Здравейте!Днес съм тук да ви представя една невероятно красива книга и външно, вътрешно (да, мога да заявя, че за първи път българската корица ми хареса много повече от оригиналната).След като я свърших буквално бях без думи.
Искрено благодаря на издателство ЕГМОНТ за възможността да прочета това емоционално бижу.Благодаря!
Историята е необикновена.Да, може би като чуете, че става въпрос за странна и не толкова известна болест - Нимън Пик, ще си кажете "Какво пък и е по-специалното на тая книга?"
Това е история за силата на едно момиче.За борбата и за живот, желанието и всичко да не свършва толкова рано и така изведнъж, желанието и да има шанс за повече.
Не, не си мислете, че това е някаква депресираща история за болен човек.Това е много повече.
Нека ви запозная с героите.Сами Маккой е главната ни героиня.Отличничка и първенец на випуска.Невероятен дебатьор, човек обичащ победата.Тя е само на 18, последна година в гимназята.Тя живее живота си и следва мечтите си и пътя, който си е определила.Докато един ден не разбира, че си има работа с болест, която не е нормално да се проявява в нейната възраст.От реакцията и начина по който Сами се справя, Господи, човек може само да черпи сила и вдъхновение.
Останах очарована от начина, по който е изградена тази героиня.Казват и, че едва ли не след няколко месеца ще е неспособна да прави много неща, и разбира се да забравя, а тя приема всичко с вдигната глава и невероятна смелост.Вярва, че състоянието и не е толкова зле и дори може да победи болестта, и вместо да се влошава, да се подобрява.Не губи надежда и измисля начини как да предотврати изникващите безброй различни симптоми.
Един от тези начини е всъщност тази книга ( звучи странно и може би не разбирате, но трябва да вземете книгата и да я прочетете).
Това е, разбира се, и поредната книга, която те кара да се влюбиш в някой второстепенен герой.Тук за мен това се случи с Куп.Няма, просто от един момент нататък в книгата, как да не го харесате това момче.Няма!
Най-добрият приятел на Сами, с когото се познават от деца.За жалост изгубили 4 години от приятелство поради глупава причина, те отново намират пътя един към друг, дори и под една по-различна форма.
Също не трябва да забравям и да ви спомена за Г-жа Таунсенд, която играе голяма роля в живота на Сами, като една от малкото фигури, дали не и единствената, която не се е отказвала никога от нея и винаги е вярвала в нея.
Мисля, че взаимоотношенията между Сами и Куп ми бях любимата част от книгата.Не знам как да ви го обясня, но някак плавно книгата се преобръща на 360 градуса и няма нищо общо с началото.В началото имаме една Сами, но след като болестта излиза напреден план, мечтите се оказват една невъзможна реалност.
Обожавам всяка страница, герой, момент...След прочитането и отново си стоях с капещи сълзи по бузите *да ревлата пак на хоризонта*, и се чудех как може да свърши така изведнъж.Сякаш не ми беше достатъчно и имах нужда от още, но уви. нямаше.
Красива история за борба, мечти, желания, загубено и намерено отново приятелство, намиране на истинска любов и много други неща.Препоръчвам я, не се колебайте, грабнете я, потопете се в света на Сами Маккой, и помнете...не забравяйте...
Искрено благодаря на издателство ЕГМОНТ за възможността да прочета това емоционално бижу.Благодаря!
Историята е необикновена.Да, може би като чуете, че става въпрос за странна и не толкова известна болест - Нимън Пик, ще си кажете "Какво пък и е по-специалното на тая книга?"
Това е история за силата на едно момиче.За борбата и за живот, желанието и всичко да не свършва толкова рано и така изведнъж, желанието и да има шанс за повече.
Не, не си мислете, че това е някаква депресираща история за болен човек.Това е много повече.
"Преди да ми открият болестта, паметта беше моят коз.Моята способност да запаметявам разни неща ми спечели стипендия.Моята памет ми донесе наградата "Работна пчеличка" по правопис на окръг Графтън още като бях единадесетгодишна.А сега всичко приключи.Мен ако питаш това направо не може да се побере в главата на човек."
Нека ви запозная с героите.Сами Маккой е главната ни героиня.Отличничка и първенец на випуска.Невероятен дебатьор, човек обичащ победата.Тя е само на 18, последна година в гимназята.Тя живее живота си и следва мечтите си и пътя, който си е определила.Докато един ден не разбира, че си има работа с болест, която не е нормално да се проявява в нейната възраст.От реакцията и начина по който Сами се справя, Господи, човек може само да черпи сила и вдъхновение.
"Мисля, че при други обстоятелства между нас щеше да се получи"-прошепна в ухото ми.
Останах очарована от начина, по който е изградена тази героиня.Казват и, че едва ли не след няколко месеца ще е неспособна да прави много неща, и разбира се да забравя, а тя приема всичко с вдигната глава и невероятна смелост.Вярва, че състоянието и не е толкова зле и дори може да победи болестта, и вместо да се влошава, да се подобрява.Не губи надежда и измисля начини как да предотврати изникващите безброй различни симптоми.
Един от тези начини е всъщност тази книга ( звучи странно и може би не разбирате, но трябва да вземете книгата и да я прочетете).
"Бъдеща Сам..."
Това е, разбира се, и поредната книга, която те кара да се влюбиш в някой второстепенен герой.Тук за мен това се случи с Куп.Няма, просто от един момент нататък в книгата, как да не го харесате това момче.Няма!
Най-добрият приятел на Сами, с когото се познават от деца.За жалост изгубили 4 години от приятелство поради глупава причина, те отново намират пътя един към друг, дори и под една по-различна форма.
Също не трябва да забравям и да ви спомена за Г-жа Таунсенд, която играе голяма роля в живота на Сами, като една от малкото фигури, дали не и единствената, която не се е отказвала никога от нея и винаги е вярвала в нея.
"Когато казах на Г-жа Туаунсенд, че ще спечеля Националния турнир по дебати, ще вляза в Нюйоркския университет и ще стана адвокат по човешките права, първите и думи бяха : "Нека направим така, че да се сбъдне" .Единствено тя повярва в мен."
Мисля, че взаимоотношенията между Сами и Куп ми бях любимата част от книгата.Не знам как да ви го обясня, но някак плавно книгата се преобръща на 360 градуса и няма нищо общо с началото.В началото имаме една Сами, но след като болестта излиза напреден план, мечтите се оказват една невъзможна реалност.
"Ами ако това е само началото от поредица провали?
Ами ако аз съм просто това?
Ами ако всичко беше до тук?"
Обожавам всяка страница, герой, момент...След прочитането и отново си стоях с капещи сълзи по бузите *да ревлата пак на хоризонта*, и се чудех как може да свърши така изведнъж.Сякаш не ми беше достатъчно и имах нужда от още, но уви. нямаше.
Красива история за борба, мечти, желания, загубено и намерено отново приятелство, намиране на истинска любов и много други неща.Препоръчвам я, не се колебайте, грабнете я, потопете се в света на Сами Маккой, и помнете...не забравяйте...
12 Comentarios
Прекрасно ревю! 😍
ОтговорИзтриванеКнигата ми грабна вниманието още като я видях в Хеликон миналата седмица, а след прочитането на ревюто се убедих, че ТРЯБВА да я прочета. Благодаря! 💚
Много се радвам, че ревюто ти харесва, и допринася към желанието ти да я прочетеш, няма да съжаляваш. 😊❤
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеОх трети опит.😶😶😶
ОтговорИзтриванеПрекрасно реею.Обеди ме да прочета книгата.Вече нямам съмняния че ще ми хареса.☺
Ревю* ...Леле днес не ме бива да пиша
ИзтриванеСорриии
Ревю* ...Леле днес не ме бива да пиша
ИзтриванеСорриии
Хей, няма проблем, три пъти за щастие, нали?😀Много се радвам, че съм те убедила, и се надявам да опровергае очакванията ти.☺
ИзтриванеЗвучи ми като в стила на Всичко Всичко на Никола ЮН, определено ще се чете, много хубаво ревю
ОтговорИзтриванеО, да, определено и аз смятам, че е в този стил.Скоро се захващам и с нея.И благодаря, радвам се, че ти е харесало ревюто. 😊
ИзтриванеМалко странно, признавам, но обичам да чета ревюта на книги след като завърша със самите тях. Вчера я прочетох и наистина ревюто Ви много ми допадна, като цяло много добре описва всичко! В крайна сметка наистина е по-добре човек да прочете книгата, защото лично аз не обичам да разказвам сюжета на някоя книга. Например една приятелка ме попита какво се случва в книгата "Костенурки до безкрая" на Джон Грийн и, ако трябва да бъда честна, не мога да кажа, защото книгата не е един цял живот, тя е откъс от него, при това много кратък, животът го е имало преди нея, ще го има и след това, а дори и някой от героите да умре, животът на останалите продължава. Искрено се надявам това изречение да не звучи твърде откачено, защото осъзнавам колко объркано го написах.
ОтговорИзтриванеМина Гергова, 14год
Познавам Ниймън Пик тип С от много близо! Той не е илюзия,не е книга за мен ...той е реалност! Ниймън Пик тип С ми взима страшно много, но ми и дава ... Ниймън Пик тип С ми показа какво е адска болка и какво е да се радваш да малките неща в живота! Ниймън Пик тип С не е болест.... Това е превилегия , награда за силните!
ОтговорИзтриване