Здравейте, strangers!
Олеле, имам чувството, че този месец се ниже изключително бавно. Тъй като днес е ден за писаници относно филми, осъзнах че този месец на 5-ти бяха Оскарите, ТОЗИ МЕСЕЦ! А аз имам чувството, че от тогава мина цяла вечност.
Аз , разбира се, ги гледах. Нямаше как да пропусна, особено когато тази година на церемонията имаше доста филми, които бях изгледала и които ми бяха фаворити, както и доста фаворити сред актьорите номинирани в различни категории.
Близките до мен хора знаят, че най-големият ми фаворит сред филмите беше "Call Me By Your Name", който дори и да не спечели аз съм изключително горда и доволна от всичко, което постигна и начина, по който се прие от публиката.
Разбира се нямаше изненада сред спечелилите и всъщност моя милост установи, че се зарадва на абсолютно всеки спечелил статуетката ( дори и да е някой, който си нямам и на идея кой е ). Просто няма как да виждаш искрената радост в очите на тези хора и в същия момент да ги хейтиш, за това че печелят те, а не твоят фаворит. Така че, искрено се радвах на всеки и общо взето си зяпах 4 часа с голямо удоволствие.
През този месец иначе, май не изгледах много филми, но имам да ви понапиша по няколко думи за "Valerian And The City Of A Thousand Planets" и "Kill Your Darlings". Ако сте ги гледали или сега от чисто любопитство проверявате кои са тези филми, ще забележите, че имат нещо общо и това е Дейн Дехан. Във филмово отношение той е моето ново откритие - адски много го харесвам.
Година: 2017
Времетраене: 2 часа и 17 минути
Жанр: Екшън, Приключенски, Фентъзи
Оценка в IMDB: 6,5 / 10
Много готино филмче, ей това е! След като сестра ми го изгледа не беше много въодушевена, следователно аз като си го пусках имах едно наум, че може и да не ми хареса ( имам ѝ доверие за тези неща ). Но останах доста приятно изненадана. Харесах актьорската игра. Кара и Дейн бяха добър екип и определено беше забавно да се види как ще им се развият отношенията до края на филма.
Намираме двамата главни герои - Валериан и Лорелин, живеещи през 28-ми век, които се отправят на мисия, от чиито изход зависят животите на всякакви видове същества, обитаващи мегаполиса Алфа, неговата съдба и тази на цялата Вселена. ( понякога разказвам толкова зле, но на моменти не знам какво точно да напиша, за да не издам, но пък и да запаля интереса, ха-ха )
Винаги, когато гледам някакъв такъв шантав фантастичен филм се чудя откъде са им дошли такива чудати идеи на екипа, стоящ зад продукцията. Видях толкова и различни същества, изключително яки екшън сцени, много готини и красиви места от този невероятен свят, че ми се прииска да вляза вътре. Прииска ми се да си живея там, ей така на-спокойно, и се замислих дали пък няма в някое доста далечно бъдеще да бъдем точно така.
И тъй като адски много ми хареса филмът ( ще взема и втори път да си го пусна ) ви го препоръчвам с две ръце и два крака, защото е готин, интересен, цветен, шантав и какво ли още не.
Година: 2013
Времетраене: 1 час и 44 минути
Жанр: Биографичен, Драма, Романтичен
Оценка в IMDB: 6,5 / 10
Ако трябва да сравнявам играта на Дейн Дехан в двата филма, които ви представям днес, то бих казала, че в "Убий любимите си" го харесах мнооого повече. Тук героят му беше по-многопластов, по-задълбочен, по-мистериозен и интересен, точно мой тип и си го харесах.
Обичам да гледам филми по истински случаи, какъвто е и този и те винаги ме карат след това да вляза в интернет и да прочета поне някаква допълнителна информация.
Тук историята разказва за колежаснките години на някой от ранните членове на thе Beat Generation ( за повече инфо цъкнете тук ) - Лушън Кар ( Дейн Дехан ) , Алън Гинсбърг ( Даниъл Радклиф ) , Уилям Бъроус ( Бен Фостър ) и Джак Кероуак ( Джак Хъстън ). Как се развиват взаимоотношенията им, как се поражда идеята за това литературно движение, което създават, каква е идеята му и т.н. и разбира се как се стига до убийството в Ривърсайд Парк в Манхатън, Ню Йорк.
Всичките тези тогава момчета са били доста амбициозни, талантливи ( мислели са си, че могат да постигнат всичко, което си пожелаят ) и от тях наистина са излезли утвърдили се писатели и поети, и определено искам да прочета нещо тяхно. Това, което ми направи впечатление беше цялото това друсане с какви ли не наркотици, каращи ги да изпадат в доста интересни състояния ( целящи явно да ги осени някакво невероятно вдъхновение), но предполагам за времето тогава е било нормално, а и любопитството ги е водело.
Начина по, който се разви филма накрая беше леко неочакван за мен, въпреки че имаше знаци за това ( дори една определена сцена, която накрая се чудех аз изобщо бях ли я видяла ) как ще се развият в нещата, в каква посока ще потръгнат, но явно съм била доста погълната от историята.
Хареса ми, добра актьорска игра ( въпреки че не съм голяма фенка на Даниъл Радклиф ), интересна история, опияняваща дори ( поне за мен ) и определено има защо да се изгледа този филм особено от хора като нас, защото въпреки всичко става въпрос за литература.
"Kill your darlings, your crushes, your juvenile methaphysics. None of them belong on the page. It is the first principle of good creative work"
0 Comentarios