнейджърка, за трудностите на едно семейство, борещо се с коварна болест и история показваща как и колко ние децата се нуждаем от родителите си, дори и не винаги да го показваме.

В живота на Франки изведнъж се случват много промени. Ходи в гимназия "Стела", харесва приятелките си, влияе се от тях и това, което правят. Всяка сутрин на огледалото в банята, момичето намира залепена мотивираща бележка от майка си Миа, която също така обича да съветва Франки относно всичко, което прави и да я кара да бъде независима.

"Дори не си спомням кога за последно някой използва името ми, като изключим госпожица Куин. Не си спомням кога за последно някой ме погледна в очите, за да ми каже нещо. Страх ме е да се видя в огледалото, защото може и да се сблъскам с едно голмо нищо."




Всичко това е нейното нормално ежедневие, докато в един момент тя трябва да се премести в ново училище - изцяло мъжката гимназия "Сейнт Себастиан" заедно с още 30-тина други момичета. Налага ѝ се да създава нови приятелства, да излезе иззад маската на срамежливото и скучно момиче, да напусне зоната си на комфорт.

Заедно с всичко това, у дома Франки се изправя и пред друг проблем. Нещо се случва с майка ѝ, нещо за което никой не говори, никой не обяснява на нея и на брат ѝ, поредното нещо, което безкрайно позитивния им баща си мисли, че ще се оправи просто ей така с времето.

"Това, което направо ме влудява в цялата ситуация е, че никой не загрява как се чувстваме ние. Никой не ни пита дали искаме да се разделяме. Направо приеха за свършен факт, че Лука би искал да прекара време с братовчедите ни, докато аз бих предпочела спокойствието и тишината."

И така Франческа тръгва по пътя на откриването на истинското си "АЗ". В този период тя разбира колко важна част от ежедневието и живот ѝ е Миа, с нейните съвети, внимание и любвеобилност. И сега, когато майка ѝ се държи странно и е само бегла сянка на себе си, Франки усеща жестоко нейната липса. Сеща се за всички онези съвети, които е получавала от нея за приятелките си, за училището, и осъзнава, че всъщност момичетата от "Стела" не  са ѝ  били истински приятелки и че на нея вече не ѝ пука за мнението им.

"Гласът на майка ми прогърмява в главата ми. Като пазителя на спомени. "Помниш ли онзи път, когато останаха у нас за уикенда и накрая дори не ти благодариха, нито пък се сбогуваха? Ами когато не благоволиха да те изслушат по телефона, докато ти плачеше и им се извиняваше за нещо, за което дори не беше виновна? Спомняш ли си колко пъти идваха на училище и решаваха,че  точно този ден няма да си говорят с теб?""

Открива истинското приятелство в лицето на шантавата и различна компания с която движи в "Сейнт Себастиан". Заклетата феминистка Тара Финке, разбивачката на сърца Шивон Съливан, акордеонистката Джъстийн Калински, странните индивиди Томас Макий и Джеймс Хейлър и разбира се Уил Тромбал. С тяхна помощ Франческа се спасява, сваля маската, спира да се преструва, започва да проявява характер и да следва онова, което иска и харесва.

Франческа минава през препятствия, нови приятелства, любов, тотално загубване на същност и откриване на такава. Проблеми обгръщащи и повалящи цялото ѝ семейство, вина, незнание за всичко случващо се около нея, караници с баща ѝ, бунтуване, за да стигне накрая до откриването на себе си. Открива своята група от хора, които обича и те обичат нея, намира сили заедно с баща си и брат си, за да помогне на Миа да излезе от черната дупка в която е изпаднала.

 "-Никъде няма да ходя, Франки. Случилото се с Миа... -гласът му се пречупва и очите му се напълват със сълзи. И двамата се разплакваме . - ...то ме убива, Франки. Но никога не бих се отказал от нея или от вас с Лука. Само и вие не се отакзвайте от мен."

Това е един от най-добрите тийнейджърски романи, които съм чела до сега. Първата книга от авторката Мелина Маркета, която чета и която успя да запали интереса ми към нейното творчество. Много се радвам, че я прочетох, засегна много важни теми и трябва да се чете и от деца и от родители.

Благодаря искрено на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!

вторник, 14 март 2017 г.

Book Quotes #1 - "It Ends With Us" от Колийн Хувър


  • "I'm more focused on other people, and how they ultimately come to the decision to just end their own lives.Do they ever regret it?In the moment after letting go and the second before they make impact, there has to be a little bit of remorse in that brief free fall.Do they look at the ground as it rushes toward them and think, "Well crap.This was a bad idea."
  • "I feel his voice in my stomach.That's not good.Voices should stop at the ears, but sometimes-not very often at all, actually-a voice will penetrate past my ears and reverberate straight down through my body.He has one of those voices.Deep, confident, and a little like butter."
  • "There is no such thing as bad people.We're all just pople who sometimes do bad things."
  • "I actually think that's respectable, Ryle.A lot of people refuse to admit they might be too selfish to have children.
  • "I've been feeling like drowning lately, and sometimes people need a reminder that they just need to keep swimming." 
  • "Fifteen seconds.That's all it takes to completely chage everything about a person."
  • "All humans make mistakes.What determines a person's charcter aren't the mistakes we make.It's how we take those mistakes and turn them into lessons rather than excuses."
  • "Imagine all the people you meet in your life.There are so many.They come in like waves, trickling in and out with the tide.Some waves are much bigger and make more of an impact than others.Sometimes the waves bring with them things from deep in the bottom of the sea and they leave those things tossed onto the shore.Imprints against the grains of sand that prove the waves had once been there, long after the tide recedes."
  • "In the future...if by some miracle you ever find yourself in the position to fall in love again...fall in love with me."
Този пост стои в черновите ми от доста дълго време, всъщност май го написах непосредствено след прочитането на книгата. Няма някаква определена цел, просто реших да правя такива постове с цитати от книги, които са ме докоснали. На мен доста често ми се случва да искам да прочета някоя книга след като съм видяла някакъв цитат, който много ми е харесал, така че предполагам и на вас може да ви се случи. Радвам се, че започвам тази рубрика с точно тази книга. Една силна история, която заслужава вниманието, което получава, а за следващ пост ми се иска да ви напиша няколко цитата от книгата на Симона Стоева - "Никога достатъчни", защото и нея след като я прочетох и ми се прииска да напиша тук няколко цитата.
Е, това е от мен за сега, до следващия път! 

 

петък, 10 март 2017 г.

Book Review: "Далеч от светлината" от M.O.Уолш

Оценка в Goodreads: 4/5


Здравейте!

Днес най-сетне дойде времето да напиша ревю на тази книга, която за жалост започнах да чета в неподходящ читателски момент и просто я забавих твърде дълго. Но това вече няма значение, защото я приключих и съм готова да споделя мнението си с вас.

"Далеч от светлината" май не е много лесна за четене книга и може би не е за всеки, тъй като почти няма пряка реч (от личен опит знам, че понякога такива книги стават супер скучни и остават недовършени). Но, има едно голямо НО, това не е недостатък на книгата, нито е нещо, което да ви плаши и да си казвате, че няма да я прочетете. Тази книга е идеална за моментите когато искате да се разнообразите. Историята е интересна, завладяваща и изпълнена с доста житейски уроци на които трябва да се обърне внимание.

Отново казвам, фактът че книгата е написана така не означава, че е скучна. Дори да си призная, аз осъзнах това с пряката реч едва дни преди да завърша с четенето. През цялото това време историята е била интересна и очевидно съм била погълната, че да не забележа.

"Далеч от светлината" е история, разказ на един мъж за израстването му като такъв. За моментите и  нещата, които е преживял, за да е това което е днес.
Четейки книгата или по-скоро, когато я завърших се почувствах сякаш бях седнала с някой познат, който ми разказваше живота си изпълнен с интересни случки.

Нашият герой живее в един квартал на Батън Ръж, Луизиана, където ежедневието е монотонно и нищо толкова интересно не се случва. Децата си играят по улиците, ходят на училище, майките си вършат домакинската работа и се грижат за дворовете си. И всичко е така докато една вечер едно ужасяващо събитие не разтърсва на пръв поглед спокойния квартал. 15-годишната съученичка на нашия тогава 14-годишен разказвач, бива изнасилена. Това се случва през едно типично горещо лято през 1989 година и дори 20 години след това, задържан виновник няма. 
"После започнах да се чудя какво точно имаше предвид Джули, когато каза, че изнасилването не е нещо, за което жените ще разправят наляво и надясно, и това мен накара да се замисля каква друга ужасяваща информация се предава безмълвно от едно женско сърце на друго. И изведнъж ми стана трудно да разбера мъжете като цяло, да разбера вредата, която можем да нанесем, а също и факта, че изобщо е възможно и аз да съм един от тях."
Името и е Линди. Тя е прекрасна, красива, атлетична, лъчезарна, усмихната и много момчета си мечтаят за нея. Нашият герой не е изключение. Докато четете ще се убеждавате в това хиляда пъти. Начина по който той я описва е просто невероятен. За него тя е муза, олицетворение на най-прекрасното нещо, ходещо по тази земя. Той е влюбен до уши много преди злощастната случка през 1989 година. Дори на моменти беше прекалено обсебен от идеята "Линди". Понякога стоях и се чудех как може да е толкова задълбочен в емоциите си, че да не забелязва истината, която му вади очите. Също така мисля, че на моменти и прекаляваше с цялото това вманиачаване, но предполагам това се е дължало на тийнейджърството и бушуващите хормони.

Изнасилването на Линди определено променя героите къде положително, къде отрицателно. Всички се променят. Линди се затваря в себе си и започва да се държи по различен начин от преди. Сменя прически, стилове, начина по който се държи, компаниите в които се движи. Няма и спомен от онова безгрижно и весело момиче. И това не се харесва на нашия герой. Дълго време той няма абсолютно никакъв близък контакт със своята възлюбена и решава всячески да и се хареса, правейки какво ли не. Слушайки нейната музика, обличайки се така че да и се хареса, държейки се така че да го забележи. Но нещата между тях никога всъщност не са имали и малък шанс да се превърнат в това, което на него му се е искало и точно това нямах търпение главния ни герой да разбере, защото беше повече от очевадно.

Въпреки хилядите му опити и неизчезващата, безгранична вяра, че с Линди може нещо да се случи той също така никога не се отказва и да намери виновника за случилото се. Още едно наивно желание, което го вкарва в безброй бели и желание, което всъщност си е било лично негово, Линди се оказва (което е логично), че не иска да знае кой е извършил престъплението срещу нея. Тя просто иска да продължи живота си.
"Линди ми хвърли такъв изпепеляващ поглед, че разбрах как нищо не съм знаел за нея въпреки годините и усилията, които бях положил. Разговорите ни за Дамър. Незначителните клюки. Странният ни телефонен секс. Те нямаха нищо общо с истинския ѝ живот. Нямаха нищо общо със сърцето ѝ."

През няколкото години в които се развива действието на книгата , в живота на нашия герой се случват и други важни неща, които го променят и карат да се замисля макар и години след това.
Последните страници ни дават доста задоволителен финал на историята. Виждаме живота на нашия герой след всичките тези години и научаваме една малка дълго пазена от него тайна за нещо, което го е глождело всичките тези 20 години. Срещаме Линди, и в крайна сметка съвсем случайно научаваме кой е бил извършителя на случилото се през лятото на 1989 година и разбираме, че едно време нещата са могли да се развият по по-различен начин, ако този малък детайл е бил наяве тогава. Но всичкото това в този момент е вече в миналото и всеки е получил малко или много заслуженото си щастие и спокойствие.

Както написах по-горе това е книга за израстването на един мъж от малко момче до това, което е сега. С всичките премеждия от детството му без значение дали те пряко са засягали него, той си е взел поука дори и след цялото това време. Това е история за вината, за спомените и тяхната невероятна способност да се появяват понякога и да ни карат да си спомняме някакви отдавна случили се неща и сега когато сме по-мъдри да си обясним някой неща и да си извадим съответните изводи. История преплетена със загадка, която няма начин да не искате да разгадаете. Книга, която заслужава да бъде прочетена, дори и да го направите бавничко като мен. Написана е достатъчно увлекателно, че да задържи вниманието ви и да ви накара да си задавате въпроси на всяко второ изречение, както беше при мен, и също така показва добрата работа на М.О.Уолш, който се е справил забележително като за дебютен роман.

Благодарности на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!

"Вълнуващ роман за любовта, вината, семейството и израстването, разгръщащ се на фона на американския Юг."
Ню Йорк Таймс

"Последната страница е също толкова интригуваща, колкото и първата. Загадка, която нямаш търпение да разгадаеш.:
Катрин Стокет, авторка на "Слугинята"