понеделник, 8 януари 2018 г.

Book Review: "Добри дни,лоши дни" от Мелина Маркета


Оценка в Goodreads: 4 / 5

Здравейте, strangers!


Днес най-сетне реших да ви споделя мислите си относно една книга, която прочетох още като ми я изпратиха през октомври ( мисля ). Това е „Добри дни, лоши дни” от Мелина Маркета, с която издателство Милениум успяха да ме изненадат много приятно. Защо ли? Ами защото много харесах предната книга, която прочетох от авторката, а и установих, че в тази ще срещна  всъщност вече познати лица.

Не, това не е продължение на „Спасяването на Франческа”. Тук не Франки е главната ни героиня, а всъщност един от нейните приятели – Томас Макий.


„Добри дни, лоши дни” ни показва живота на Том, приятелите му и семейството му няколко години след „Спасяването на Франческа”, когато приятелствата са се разпаданали, направени са грешки, разбито е едно семейство. 


„Един ден се разминавaш с някого на улицата и се сещаш, че някога сте излизали заедно. Но сякаш е било преди векове. Преди да напуснеш университета, преди родителите ти да се разделят, преди да прекараш най-съвършените две вечери с момичето, което не можеш да си избиеш от главата, преди всички приятелства да се разпаднат, преди любимият ти чичо, онзи, който те е наричал Том Палечко, да бъде взривен на път за работа на другия край на света.”

Проследяваме един тежък период от живота на Том, а и не само от неговия. Също така и на Джорджи и Сам, Доминик и Лусия, Татко Бил и Мама Грейс. Сигурно се чудите как съм запомнила всички тези имена и дали всички те са толкова важни за историята. И отговорът е – да. Важни са, защото Маркета така е написала книгата, така е завъртяла сюжета, че всъщност не един човек, а цяло семейство е главният герой. 


Тези изброените са разбитото семейство. Разбито, защото им се случва нещо ужасяващо – загубват любимия си син, брат, чичо – Джо. Той загива в терористична атака на другия край на света и близките му биват съкрушени. И така всеки започва да се затваря в себе си, да отблъсква останалите и да се опитва да се справи с мъката и скръбта по свой начин и както намери за добре. 


Доминик се пропива и жена му го напуска. Том, синът му, решава да остане до него и да му помогне през този период, но бива отблъснат. И така той също пропада в своята черна дупка. Остава без любимата си, без приятели, защото и той като другите решава да се затвори в себе си.
Джорджи, лелята при която Том отсяда, чиито живот е пълна каша. Забременява от човека, който преди време я е предал и с когото в момента се опитва да има или да няма някакви взаимоотношения. 


Изобщо това е книга за живота. За това как изведнъж целият ти свят може да се преобърне с главата надолу. В един момент да нямаш почва под краката си и да не знаеш какво и с кого го вършиш. Какво говориш, кого нараняваш, кого изоставяш.
Тук всички си обръщат гръб в един момент, в който най-са си нужни. Но съдбата си знае работата и малко по малко започва да ги придърпва отново едни към други като парченца от счупена ваза, защото просто няма как да оцелеят ако не са заедно, тъй като са били страшно задружно, весело и голямо семейство преди инцидента.


„Може би защото не е палил цигара от седмица. Може би защото видя Анабел и майка си или защото говори с Джорджи. Може би защото Тара Финке отново е негово момиче, но изведнъж Том пак започва да диша.”

Въпреки че ми отне повече от очакваното време да прочета книгата, я харесах. Да, това с всичките тези „главни” персонажи и техните роднински връзки и взаимоотношения ме обърка, и може би затова дадох такава оценка, но книгата наистина си заслужава прочита.  Най-вероятно не е за всеки, защото е по-специфично четиво, но я препоръчвам на всички от вас, на които им е станала поне малко интересна, защото наистина има какво да се научи от нея.


Благодаря на Издателство Милениум за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар