събота, 30 април 2016 г.

Ревю на книгата "След падането" от Анна Тод

Третата книга отново ме остави с доста противоречиви чувства.Книгите са доста обемни така че човек има възможност да изпита всяко чувство което му дойде на акъл.
Втора книга завърши с появата на един нов герой...бащата на Теса.И естествено това,което се появява изобщо не е бащата от мечтите й.Бездомник,алкохолик,а се оказва и след време наркоман.Справянето с тази ситуация е доста интересна.Хардин както винаги иска да предпази Теса,но начинът по който омеква за някой неща е много сладък и си е голям напредък.
В началото отново много от споровете бяха по повод Сиатъл (болната тема на Хардин).Така и не можах да разбера,защо Хардин толкова настояваше да не заминават,защо той самият не искаше,Та това беше мечтата на половинката му,на момичето,което твърди че толкова много обича,а с това негово дърпане показваше точно обратното.
В опит да го убеди,Теса,Хардин и семейството му заминаха на почивка.Това бяха някой от последните дни на Теса преди да замине (да,въпреки всичко тя беше твърдо решена да не се оказва от мечтата си,което много ми харесваше).Тази почивка беше толкова забавна на моменти.Караха се,но покрай това Хардин се запозна с Лилиан,лесбийка,която имаше същите проблеми с Райли,приятелката си,каквито имаха и Хардин и Теса.Тези двете бяха женската на версия на връзката на Хардин и Теса,което ми беше толкова забавно.Хардин успя да намери приликата между Лилиан и Теса,но естествено не и да забележи очевадната между себе си и Райли....а това много щеше да му помогне поне да разреши част от проблемите и  кашите в които се забъркваше.
Повратният момент дойде,когато Хардин окончателно отказа да замине с Теса и даже в яда си,по време на спора им,дни преди да замине,той я изгони....наговориха си такива ужасни неща,от които нямаше никакъв смисъл.И най-глупавото е че в неговата глава той си мислеше как устата му бълва неща,които не мисли...и как не иска да я гони,и тя да си тръгва,но не прави нищо...И когато вратата се затръшва след нея,и той остава сам,осъзнава що за егоист и глупак е.......но защо трябваше да я изгуби за пореден път за да разбере?
Нещата,които се случват след това са направо ужасни и изобщо не предполагах такова  нещо.Стеф......се оказва страшна кучка и никаква приятелка....но няма да издавам повече,иначе трябва да ви разкажа цялата ситуация.Но след цялото това нещо Теса вече окончателно заминава.Докато пътуваше към Сиатъл имах чувството че аз си отдъхвам.През цялото време си мислех колко ще е добре да се разкара от този град,в който се случиха толкова ужасни неща.
През времето на така наречената "раздяла",Хардин и Теса се подобряваха индивидуално,работеха върху проблемите си и си даваха време и пространство от което имаха нужда......макар че при всяка удобна възможност Хардин беше в Сиатъл при своето момиче........и в такива малки щастливи моменти той сам си задаваше въпроса,как може да е бил толкова глупав да не замине с нея.
Ето в тази част от книгата аз вече се радвах на положителната посока в която отиваше Хардин.Владееше гнева си,спря да пие,даже прие в дома си бездомния баща на Теса,оправяше сам кашите му без да слага и този проблем на раменете на Теса,доказваше и с всяка своя постъпка че може да е добър за нея.....с две думи тук и двамата полагаха усилия и се подобряваха.
И след това дойде следващият голям "plot twist",който докато се заформяше усещах все повече изхода.Майката на Хардин се омъжваше и след големи убеждения Хардин и Тереза заминаха за Лондон за сватбата и.Там разбира се Теса се среща с някой от "духовете" на Хардин от  миналото,но важното е че нищо от това не доведе до скандал,каквито имаше все по-рядко.И както всичко си вървеше що годе гладко....така една вечер Хардин свари майка си на плота с човек,който едва ли някой от нас е очаквал.И така веднага след като свърших тази книга започнах следващата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар