вторник, 25 октомври 2016 г.

Book Review: "Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум

Здравейте!Отново е време за ревю на  едно много леко и приятно четиво, подходящо за абсолютно всяко време.Това е една от онези книги, които прочиташ на one-sitting, както се казва, и прехвърляш страниците страшно бързо.

Срещата ми с тази книга беше много случайна.Беше преди още всички в блогърското общество да я бяха прочели и изказали мнение за нея.Видях я в книжарницата и ми хвана окото.Освен сюжета, корицата отново много ми хареса и отново мисля, че е по-добра от оригиналната, която е доста скучна.

Като типаж книгата ми напомни на "Сърца за разбиване" от Али Новак, но като сюжет двете са много различни.

"Кажи ми три неща" е всъщност един доста нашумял сред нашата аудитория, както вече споменах, YA  роман, засягащ много от проблемите на днешните тийнейджъри и изобщо на днешното поколение.Следователно всеки от нас читателите, може би, е намерил частица от себе си в книгата и нейните герои.

Историята е доста необичайна.Джеси е едно 16 годишно момиче изгубило майка си и още справящо се с болката и липсата на този важен за нея човек.Тя е неуверена, с доста ниско самочувствие.Един ден баща и се прибира от командировка и преобръща живота и на 360 градуса.И така Джеси от Чикаго се озовава в Лос Анджелис в голям  и луксозен палат, с мащеха и доведен брат, който е гей ( това не е много важно, но аз много ценя такива герои).
Но това изобщо не е най-интересното.Още на първия ден от училище някакъв анонимник, Никой Никойски или накратко НН, решава да и напише имейл, в който се въплъщава в неин гимназиален гайд.
 "НН: знаеш ли какво си мисля понякога?
Аз: Какво?
НН :за онова  кичурче коса, дето постоянно ти пада в очите - дето не е точно бретон.искам да мога да ти го прибера зад ухото.ето това искам да мога да направя.искам, когато се срещнем, да сме достатъчно близки, че да го сторя."
Но не си мислете, че само това са нашите герои.Имаме Дри и Агнес, с които Джеси се сприятелява с помощта на НН.Освен с това, той и помага в трудните моменти и дори само виртуално, той е до нея, когато тя се оказва сама.
Имаме и многото момчета, които през цялата книга подозираме, че са зад анонимността на НН.Странният Кейлъб, хубавият фронтмен на "Овил"- Лайъм и естествено Итън, който е моят любим персонаж (да, харесвам странните).
"И не мога да мисля за нищо друго, освен колко искам да ги целуна... и очите, и ръцете му.Въобще целия.Въпреки всичките му проблеми.Съвсем целия."
Както вече написах книгата засяга много проблеми.Живеем в 21 век и технологиите са навсякъде и "връзката" на Джеси и НН минава през пръстите и екраните им.Също така преместването на ново място.Да оставиш стария си живот и "насилствено" да започнеш да градиш нов.Да си в ново училище, където да не познаваш никого и да се опитваш да се впишеш в обстановката.

Книгата е страхотна.Идеална е за аудиторията, за която е предназначена, а и за хората извън тази възрастова граница.Прочетете я, защото представя много адекватно живота в днешно време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар