COMEBACK part 2

Здравейте!

Време е за втория пост от моя "Comeback", в който искам да разкажа за това през какво "премина" блога през цялото време, в което беше неактивен.

Ще се опитам да обясня нещата долу горе в хронологичен ред, доколкото помня. Една от първите ми мисли относно бъдещето на блога беше, че сега съм 12-ти клас и скоро ще сменя обстановката и мястото, на което живея. Ще започнат да ми се случват по-интересни неща, за които да искам да пиша и разказвам. И започнах да се чудя, когато стана студентка дали да не започна някак наново, чудех се дали да не започна да пиша на английски ( защото понякога ми е по-лесно да се изразявам и дори мисълта ми тече на английски ).
Чудех се дали да не си направя изцяло нов блог, да го преместя в друга платформа. Но когато си мислех това нямах намерение да премествам всички постове от този блог в другия, исках просто да направя ново кътче и да започна изцяло наново.
Общо взето с новия блог и бъдещето го мислех доста, което малко или много също ми пречеше на процеса по писане на постове. Имах много идеи, но както винаги не осъществявах никоя ( което е ужасен навик, от който трябва да се отърва ).

Може би едно от другите неща, които си мислех беше, че искам някак да променя идеята на блога. Да стане малко по-личен, защото все пак си е моето местенце и малко или много пиша и за себе си, колкото и за вас.
Когато си направих блога през 2015-та никъде не бях посочила, че е книжен блог, но той малко или много си беше станал такъв и ми беше странно да сядам и да пиша на някакви random теми - дори и да ми е писвало от редуването на ревюта и книжни тагове.
"Исках промяна" са двете думи, които могат да опишат целия този процес, но не бях никак сигурна как точно и кога точно да я направя тази промяна и се лутах доста.

В началото на 2019-та получих мотивационен boost - още на 2-ри Януари вече започнах да си правя евентуалната нова страница. Тук отварям въображаеми скоби, за да вметна, че дори си мислех дали да не си направя уебсайт със всичките му работи като хостинг и домейн ( за които се плаща ). Изчетох доста неща и в крайна сметка реших да не го правя, но за в бъдеще - знам ли. Може би няма да се наема да се занимавам с това толкова , как да кажа - професионално, и дори да наливам пари в него. Знаейки и колко съм завеяна понякога и може да изпадна отново в hiatus дали заради себе си, или заради обстоятелствата. Просто реших, че май не е за мен и блога ще си остане само хоби.
Та след този boost отново изпаднах в чуденка какво искам ( защото аз принципно не знам, ха-ха ).
След известно време изгледах един лайв на едно от момчетата от BTS, и взех че се вдъхнових. Дори и аз не знам как точно успях да приложа казаното върху ситуацията с мен и блога, но нека се опитам да обясня.

Insert дълги обяснения ( моята специалност ) - накратко ставаше въпрос за една песен и английската част от текста ѝ, която гласи:

"I want you to be your light, baby / You should be your light / I want you to be your night, baby / You could be your night"

( песента ще сложа в края на поста )

Обясненията към текста са, че един вид човек трябва да embrace-ва всяка своя страна. В нас се крият много наши варианти, но те всички са част от нас и нашето израстване. Всеки има и светла, и тъмна страна. И по мой си странен румянски начин, аз приложих това към чуденката си относно блога.
Осъзнах, че няма смисъл да си правя нов блог. Това тук си е моето местенце. Мога да си правя с него каквото искам. Мога да го променям колкото искам, да пиша каквото искам, защото зависи само и единствено от мен. Този блог си е моето кътче, което създадох през 2015-та. Преминах през доста неща от тогава насам. Започнах да се интересувам от повече и различни неща, книгите в момента не са единственото нещо ( даже от доста време ), но с тях започнах всичко тук. Харесва ми да си чета старите постове и да виждам прогреса си. И накрая се почувствах зле защото си бях помислила да зарежа всичко старо ( което е част от мен ) и да започна на ново място, загърбвайки това тук.

И така се реших да не правя нов блог, а просто да си променя както искам този. Въпреки, че никога не съм го определяла за книжен блог, по някакъв начин си бях поставила тези рамки, а сега искам да изляза от тях. Затова и написах "My personal space", защото искам блога да дава такъв вайб.