Book Review: "Костенурки До Безкрая" от Джон Грийн

Оценка в Goodreads: 5 /5

"Младежкият здрав разум остана в XX век."

Когато разбрах, че Джон Грийн ще пуска нова книга се развълнувах, макар и да не съм един от върлите му фенове и съм чела само две негови книги. Харесвам начина му на писане и до сега никога не съм оставала разочарована.
Същото беше и с тази книга. Въпреки че анотацията е доста семпла, кратка, объркваща и определено не ми привлече моментално интереса, проявих желание да прочета книгата и се радвам, че го направих.

Историята разказва за Аза, едно на пръв поглед нормално момиче, което заедно със своята най-добра приятелка Дейзи решават да се заемат със случая по намирането на избягалия милиардер Ръсел Пикет и така да спечелят наградата от 100 000 долара.

Да, това звучи като доста забавна история, но всъщност самата книга хич не е толкова забавна. "Костенурки до безкрая" е много истинска и нелека история, за това какво е да живееш в собствената си глава. Вглъбен дотолкова в света около себе си, че това ти вреди. Да живееш с постоянен наплив от излишни и обсебващи, тревожни мисли, които не можеш да спреш. Да не си способен сам да избираш какво да мислиш и какво да се случва с теб, просто защото когато изпаднеш в една такава мисловна спирала не знаеш как да функционираш. Ето това е светът на 16-годишната Аза.

Честно да си кажа не беше много лесно да се чете тази книга, тъй като е от лицето на главната героиня и някак си да си в нейната глава през тези 270 страници е ужасно и изтощително. Тя е човек, който се мрази - себе си , тялото си, мислите си. Смята, че е дразнеща за околните, мисли се за луда и за човек, за когото няма някакъв положителен изход от живота, който води.
Единственото, което иска е да функционира като "нормален" човек и да не е това, което е.

"Мразех тялото си. Отвращаваше ме - косата, капчиците пот, кльощавата фигура. Кожа и кости, скелет, жив труп. Исках да изляза от тялото и мислите си, но бях затворена в това нещо, както и всички бактерии, които ме колонизираха."

Мисля че е главната цел на Грийн с тази книга е да ни покаже какво е да си човек с ОКР ( Обсесивно Компулсивно Разтройство ) и постоянно да преживяваш екстремни тревожни състояния. Самият той страда от него и предполагам в героинята си Аза е вложил голяма част и от своя собствен experience .
Показва ни какво става в главата на такъв човек от първо лице, но също така и отношението на другите, което е изключително важен фактор.

"Не искам да кажа, че си лоша приятелка или нещо такова. Но изглеждаш малко измъчена, а така измъчваш всички около теб, което понякога е болезнено."

Може би най-омразният ми герой в цялата книга или по-точно единственият, който не харесвам е Дейзи. Това за мен лично не беше примерът за "най-добра приятелка", тъй като се случиха някои неща, които не мисля, че бяха правилни от нейна страна, а и още повече, че тези конкретни неща караха Аза да се чувства още по-зле от обикновеното. И единствената мисъл в главата ми беше за това как може да се наричаш приятел на този човек, а с действията и думите си да нанасяш удари по толкова крехката му психика.

"Сега се видях през очите на Дейзи - безразсъдна, безпомощна, безполезна. Все без."

Това е главно книга, която учи. Изпълнена с толкова хубаво описани и написани неща, че има какво да си отбележите на почти всяка страница. Учи ни на това как да възприемаме хора, страдащ от това разтройство ( близки, приятели, а защо не и непознат ) или от каквото и да било друго, защото хората сме възможно най-лошите животни и сме най-лошият си враг. Затова е хубаво да се четат такива изключително добре написани книги като тази, от които да черпим някакво познание и да си вадим някакви изводи относно живота и околните.
Определено я препоръчвам на всеки, защото е едно доста добро четиво, в което няма излишни моменти, и което би се харесало на всеки читател, независимо от любимия му жанр, защото това е просто книга за живота!

" - Под тази костенурка надолу има все костенурки.
- Под тази проклета костенурка надолу има все костенурки, Холмси. Ти се мъчиш да откриеш костенурката на дъното на безкрайна кула, но не става така.
- Защото под тази костенурка надолу има все костенурки - повторих, изпитвайки нещо като духовно прозрение."

Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

Books