понеделник, 12 септември 2016 г.

Ревю на книгата "It ends with us" от Колийн Хувър

 P.S. Това няма да е обикновеното ревю, в което да ви разказвам за историята и героите.

Това е книга, в която трябва да се впуснете без да знаете абсолютно нищо.Нито за героите, нито за сюжета, дори ще е хубаво да не сте чели и анотацията.И затова в ревюто аз няма да издам кой знае какво, а чисто и просто ще ви обясня емоциите си.

Както на всички им е ясно вече това е моята любима авторка.Изчела съм всичко, нейно, и по това време миналата година, четейки друга нейна книга, разбрах за тази - "It ends With Us".

Тогава още без да знам за какво ще става въпрос в книгата, без да знам съвсем нищо, аз я добавих в Goodreads и очаквах с нетърпение да разбера нещо повече.Книгата нямаше нито заглавие,нито корица, която by the way е прекрасна, нито анотация, нито дата, но аз я добавих, защото това е Колийн и аз и имам пълно доверие и съм готова да прочета всичко, което напише и знам, че ще ми хареса.

И така близо година аз чаках тази книга.
По време на писането Колийн update-ваше нас феновете си дали през  Facebook или Instagram.Дори до колкото помня беше помолила феновете да дадем идея за име на главната героиня.
Скоро след това книгата получи и своето име.
През всичките тези месеци и особено Юни, Юли, получавахме малки откъси и цитати, които не ни издаваха кой знае колко, но бяха прекрасни.

До началото на август аз вече тръпнех в очакване и може би един ден преди книгата да излезе, прочетох анотацията...доста се чудех на себе си грешка ли беше или не, но честно казано и там не се казваше нещо съществено, даже беше малко объркващо.

А сега към емоциите, след книгата.Ще пиша директно от бележката, написана на телефона ми секунди след като свърших да чета и сълзите попиваха по лицето ми.

Това е книга, която всеки един човек трябва да чете, мъж, жена, няма значение....ВСЕКИ.И не не го казвам, защото е любимата ми авторка.
Историята е важна, пълна е с уроци, и е наистина първата такава книга на Колийн (чудите се каква такава, ама и аз не знам като каква да я определя xD).
Докато четях умирах от любопитство да разбера защо г-жа Хувър повтаряше, че това е най-личната и книга, в която разказва история пряко свързана с нея самата.
Не си позволявах да чета напред, а внимавах да не изпусна някой детайл (усетих се как чета по един такъв различен начин, някак по-внимателно).

И когато най-сетне разбрах се почувствах много горда с тази жена, почувствах невероятен респект към нея....и изненадващо я заобичах още повече.
Заобичах книгата и мисля, че след нея ми беше нужно малко време да смеля информацията и да я осмисля.

Никога не съм чела нещо толкова powerful и пълно с много силни моменти.За първи път в някоя книга, както харесвах един герой, го намразих до не знам и аз къде xD...чувството хич не беше приятно.

Научих много от историята и мисля, че трябва да се препрочита от време на време, за да си припомниш всички важни неща в нея.

Определено ще си я купя, за да си я имам и да мога по всяко време да си я препрочитам.
И за пореден път казвам, всеки трябва да я прочете.

2 коментара:

  1. Ревюто е страхотно. Congrats. На мен книгата също много ми хареса

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря :), радвам се, че ти е харесала, просто няма начин ❤

      Изтриване