• “Думите - изречени или написани - са това, което ни свързва със света, така че обсъждането на тези неща с хората и писането за тях ни помагат да се свързваме както един с друг, така и с истинската си същност.”

• “Според мен животът винаги ни предоставя причини да не умрем, стига да се вслушаме достатъчно добре. Тези причини могат да се коренят в миналото - хората, които са ни отгледали например, или приятелите, или партньорите ни - или в бъдещето, възможностите, от които иначе бихме се лишили.”  

• “Мразиш се. Това е защото си чувствителен. Почти всеки човек може да намери причина да се мрази, ако тръгне да мисли толкова, колкото теб. Всички ние, хората, сме пълни копелета, но всъщност сме и прекрасни.”

• “Един ден ще изпиташ радост, толкова силна, колкото тази болка. Ще рониш сълзи от еуфория на концерт на Beach Boys, ще се взираш в лицето на бебе, докато спи в скута ти, ще намериш страхотни приятели, ще пробваш вкусна храна, която не си опитвал все още, ще можеш да гледаш света отвисоко, без да преценяваш каква е вероятността да умреш при падане. Има книги, които още не си прочел и които ще те обогатят, филми, които ще гледаш, докато ядеш пуканки от най-големите кутии. Ще танцуваш, ще се смееш, ще правиш секс, ще тичаш край реката, ще разговаряш до късно през нощта и ще се смееш до болка. Животът те очаква. Може сега да си заклещен тук, но светът никъде няма да избяга. Дръж се на мястото си, ако можеш. Животът винаги си заслужава.”

• “Ако както казва Шопенхауер, “ние се лишаваме от три четвърти от себе си, за да бъдем като останалите хора”, то любовта - в най-доброто си проявление - е начин, по който да възвърнем тези изгубени свои части. Тази свобода, която сме изгубили някъде доста рано в детството си. Може би същността на любовта е в това да откриеш някого, с когото можеш да си своето странно аз.”

• “Няма стандарт за нормалност. Нормалното е субективно понятие. На тази планета има седем милиарда разновидности на нормалното.”

• “Всяка написана книга е плод на човешки ум в определено състояние. Съберете всички книги на едно място и ще получите цялото човечество.”

• “За да почувстваш чудото на живота, трябва да почувстваш и ужаса му.”

• “Хората придават толкова стойност на мисълта, но чувството е също толкова важно. Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме.”

• “Искам, в колкото се може по-голяма част от времето през това наше съществуване тип “я си мигнал, я си го изпуснал”, да почувствам всичко, което може да се почувства.”

• “Години по-късно щях да прочета книги за осъзнатото присъствие и медитация, и да осъзная, че ключът към щастието - или към онова още по-желано нещо, спокойствието - не е в това винаги да си мислиш за хубави неща. Не. Това е невъзможно. Нито едно съзнание на този свят, на каквото и интелектуално ниво да е, не може да прекара цял живот в това да се наслаждава на щастливи мисли. Ключът е в това да приемеш мислите си, всяка една от тях, дори лошите. Приеми мислите си, но не се превръщай в тях.”

Когато видях книгата на Кара в издателския план на Егмонт за първата половина на 2018-та се позачудих дали ще я чета. Естествено само името ѝ успя да привлече достатъчно вниманието ми, но прочитайки анотацията, като че ли не ме грабна толкова., Но с наближаването на излизането ѝ на български, реших че ще ѝ дам шанс. И ето ме тук цели 15 дни след като си я получих, готова да ви споделя мнението си.

Обзалагам се, че около излизането на книгата ( по принцип, а не на български ) е имало доста hype, тъй като Кара е доста разпознаваемо лице и самия факт, че тя е написала книгата е бил достатъчен, за да се продава. 

Сюжетът се върти около тийнейджърите Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя група - "Огледалце, огледалце", създадена не много по тяхно желание, но може би един от най-важните моменти в тяхното израстване. 
Всеки от тях си е живеел в свой собствен свят, докато накрая не са се сблъскали и от това е произлязло едно хубаво и важно приятелство. Тук държа да отбележа, че този аспект на историята много ми хареса и преоткривам себе си донякъде в него, защото наистина приятелствата на нашата възраст са много важни и когато откриеш своите хора ( или поне така си мислиш, или за известно време наистина са твоите хора, или си остават такива за дълго време ) успяваш да се сближиш с тях за много кратко време и по толкова естествен начин. Така е и в книгата, където нашите герои си пасват идеално от първата си репетиция като група, но и като характери и хора, и създават хубава връзка за много малко време.

Разбира се като всеки тийнейджър и човек, всъщност, всеки от тях си има някакви проблеми, които излизат наяве и се активизират след като единия член от групата - Наоми изчезва. Първоначално никой не се притеснява, защото това е нормално и типично за нея. Да си вземе някой работи и просто да изчезне, когато има нужда, но и винаги оставя следа след себе си, за да могат да я открият ако се наложи. 
Но този път тя не се връща дълго време. Няма я цели осем седмици. Докато един ден я откриват в реката, в безсъзнание, с ужасни рани и опасност за живота.

И от тук започва "приключението" на нашите герои. Цялата тази ситуация е една голяма мистерия, която ги разтърсва из основи. Има вероятност никога да не разберат какво се е случило с любимата им Наоми, има вероятност да не чуят повече и една дума от нея, ако не оживее, да не свирят повече заедно, да не са приятели повече. И всичко това за тях е толкова зловещо.
От там в живота на всеки по отделно започват да се случват неща, които малко или много ги разпокъсват и приятелството им бива застрашено. 
Братът на Лио излиза от затвора и нещата тръгват на зле, защото това означава неприятности за самия Лио.
Роуз се влюбва в тотално грешния човек, но тъй като не го знае по това време и е толкова заблудена от чувствата си, започва да обръща гръб на хората, които наистина ги е грижа за нея.
А Рижи преминава през период на себеутвърждаване, приемане на себе си и истинското си "АЗ", както и доста сериозни проблеми у дома с родителите - неразбирателство, насилие.

Всичко това са изключително важни и актуални теми, вълнуващи нас тийнейджърите, защото преминаваме през тези неща сега. Сблъскваме се с всичките тези проблеми във взаимоотношенията, правим грешки спрямо себе си, спрямо другите, учим се от тях, откриваме себе си през целият този път и кръговрат от събития.

Но въпреки всичко, загърбват временните си спорове и караници ( които са толкова безсмислени ) и впрягат всички сили, за да разгадаят какво се е случило с приятелката им и развръзката е доста неочаквана.
Това което се е случило с Наоми е доста зловещо и ужасяващо, че се чудя на Кара как и е дошло като идея.

Харесва ми, че историята има своята мистерия, за която аз лично си нямах и на идея как ще се развие и разплете накрая и какво ще се случи. А всъщност развръзката беше доста интересна, наистина голям plot twist поне за мен, на което се зарадвах.

Четиво, което ме остави с доста противоречиви чувства, ядоса ме дори в един момент чисто и просто като читател, а не защото това, което се случи беше нещо лошо, но някак начина по който беше поднесена тази важна информация не ми хареса. 
Книга, която дори и със своите минуси има сравнително интересна история и загадка за разрешаване, която заслужава внимание. 
И история с доста важни послания, които си струва да бъдат прочетени и осмислени.

Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

Здравейте, strangers!

Ох, най-сетне времето започна да се оправя. Пече слънце, наоколо е зелено, топло е и буквално във всяка една минута искам да съм навън и да се пльосна някъде да си чета, както правехме лятото със сестра ми.

Днес е време да ви попиша малко за книги, че отново този пост го пропуснах миналия месец. Общо взето четенето си ми върви и съм много доволна. Дори в момента "жунглирам" с доста книги, след справка с Goodreads цифрата е установена и те са пет.

Реших да взема участие и в един маратон ( без сестра ми този път, че има да учи за изпит ), за който ще ви споделя в края на този пост. А сега ето и някой заглавия, за които да напиша по няколко думи:

Най-сетне и аз се добрах до "Илумине" от Джей Кристоф и Ейми Кауфман и просто бях пометена. Не можах да я оставя. Тази история така поглъща, че човек направо забравя за всичко останало.  Влюбих се в героите, в сюжета, в абсолютно всичко.
Беше изключително интересна с доста edgy моменти, през които ми идеше да хвърля книгата поне 50 пъти ( спокойно, жива и здрава е и е като нова, доста я пазих докато четях, защото тя е новото ми бижу ). Особено последните страници ме накараха да мина през не знам колко различни емоции и дори ревах, а това като се случи значи положението е сериозно. Нямам търпение да прочета и "Гемина", а след това не знам колко и как ще дочакам "Обсидио".

"Един от нас лъже" от Карън Макменъс пък е книга, която ми стоеше доста време в списъка и накрая Егмонт взеха, че я преведоха и издадоха аз докато се наканя да я прочета. Е, в крайна сметка това ми подейства като стимул и я започнах, и ми хареса.
Скоро не бях чела нещо такова - с група тийнейджъри, в нормален свят и с някаква мистерия за разгадаване. А аз харесвам такъв тип книги, които ме карат да мисля, да следя в детайли историята, за да мога да разгадая загадката. И така се и случи, чудех се как това, което аз предполагах и което се оказа, че се е случило не беше минало като вариант през главите на главните ни герои.
Да си призная в началото и аз подозирах някой от тях, въпреки че докато историята се развиваше аз започвах да харесвам всеки от тях все повече и повече, и накрая си ми бяха любимци.
Доста интересно четиво и се радвам, че най-сетне я прочетох, може и ревю да напиша, освен ако както винаги не се отдам на мързел ( Румяно, не трябва!!!, ха-ха ).

И другата книга, на която ревюто ще бъде налице утре, е "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман. Не знаех, че Кара е написала книга, докато не разбрах, че Егмонт ще я превеждат и издават. Доста се чудих дали искам или не да я прочета, но ето че го направих.
Историята звучи интересно, отново става въпрос за тийнейджъри, и отново имаме мистерия за разгадаване, която също както в "Един от нас лъже" е доста мрачна.
В книгата имаше неща, които ми харесаха, но имаше и такива, които не. Но повече за цялостното ми мнение и за самата книга ще разберете утре.



А сега дойде и време за маратона - #GrabOnReadathon ( цъкнете върху името за повече инфо ). За него разбрах от този блог, където има календар на всякакви маратони за през цялата година - , а този има сезонни издания за Пролет, Лято, Есен и Зима, което е готино.
А сега ето и  категориите и срещу всяка - книгата, която съм си избрала ( маратона е от днес 1ви до 7-ми и също така към категориите има и книга за групово четене, което не е задължително и аз няма да го правя, я коя е книгата може да разберете като цъкнете на името на маратона ) :
1. Read a book with a name in the title - "Дюи" от Брет Уитър и Вики Майрън
2. Read a first book in a series - "Гневът и Зората" от Рене Ахдие
3. Read a book from a genre you haven't read yet this year - "Моят Начин" - автобиографията на Йохан Кройф
4. Read a book with LGBTQIA+ representation - "The Upside Of Unrequited" by Becki Albertalli
5. Read a book chosen for you by someone else -  "Гневът и Зората" от Рене Ахдие ( по препоръка на Мари )
6. Read a book set in a different time than the present - "Жената на Поета" от Дженифър Лам

Здравейте, strangers!

Да, знам, че сигурно повечето, че може и всичките тези въпроси да сте ги виждали вече, да сте отговаряли на тях, та дори и аз да съм, но просто ми се пишеше ( а нямам някое готово ревю и ми се върти една идея за пост в главата, но нищо не съм направила все още по въпроса ). Така че, общо взето от простичкото желание за писане, моя милост се появява днес с тези въпросчета. Накрая ще посоча няколко човека, които също да отговорят ( само ако искат ), тъй като е зададено като номер 20.
Приятно четене! (въпросите са взети от тук )

1. Колко книги според теб са прекалено много в една поредица?
Ами може би 10. Наистина има поредици, които си вървят още от 199 - и някоя си година и все още не са свършили ( да, гледам към "Игра на Тронове" и "Друговремец" ). Но все пак щом има кой да ги чете, авторите пишат и така. И все пак всичко трябва да си има край все някога, нали?

2. Как се чувстваш относно cliffhangers? ( не съм сигурна как точно да го преведа, затова го оставям така )
Харесвам ги. Обичам книгите, които чета да ме държат в напрежение, в невидение, да има съспенс, драма, така че няма как да не обичам и cliffhangers.

3. Твърди или меки корици?
Ох, ами честно казано като се замисля май не мога да избера едно от двете окончателно. И двете си имат своите плюсове и минуси. Меките корици са по-удобни ( поне на мен ) при самото четене, но пък може да се скъсат, прегънат. При твърдите пък невинаги четенето е толкова лесно, особено ако и самата книга е по-обемна, но пък са по-хубави, запазват се. Аз лично имам копия с твърди корици предимно на класиките.

4. Любима книга?
Разбира се нямам само една. Но ако погледна последните, които съм чела и избера една от тях, която ми е станала любима, това ще е "Илумине" от Джей Кристоф и Ейми Кауфман...много добра!

5. Най-малко любима книга?
Най-лесно ще е да направя като с горния въпрос и да избера за отговор една от последните няколко книги, които прочетох ( просто защото наистина нямам готов отговор на този тип въпроси ). И книгата ще е "Далече от безумната тълпа" от Томас Харди. Отношението ми към нея е по-скоро неутрално.

6. Любовни триъгълници, за или против?
Не съм чела много книги с любовни триъгълници, но пък нямам нищо против тях. Причиняват доста емоционални реакции от моя страна и са ми интересни.

7. Най-скорошната книга, която просто не можа да завършиш?
Хммм, не мога да се сетя за нещо по-скорошно от "Всеки ден" от Дейвид Левитан, което като се замисля хич не е скоро, но в момента за друга не се сещам.

8. Книга, която четеш в момента?
Олеле, ами аз в момента чета три,  а утре ще станат четири. Така че, ето кои са те:

•  "One of us is lying" от Карън Макменъс
• "The upside of unrequited" от Беки Албертали
• "Докато сърцето се надява" от Инна Учкунова
• и от утре "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман

9. Последната книга, която си препоръчал/а на някого?
"Илумине", препоръчах я на сестра си.

10. Най-старата книга, която си чел/а ( по дата на публикуване )?
"Далече от безумната тълпа" е публикувана за първи път през 1874 година и май това е най-старата книга, която съм чела.

11. Най-новата книга, която си чел/а ( по дата на публикуване )?
Не съм чела до сега книга публикувана тази година, затова ще трябва да е някоя от 2017-та, например "The sun and her flowers" от Рапи Каур.

12. Любим автор?
Колйн Хувър, Сара Дж. Маас и със сигурност има и други.

13. Купуване или заемане на книги?
И двете. Има книги, които просто знам, че искам да имам и дори да съм ги прочела вече, пак искам да си имам свое копие. Но има и такива, които искам да прочета, но например не искам да си купувам и ако приятелка ги има, просто ги взимам от нея.

14. Книга, която ти не харесваш, но всички други я обожават?
Хари. Потър.

15. Книгоразделители или dog-ears ( прегъването на някой от ъглите на страниците )?
Ъъъ, много ясно, че книгоразделителите. Първо, че както повечето от вас ги обожавам, и второ, няма как да искам ДОБРОВОЛНО да си прегъна така страницата...

16. Книга, която винаги можеш да препрочиташ?
"Call me by your name"от Андре Асиман и книгите на Колийн Хувър ( няма как да не я спомена, нали? )

17. Можеш ли да четеш докато слушаш музика?
Зависи от настроението ми, музиката и книгата, но принципно да.

18. Една гледна точка или много гледни точки?
Нямам против нито едното, нито другото. Но през последните 2,3 години, в които чета доста интензивно, осъзнах че с повече гледни точки историята е много по-пълна, по-интересна, а и не мисля, че е много лесен този начин на писане. Смятам, че се иска талант.

19. Четеш ли дадена книга наведнъж или в рамките на няколко дни?
Тук отново зависи от самата книга и от времето, с което разполага човек. Имам и от двата случая постоянно.

20. Кого тагваш?
Ами ще посоча Вичи, Теди Атанасова и Елена

• "Аз обаче започвах да научавам, че животът ти е история, разказваща за теб, а не тази, която разказваш ти. Разбира се, ти си въобразяваш, че пишеш собствената си съдба. Налага се...Ти си мислиш, че си художникът, но на практика си платното."

• "Не обичам да употребявам често думата любов. Чувството е твърде хубаво и рядко, за да се омаловажава с прекалена употреба."

• "Имам душата на собственик на частен самолет и живота на пътник в обществения транспорт."

• "...само аз и необятното небе, и си мислех, че небето е в единствено число, сякаш е едно нещо. Но небето не е едно нещо, а всичко."

• "Начинът, по който говореше той за мислите си, беше начинът, по който аз ги преживявах - не избор, а съдба. Не каталог на съзнанието ми, а негово отрицание."

• "Никой не казва довиждане, ако не иска да те види отново."

• "- Едно от предизвикателствата на болката - физическа или психическа, е, че наистина може да подходим към нея само чрез метафора. Болката не може да бъде описана като маса или тяло. В известен смисъл болката е противоположност на езика...Ние сме същества, толкова зависещи от езика, че ако не сме в състояние да назовем нещо с думи, в известна степен за нас то е непознато."

• "Думата "влюбен" ми звучеше странно, все едно определението "в любов" представляваше море, в което се давиш, или град, в който живееш. Не е необходимо да бъдеш в нещо друго - в приятелство, в гняв или в надежда. Единственото, за което може да бъдеш в, е любовта."

• "Да четеш нечии стихове е все едно да го гледаш разголен."

• "Помъчих се да ѝ обясня, че има нещо изключително странно и смущаващо в мисълта, че единственият начин да станеш този, който си, е като приемаш лекарства, променящи същността ти."

• "Харесвам ръцете ти. Харесвам дългите ти пръсти и вътрешната страна на китката ти, цвета на кожата ти там и всичките вени под нея."

• "Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си."

• "Сърцата ни бяха разбити на едни и същи места. Това е нещо като любов, но може би не съвсем същото."

• "Имаше някакво облекчение в това да виждаш собствената си незначителност, изложена пред очите ти, и осъзнах нещо, което Дейвис сигурно вече знаеше - спиралите се стесняват безкрайно, колкото по-навътре ги следваш, но се уголемяват безкрайно, колкото повече ги следваш навън."

Когато разбрах, че Джон Грийн ще пуска нова книга се развълнувах, макар и да не съм един от върлите му фенове и съм чела само две негови книги. Харесвам начина му на писане и до сега никога не съм оставала разочарована. 
Същото беше и с тази книга. Въпреки че анотацията е доста семпла, кратка, объркваща и определено не ми привлече моментално интереса, проявих желание да прочета книгата и се радвам, че го направих.

Историята разказва за Аза, едно на пръв поглед нормално момиче, което заедно със своята най-добра приятелка Дейзи решават да се заемат със случая по намирането на избягалия милиардер Ръсел Пикет и така да спечелят наградата от 100 000 долара.

Да, това звучи като доста забавна история, но всъщност самата книга хич не е толкова забавна. "Костенурки до безкрая" е много истинска и нелека история, за това какво е да живееш в собствената си глава. Вглъбен дотолкова в света около себе си, че това ти вреди. Да живееш с постоянен наплив от излишни и обсебващи, тревожни мисли, които не можеш да спреш. Да не си способен сам да избираш какво да мислиш и какво да се случва с теб, просто защото когато изпаднеш в една такава мисловна спирала не знаеш как да функционираш. Ето това е светът на 16-годишната Аза.

Честно да си кажа не беше много лесно да се чете тази книга, тъй като е от лицето на главната героиня и някак си да си в нейната глава през тези 270 страници е ужасно и изтощително. Тя е човек, който се мрази - себе си , тялото си, мислите си. Смята, че е дразнеща за околните, мисли се за луда и за човек, за когото няма някакъв положителен изход от живота, който води.
Единственото, което иска е да функционира като "нормален" човек и да не е това, което е.
Мисля че е главната цел на Грийн с тази книга е да ни покаже какво е да си човек с ОКР ( Обсесивно Компулсивно Разтройство ) и постоянно да преживяваш екстремни тревожни състояния. Самият той страда от него и предполагам в героинята си Аза е вложил голяма част и от своя собствен experience .
Показва ни какво става в главата на такъв човек от първо лице, но също така и отношението на другите, което е изключително важен фактор. 

Може би най-омразният ми герой в цялата книга или по-точно единственият, който не харесвам е Дейзи. Това за мен лично не беше примерът за "най-добра приятелка", тъй като се случиха някои неща, които не мисля, че бяха правилни от нейна страна, а и още повече, че тези конкретни неща караха Аза да се чувства още по-зле от обикновеното. И единствената мисъл в главата ми беше за това как може да се наричаш приятел на този човек, а с действията и думите си да нанасяш удари по толкова крехката му психика.
Това е главно книга, която учи. Изпълнена с толкова хубаво описани и написани неща, че има какво да си отбележите на почти всяка страница. Учи ни на това как да възприемаме хора, страдащ от това разтройство ( близки, приятели, а защо не и непознат ) или от каквото и да било друго, защото хората сме възможно най-лошите животни и сме най-лошият си враг. Затова е хубаво да се четат такива изключително добре написани книги като тази, от които да черпим някакво познание и да си вадим някакви изводи относно живота и околните.
Определено я препоръчвам на всеки, защото е едно доста добро четиво, в което няма излишни моменти, и което би се харесало на всеки читател, независимо от любимия му жанр, защото това е просто книга за живота!


Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

Здравейте, strangers!

Как сте? Как минава грипната ваканция ( въпреки че едва ли при всеки от вас е имало такава )? Сигурно си мислите, че за тези 2 седмици успях да прочета някоя и друга книга, да използвам цялото това време за нещо полезно? Да, ама не. Аз си мързелувах, гледах си сериалчетата и най-важното - прекарвах време със семейството.
Е, да, открадвах си някоя и друга глава от време на време.

И така общо взето имам една приключена книга за 2018-та, която започнах края на миналата година и това е: "Стъкленият Трон" от Сара Дж. Маас. След като прочетох "Дворовете" не изпаднах в книжен махмурлук ( за щастие ) и може би, не исках да спирам с книгите на Сара и веднага започнах другата ѝ поредица. Оцених книгата с 4,5 звезди, защото като че ли нещо ми липсваше, но въпреки това ми е интересна и продължавам да си я чета ( вече съм на втората книга ). Усетих се, че я проточвам, предполагам, за да не свърши толкова бързо 😄.
 




Между първата и втората книга от "Стъкленият трон" реших да започна една книга, която имах огромно желание да си я купя, а около една година си стоеше на рафта без да съм я пипнала. Става въпрос за "Далече от безумната тълпа" от Томас Харди. Класика, а аз към тях имам слабост. Исках да я прочета главно, защото е класика, но и защото има филмова екранизация.
Вече съм на повече от половината на книгата и мога да заявя, че ми харесва. Не е лесно да я прочете човек, заради начина на писане, всичките тези дълги описания, които на моменти те отегчават. Но установих едно нещо, че се свиква, щом действието започне да се развива, всичките тези описания стават полезни, а и понякога приятни, просто трябва да се свикне.
Дори четейки тази книга си поставих едно правило, че за да определя дали една книга ми харесва или по-скоро дали ще продължа да я чета, трябва да мина минимум стотната страница. Дали след като я приключа ще напиша ревю, не знам, но определено ще споделя някакво по-цялостно мнение тук или в буукстаграм.

А сега ето и няколко книги, които искам да си купя идните дни, защото буквално вече не мога да се сдържа. Предполагам знаете как е, ние книжните плъхчета не можем да се сдържаме да не си купуваме нови книги, не че нямаме предостатъчно непрочетени.
През Януари си взех само една книга, за която обаче нямах никакво търпение да я имам вече в ръцете си. Исках си я с определената корица, и т.н. и когато пристигна бях на 7-мото небе. Наистина толкова нетърпеливо не бях чакала някоя книга и това е "Call Me By Your Name" by Andre Aciman и имах претенцията да си я намеря с филмовата корица ( аз така им казвам ).
 

А сега искам най-сетне да си купя "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф и съм сигурна, че в момента в който вече е при мен, ще започна да я чета, просто няма да издържа. А и да не забравяме факта, че към средата на месеца излиза и втората книга.
"Жената на Поета" от Дженифър Лам е другата книга, която много искам да прочета. Дори говориха за нея и по телевизията, откъдето всъщност ми привлече вниманието. Аз обожавам всякакви исторически и изобщо истории ( особено любовни и истински ) от отминали времена. Тук конкретно ще става въпрос за любимата на руския поет Пушкин. Ще ми е изключително интересно да я прочета.




И другото, което изгарям от нетърпение да прочета, не само защото е класика, но и защото ми стана супер интересно след като изгледах сериала ( за който, незнайно защо не съм ви говорила ) за цялата тази история. Много искам да я прочета - "Anna Karenina" от Лев Толстой. Пиша името на английски, тъй като изданието което съм си избрала е английско. Единствения му недостатък или по-скоро минус, е че не е с твърди корици. Избирам да я чета на английски, защото мисля че така ще ми хареса повече. По принцип е хубаво всичко да се чете в оригинал, но определено руския не ми е толкова добър.

Това е за сега от мен и пожелавам на всички ни един доста четящ Февруари!

Здравейте, strangers!

Днес е сряда и е време за Топ 5. Тази седмица темата е: книги, до които така и не съм стигнала през 2017-та година.
А ето ги и тях:


1. "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф
Искам да я прочета от супер много време и дори не знам защо не съм си я купила още когато излизаше. Това, което най-ми харесва и онова, на което се възхищавам най-много, е начина по който е направена и точно заради това мисля, че всеки трябва да я има в библиотеката си. *и дано да преведат втората тази година*









2."18 % сиво" от Захари Карабашлиев
Въпреки че я започнах в края на миналата година, така и не успях да я довърша *покашля се* заради Дворовете 😂. Но съвсем скоро се надявам да отиде в купчинката с прочетените книги.











3. "Брулени хълмове" от Емили Бронте
Въпреки че имам цели две копия вкъщи, все още не съм я прочела *shame*, но се надявам да успея да променя това скоро. 














4. "Затворисърце" от Константин Трендафилов
Честно казано не знам дали ще ми хареса, тъй като за писателските умения на тоя човечец чувам доста противоречиви неща, а дори аз самата му прочетох стихосбирката, но не останах особено впечатлена. Та, надявам се когато я прочета да ми хареса, а да не съм си изгубила времето.









5. "Carry On" by Rainbow Rowell
Още след като свърших с "Фенка" исках да прочета и тази, но така и не стигнах до нея през изминалата година. Нямам търпение обаче сега да го направя, защото се обзалагам, че ще ми хареса доста.












Е, това беше от мен за днес и благодаря ви, че ме четете!

Здравейте, strangers!

Помните ли онази рубрика, която исках да започна, но си остана само с два поста ( май )? Няма значение тъй като я започвам отново и дано успея да я поддържам по-добре от предния път. Става въпрос за Top Five Wednesday. Имат си група в Goodreads, в която в началото на всеки месец се обявяват темите за всяка сряда. А днешната тема е много хубава - не знам как точно да го преведа, но ще ви изброя 5-те си книжни цели ( решения ) за новата година. Неща, към които ще се стремя.

Възможно е някой от тях да се припокрият с миналогодишните ми. Нека започваме:
1. Да чета повече от всичко
През 2017-та мисля, че успях до някаква степен да разнообразя в жанрово отношение книгите, но през тази година се надявам да се справя още по-добре. 

2. Да чета повече световни класики
През 2017-та се сдобих с няколко класики като например "Далече от безумната тълпа" ; "Гордост и предразсъдъци" ; "Разум и чувства", а все още не съм прочела нито една от тях. А също така и в домашната ни библиотека има доста *shame*.

3. Да чета повече български класики
Тук имам предвид произведения като "Под Игото" ; "Тютюн" ; "Железният Светилник" и много други, които разбира се отново се намират под носа ми в домашната библиотека. Българка съм и хич няма да е лошо да ги прочета и да науча нещо, че в училище много, много не успяват май да ни предадат нужното.

4. Да участвам в още повече маратони
През 2017-та по стечение на обстоятелствата и желанието на сестра ми, участвахме в доста маратони. Надявам се през 2018-та да участваме в още и не само български, и да се справяме по-успешно от всеки изминал път!

5. Да прочета всички онези книги, на които се каня от минимум 2-3 години
Например: "Илумине" ; "Всички наши места" ; "Парченца от нашия живот" и много други. Все пак в края на 2017-та успях да прочета и 3-та "Двора" на Сара Дж. Маас и умрях от удоволствие ( книга, на която също се канех от много дълго време ).

Това е от мен за днес. Надявам се да ви е харесало и разбира се, ако искате и вие се включете в писането на тази рубрика!

Здравейте!

И ето, че дойде времето да ви споделя месечните си любимци и в категория книги. Този месец прочетох 4 книги и започнах още 2. 

През следващата седмица може да очаквате мнения за "Добри дни, лоши дни" от Мелина Маркета и "Костенурки до безкрая" от Джон Грийн. За тях няма да пиша нищо тук ( само ще ви споделя, че и двете ми харесаха ), тъй като искам да оставя всичко на предстоящите им ревюта.

Книгата, за която обаче ще ви напиша две-три думи, и четвъртата прочетена за месец Ноември е:

"Without Merit" by Colleen Hoover
Мда, новата книга на моята любима Колийн. Само да уточня, че и дадох 4,5 / 5 звезди, но в Goodreads няма как да натиснеш и с половинките ( мисля, че това е нещо, което ще е добре да оправят ). Книгата разказва за Merit и нейното семейство, което е меко казано разрушено. Комуникацията между 4-те деца ( особено трите по-големи ) куца жестоко , а и не само помежду им, с баща им и мащехата им също. Общо взето семейството и представлява това: живеят в църква, която са пригодили да прилича повече на къща и колкото се може по-малко на църква ; бащата е изневерил на майката Виктория с друга Виктория, която и е била лекар, от което му се ражда син и той се развежда със старата Виктория, за да се ожени за новата, но старата пък все още живее под покрива му или по-точно в мазето ( спокойно, мазето си е като малък апартамент ), защото страда от лека форма на агорафобия ; Merit има сестра близначка, с която не се разбира изобщо и брат, с който почти не си говори. И нека към пълната къща прибавим и гаджето на близначката на Merit - Sagan, който живее заедно с тях, а Merit  е леко влюбена в него.
Еми, не знам как по-добре да ви обясня сюжета на книгата. Това е долу-горе всичко, което трябва да знаете за нея преди да започнете да я четете. Интересна е, определено, и е различна от всичко друго, което Колийн е писала до сега ( както и бях чула преди да я прочета). Това, което ми хареса най-много са различните теми, които авторката е успяла да засегне в книгата, като например: mental health - агорафобията, депресията ( която се оказва доста важна част от сюжета ), сексуалната ориентация, ситуацията в Сирия и бежанците. Все актуални неща и може би точно те правят книгата по-различна от останалите на Хувър.
Дадох такава оценка обаче, защото усещах, че нещо ми липсва и някак историята не ми донасяше онези емоции, с които съм свикнала при книга от Колийн Хувър. И въпреки всичко ви съветвам да дадете шанс на тази шантава книга ( наистина е шантава ).

Последните дни на месеца започнах "18 % сиво " от Захари Карабашлиев, която е доста странна за момента, но пък ми харесва и "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" - идеята на тази книжка ми харесва адски много и виждам колко много родители я купуват за големи и малки дъщери, което е просто страхотно.
Предполагам, че през Декември ще прочета и някоя и друга коледна книга 😄!