A: Itaewon Class

Здравейте, strangers! Не сме се срещали скоро, липсвах ли ви?

На мен определено ми липсваше да пиша тук и имаше много моменти, в които ме връхлитаха идеи и желание, но уви все нищо не правех.

Но ето ме днес и този пост ще бъде първият ми за новата 2020 година ( която изобщо не започна добре, но не това сега е темата ).

Може би се чудите какво е това заглавие и какво пък седна и ме накара най-сетне да драсна няколко реда в блога - това е Корейската драма Itaewon Class.

Принципно изпаднах в един доста дълъг период на не-гледане на сериали и дори филми. Вниманието ми се задържаше доста трудно и нямаше нещо, което да ме накара да седна и да изгледам цял сезон, и да ми е интересно, и т.н.

Но покрай тази пандемия с вируса и факта, че сега много от нас имат толкова свободно време ( предполагам ) в мен се появи желанието да изгледам нещо както правех преди.

Itaewon Class далеч не е единственият сериал, който изгледах до сега. Все пак от началото на годината изминаха три месеца, но Корейска драма не бях гледала от много дълго време. ARMY ( името на фендъма на БТС ) съм от вече две години, през които нямаше как да не се запали отново интереса ми и към драмите.

За Itaewon Class разбрах точно заради БТС и заради всички онези хора, които обсъждаха драмата в Тутър. Нова е , от тази година и е излъчвана по канал JTBC от 31 Януари до 21 Март, генерирайки огромно зрителско внимание в Южна Корея. Драмата e базирана на webtoon ( Корейски онлайн комикси ) със същото име и също така е достъпна за стриймване в платформата Нетфликс.

Признавам си, че се хвърлих да гледам сериалa без да знам дори за какво става въпрос и само защото много хора говореха за него. Но определено историята ме хвана още от първата серия и не ме пусна до края.

Сюжетът се развива в Itaewon - квартал в Сеул, Южна Корея. Супер известно и оживено място пълно с готини заведения и много чужденци. Но не там започва историята на главният ни герой Park Sae-ro-yi (Park Seo-Joon) - него го срещаме когато е ученик последна година в гимназията, но му се случват неприятни неща, поради които бива изключен от училище. От там нещата за него потръгват стремглаво надолу, защото не скоро след това изгубва най-ценния човек в живота си, което води до желанието му за мъст и пропилявнаето на години наред в опити да накара виновните да си платят.

Виждаме го няколко години по-късно на път да отвори свой ресторант - DanBam в този така известен квартал заедно с група хора, които се превръщат в негово семейство.

Нещото, което ме грабна в драмата е това колко е съвременна, тъй като засяга ( дори и не като главни сюжетни линии ) някой много важни теми, които са актуални не само в Южна Корея, но и в света като цяло. И представя герои, които не са често срещани в Корейски драми/филми. Като например цветнокожият кореец Toni, който търси баща си и Hyun-Yi, която е транс момиче. Или пък Seung-Kwon , който смята, че животът му свършва в затвора и няма смисъл да се бори за това от него да стане човек. Засяга дори темата за голямата разлика в годините между партньорите, което е проблем за хора, дори цели общества, с консервативно мислене.

Смятам, че характерите на героите са добре измислени и детайлно изградени. Харесва ми как всеки от тях си има своята идентичност, която ги превръща в незаменими части от пъзела на истоярията на Sae-ro-yi.

Но за мен най-впечатляващ си остава главният герой. Той не се отказва от поставените си цели, колкото и поражения да понася, някой по-малки, а други по-големи. Колко отдаден и благодарен е на хората, които са около него и му помагат в това, да осъществи мечтите си.

Тази драма ми даде всичко, от което имах нужда, че чак дори се изненадах. Имаше разбира се любовен триъгълник ( нещо, което май е доста типично за Корейските драми ), но не това беше в центъра на историята. Действието се развиваше бързо и за мен беше като вихрушка от екшън, драма и силни емоции ( дори се разплаках на последните две серии ). Добре подбраните актоьри и впечатляващата актьорска игра - абсолютно всичко ме грабна в тази Корейска драма. Та дори и музиката, разбира се...

В последните години Корейски продукции навлизат на Световния пазар все повече и повече. Смтяам, че 2020 може да се окаже много силна за тях.

Поглеждайки например постиженията на БТС от няколко години насам, или "Паразит" от Bong Joon-Ho - първият чуждоезичен филм, който печели най-важния Оскар, а именно за Най-добър филм. За мен тази Корейска драма спокойно може да се нареди сред тях, заслужаваща вниманието на хората в световен мащаб, заслужаваща и вашето.

Като за финал ще ви оставя още един музикален поздрав от официалния саундтрак на Itaewon Class - Sweet Night изпълнена и написана от V ( БТС ).