Archive for септември 2016

Във втората книга за братята Фуентес, Симон Елкелес ни дава възможността да надникнем в света на средния брат, а именно Карлос.
Напускайки родината си, в която прекарва две години с майка си и по-малкия си брат, Карлос бива изпратен да живее при Алекс в Колорадо.А причината разбира се е нещо опасно....Карлос се забърква с опасна банда, но успява да се измъкне.

И така започва неговото приключение.
Като сюжет историята хем се доближава доста до тази на Алекс, хем за мен беше доста различна.Първо действието се развива далеч от Чикаго и от "Кървавите Латиноси", самата ситуация на Карлос през цялото време е доста различна и разбира се разнообразието от новите и различни герои.

Още в самото начало, когато авторката ни въвежда в историята на Карлос, се забелязват типичните черти, както и при Алекс.Бунтарското поведение, татусите, самонадеяното държание и високото самочувствие, животът "на ръба", наркотиците.
В картинката се появява Киара Уестфорд, карсивото, но неуверено заекващо момиче, носещо огромни торбести тениски, което се сблъсква с най-голямото си предизвикателство до сега - Карлос.

Искам само да вметна колко много харесах Киара.Това момиче за мен беше уникално.Да, малко неуверено, но ми хареса в нея абсолютно всичко.Тя не беше типичната красавица, например като Бритни в "Перфектната химия", нито пък имаше нейния статут.Беше адски земна, и се влюбих в онова нейно местенце сред природата, където тя обичаше да се скатава.И разбира се да не забравя и най-добрият и приятел - Тък.Двамата бяха супер отбор.

"Може би защото това момиче никога не се оплаква от работата.Тя не се бои да изкачва планини, да поправя коли, да предизвиква кретени като мен или да изцапа ръцете си в кухнята.Има ли нещо, което това момиче да не може - или да не иска - да направи?"

Типично за братята Фуентес, на Карлос не му отнема много време да се забърка в неприятности.Той бива несправедливо обвинен и задържан за притежание на наркотици.И разбира се той няма търпение само да му се отдаде възможността да разбере кой го е натопил и да си отмъсти.
Но всъщност тази случка преобръща историята на 360 градуса.Алекс се притеснява за брат си и му няма много доверие, затова решава да го изпрати да живее при своят бивш професор - Уестфорд и да го запише на специална програма, за да не го изключат.Сигурно се чудите, е как така да живее с приофесора.Но не се тревожете, защото се оказва, че това не е първият такъв случай на г-н Уестфорд.

Да живее под един покрив с професора, означава да живее заедно с дъщеря му Киара, която вече достатъчно го влудява.Така започват истинските приключения и изпитания за Карлос.

Той изпитва много противоречиви чувства към Киара.Тя го дразни много, но въпреки това той иска да я опознае и да се сближи с нея.Дори решава, че иска да "движат " повече. Смятам, че е важно да вметна, че раздялата на Карлос със Дестини, единственото момиче, в което се е влюбвал до сега, го е травмирала малко или много и за него е трудно всичко това случващо се с Киара.В тази ситуация авторката отново е успяла да изрази емоциите на Карлос доста умело.

"Повече никога няма да си позволя отново да се влюбя толкова силно в момиче"

Държа да отбележа, че Симон Елкелес добре е измислила и представила братята Фуентес и тази тяхна мексиканска кръв.За тях семейството и неговата безопасност винаги са на първо място и всеки би дал живота си, щастието си и бъдещето си за тяхното добро.
Това го казвам във връзка с това в което се забърква Карлос, а именно - един наркобарон решава да го вербува.Оказва се, че от доста дълго време го е следял.

Разбира се Карлос не иска да намесва нито брат си, нито Киара и семейството и, които го приемат като свое дете.Но опасността е голяма и в един момент му се налага да потърси помощ и да признае, че сам няма как да се справи.

Бях много впечатлена от начина по който беше изграден образа на Професор Уестфорд.За мен той беше една скрита лимонка xD, във възможно най-хуабвия и положителене смисъл.Впечатли ме с невероятното си разбиране спрямо Карлос и ситуацията му, спрямо чувствата на мексиканското момче към дъщеря му, начина по който се опитваше да възпитава децата си.За мен той бе родител за пример и идеалният човек, който да изиграе бащинската роля, която е липсвала както на Алекс, така и на Карлос.Той също е имал доста трудно и мрачно минало, но се е поучил от грешките си и сега иска просто да помага на деца като Карлос да поемат по правилния път.

"Ето ни и нас, двама братя Фуентес и един бивш военен, притиснал към гърдите си сак, пълен с петдесет хилядарки - откуп за свободата ми."

За г-н Уестфорд към края на книгата, в най-напечените моменти, помагайки на Карлос да се избави от неприятностите си, всички ние разбираме за него една тайна, която разбира се аз няма да ви издам, но беше супер интересна и даже забавна.

В тази книга, както и очаквах виждахме моменти между Алекс и Бритни и как се развива тяхната връзка.И дори в един момент моя милост се стресира, защото за много мъничко се бяха разделили.

"От гледката на моя брат и Бритни заедно направо ми призлява, но мисълта за тях разделени и нещастни...не е добре.Аз постоянно се заяждам с тях и им се подигравам , но дълбоко в себе си завиждам на връзката им.Когато те са заедно, светът около тях може и да се разпадне и те няма да забележат или да ги е грижа, стига да се имат един друг."

Благодаря на издателство ИБИС, за предоставената възможност да прочета книгата.
Смея да твърдя, че ми хареса повече от първата и затова я препоръчвам на всички захванали се с "Перфектната Химия" и изобщо за всички, които харесват този жанр.

P.S. Това няма да е обикновеното ревю, в което да ви разказвам за историята и героите.

Това е книга, в която трябва да се впуснете без да знаете абсолютно нищо.Нито за героите, нито за сюжета, дори ще е хубаво да не сте чели и анотацията.И затова в ревюто аз няма да издам кой знае какво, а чисто и просто ще ви обясня емоциите си.

Както на всички им е ясно вече това е моята любима авторка.Изчела съм всичко, нейно, и по това време миналата година, четейки друга нейна книга, разбрах за тази - "It ends With Us".

Тогава още без да знам за какво ще става въпрос в книгата, без да знам съвсем нищо, аз я добавих в Goodreads и очаквах с нетърпение да разбера нещо повече.Книгата нямаше нито заглавие,нито корица, която by the way е прекрасна, нито анотация, нито дата, но аз я добавих, защото това е Колийн и аз и имам пълно доверие и съм готова да прочета всичко, което напише и знам, че ще ми хареса.

И така близо година аз чаках тази книга.
По време на писането Колийн update-ваше нас феновете си дали през Facebook или Instagram.Дори до колкото помня беше помолила феновете да дадем идея за име на главната героиня.
Скоро след това книгата получи и своето име.
През всичките тези месеци и особено Юни, Юли, получавахме малки откъси и цитати, които не ни издаваха кой знае колко, но бяха прекрасни.

До началото на август аз вече тръпнех в очакване и може би един ден преди книгата да излезе, прочетох анотацията...доста се чудех на себе си грешка ли беше или не, но честно казано и там не се казваше нещо съществено, даже беше малко объркващо.

А сега към емоциите, след книгата.Ще пиша директно от бележката, написана на телефона ми секунди след като свърших да чета и сълзите попиваха по лицето ми.

Това е книга, която всеки един човек трябва да чете, мъж, жена, няма значение....ВСЕКИ.И не не го казвам, защото е любимата ми авторка.
Историята е важна, пълна е с уроци, и е наистина първата такава книга на Колийн (чудите се каква такава, ама и аз не знам като каква да я определя xD).
Докато четях умирах от любопитство да разбера защо г-жа Хувър повтаряше, че това е най-личната и книга, в която разказва история пряко свързана с нея самата.
Не си позволявах да чета напред, а внимавах да не изпусна някой детайл (усетих се как чета по един такъв различен начин, някак по-внимателно).

И когато най-сетне разбрах се почувствах много горда с тази жена, почувствах невероятен респект към нея....и изненадващо я заобичах още повече.
Заобичах книгата и мисля, че след нея ми беше нужно малко време да смеля информацията и да я осмисля.

Никога не съм чела нещо толкова powerful и пълно с много силни моменти.За първи път в някоя книга, както харесвах един герой, го намразих до не знам и аз къде xD...чувството хич не беше приятно.

Научих много от историята и мисля, че трябва да се препрочита от време на време, за да си припомниш всички важни неща в нея.

Определено ще си я купя, за да си я имам и да мога по всяко време да си я препрочитам.
И за пореден път казвам, всеки трябва да я прочете.

Време беше и аз да се докопам до тази книга.От доста време ми беше в радара и се чудех дали ще ми хареса.
Книгата е много хубава и нямам търпение да продължа с останалите.

За втори път чета книга, в която малко или много става въпрос за Мексико и наркотици.Първата беше голямо приключение, тази не по-малко.

Нека се запознаем с нашите герои.Имаме Алехандро "Алекс" Фуентес, мексиканец, член на опасната банда "Кървавите латиноси". И Бритни Елис, американка, капитан на мажоретките и едно от най-желаните момичета в гимназия "Феърфийлд".

"Измервам го с поглед - от продраните джинси и коженото яке до банданата в червено и черно, която току-що е завързал на главата си.Цветовете на бандата му."

Пътищата на тези двамата се пресичат на паркинга на гимназията.Алекс е опасен, а Бритни се опитва да се прави на смела и безстрашна.

Книгата се разказва и от двамата главни герои, което за мен е неземно щастие, защото това най-го обичам в книгите.
Първите две глави ни показват коренно различните среди и семейства, в които живеят Алекс и Бритни.Ситуацията на Алекс е представена доста умело.Авторката наистина се беше постарала да усетим разликата, напрежението и опасността.И разбира се силната връзка със семейството, което винаги застава на първо място.Чувствах се много любопитна да навляза по-дълбоко в историята.
Определено двамата поддържаха добре фасадите си.

Те си приличаха адски много, но не искаха да си го признаят.Никой от тях не показваше истинското си АЗ пред останалите хора.
Алекс играеше ролята на лошото момче.Влязъл в бандата само за да може да защитава семейството си, той е подлаган на доста изпитания и опасни неща.И носи адски много отговорности като глава на семейството.А дълбоко в себе си той е едно любящо и нормално момче, станало свидетел на ужасни неща.

"Бритни беше права.Мястото ми не е тук.Но това няма значение, защото дори мястото ми да не е тук, тя е тук, а аз искам да бъда там, където е тя"

А Бритни добре поддържаше лицето на "Перфектното Барби".С перфектното гадже и перфектния живот.Но далеч нещата не стояха така.Тя бе споделила малка част от истинския си живот на един единствен човек-приятелката си Сиера.
В дома на Брит нещата изобщо не бяха розови.Изобщо не харесвах родителите и....бяха ужасни.Като роботи.Баща, който постоянно работи.И майка перфекционистка, очакваща "нормалната" и дъщеря да е повече от перфектна и безупречна.Казвам "нормална" дъщеря, защото сестрата на Бритни-Шели е болна, в инвалидна количка и не може да се обслужва сама, а майка и дори не се старае да и помага.
И в един момент в книгата, когато Бритни решава да спре да се преструва и да крие Алекс и всичко между тях и решава да се изправи пред родителите си.....бях много щастлива и горда от нея.

И така двата тотално противоположни свята се сблъскват.

Разбира се е опасно Алекс и Бритни да са заедно, но те се сблъскват и намират начин да преодолеят всичко по пътя си.

"Но това момче, затънало до гуша във всичко, срещу което аз съм против, е свързано, както никой друг. Моята мисия е да го накарам да промени живота си, така че един ден хората да кажат, че двамата сме идеалната двойка"

В началото когато осъзнават привличането са адски сладки отричайки го.

"Едно нещо в този живот е сигурно-няма да се целувам с Алекс Фуентес"

Не ми хареса, че в началото Алекс се хвана на бас за Бритни, нямайки си и ни най-малка идея, че ще се влюби в нея.
Най-много ми хареса факта, че Алекс успя да намери правилния път, да вземе правилното решение дори това да му коства живота.(цитата противоречи на това, което написах, но това няма значение xD)

"А ти...единственият човек, с когото чувствам, че някой ден мога да започна съвместен живот, ти искаш от мен да докажа любовта си, като направя нещо, което ще изложи семейството ми на опасност."

Малко преди края на книгата се случват драматичните неща, за които ви казах че може да му костват живота.Но след това бях много доволна от развоя на събитията.Книгата свърши по възможно най-хубавия начин.Само накрая ми направи впечатление епилога.Аз не съм голям фен на епилозите, които ни хвърлят толкова надалеч в бъдещето.Затова и този не ми хареса много, и може би това е единственото, което не харесах в книгата.

Историята е интересна.Препоръчвам я на всички, които харесват този жанр и романи с малко екшън в тях.На мен лично ми хареса и не съжалявам.
Благодаря на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата.

POPULAR POSTS

Rumyana's bookshelf: Currently-Reading

Contact form

About Me

Етикети

Архив на блога