Ревю на книгата "След" от Анна Тод

Невероятно объркваща.Предизвикваща странни чувства в мен.Прекрасна по свой си начин.Завладяваща......предполагам мога да продължа да изреждам още дълго.

Отдавна не бях чела книга,която да породи толкова много и смесени,противоречиви чувства у мен,както споменах и по-горе.Наистина това приключение да я прочета беше доста странно.
От много време исках да го направя.Чувала съм,чела съм и знам че е Wattpad сензация...даже си мислех да я чета там.Знаех че е fanfiction за One Direction и въпреки това исках да я прочета.

Когато я започнах си нямах и на идея в какво се забърквам.Честно не съм се чувствала толкова ядосана никога до сега на книга.Не знам защо,но и Хардин,и Теса ме дразнеха много от самото начало.Тя със своята перфектност и подреденост във всичко.Дразнех се на начина,по който обясняваше как първия ден в колежа и е плануван от дълго време,и как цял живот е работила и се е трудила за този ден.Аз МРАЗЯ такива перфектни неща (може и да звучи малко пресилено,но си е така).И живота на Теса във всеки аспект беше ръководен от майка и......която за ваша изненада изобщо не харесвах (и все още не я харесвам).

А Хардин.....няма как да не кажа нещо и за неговия персонаж.Той също ме дразнеше много още от началото.Типичното лошо момче,но досега не ми се беше случвало някой герой и то главен в книга,която чета,да е толкова груб ,колкото беше той.На моменти грубостите му ми идваха малко в повече.Чудех се как това момиче понася всичко това да се изсипва върху нея.Даже се оказа че това стана и първата книга,в която исках двамата главни герои да не са заедно,и не бях на ничия страна в споровете им.Чудех се как може да е толкова объркано.Хем да се дразня на грубостта на Хардин и глупостта на Теса,хем да нямам търпение да се случи нещо между тях в главите.

Но въпреки негативните ми първоначални впечатления,и безбройните ми оплаквания от тази книга,нервите,които изхабих (и за всичко това си има свидетели xD) книгата ми беше много интересна и не можех да я оставя (което ме объркваше много).

"Не си мой тип.Точно както аз не съм твой тип.Но именно затова сме подходящи един за друг.Толкова сме различни и въпреки това си приличаме,сякаш сме един и същи човек.Веднъж ми каза,че мога да предизвикам най-лошото у теб.Е,ти пък предизвикваш най-доброто в мен..."

Този цитат общо взето обобщава всичко.
"Връзката" им в началото беше толкова изтощителна.Клатушкане напред-назад.Опити за истински взаимоотношения между момче и момиче.Непрестанно нарушени обещания,наранени чувства,разбити сърца.,много,много груби ситуации.Но докато четях,с всяка страница започвах да си мисля точно това,което пише в цитата,че те са перфектни един за друг.Толкова различни и едновременно с това толкова еднакви.

Искрено се надявах да видя някаква положителна градация в героите в следващите книги,и е така (свърших втората,така че очаквайте ревю).На много пъти Теса не си признаваше че Хардин най-лошото у нея,което реално погледнато изобщо не беше лошо.Тя най-сетне можеше да е това момиче,което е криела дълбоко в себе си.Да е смела,сма да взима решенията си и поне малко да се отскубне от майка си.А Хардин,с помощта на Теса показваше малко по малко че не е чак толкова коравосърдечен.Учеше се да е по-мил,да изразява чувствата си,да не е толкова голям егоист и грубиян.Така че общо взето от едно емоционално,наелектризирано кълбо нещата прераснаха в една перфектна хомогенна смес.Те двамата се научаваха да живеят с новите си,преоткрити АЗ (ако в това изобщо има някакъв смисъл),и да бъдат по-добрите версии на себе си с помощта на човека,който обичат.А повярвайте ми тези двамата така се обичат,че чак физически да те заболи като четеш.

"Искам да се караме,да си викаме,да врещим,ако трябва,
докато един от нас не признае,че греши."