Време беше и аз да се докопам до тази книга.От доста време ми беше в радара и се чудех дали ще ми хареса.
Книгата е много хубава и нямам търпение да продължа с останалите.
За втори път чета книга, в която малко или много става въпрос за Мексико и наркотици.Първата беше голямо приключение, тази не по-малко.
Нека се запознаем с нашите герои.Имаме Алехандро "Алекс" Фуентес, мексиканец, член на опасната банда "Кървавите латиноси". И Бритни Елис, американка, капитан на мажоретките и едно от най-желаните момичета в гимназия "Феърфийлд".
Пътищата на тези двамата се пресичат на паркинга на гимназията.Алекс е опасен, а Бритни се опитва да се прави на смела и безстрашна.
Книгата се разказва и от двамата главни герои, което за мен е неземно щастие, защото това най-го обичам в книгите.
Първите две глави ни показват коренно различните среди и семейства, в които живеят Алекс и Бритни.Ситуацията на Алекс е представена доста умело.Авторката наистина се беше постарала да усетим разликата, напрежението и опасността.И разбира се силната връзка със семейството, което винаги застава на първо място.Чувствах се много любопитна да навляза по-дълбоко в историята.
Определено двамата поддържаха добре фасадите си.
Те си приличаха адски много, но не искаха да си го признаят.Никой от тях не показваше истинското си АЗ пред останалите хора.
Алекс играеше ролята на лошото момче.Влязъл в бандата само за да може да защитава семейството си, той е подлаган на доста изпитания и опасни неща.И носи адски много отговорности като глава на семейството.А дълбоко в себе си той е едно любящо и нормално момче, станало свидетел на ужасни неща.
В дома на Брит нещата изобщо не бяха розови.Изобщо не харесвах родителите и....бяха ужасни.Като роботи.Баща, който постоянно работи.И майка перфекционистка, очакваща "нормалната" и дъщеря да е повече от перфектна и безупречна.Казвам "нормална" дъщеря, защото сестрата на Бритни-Шели е болна, в инвалидна количка и не може да се обслужва сама, а майка и дори не се старае да и помага.
И в един момент в книгата, когато Бритни решава да спре да се преструва и да крие Алекс и всичко между тях и решава да се изправи пред родителите си.....бях много щастлива и горда от нея.
И така двата тотално противоположни свята се сблъскват.
Разбира се е опасно Алекс и Бритни да са заедно, но те се сблъскват и намират начин да преодолеят всичко по пътя си.
Най-много ми хареса факта, че Алекс успя да намери правилния път, да вземе правилното решение дори това да му коства живота.(цитата противоречи на това, което написах, но това няма значение xD)
Историята е интересна.Препоръчвам я на всички, които харесват този жанр и романи с малко екшън в тях.На мен лично ми хареса и не съжалявам.
Благодаря на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата.
Книгата е много хубава и нямам търпение да продължа с останалите.
За втори път чета книга, в която малко или много става въпрос за Мексико и наркотици.Първата беше голямо приключение, тази не по-малко.
Нека се запознаем с нашите герои.Имаме Алехандро "Алекс" Фуентес, мексиканец, член на опасната банда "Кървавите латиноси". И Бритни Елис, американка, капитан на мажоретките и едно от най-желаните момичета в гимназия "Феърфийлд".
"Измервам го с поглед - от продраните джинси и коженото яке до банданата в червено и черно, която току-що е завързал на главата си.Цветовете на бандата му."
Пътищата на тези двамата се пресичат на паркинга на гимназията.Алекс е опасен, а Бритни се опитва да се прави на смела и безстрашна.
Книгата се разказва и от двамата главни герои, което за мен е неземно щастие, защото това най-го обичам в книгите.
Първите две глави ни показват коренно различните среди и семейства, в които живеят Алекс и Бритни.Ситуацията на Алекс е представена доста умело.Авторката наистина се беше постарала да усетим разликата, напрежението и опасността.И разбира се силната връзка със семейството, което винаги застава на първо място.Чувствах се много любопитна да навляза по-дълбоко в историята.
Определено двамата поддържаха добре фасадите си.
Те си приличаха адски много, но не искаха да си го признаят.Никой от тях не показваше истинското си АЗ пред останалите хора.
Алекс играеше ролята на лошото момче.Влязъл в бандата само за да може да защитава семейството си, той е подлаган на доста изпитания и опасни неща.И носи адски много отговорности като глава на семейството.А дълбоко в себе си той е едно любящо и нормално момче, станало свидетел на ужасни неща.
"Бритни беше права.Мястото ми не е тук.Но това няма значение, защото дори мястото ми да не е тук, тя е тук, а аз искам да бъда там, където е тя"А Бритни добре поддържаше лицето на "Перфектното Барби".С перфектното гадже и перфектния живот.Но далеч нещата не стояха така.Тя бе споделила малка част от истинския си живот на един единствен човек-приятелката си Сиера.
В дома на Брит нещата изобщо не бяха розови.Изобщо не харесвах родителите и....бяха ужасни.Като роботи.Баща, който постоянно работи.И майка перфекционистка, очакваща "нормалната" и дъщеря да е повече от перфектна и безупречна.Казвам "нормална" дъщеря, защото сестрата на Бритни-Шели е болна, в инвалидна количка и не може да се обслужва сама, а майка и дори не се старае да и помага.
И в един момент в книгата, когато Бритни решава да спре да се преструва и да крие Алекс и всичко между тях и решава да се изправи пред родителите си.....бях много щастлива и горда от нея.
И така двата тотално противоположни свята се сблъскват.
Разбира се е опасно Алекс и Бритни да са заедно, но те се сблъскват и намират начин да преодолеят всичко по пътя си.
"Но това момче, затънало до гуша във всичко, срещу което аз съм против, е свързано, както никой друг. Моята мисия е да го накарам да промени живота си, така че един ден хората да кажат, че двамата сме идеалната двойка"В началото когато осъзнават привличането са адски сладки отричайки го.
"Едно нещо в този живот е сигурно-няма да се целувам с Алекс Фуентес"Не ми хареса, че в началото Алекс се хвана на бас за Бритни, нямайки си и ни най-малка идея, че ще се влюби в нея.
Най-много ми хареса факта, че Алекс успя да намери правилния път, да вземе правилното решение дори това да му коства живота.(цитата противоречи на това, което написах, но това няма значение xD)
"А ти...единственият човек, с когото чувствам, че някой ден мога да започна съвместен живот, ти искаш от мен да докажа любовта си, като направя нещо, което ще изложи семейството ми на опасност."Малко преди края на книгата се случват драматичните неща, за които ви казах че може да му костват живота.Но след това бях много доволна от развоя на събитията.Книгата свърши по възможно най-хубавия начин.Само накрая ми направи впечатление епилога.Аз не съм голям фен на епилозите, които ни хвърлят толкова надалеч в бъдещето.Затова и този не ми хареса много, и може би това е единственото, което не харесах в книгата.
Историята е интересна.Препоръчвам я на всички, които харесват този жанр и романи с малко екшън в тях.На мен лично ми хареса и не съжалявам.
Благодаря на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата.
0 Comentarios