Archive for 2019

“Думите - изречени или написани - са това, което ни свързва със света, така че обсъждането на тези неща с хората и писането за тях ни помагат да се свързваме както един с друг, така и с истинската си същност.”

“Според мен животът винаги ни предоставя причини да не умрем, стига да се вслушаме достатъчно добре. Тези причини могат да се коренят в миналото - хората, които са ни отгледали например, или приятелите, или партньорите ни - или в бъдещето, възможностите, от които иначе бихме се лишили.”

“Мразиш се. Това е защото си чувствителен. Почти всеки човек може да намери причина да се мрази, ако тръгне да мисли толкова, колкото теб. Всички ние, хората, сме пълни копелета, но всъщност сме и прекрасни.”

“Един ден ще изпиташ радост, толкова силна, колкото тази болка. Ще рониш сълзи от еуфория на концерт на Beach Boys, ще се взираш в лицето на бебе, докато спи в скута ти, ще намериш страхотни приятели, ще пробваш вкусна храна, която не си опитвал все още, ще можеш да гледаш света отвисоко, без да преценяваш каква е вероятността да умреш при падане. Има книги, които още не си прочел и които ще те обогатят, филми, които ще гледаш, докато ядеш пуканки от най-големите кутии. Ще танцуваш, ще се смееш, ще правиш секс, ще тичаш край реката, ще разговаряш до късно през нощта и ще се смееш до болка. Животът те очаква. Може сега да си заклещен тук, но светът никъде няма да избяга. Дръж се на мястото си, ако можеш. Животът винаги си заслужава.”

“Ако както казва Шопенхауер, “ние се лишаваме от три четвърти от себе си, за да бъдем като останалите хора”, то любовта - в най-доброто си проявление - е начин, по който да възвърнем тези изгубени свои части. Тази свобода, която сме изгубили някъде доста рано в детството си. Може би същността на любовта е в това да откриеш някого, с когото можеш да си своето странно аз.”

“Няма стандарт за нормалност. Нормалното е субективно понятие. На тази планета има седем милиарда разновидности на нормалното.”

“Всяка написана книга е плод на човешки ум в определено състояние. Съберете всички книги на едно място и ще получите цялото човечество.”

“За да почувстваш чудото на живота, трябва да почувстваш и ужаса му.”

“Хората придават толкова стойност на мисълта, но чувството е също толкова важно. Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме.”

“Искам, в колкото се може по-голяма част от времето през това наше съществуване тип “я си мигнал, я си го изпуснал”, да почувствам всичко, което може да се почувства.”

“Години по-късно щях да прочета книги за осъзнатото присъствие и медитация, и да осъзная, че ключът към щастието - или към онова още по-желано нещо, спокойствието - не е в това винаги да си мислиш за хубави неща. Не. Това е невъзможно. Нито едно съзнание на този свят, на каквото и интелектуално ниво да е, не може да прекара цял живот в това да се наслаждава на щастливи мисли. Ключът е в това да приемеш мислите си, всяка една от тях, дори лошите. Приеми мислите си, но не се превръщай в тях.”

Обичам музиката и това може би не е тайна за повечето хора, които ме познават, и които четат блога ми.

Музиката се е превърнала в едно от най-важните неща за мен през последните няколко години. Така са се стекли обстоятелствата, че съм станала изключително зависим от това нещо човек. Не мога без музика в най-прекия смисъл на израза "не мога без". Събуждам се с нея, слушам я почти по цял ден и доста често и заспивам с нея.
Ще вметна няколко изречения за това как се запалих толкова по музиката. Няма някакъв точен и определящ момент. Нито някога съм се занимавала под някаква форма с музика, нито идвам от някакво музикално семейство ( макар и сестра ми да е учила в музикална паралелка и да свири на китара, както и баща ми ).
Но някак от 2015-та насам започнах да обръщам повече внимание на музиката като музика, а не някакви си там песни, които вървят. Започнах да се интересувам повече от различни изпълнители и различни жанрове, започнах да слушам цели албуми както си му е реда, та дори си и купих.
Започнах малко или много да се заслушвам повече в това, което се пееше в песните и да откривам неща, с които се свързвам под една или друга форма. Започнах да откривам себе си в някои песни, да намирам израз на емоциите си, утеха, подкрепа, подтик за някакви неща и т.н.
От известно време дори ми е и любопитно да разбирам как се случва процеса по правенето на самите песени.
Предполагам всичко това е било част от израстването ми в тинейджърските ми години и оформянето ми като личност. Личност, която в момента не може без да е със слушалки навън, не може ако не чуе някоя любима песен през деня, и много важно нещо - не може да слуша музика, стоейки мирно. ( наистина, когато слушам музика, някоя час от мен трябва да се движи в такт, предполагам, защото обичам да танцувам )

За мен музиката означава най-главно изразяване. Тя е израз на мислите, желанията, вдъхновенията, емоциите на хората, които са я направили, написали и т.н. Но тя е абсолютно същото и за един слушател като мен. Музиката ми дава енергия, създава ми настроение, успокоява ме, когато съм ядосана, дава ми тласък да заплача, когато имам нужда от такова емоционално пречистване.
Дори се изгубвам в нея понякога, затова обичам да слушам доста силно - защото се чувствам сякаш ме обгръща и поглъща. И огромни благодарности на мама, която инвестира доста пари в моята страст, купувайки супер уредба за вкъщи. 😁

Общо казано ме кара да се чувствам добре и се обръщам към нея асболютно винаги. Има сутрини, в които ако не чуя поне няколко песни и просто нещата не ми се получават, не успявам да се настроя правилно за деня и може да изпадна в скапано настроение.

Едно от голмеите предимства на музиката според мен е това колко много и различни жанрове и стилове съществуват, и как можеш да намериш подходящ BGM за всяка ситуация, Например да се надъхш преди тест/изпит, да слушаш някоя супер яка и любима песен докато вървиш към даскало/университета и да се чувстваш все едно си on top of the world, да надуеш уредбата вкъщи с як хаус/edm за домашното парти с приятелките или докато пътуваш да си пуснеш плейлист с успокояващи мелодии иделани за повода.

И изреждайки тези неща, се подсещам за Spotify - един от главните ми източници за нова музика. Обожавам плейлистите на това приложение, защото са страхотно създадени за всякакви ситуации, както се изразих по-горе. Просто влизаш вътре, хвърляш едно око и си пускаш нещо, от което шансът да изскочи песен, която ще харесаш, е голям. Въпреки че в последно време използвам Spotify предимно за слушане на албуми, пак си остава топ.

Това беше един доста random пост, който мислех от сутринта и съм 100% процента сигурна, че има неща, които съм забравила да вметна. Но главанта ми идея беше просто да попиша малко за музиката, която си ми е голяма страст в момента ( дори сега докато пиша слушам плейлист с любимите песни ).
Не знам дали и занапред ще прекарвам толкова много време в слушане на музика, но се надявам да не изгубвам това, което имам сега. Все пак все още в bucket list-a ми има неща като концерти и фестивали ( Tomorrowland 😍, гледам към теб ), които трябва да посетя, преди евентуално страстта ми да зачезне.

Благодаря на тези, които стигнаха до края на този хаотичен пост - оставям ви едно поздравче!

Баам, дойде времето, в което моя милост най-сетне ще сподели тези свои размсили и страсти, и може би ще постави началото на една нова рубрика.

Идеята за точно този пост ми се въртеше в главата от известно време, но така и не седнах да напиша нещо и да я осъществя. След това наскоро осъзнах, че 29-ти март наближава и май няма по-добра дата от тази, за да започна да пиша за една от най-големите ми страсти в момента и нещото, което е с мен вече цяла една година и не ми омръзва.
Сигурно се чудите "е, какво пък и е на тая дата", нищо съществено за вас, но за мен това е датата, на която се провъзгласих официално за A.R.M.Y. на BTS ( това е името на фендъма им ).
Вече на няколко пъти споменах, че забърквайки се с кейпопа беше една от причините за зачезването ми от небосклоа и бях решена, че в един момент ще седна да пиша за това. Ами моментът настъпи.
Може би трябва да дам малко background информация за това как изобщо започна всичко.
Първо искам да отбележа, че аз съм доста фенски човек. Не знам и аз как точно да го обясня, но от много години насам преминавам през адски много фенски фази и достингах до извода, че да бъда фен на нещо ми харесва и просто няма момент, в който аз да не минавам през някаква фаза. Нека дам няколко примера: сериали като SKINS, SKAM, Rebelde; книги като "The Maze Runner", "Call Me By Your Name"; спортове като футбола; музика като G-Eazy и BTS в момента.
Да бъдеш част от фендъм е изключително готино нещо. Да влизаш в социалните мрежи и да откриваш хора, които харесват същото нещо, които мислят абсолютно същите неща като теб, да намираш приятели ( дори и някой от тях да си остават само в онлайн пространството ).
И буквално през всичките тези години не помня да е имало период, в който аз да не съм била запалена по нещо. Предполагам това се дължи и на моята изключителна емоционалност и навик да се обвързвам емоциите с тези неща, защото с всичките си фази/фенствания, през които съм минала досега - винаги съм давала цялото си сърце.

Та и сега е така. Може би фенстването ми на BTS се нарежда сред най-продължителните ми досега, и дори и да е само фаза, от която ще изляза в един момент, аз си я изживявам най-пълноценно и просто не мисля толкова много за това как ще е занапред.

Кейпопа иначе, е нещо, което не знам как точно да определя. Не бих казала, че е музикален жанр, просто защото попа вече си съществува като жанр без значение на какъв език е. А все пак, до колкото знам K-POP означава корейски поп, Има дори J-POP, C-POP и какво ли още не. Но за мен това е просто музика и не съм имала, и нямам претенции и предразсъдаци за това кой я изпълнява тая музика - от коя раса е, от коя част на планетата е и на какъв език ми пее.
Това го споменавам, защото много хора всъщност имат предразсъдаци относно тези неща. Знам, че много от феновете на кейпопа сме осъждани за това, че го харесваме. Много хора смятат, че артистите от кейпопа ( мъжката част ) приличат на жени / са женствени, само защото корейските, азиатските като цяло, виждания за красотата са различни от западните.
Много хора, предполагам, не харесват това, че музиката се изпълнява на чужд за тях език - но всъщност музиката е средство, което преминава всякакви езикови бариери и граници, защото ако си човек, който чисто и просто се наслаждава на тази форма на изкуство, ти няма да обръщаш толкова внимание на това дали хората ти пеят и на патагонски. Важно е емоцията да ти бъде предадена, да я усетиш в гласовете и израженията, а щом това се получава дори и на песни на които първоначално не разбираш смисъла, значи тези хора са доста добри в работата си.
Особено в днешно време, където технологиите са толкова напреднали и буквално щом някоя нова песен излезе на чужд език можеш да и намериш превода на английски супер бързо и лесно, така че няма да се чудиш много дълго какво ти пее еди кой си.

Замисляйки се, BTS изобщо не са първият ми сблъсък с кейпопа. Още през 2013-та се сещам, че със сестра ми подочувахме някоя и друга песен, и помня, че още тогава се кефехме много на танците им и цялостната визия на нещата.
Смятам, че щях рано или късно да се сблъскам с това чудо, този феномен, както го наричат в момента, защото осъзнах, че то е точно моето нещо. Различни по жанрове песни събрани в един албум, невероятни хореографии, които само да поискаш и можеш да научиш, страхотно замислени концепции и пърформънси ( това междудругото е думата, с която аз най-вече свързвам кейпопа ), талант, отношение и още много.
В момента, разбира се, индустрията е много по-развита и напреднала, още повече имайки предвид, че вече вратите на Американския пазар са се отворили малко или много за тях. Което всъщност аз смятам за основната причина моя милост да чуе BTS за първи път през декември 2017-та.

2017-та и 2018-та аз лично смятам, че са годините, в които кейпопа заля запада. Може би има хора, които го слушат и го следят от много по-дълго време отколкото аз, и не смятат по същия начин. Но гледайки и слушайки постиженията от последните две години, и виждайки отзвука дори тук - в България ( имаме си радио кейпоп класация дори ), ами за мен това е големият пробив. Защото ако BTS не бяха под една или друга форма заляли Америка и постигнали, каквото са постигнали, не мисля че тук нашите музикални телевизии щяха да завъртят две техни песни, та после и всичко останало. Днес се пишат статии за тях, споменават се наляво и надясно, повече хора научават за тях и кейпопа като цяло.

( Идеята ми до тук не е да пиша колко са велики BTS или да карам някой от вас да става фен на кейпопа. просто изказвам лични впечатления. )

Всъщност идеята на тази рубрика ще бъде просто да разказвам за нешата, които в рамките на тази една година са ми направили впечатление, защото са много разлини ( и са доста на брой ), защото смятам, че са интересни, имайки предвид, че в западния пазар нещата не стоят точно така.
Намерих изключително много артисти и много хубава музика, която искам да споделя с вас ( както знаете обожавам да слушам музика и винаги съм насреща за предложения, каквито и да са те).
И също така ако сте забелязали в името на поста стои едно самотно А, което ще означава Азия. Тук зад това име се крие едно мое желание/ мечта/ цел, която се надявам до края на календарната година да се изпълни, и да имам възможността да ви разказвам за повече и различни неща, идващи от другия край на света.

Здравейте!

Днес още със събуждането и чуването на звуците от кафеварката, докато мама си прави кафе, ме връхлетя една идея за публикация тук в блога. Да провокирам себе си и вас да се замислим за това кои са онези малки неща в ежедневието ни, които ни правят щастливи. Защото според мен щастието е точно в тези малки неща и трябва да се стараем да ги откриваме.

И реших да изредя няколко, за които се сещам и които правят мен самата щастлива и ше се радвам, ако наистина и вие се замислите след това.

звуците от кафеварката рано сутрин ( наистина след днес осъзнах, че това е много приятен звук веднага след като си отворил очи, автентичен и чаровен и няма нищо общо с кафемашина )
още щом се събудиш да чуеш любима песен/песни ( дали алармата ти ще звънне с любимата ти песен или ще си пуснеш плеъра на телефона - няма никакво значение ; особено за човек, който не може без музика като мен е изключително приятно да започнеш деня си с един музикален boost, зарежда ме страхотно и ми създава добро насторение )
навън да грее слънцето ( преди известно време една приятелка установи, че аз съм като слънчоглед - ако не пече навън и не мярна слънцето поне за малко, съм доста унила и понякога в скапано настроение, затова сутрин, когато се събудя и видя през прозореца синьо небе и слънчице, съм супер щастлива )
да излезеш да се разходиш сутрин в хладното време ( но естествено да пече слънце ; по случайност го изпробвах една сутрин и ми хареса много )
да вдишваш свежия хладен въздух рано сутрин ( обожавам тази свежест )
да проведеш хубав разговор с близък човек
мириса на току-що изваденото от пералнята пране ( затова от всичко най-обичам да простирам )
мириса на книги - стари или нови ( няма как да не спомена и това, защото все пак съм си книжен плъх )
пътуването ( дали ще е с кола, автобус, влак, самолет, няма никакво значение - има някакъв скрит чар в пътуването; погледът ти се рее навън, поклащаш се леко, забелязваш хора, запознаваш се с тях )
животните ( да си заобиколен от домашни любимци е нещо страхотно )
медитацията ( когато се събудиш, преди да заспиш или през която и да е част от деня, медитацията е нещо страхотно ; просто отделяш няколко минути, за да останеш насаме със себе си, ума и тялото си )
да си вземеш топъл/прохладен душ след дълъг и натоварващ ден

И за финал ще ви оставя един приятен музикален поздрав...

Здравейте!

Време е за втория пост от моя "Comeback", в който искам да разкажа за това през какво "премина" блога през цялото време, в което беше неактивен.

Ще се опитам да обясня нещата долу горе в хронологичен ред, доколкото помня. Една от първите ми мисли относно бъдещето на блога беше, че сега съм 12-ти клас и скоро ще сменя обстановката и мястото, на което живея. Ще започнат да ми се случват по-интересни неща, за които да искам да пиша и разказвам. И започнах да се чудя, когато стана студентка дали да не започна някак наново, чудех се дали да не започна да пиша на английски ( защото понякога ми е по-лесно да се изразявам и дори мисълта ми тече на английски ).
Чудех се дали да не си направя изцяло нов блог, да го преместя в друга платформа. Но когато си мислех това нямах намерение да премествам всички постове от този блог в другия, исках просто да направя ново кътче и да започна изцяло наново.
Общо взето с новия блог и бъдещето го мислех доста, което малко или много също ми пречеше на процеса по писане на постове. Имах много идеи, но както винаги не осъществявах никоя ( което е ужасен навик, от който трябва да се отърва ).

Може би едно от другите неща, които си мислех беше, че искам някак да променя идеята на блога. Да стане малко по-личен, защото все пак си е моето местенце и малко или много пиша и за себе си, колкото и за вас.
Когато си направих блога през 2015-та никъде не бях посочила, че е книжен блог, но той малко или много си беше станал такъв и ми беше странно да сядам и да пиша на някакви random теми - дори и да ми е писвало от редуването на ревюта и книжни тагове.
"Исках промяна" са двете думи, които могат да опишат целия този процес, но не бях никак сигурна как точно и кога точно да я направя тази промяна и се лутах доста.

В началото на 2019-та получих мотивационен boost - още на 2-ри Януари вече започнах да си правя евентуалната нова страница. Тук отварям въображаеми скоби, за да вметна, че дори си мислех дали да не си направя уебсайт със всичките му работи като хостинг и домейн ( за които се плаща ). Изчетох доста неща и в крайна сметка реших да не го правя, но за в бъдеще - знам ли. Може би няма да се наема да се занимавам с това толкова , как да кажа - професионално, и дори да наливам пари в него. Знаейки и колко съм завеяна понякога и може да изпадна отново в hiatus дали заради себе си, или заради обстоятелствата. Просто реших, че май не е за мен и блога ще си остане само хоби.
Та след този boost отново изпаднах в чуденка какво искам ( защото аз принципно не знам, ха-ха ).
След известно време изгледах един лайв на едно от момчетата от BTS, и взех че се вдъхнових. Дори и аз не знам как точно успях да приложа казаното върху ситуацията с мен и блога, но нека се опитам да обясня.

Insert дълги обяснения ( моята специалност ) - накратко ставаше въпрос за една песен и английската част от текста ѝ, която гласи:

"I want you to be your light, baby / You should be your light / I want you to be your night, baby / You could be your night"

( песента ще сложа в края на поста )

Обясненията към текста са, че един вид човек трябва да embrace-ва всяка своя страна. В нас се крият много наши варианти, но те всички са част от нас и нашето израстване. Всеки има и светла, и тъмна страна. И по мой си странен румянски начин, аз приложих това към чуденката си относно блога.
Осъзнах, че няма смисъл да си правя нов блог. Това тук си е моето местенце. Мога да си правя с него каквото искам. Мога да го променям колкото искам, да пиша каквото искам, защото зависи само и единствено от мен. Този блог си е моето кътче, което създадох през 2015-та. Преминах през доста неща от тогава насам. Започнах да се интересувам от повече и различни неща, книгите в момента не са единственото нещо ( даже от доста време ), но с тях започнах всичко тук. Харесва ми да си чета старите постове и да виждам прогреса си. И накрая се почувствах зле защото си бях помислила да зарежа всичко старо ( което е част от мен ) и да започна на ново място, загърбвайки това тук.

И така се реших да не правя нов блог, а просто да си променя както искам този. Въпреки, че никога не съм го определяла за книжен блог, по някакъв начин си бях поставила тези рамки, а сега искам да изляза от тях. Затова и написах "My personal space", защото искам блога да дава такъв вайб.

Здравейте!
Помните ли ме, забравихте ли ме и аз не знам ( въпреки, че гледайки статистиката на блога, има някой и друг човечец посещаващ моят хванал вече паяжини блог ).
Искам да изкажа благодарност към хората, които въпреки, че не съм ъпдейтвала тук от Април месец 2018-та година, все още влизат и четат блога ми. Наистина благодаря!

DISCLAIMER: в този пост или по-скоро два поста може да има доста хаос, и може би глупости, извинявам се и предупреждавам предварително.

Знам, че не съм писала от много време, както вече споменах. Знам, че изчезнах ей така без предупреждение, без нищо. Но общо взето нещата се случиха от само себе си и не е било все едно да се събудя един ден и да си кажа - спирам да пиша в блога, взимам си почивка и бля, бля. Не съм се чувствала притисната или нещо такова, нито съм имала нужда от почивка. Просто обстоятелствата се стекоха така.

Идеята на тези два поста, които искам да напиша е да разкажа долу горе какво се случваше с мен през цялото това време докато ме нямаше и какво се случваше в главата ми относно блога и неговото бъдеще. Затова ще са два отделни поста за МЕН и за БЛОГА.

Не бях сигурна какво заглавие да сложа, затова се спрях на COMEBACK, защото малко или много се чувствам все едно правя своето своеобразно завръщане на хоризонта.

Тъй като обичам да анализирам, и хората около мен знаят това, през цялото време анализирам и самата себе си. Следователно след един или много ( не знам ) анализи установих две предполагаеми ( или не толкова ) причини за своя hiatus.

Причина номер едно според моите размисли и страсти е: шофьорските курсове. Ха-ха-ха, тоя ад най-сетне свърши след като ме занимаваше цели 5 месеца ( мисля ). Записах се през Април, супер случайно. Бях развълнувана и ми беше интересно да се кача и да подкарам колата. Отидох 2 пъти на теория, на която висях почти цял ден затворена в една стая и беше доста неприятно, защото в такива обстоятелства аз бързо загубвам интерес. И същинските ми часове по кормуване започнаха чак края на месец Май. И колкото и да беше приятно на моменти, толкова си беше и натоварващо, защото трябва да внимаваш. Правиш грешки, за които се ядосваш. Искаш да прогресираш, а не винаги виждаш прогрес. Започваш да се вайкаш за изпита по теория в един момент и се завираш надълбоко в правилника и листовките. Идват изпити и така нататък. В един момент прегряваш и не ти се занимава повече. Чудиш се защо по дяволите си се захванал с това нещо. Но накрая си взимаш книжката, и си доволен, че всичкото това накрая се отплаща с положителен резултат.

Посочвам това, като една от причините за hiatus-a ми, защото просто се усетих как това нещо ме запуши така да се каже. Не можех да чета и не исках някак си, спрях да гледам филми и сериали, и просто нищо друго не ми беше в главата освен шофьорския и причина номер две, за която започвам да пиша по-надолу. Просто всичко ми спря и фокуса ми се измести изцяло.

Причина номер две според моите размисли и страсти: три букви BTS. На 29-ти Март ( мисля ) официално се провъзгласих за ARMY и един цял нов свят се отвори пред мен.
Никога не съм мразела кейпопа, или съм го ненавиждала. Но и никога не съм си мислела, че ще стана фен и част от цялото това нещо, но ето ни днес 13.02.2019 и моя милост си е един активен фен и абсолютно си ми харесва.
За всичките тези месеци и размисли, анализи от моя страна, установих, че аз рано или късно щях да открия кейпопа и щях да стана фен, дори да не бяха BTS ( но за щастие се случи точно с тях ). Достигнах до извода, че това е точно моето нещо. Кейпопа е съвкупност от толкова много неща, зад които стои толкова много замисъл и труд, че просто не знам как да го обясня. Но да, това е моето нещо и аз стигнах до него.
Та за хората от вас, които са наясно с нещата около кейпопа предполагам ще ме разберат как това те поглъща. В началото беше само и единствено BTS, след това малко по малко започнах да попадам на песни и от други групи, след това намерих и солови артисти, с които съм на една музикална вълна и просто изживях и продължавам да изживявам дни, седмици, месеци изпълнени с хубава музика.
Надявам се не звуча прекалено откачено. Да, определено си имам моментите, които може и да се приемат за “леко прекалени” от някой хора или и аз не знам, но определено не съм се взела толкова насеризоно, че това да е единственото занимание за мен. Имам си личния живот и отговорностите, които си изпълнявам, уча си, защото съм 12-ти клас и ме очакват много нови и вълнуващи неща. Идват изпити, но просто на фона на всичко това звучи музиката на любимите ми изпълнители.
Една от целите, които си поставих в първите дни на новата година беше да успея да балансирам по-добре между фенстването си и важните неща, с които трябва да се занимавам и да ми се случват, защото в крайна сметка никой никъде няма да избяга и дори и да изпусна нещо винаги мога да го видя и по-късно.
И тъй като ще ми е много приятно да пиша за тази тема повече, определено ще напиша пост или дори повече от един пост относно това, защото на мен така ми харесва ( ха-ха ), а и съм се заръчала така още през Април миналата година, according to my posts.

Това общо взето са двете причини и може към тях да добавим и започването на 12-ти клас, с което започна и подготовката за матури ( малко или много ), балове и какво ли още не. Но и за тези неща ще се опитам да разкажа повече, ако имам желание в някой следващ пост.

Мисля това да е за сега, а както написах в началото - в другата част на поста ще ви разкажа за размислите и страстите относно блога, какво щеше да се случи с него, какво се случи и какво искам да се случва.

Благодаря ви още веднъж, че ме четете!

POPULAR POSTS

Rumyana's bookshelf: Currently-Reading

Contact form

About Me

Етикети

Архив на блога