петък, 14 април 2017 г.

Имам нужда от промяна



Тази година не започна по най-добрия начин за мен и дори не знам дали има конкретна причина за това. Просто така се чувствах, сякаш нещо не е наред.
Бях изпаднала малко или много в нещо, което с приятелките ми нарекохме LIFE SLUMP (е, едва ли ние сме го измислили, сигурно вече някой го е направил long before us).
Нямах мотивация за каквото и да е. Тогава се случи и лекото замиране на блога. Зарязах го, защото нямах желание да пиша, не знаех за какво да пиша. Не четях, защото не ми се четеше. Общо взето само и единствено мързелувах.

По  някое време после се посъвзех. По принцип обичам да съм заета и когато не съм затрупана с хиляди неща за вършене to keep me busy, изпадам в състояние на едно голямо нищоправене (няма такава дума, но все тая).
През Февруари  най-сетне се накарах да напиша дълго отлаганото ревю на "Никога Достатъчни" и от там нататък навлязох бавно в ритъм. Възвърнах мотивацията си и започнах да правя всичко онова, на което бях натиснала паузата. През Март започнах  и да си тренирам редовно, което е едно невероятно събитие, което ме държи през по-голямата част от времето мотивирана и изпълнена с желание за всякакви неща.

Well, стигаме и до Април от който изминаха вече цели 14 дни, в които аз отново изпаднах в размисли и страсти. Пак не знам какво правя и какво ми се прави. Връхлитат ме нови и нови идеи, които само чакат да ги осъществя, но аз не правя нищо.

Най-сетне написах и изпратих есето си за "1000 Стипендии", което за жалост виснеше над мен като някаква тежест. Исках да напиша нещо още в началото, когато излязоха темите, но незнайно защо реших ОТНОВО да оставя и направя всичко в последния момент. Важното е, че го направих.



И така с настъпването на пролетта (сезон, който откривам, че харесвам изключително много) в главата ми взе да се мъдри една дума и леко взе, че се закотви там...ПРОМЯНА.
Промяна тук, промяна там, промяна навсякъде.
Както виждате пак промених малко или много дизайна на блога и смених снимките за профилна и корица на страницата си във фейсбук (ако виждате промяна тук, значи определено и с мен се случва нещо). Харесва ми адски много, надявам се и на вас. Исках да вкарам малко цвят, защото все пак е пролет и всичко (включително и аз) се пробужда.



Започнах да се замислям отново над всички онези идеи които имах миналото лято по отношение на блога (някой от тях ги изпълних). Идеи, повечето от които дошли ми по време на едномесечния ми престой в Китай, за който тооолкова дълго отлагам да ви разкажа, че чак ми иде сама да си хвърля един бой.

Замислих се и над първоначалната идея на самия блог. Защо го направих? В момента той това ли е, което исках и искам да е? Отговорите на въпросите са, че го направих с идеята да споделям мнението си относно книгите, които ме вълнуваха. Изгарях от желание да намирам и чужди мнения, да откривам чрез ревюта нови книги и така. А другия отговор е не.

И тук идва ролята на промяната. Нямам никакво намерение да се отказвам от блога си или от първоначалната си идея и насоченост. Дори се замислих как това местенце тук искам да си го имам винаги, с две думи да не спирам да си водя блог за каквото и да е, където и да съм и наистина вярвам и се надявам да изпълня тази своя заръка, защото блогърството ми харесва.
Но, идва голямото НО. Искам да го направя малко по-лично пространство. Освен книгите мен ме вълнуват и хиляди други неща. Предполагам още със създаването някъде вътре в себе си съм си мислела за момента, в който ще започна малко или много да разнообразявам, тъй като не сложих в името на блога си нищо свързано с книгите 😀, нарекох го "Странната Вселена" и дори в първия си пост се сещам, че бях писала каква странна птица съм. Еми, честно казано това си е моето местенце, а аз всъщност не съм показала кой знае колко от своята личност на вас читателите.

И затова ми се иска да променя този аспект. Искам да пиша по-често за всякакви работи, които ми скимнат дори и да са най-големите глупости на света. Искам да разнообразя това място и да си го направя малко по-мое, така да се каже.

Тук искам да вметна един много хубав пост, засягащ нещо важно и провокирал доста голяма дискусия. Става въпрос за поста на Ева относно еднообразието, което настана в последно време в нашето малко общество. Еднообразие към което и аз самата допринасям и следователно искам да променя това. Радвам се на все новите и новите блогъри, които се присъединяват към общността, но подкрепям това, че има доста еднотипни и повтарящи се неща. И на мен самата ми омръзна да имам само ревю-таг последователност.

Не съм първият човек, който реши да предприеме нещо и да промени нещата. Още няколко  го направиха, което също ме побутна към това и аз да се "размърдам" малко, за което съм им благодарна и се радвам на това, което те правят.



Та в крайна сметка идеята ми беше да споделя, че искам промяна и работя по това тя да се случи и предполагам този пост поставя началото. Реших да се откажа за добро от някакви неща, които ме задържаха и ме караха да премислям твърде много и да си задавам въпроси на които или не знам отговора, или не искам да го намеря. Освободих се предполагам от някакъв товар и свърших неща, които трябваше да свърша доста по-рано. Занапред се надявам да се придържам към идеите си, да намирам време, воля, мотивация и желание да ги изпълнявам. Да търся нови неща, които да ме вдъхновяват, да се развивам в различни посоки. Да правя неща, а не да бездействам.
Надявам се с решенията, които взех и вземам да отворя нова страница.
След толкова размисли и страсти искам да благодаря на всички, които оцеляхте и останахте до края на този пост и благодаря, ако решите и занапред да продължите да посещавате моето местенце тук. Благодаря ви!



понеделник, 3 април 2017 г.

March Wrap-Up & April TBR




Здравейте!

Поредната равносметка е тук, както и новия месец, който се надявам да ми донесе голяма доза вдъхновение, свежест и настроение, на вас също. Фактът, че всичко около нас вече се пробужда, астрономическата пролет настъпи, времето е прекрасно и слънчево, ме кара да се чувствам заредена и енергична. Правят ми се нови неща, връхлитат ме идеи, но засега всичко е само в главата ми, чакащо да го осъществя.

Wrap-Up
Е, стига общи приказки. Месец Март беше добър откъм книги, прочетох цели 3 и те са:

1. "Broken Prince"- Erin Watt
Това беше едно достойно продължение на първата книга "Парцалена принцеса". Все повече въпроси, все по-заплетени ситуации и все по-голям интерес да прочета и третата. 

2. "Twisted Palace"- Erin Watt
Достойният "временен" край на историята за семейство Роял (временен, защото май ще има и четвърта книга). Радвам се, че успях да зарибя и още хора да прочетат тази история и да им харесва.

3. "Къде си Аляска" - Джон Грийн
Това беше втория ми опит с тази книга и то успешен. Радвам се, че я прочетох, въпреки че имаше неща, които не ми се понравиха. Имаше неща и разбира се цитати, които много харесах, както и доста храна за размисъл. Но цялостно мисля, че единствената друга книга, която съм чела на Грийн - "Вината в нашите звезди", беше мааалкоо по-добра.

TBR
За Април съвсем умишлено не си правя много големи планове и ще напиша само две книги, които така или иначе вече съм започнала.

1. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров

2. "Смъртни Белези" - Вероника Рот



сряда, 22 март 2017 г.

Top 5 Wednesday: Favorite Angsty Romances



Здравейте!

Време е за следващата тема от Top 5 Wednesday, а именно да изброя 5 от любимите си двойки от angsty romances (едни от най-любимите ми, които не знам как да преведа на български затова го оставям така). Темата ми хареса много и щом я видях реших да пиша за нея, а ако ви са интересни и другите теми и искате да разберете нещо повече за тази рубрика цъкнете тук за линк към групата в Goodreads.

Само тук ще ви вметна дефиницията за angsty (definition: adj.: describes a situation or literary piece which contains dark, depressing, angry, and/or brooding emotions from the participating characters)

1. "Ugly Love" - Майлс и Тейт
Обожавам книгата, обожавам героите и в частност тези двамата, които са главните разбира се. Четейки дефиницията за angsty тези двамата са идеални и ги слагам на 1-во място, защото са от любима моя книга. Цялата история от миналото на Майлс е доста тъжна и мрачна и го е направила изключително коравосърдечен в настоящето, от там има доста драма и проблеми с Тейт, следователно мисля, че са идеалната двойка за тази класация. 

2. "Красив Негодник" - Клоуи и Бенет
Тези двамата са ми страшни любимци. Невероятно забавни и прекрасно изградени персонажи. Обичаха се и бяха готови във всеки момент да си откъснат главите. Цялата поредица "Красив" е страхотна и забавна и точно заради такива герои като Клоуи и Бенет бих искала да я препрочитам отново и отново.

3. "Красиво Бедствие" - Травис и Аби
Знам, че Травис е любим герой на много от нас. Той е олицетворението на "лошото момче", но в тази история Аби всъщност е тази с мрачното минало. Тя е страхотно изграден "badass" герой с мистериозно и в крайна сметка доста интересно минало. Разбира се и в тяхната двойка си имаше проблемите, караниците и глупавите решения, но определено си ми остават в сърцето като една любима двойка.

4. "Ще те чакам" - Камерън и Ейвъри
Ееех, тази книга искам да я препрочета. Много хубава история със забавни герои. Тук отново главната героиня е имала трудно минало оставило я с доста мрачни и неприятни емоции, а Камерън е момчето, което лекува раните ѝ и показва как отново да вярва във всичко.

5. "Archer's Voice" - Арчър и Бри
Невероятно история с много силни герои. Арчър е идеалният герой за тази категория. Има проблем, който прави живота му от части труден и доста самотен докато в живота му не се появява Бри, която запълва празните местенца в душата и ежедневието му.





неделя, 19 март 2017 г.

Book Review: "Спасяването на Франческа" от Мелина Маркета



 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!


"Спасяването на Франческа" е една прекрасна история за израстването на една тийнейджърка, за трудностите на едно семейство, борещо се с коварна болест и история показваща как и колко ние децата се нуждаем от родителите си, дори и не винаги да го показваме.

В живота на Франки изведнъж се случват много промени. Ходи в гимназия "Стела", харесва приятелките си, влияе се от тях и това, което правят. Всяка сутрин на огледалото в банята, момичето намира залепена мотивираща бележка от майка си Миа, която също така обича да съветва Франки относно всичко, което прави и да я кара да бъде независима.

"Дори не си спомням кога за последно някой използва името ми, като изключим госпожица Куин. Не си спомням кога за последно някой ме погледна в очите, за да ми каже нещо. Страх ме е да се видя в огледалото, защото може и да се сблъскам с едно голмо нищо."




Всичко това е нейното нормално ежедневие, докато в един момент тя трябва да се премести в ново училище - изцяло мъжката гимназия "Сейнт Себастиан" заедно с още 30-тина други момичета. Налага ѝ се да създава нови приятелства, да излезе иззад маската на срамежливото и скучно момиче, да напусне зоната си на комфорт.

Заедно с всичко това, у дома Франки се изправя и пред друг проблем. Нещо се случва с майка ѝ, нещо за което никой не говори, никой не обяснява на нея и на брат ѝ, поредното нещо, което безкрайно позитивния им баща си мисли, че ще се оправи просто ей така с времето.

"Това, което направо ме влудява в цялата ситуация е, че никой не загрява как се чувстваме ние. Никой не ни пита дали искаме да се разделяме. Направо приеха за свършен факт, че Лука би искал да прекара време с братовчедите ни, докато аз бих предпочела спокойствието и тишината."

И така Франческа тръгва по пътя на откриването на истинското си "АЗ". В този период тя разбира колко важна част от ежедневието и живот ѝ е Миа, с нейните съвети, внимание и любвеобилност. И сега, когато майка ѝ се държи странно и е само бегла сянка на себе си, Франки усеща жестоко нейната липса. Сеща се за всички онези съвети, които е получавала от нея за приятелките си, за училището, и осъзнава, че всъщност момичетата от "Стела" не  са ѝ  били истински приятелки и че на нея вече не ѝ пука за мнението им.

"Гласът на майка ми прогърмява в главата ми. Като пазителя на спомени. "Помниш ли онзи път, когато останаха у нас за уикенда и накрая дори не ти благодариха, нито пък се сбогуваха? Ами когато не благоволиха да те изслушат по телефона, докато ти плачеше и им се извиняваше за нещо, за което дори не беше виновна? Спомняш ли си колко пъти идваха на училище и решаваха,че  точно този ден няма да си говорят с теб?""

Открива истинското приятелство в лицето на шантавата и различна компания с която движи в "Сейнт Себастиан". Заклетата феминистка Тара Финке, разбивачката на сърца Шивон Съливан, акордеонистката Джъстийн Калински, странните индивиди Томас Макий и Джеймс Хейлър и разбира се Уил Тромбал. С тяхна помощ Франческа се спасява, сваля маската, спира да се преструва, започва да проявява характер и да следва онова, което иска и харесва.

Франческа минава през препятствия, нови приятелства, любов, тотално загубване на същност и откриване на такава. Проблеми обгръщащи и повалящи цялото ѝ семейство, вина, незнание за всичко случващо се около нея, караници с баща ѝ, бунтуване, за да стигне накрая до откриването на себе си. Открива своята група от хора, които обича и те обичат нея, намира сили заедно с баща си и брат си, за да помогне на Миа да излезе от черната дупка в която е изпаднала.

 "-Никъде няма да ходя, Франки. Случилото се с Миа... -гласът му се пречупва и очите му се напълват със сълзи. И двамата се разплакваме . - ...то ме убива, Франки. Но никога не бих се отказал от нея или от вас с Лука. Само и вие не се отакзвайте от мен."

Това е един от най-добрите тийнейджърски романи, които съм чела до сега. Първата книга от авторката Мелина Маркета, която чета и която успя да запали интереса ми към нейното творчество. Много се радвам, че я прочетох, засегна много важни теми и трябва да се чете и от деца и от родители.

Благодаря искрено на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!

вторник, 14 март 2017 г.

Book Quotes #1 - "It Ends With Us" от Колийн Хувър


  • "I'm more focused on other people, and how they ultimately come to the decision to just end their own lives.Do they ever regret it?In the moment after letting go and the second before they make impact, there has to be a little bit of remorse in that brief free fall.Do they look at the ground as it rushes toward them and think, "Well crap.This was a bad idea."
  • "I feel his voice in my stomach.That's not good.Voices should stop at the ears, but sometimes-not very often at all, actually-a voice will penetrate past my ears and reverberate straight down through my body.He has one of those voices.Deep, confident, and a little like butter."
  • "There is no such thing as bad people.We're all just pople who sometimes do bad things."
  • "I actually think that's respectable, Ryle.A lot of people refuse to admit they might be too selfish to have children.
  • "I've been feeling like drowning lately, and sometimes people need a reminder that they just need to keep swimming." 
  • "Fifteen seconds.That's all it takes to completely chage everything about a person."
  • "All humans make mistakes.What determines a person's charcter aren't the mistakes we make.It's how we take those mistakes and turn them into lessons rather than excuses."
  • "Imagine all the people you meet in your life.There are so many.They come in like waves, trickling in and out with the tide.Some waves are much bigger and make more of an impact than others.Sometimes the waves bring with them things from deep in the bottom of the sea and they leave those things tossed onto the shore.Imprints against the grains of sand that prove the waves had once been there, long after the tide recedes."
  • "In the future...if by some miracle you ever find yourself in the position to fall in love again...fall in love with me."
Този пост стои в черновите ми от доста дълго време, всъщност май го написах непосредствено след прочитането на книгата. Няма някаква определена цел, просто реших да правя такива постове с цитати от книги, които са ме докоснали. На мен доста често ми се случва да искам да прочета някоя книга след като съм видяла някакъв цитат, който много ми е харесал, така че предполагам и на вас може да ви се случи. Радвам се, че започвам тази рубрика с точно тази книга. Една силна история, която заслужава вниманието, което получава, а за следващ пост ми се иска да ви напиша няколко цитата от книгата на Симона Стоева - "Никога достатъчни", защото и нея след като я прочетох и ми се прииска да напиша тук няколко цитата.
Е, това е от мен за сега, до следващия път! 

 

петък, 10 март 2017 г.

Book Review: "Далеч от светлината" от M.O.Уолш

Оценка в Goodreads: 4/5


Здравейте!

Днес най-сетне дойде времето да напиша ревю на тази книга, която за жалост започнах да чета в неподходящ читателски момент и просто я забавих твърде дълго. Но това вече няма значение, защото я приключих и съм готова да споделя мнението си с вас.

"Далеч от светлината" май не е много лесна за четене книга и може би не е за всеки, тъй като почти няма пряка реч (от личен опит знам, че понякога такива книги стават супер скучни и остават недовършени). Но, има едно голямо НО, това не е недостатък на книгата, нито е нещо, което да ви плаши и да си казвате, че няма да я прочетете. Тази книга е идеална за моментите когато искате да се разнообразите. Историята е интересна, завладяваща и изпълнена с доста житейски уроци на които трябва да се обърне внимание.

Отново казвам, фактът че книгата е написана така не означава, че е скучна. Дори да си призная, аз осъзнах това с пряката реч едва дни преди да завърша с четенето. През цялото това време историята е била интересна и очевидно съм била погълната, че да не забележа.

"Далеч от светлината" е история, разказ на един мъж за израстването му като такъв. За моментите и  нещата, които е преживял, за да е това което е днес.
Четейки книгата или по-скоро, когато я завърших се почувствах сякаш бях седнала с някой познат, който ми разказваше живота си изпълнен с интересни случки.

Нашият герой живее в един квартал на Батън Ръж, Луизиана, където ежедневието е монотонно и нищо толкова интересно не се случва. Децата си играят по улиците, ходят на училище, майките си вършат домакинската работа и се грижат за дворовете си. И всичко е така докато една вечер едно ужасяващо събитие не разтърсва на пръв поглед спокойния квартал. 15-годишната съученичка на нашия тогава 14-годишен разказвач, бива изнасилена. Това се случва през едно типично горещо лято през 1989 година и дори 20 години след това, задържан виновник няма. 
"После започнах да се чудя какво точно имаше предвид Джули, когато каза, че изнасилването не е нещо, за което жените ще разправят наляво и надясно, и това мен накара да се замисля каква друга ужасяваща информация се предава безмълвно от едно женско сърце на друго. И изведнъж ми стана трудно да разбера мъжете като цяло, да разбера вредата, която можем да нанесем, а също и факта, че изобщо е възможно и аз да съм един от тях."
Името и е Линди. Тя е прекрасна, красива, атлетична, лъчезарна, усмихната и много момчета си мечтаят за нея. Нашият герой не е изключение. Докато четете ще се убеждавате в това хиляда пъти. Начина по който той я описва е просто невероятен. За него тя е муза, олицетворение на най-прекрасното нещо, ходещо по тази земя. Той е влюбен до уши много преди злощастната случка през 1989 година. Дори на моменти беше прекалено обсебен от идеята "Линди". Понякога стоях и се чудех как може да е толкова задълбочен в емоциите си, че да не забелязва истината, която му вади очите. Също така мисля, че на моменти и прекаляваше с цялото това вманиачаване, но предполагам това се е дължало на тийнейджърството и бушуващите хормони.

Изнасилването на Линди определено променя героите къде положително, къде отрицателно. Всички се променят. Линди се затваря в себе си и започва да се държи по различен начин от преди. Сменя прически, стилове, начина по който се държи, компаниите в които се движи. Няма и спомен от онова безгрижно и весело момиче. И това не се харесва на нашия герой. Дълго време той няма абсолютно никакъв близък контакт със своята възлюбена и решава всячески да и се хареса, правейки какво ли не. Слушайки нейната музика, обличайки се така че да и се хареса, държейки се така че да го забележи. Но нещата между тях никога всъщност не са имали и малък шанс да се превърнат в това, което на него му се е искало и точно това нямах търпение главния ни герой да разбере, защото беше повече от очевадно.

Въпреки хилядите му опити и неизчезващата, безгранична вяра, че с Линди може нещо да се случи той също така никога не се отказва и да намери виновника за случилото се. Още едно наивно желание, което го вкарва в безброй бели и желание, което всъщност си е било лично негово, Линди се оказва (което е логично), че не иска да знае кой е извършил престъплението срещу нея. Тя просто иска да продължи живота си.
"Линди ми хвърли такъв изпепеляващ поглед, че разбрах как нищо не съм знаел за нея въпреки годините и усилията, които бях положил. Разговорите ни за Дамър. Незначителните клюки. Странният ни телефонен секс. Те нямаха нищо общо с истинския ѝ живот. Нямаха нищо общо със сърцето ѝ."

През няколкото години в които се развива действието на книгата , в живота на нашия герой се случват и други важни неща, които го променят и карат да се замисля макар и години след това.
Последните страници ни дават доста задоволителен финал на историята. Виждаме живота на нашия герой след всичките тези години и научаваме една малка дълго пазена от него тайна за нещо, което го е глождело всичките тези 20 години. Срещаме Линди, и в крайна сметка съвсем случайно научаваме кой е бил извършителя на случилото се през лятото на 1989 година и разбираме, че едно време нещата са могли да се развият по по-различен начин, ако този малък детайл е бил наяве тогава. Но всичкото това в този момент е вече в миналото и всеки е получил малко или много заслуженото си щастие и спокойствие.

Както написах по-горе това е книга за израстването на един мъж от малко момче до това, което е сега. С всичките премеждия от детството му без значение дали те пряко са засягали него, той си е взел поука дори и след цялото това време. Това е история за вината, за спомените и тяхната невероятна способност да се появяват понякога и да ни карат да си спомняме някакви отдавна случили се неща и сега когато сме по-мъдри да си обясним някой неща и да си извадим съответните изводи. История преплетена със загадка, която няма начин да не искате да разгадаете. Книга, която заслужава да бъде прочетена, дори и да го направите бавничко като мен. Написана е достатъчно увлекателно, че да задържи вниманието ви и да ви накара да си задавате въпроси на всяко второ изречение, както беше при мен, и също така показва добрата работа на М.О.Уолш, който се е справил забележително като за дебютен роман.

Благодарности на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!

"Вълнуващ роман за любовта, вината, семейството и израстването, разгръщащ се на фона на американския Юг."
Ню Йорк Таймс

"Последната страница е също толкова интригуваща, колкото и първата. Загадка, която нямаш търпение да разгадаеш.:
Катрин Стокет, авторка на "Слугинята"

неделя, 5 март 2017 г.

The SKAM Book TAG

Здравейте!
Днес е време за нов таг, но този е малко по-специален. Искрени благодарности на Вероника, която ме тагна, все пак се опира на нашите любими герои от Skam. Аз ще посоча Алекс, защото знам, че и тя е голяма фенка на сериала, а ако някой хареса въпросите може да го направи също.
Сега приятно четене!

1. Isak Valtersen - любимият ти герой, който преминава през огромно личностно израстване
Не бих казала, че са ми точно любими герои, но посочвам Теса и Хардин от "След". Конкретно тези двамата минават през толкова неща заедно, че няма как да излязат от всичко накрая без да са помъдрели малко. Радвам се, че видяхме тази промяна, защото ако я нямаше, всичко щеше да е безсмислено.Плюс това не само те като персонажи се променят с всяка книга, но и писането на авторката става  по-добро.


2. Even Bech Naesheim - любимият ти герой с ментално заболяване 
*shame* тук нямам отговор. Представяте ли си, че досега такъв герой не съм срещала. Да, чела съм много книги с какви ли не болести, но уви не и някаква форма на ментално заболяване. Ако имате някакви предложения ще се радвам да ги оставите в коментарите отдолу.


3. Jonas Noah Vascquez - любимият ти герой, който държи силно на приятелите си
Ще посоча един от последните персонажи, с които се сблъсках, а именно Саймън от "Simon vs the Homo Sapiens Agenda". Мисля, че идеално спада към тази категория. За него мнението на приятелите му беше едно от най-важните. Според Саймън, те дори го познаваха по-добре отколкото той самия себе си.


4. William Magnusson - любимият ти badass герой със златно сърце
Ами тук като се замислих мога да сложа 90% от момчетата от романите или по-скоро онези, развиващи се в гимназията и колежа. Там те почти винаги са представени в такава светлина и просто имат такова излъчване, но пък и наистина имат златни сърца и са добрички отвътре. За пример давам Травис от "Красиво бедствие" и Рийд от "Парцалена принцеса", с който сме в процес на откриване на "златното му сърце".



5. Christoffer Schistad - любимият ти герой, който обича да си навлича неприятности
 Ами тук отговора е същия като по-горния.



6. Eskild Tryggvason - любимият ти герой, чиято мисия е да се грижи за всички останали
Лили Блум от "It ends with Us" , която е супер грижовен персонаж, все пак още от малка се грижи за едно бездомно момче...И Стела от "Сърца за разбиване", която беше готова да направи всичко и го правеше, само и само болната и сестра да е добре и щастлива.


7. Magnus Fossbaken - юбимият ти герой, който най-добре знае как да те разсмее
Значи тук отговора може да бъде много дълъг. Имам си книги, към които се обръщам винаги щом имам нужда да се разсмея. Например поредицата "Красив" на Кристина Лорен. Тези сигурно ще ги препрочитам до края на дните си. Започна ли с тях и е все едно се завръщам у дома, топличко и уютничко, и винаги с огромна доза смях.

И като за финал един подобаващ поздрав за феновете *намигвам ви*...


















петък, 3 март 2017 г.

February Wrap-Up & March TBR



Здравейте и Честит Празник!

Днес е време за моята книжна равносметка. Консултирах се с Goodreads , защото не бях сигурна колко книги всъщност прочетох този месец. Не са много, но се радвам, че бавно и славно навлизам в ритъм. Все пак вече сме Март месец и беше време.

Wrap-Up

1. "Beautiful" - Christina Lauren
Тази книга беше завършека на една моя много любима поредица. Хем ми беше изключително приятно отново да се потопя в живота на героите, хем ми беше тъжно, че това е последната книга с тях. Но винаги мога да ги препрочета, нали?

2. "Simon vs The Homo Sapiens Agenda" - Becky Albertalli
Изключителна книга, която адски много харесах. Скоро не бях чела нещо толкова свежо и леко и в същото време изпълнено с важни уроци.

3. "Paper Princess" - Erin Watt
Пиша името на английски, защото я прочетох на английски. Доста се чудех дали да пиша ревю, но май в крайна сметка се отказах. Книгата не е лоша, въпреки че на моменти ме ядосваше (но това при мен е нормално) и също така идеята на книгата ми е малко странна, но продължавам с поредицата и през месец Март.

TBR

1. "Broken Prince" - Erin Watt

2." Twisted Palace" - Erin Watt

3. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров

4. "The Nightingale" - Kristin Hannah

Е, стискайте палци Март месец да бъде успешен, аз ще стискам на вас и до скоро! 

вторник, 28 февруари 2017 г.

Top 5 Wednesday : Fictional Jobs You'd Want To Have


Здравейте и Честита Баба Марта!

Може би повечето от вас знаят какво представлява рубриката "Top 5 Wednesday", но аз въпреки това ще ви светна. Това е ежеседмична рубрика, към която мислех да се включа още от началото на новата година, но както знаете не бях много активна в блога през изминалите 2 месеца. Освен, че темите за всяка сряда са интересни и разнообразни, също така е и полезно да започна тази рубрика в опит да пиша по-често и да вкарвам малко по-различни неща. Тук ще сложа линк към групата в Goodreads, от където научаваме темите за всеки месец. За Март са интересни и може би ще пропусна само една. 

Темата за 1-ви Март не беше хич лесна, доста време се чудех, но ето моите Топ 5:

1. Да работиш в издателство - Теса от поредицата "След" и Анастейжа от трилогията "50 нюанса сиво". Посочвам тези двете, защото и двете работят в издателства, а на мен би ми било много интересно да работя в такова и да се докосна до магията на издаването на една книга. Предполагам това е мечта на всеки читател.

2. Да си имаш своя подвижна книжарница - Нина от "Книжарница на колела" си има каравана-книжарница, което е толкова яко. Въпреки че все още не съм прочела книгата знам за какво става въпрос и идеята ми харесва супер много и благодаря на Вичи, която ме светна иначе нямаше да се сетя.

3. Фотограф - Стела от "Сърца за разбиване" работи като фотограф за любимата група на сестра си. Какво по-яко от това да пътуваш на турне с яка банда и работата ти е да улавяш непознатите за феновете моменти между тях и да водиш блог за живота ми.

4. Магьосник и магизоолог - Нют Скамандър от "Fantastic Beasts and Where To Find Them". Гледала съм само филма, но да си магизоолог ми се струва супер интересно. Би било едно невероятно преживяване да си улавяш и да се грижиш за всякакви "fantastic beasts".

5.Цветарски магазин - Лили Блум от "It ends with Us". Не е най-вълнуващото нещо на света, но пък предполагам е приятно да си заобиколен от красиви, ароматни цветя по цял ден и да правиш големи и разноцветни букети.

Надявам се да ви е било интересно и като за първи път да съм се справила долу горе добре и също така, ако идеята за такава рубрика ви е харесала, да се присъедините и вие.




понеделник, 27 февруари 2017 г.

Book Review: "Simon vs. the Homo Sapiens Agenda" by Becky Albertalli

 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!

Еех, трябва да си направя вече един списък с всички онези книги, които съм отлагала, а след това съжалявам, че съм го направила и не съм ги прочела по-рано. Ужасен навик!!!
Но, това сега не е важно. Днес ще ви говоря за една супер сладка, позитивна лека и приятна книга - "Simon vs. the Homo Sapiens Agenda".

Да си призная това е вторият ми опит с LGBT+ книга и се получи по-добре от първия и съм много доволна, че прочетох тази история. За тези, които не знаят, защото тук май не съм го споменавала, gay guys are my guilty pleasure, йеп, харесвам ги, подкрепям ги (е, разбира се не само тях, а цялата LGBT+ общност), следователно книгата нямаше как да не ми хареса. 

"Simon vs. the Homo Sapiens Agenda" е история за себеосъзнаването, за това да се приемеш такъв какъвто си, дори и да си различен от останалите и да го осънзаваш и разбира се, книга представяща личната борба за това кога, как и на кого да кажеш своята тайна, а именно тук - това че си гей.

Нашият главен герой е Саймън, както вече разбрахте той е гей, но никой не знае това освен едно друго момче, подвизаващо се под псевдонима Блу в имейлите, които си пишат двамата със Саймън и Мартин, човекът, който изнудва Саймън, държеейки в ръцете си доказателство за имейлите между него и Блу. 
 "If Martin thinks I'm selling out Blue, he's fucking crazy. Blue doesn't live in California. He lives in Shady Creek, and he goes to our school, Blue isn't his real name. He's someone. He may even be someone I know. But I don't know who. And I'm not sure I want to know."
Всичко между двете момчета е анонимно и никой не знае кой е отсрещния човек  и може би точно това им дава свобода да споделят помежду си неща, които не са казвали до сега. Връзката макар и в голяма част от книгата само виртуална, беше много силна. Споделяха си от съвсем обикновени неща от ежедневието , до неща засягащи сексуалната им ориентация, и какво е всъщност да си гей. Подкрепяха се, когато в действителност до тях нямаше никого, подкрепяха се в така да ги наречем "големите моменти", в които споделяха на семействата си, за това че са различни.

"I'm thinking about Blue - always Blue - because really, my mind only wanders in one direction. I got another email from him this morning. Lately, we've been emailing almost every day, and it's a little crazy how much he's been on my mind. I almost fucked up a chem lab today because i was emailing Blue in my head and i kind of forgot I was pouring nitric acid."
Тук много ми хареса реакцията и на двете семейства, това на Саймън и това на Блу. Семейството на Саймън се състоеше от родителите му и двете му сестри. Те приеха всичко изключително нормално (както и трябва да е), не направиха от мухата - слон. Семейството на Блу реагира по същия начин, което според мен трябва да бъде за пример на всички родители по света.

Освен, че много харесах семейството на Саймън, харесах и него самия като герой още от самото начало, стана новият ми любим герой. Обърнах огромно внимание на факта, че авторката беше избегнала да създаде в лицето на главния си герой, тийнейджър, който е антисоциален, депресиран, с някакви големи драми в живота. Хареса ми точно това, че Саймън беше различен. Това, че беше гей е едно на ръка, но той беше супер социален, след училище ходеше на репетиции в драматичния клуб, имаше си група от прекрасни приятели, на които особено държеше, връзката му със семейството му беше позитивна и хубава. Просто нямаше как да не го заобичам.

Като във всяка история обаче и тук си имаше дозата горчивина, момента на ядосване, където се чудиш "как можа да го направиш?!". Имаше такъв момент между Саймън и приятелите му или в частност Леа, която се беше засегнала от близката връзка на Саймън с новопоявилото се момиче Аби и с факта, че не тя самата беше първият човек на когото Саймън казва своята тайна.

"And this gay thing. It feels so big. It's almost insurmountable. I don't know how to tell them something like this and still come out of it feeling like Simon. Because if Leah and Nick don't recognize me, I don't even recognize myself anymore."

Този цитат доказва колко е силна връзката на Саймън с приятелите му и колко е важно тяхното мнение за него. Едно от най-инетересните за мен неща в цялата книга, беше да съм в главата на Саймън. Да изживявам с него несигурността, страха му от това колко и как ще се промени изричайки тези думи, незнанието за това как ще реагират близките му хора, а и всички останали. 
"Two words. Two freaking words, and i'm not the same Simon anymore."

След това и напрежението и тежестта на това цялото ти училище да знае и ти да получаваш доста голямо внимание ( не винаги, разбира се положително внимание, имаше ги и обидите и подигравките).
 "But i'm tired of coming out. All i ever do is come out. I try not to change, but i keep changing, in all these tiny ways. I get a girlfriend. I have a beer. And every freaking time, I have to reintroduce myself to the universe all over again."
 Но смятам, че Саймън се справи повече от добре с всичко, което изникна на пътя му и накрая получи своя щастлив финал ( през цялото време с Блу бяха невероятно сладки ). За мен той е герой за пример.  

Книгата завърши прекрасно, до края аз така и не уцелих с моите си теории за това кой беше Блу, което може би е и по-добре, изненадата си я имаше и си стоях с отворена уста.
Препоръчвам книгата с две ръце, защото представя по един реален начин всичко, което засяга като проблематика. Книгата изобщо е за една актуална тема като цяло и дори да не сте почитатели на LGBT+ общността или на различните хора все пак дайте шанс на тази история, защото си заслужава.
 

сряда, 22 февруари 2017 г.

Book Review: "Никога достатъчни" от Симона Стоева


 Оценка в Goodreads: 4.5/5

Здравейте!

Сигурно си мислите "АЛЕЛУЯ" аз се сетих да пиша отново в блога и то не с какво, а с ревю. Надявам се все още помня как се прави, хахаха.
Бях решила още щом свърших тази книга през месец Декември, че ще и напиша ревю в началото на 2017 и всъщност исках това да е първото ми ревю в блога за новата година. Е, не е началото на годината, но определено е първото.

Като за начало трябва да споделя колко се развълнувах от факта, че имам тази книга в ръцете си и ще я прочета. Не знам защо, може би защото е написана от така да се каже "наш" човек от блогърското общество. Може би защото и е дебютния роман и няма начин да не се е вълнувала за това какви отзиви ще получи, та и аз се вълнувах да я прочета.

Това ми е сигурно първата българска книга от съвременната литература. Поставих си за цел да чета повече български книги тази година и се старая да си изпълня целта. Просто винаги съм гледала скептично на тях.

"Никога достатъчни" е една прекрасна книга. Чете се хем бързо, хем бавно, интересна е, написана е по един много любим за мен начин, а именно главите са разделени на минало и настояще. Така имаме все едно две сюжетни линии и малки парченца от един голям пъзел и е определено интересно, защото постоянно имаш въпроси от миналото, от бъдещето и така четеш все по-бързо и по-бързо. Но пък беше изпълнена и с много детайли, които понякога на някой книги ако не са написани така умело те карат да искаш да свърши по-бързо, но тук не беше така. Детайлите според мен бяха най-големия плюс на книгата и почеркът на авторката.



Книгата разбира се се развива в България и конкретно в два града - Варна и София. Доста бързо свикнах с обстановката на българските градчета ( имам предвид, че както казах не съм свикнала да чета български книги, а още повече такива, развиващи се в България *логика*) .
Всичко в тази книга беше така красиво написано и описано, че честно да си кажа, когато я чета втори път май ще минавам доста с розовия маркер. Толкова красиво описани моменти, че имах чувството че чета поезия, исках цели страници да си отбелязвам.

Стига съм плямпала, да преминем към същинската част. Нашите главни герои са Теа и Джей Пи. Тяхната история започва отдавна, преди цели 15 години, когато Теа едва е завършила гимназия. Още в първите страници на книгата ни обгръща едно такова приятно и топло чувство. Виждаме две най-добри приятелки, правещи си планове за бъдещето. Повярвайте ми супер много харесах връзката на Теа и Даниела, такова приятелство всеки човек трябва да има. Дори след всичките тези 15 години те все още са приятелки и все още се подкрепят и пазят една друга, а всъщност са толкова различни. Теа ни е представена като едно затворено, прекалено предпазливо и срамежливо момиче (след време и като една доста рационална бизнес дама), а Даниела е пълната и противоположност, с две думи лудетина и купонджийка.

Любовта на нашите главни герои пламва от пръв поглед. Те се срещат случайно на едно новогодишно парти, на което Теа отива след доста убеждения И от там започва историята на тяхната любов и не само...
" Тя видя неговото почти незабележимо кимване и погледът му запечатан право върху нейния - ирисите на пъстрите му очи се преплетоха, изгубени в дълбочината на очите и.
Едно непознато чувство, заседна и в двамата.
Такова, каквото не се побираше в изречение,
такова, на което думите му стягаха. "

Погледнете само колко красиво е написано *фенгърлствам*!

Тази любовна история върви ръка за ръка с болката. Щастливите моменти на Теа и Джей Пи ми се сториха толкова малки и кратки, исках да са щастливи и нищо да не се изпречва пред щастието им, защото бяха перфектната двойка, идеални един за друг. Тя с нейната доза предпазливост, а той с неговото търпение и внимание. Срещнеха ли се тези двамата в някоя глава и от страниците се изливаха красиви думи и емоции, нямаше как да не се влюбиш в тях.
" Той разтресе главата си насреща и и я покани да влезе. Подаде ръката си напред към входа на къщата и дори не забеляза, когато неговата усмивка докосна нейната и и обеща да я обича. "

Но както написах в тази история има и болка. През голяма част от времето миналото на Джей Пи за нас бе загадка. Не знаехме почти нищо, а когато получавахме малки парченца, за да сглобим цялостния пъзел и да погледнем завършената картина - аз бях ядосана. Бях ядосана на Джей Пи и повярвайте ми, и вие ще сте му. 
" Виждаше се - един глупак, някога отказал се от мнение, глупак подал кормилото за управление на живота си в ръцете на друг. Смирено, без съпротивление. Абсолютен глупак, който сега му се присмиваше с цяло гърло и го гледаше с подигравка. "
Понякога ето такива глупави решения могат да съсипят нечии живот, да го завъртят на 360 градуса. Ето такива глупави решения могат да ти отнемат щастието за дълго време...
" -Изминаха петнадесет години.
-Да, ето това е жалкото - с горчивина добави Даниела. - Че изминаха петнадесет години, в които двамата най-перфектни на теория хора, които познавам се преструват, че са щастливи от живота, който живеят и изборите, които направиха. "
Книгата за пореден път споменавам е прекрасна. С две ръце горещо я препоръчвам на тези, които още не са я прочели или се чудят дали да я прочетат. Красива е и отвътре и отвън (май забравих да вметна колко много ми хареса корицата, направо се влюбих в тези топли цветове), повече от интересна е, има прекрасна любовна история и герои, в които няма начин да не се влюбите, а и все пак е на български автор!
" -Такава си една...- засмя се той насреща и и направи кратка пауза . - Никога достатъчна - а устните и ахнаха в изненада. "

P.S Съжалявам ако ревюто е малко хаотично, но така ми се случва, когато прочета книга, която много ми е харесала и просто не знам какво да кажа/напиша освен ВСИЧКО, но така не може.

 

понеделник, 6 февруари 2017 г.

The Secret Life A Book Blogger TAG

Здравейте!

Отново съм тук и то с един много интересен таг, който честно казано нямам търпение да направя. Благодаря на Кая за поканата да го направя, а аз от своя страна искам да посоча Алекс и Вероника, защото ми е много интересно да разбера техните отговори. Нека започваме!



1. От колко време си блогър?
Блогър съм вече от 1 година  и 3 месеца. Рожденият ден на блога е на 20-ти Октомври.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
Ами, надявам се, че няма да е скоро. Гледам на себе си като блогър и за в бъдеще.



3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?
Както повечето от нас са отговорили на този въпрос, може би най-доброто е това, че блоговете ни са нашите лични кътчета, където всеки изразява своето собствено мнение.

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
Предполагам съмнението, че на никой няма да му е интересно, че никой няма да го следи и чете. Такива работи. Предполагам и аз все още се съмнявам малко или много в себе си, но се старая да вярвам повече и в крайна сметка да не ми пука чак толкова, важното е на мен да ми харесва и да ми доставя удоволствие.



5. Колко дълго ти отнема, за да намериш снимки, които ти харесват?
Зависи какво търся, влизам в обичайните сайтове и намирам. Може би около 30 минути.

6. Кой е твоят book crush?
Ох, то да беше само един. Конкретно в момента е Дженсън от последната книга от поредицата "Красив" ; Ливай от "Фенка", него страшно много си го харесах и много други.



7. Кой автор би желал да бъде в блога ти? (като интервю, например)
Няма да е изненада за никого - Колийн Хувър.

8. Какво носиш докато си пишеш поста?
Този пост ли? Ъъъ, дрехи? Ха-ха-ха, това тук трябваше да е смешно, надявам се сте се засмели, ако не......какво да се прави. Та, това което нося са си нормални домашни дрехи - клин и тениска (винаги нещо удобно).



9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
Ами аз не се подготвям. Сядам и започвам да пиша, рядко се случва да се подготвям.

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?
Страхотна! Позитивна! Леле, тези хора ми доказват, и не само на мен, че младите ЧЕТЕМ и ни харесва. Това са супер креативни, позитивно настроени хора. Радвам се, че съм част от тази общност и да не забравя най-важното - подкрепяме се. Определено смятам, че няма завист или поне аз не съм я забелязала.

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?
Well, предполагам да има въображение, поне малко креативност, голяма доза индивудалност и най-важното постоянство и време. Да се старае да отделя за своето кътче поне малко време.