Третата книга отново ме остави с доста противоречиви чувства.Книгите са доста обемни така че човек има възможност да изпита всяко чувство което му дойде на акъл.
Втора книга завърши с появата на един нов герой...бащата на Теса.И естествено това,което се появява изобщо не е бащата от мечтите й.Бездомник,алкохолик,а се оказва и след време наркоман.Справянето с тази ситуация е доста интересна.Хардин както винаги иска да предпази Теса,но начинът по който омеква за някой неща е много сладък и си е голям напредък.
В началото отново много от споровете бяха по повод Сиатъл (болната тема на Хардин).Така и не можах да разбера,защо Хардин толкова настояваше да не заминават,защо той самият не искаше,Та това беше мечтата на половинката му,на момичето,което твърди че толкова много обича,а с това негово дърпане показваше точно обратното.
В опит да го убеди,Теса,Хардин и семейството му заминаха на почивка.Това бяха някой от последните дни на Теса преди да замине (да,въпреки всичко тя беше твърдо решена да не се оказва от мечтата си,което много ми харесваше).Тази почивка беше толкова забавна на моменти.Караха се,но покрай това Хардин се запозна с Лилиан,лесбийка,която имаше същите проблеми с Райли,приятелката си,каквито имаха и Хардин и Теса.Тези двете бяха женската на версия на връзката на Хардин и Теса,което ми беше толкова забавно.Хардин успя да намери приликата между Лилиан и Теса,но естествено не и да забележи очевадната между себе си и Райли....а това много щеше да му помогне поне да разреши част от проблемите и  кашите в които се забъркваше.
Повратният момент дойде,когато Хардин окончателно отказа да замине с Теса и даже в яда си,по време на спора им,дни преди да замине,той я изгони....наговориха си такива ужасни неща,от които нямаше никакъв смисъл.И най-глупавото е че в неговата глава той си мислеше как устата му бълва неща,които не мисли...и как не иска да я гони,и тя да си тръгва,но не прави нищо...И когато вратата се затръшва след нея,и той остава сам,осъзнава що за егоист и глупак е.......но защо трябваше да я изгуби за пореден път за да разбере?
Нещата,които се случват след това са направо ужасни и изобщо не предполагах такова  нещо.Стеф......се оказва страшна кучка и никаква приятелка....но няма да издавам повече,иначе трябва да ви разкажа цялата ситуация.Но след цялото това нещо Теса вече окончателно заминава.Докато пътуваше към Сиатъл имах чувството че аз си отдъхвам.През цялото време си мислех колко ще е добре да се разкара от този град,в който се случиха толкова ужасни неща.
През времето на така наречената "раздяла",Хардин и Теса се подобряваха индивидуално,работеха върху проблемите си и си даваха време и пространство от което имаха нужда......макар че при всяка удобна възможност Хардин беше в Сиатъл при своето момиче........и в такива малки щастливи моменти той сам си задаваше въпроса,как може да е бил толкова глупав да не замине с нея.
Ето в тази част от книгата аз вече се радвах на положителната посока в която отиваше Хардин.Владееше гнева си,спря да пие,даже прие в дома си бездомния баща на Теса,оправяше сам кашите му без да слага и този проблем на раменете на Теса,доказваше и с всяка своя постъпка че може да е добър за нея.....с две думи тук и двамата полагаха усилия и се подобряваха.

И след това дойде следващият голям "plot twist",който докато се заформяше усещах все повече изхода.Майката на Хардин се омъжваше и след големи убеждения Хардин и Тереза заминаха за Лондон за сватбата и.Там разбира се Теса се среща с някой от "духовете" на Хардин от  миналото,но важното е че нищо от това не доведе до скандал,каквито имаше все по-рядко.И както всичко си вървеше що годе гладко....така една вечер Хардин свари майка си на плота с човек,който едва ли някой от нас е очаквал.И така веднага след като свърших тази книга започнах следващата.

Края на първата книга беше доста неочакван.Доста добър "plot twist"...нещата се навързваха доста добре.Не очаквах такова нещо,такова предателство от страна на Хардин,въпреки че за мен беше доста отрицателен и гаден герой в първата книга.

Благодаря на Мари за тага и съжалявам че го правя толкова късно просто цяла седмица се нагаждам на втората смяна и по-малкото време за всичко.Тага е много интересен.Аз ще избера девет книги,което ще рече три рунда.

Невероятно объркваща.Предизвикваща странни чувства в мен.Прекрасна по свой си начин.Завладяваща......предполагам мога да продължа да изреждам още дълго.

Отдавна не бях чела книга,която да породи толкова много и смесени,противоречиви чувства у мен,както споменах и по-горе.Наистина това приключение да я прочета беше доста странно.
От много време исках да го направя.Чувала съм,чела съм и знам че е Wattpad сензация...даже си мислех да я чета там.Знаех че е fanfiction за  One Direction и въпреки това исках да я прочета.

Когато я започнах си нямах и на идея в какво се забърквам.Честно не съм се чувствала толкова ядосана никога до сега на книга.Не знам защо,но и Хардин,и Теса ме дразнеха много от самото начало.Тя със своята перфектност и подреденост във всичко.Дразнех се на начина,по който обясняваше как първия ден в колежа и е плануван от дълго време,и как цял живот е работила и се е трудила за този ден.Аз МРАЗЯ такива перфектни неща (може и да звучи малко пресилено,но си е така).И живота на Теса във всеки аспект беше ръководен от майка и......която за ваша изненада изобщо не харесвах (и все още не я харесвам).

А Хардин.....няма как да не кажа нещо и за неговия персонаж.Той също ме дразнеше много още от началото.Типичното лошо момче,но досега не ми се беше случвало някой герой и то главен в книга,която чета,да е толкова груб ,колкото беше той.На моменти грубостите му ми идваха малко  в повече.Чудех се как това момиче понася всичко това да се изсипва върху нея.Даже се оказа че това стана и първата книга,в която исках двамата главни герои да не са заедно,и не бях на ничия страна в споровете им.Чудех се как може да е толкова объркано.Хем да се дразня на грубостта на Хардин и глупостта на Теса,хем да нямам търпение да се случи нещо между тях в главите.

Но въпреки негативните ми първоначални впечатления,и безбройните ми оплаквания от тази книга,нервите,които изхабих (и за всичко това си има свидетели xD) книгата ми беше много интересна и не можех да я оставя (което ме объркваше много).

"Не си мой тип.Точно както аз не съм твой тип.Но именно затова сме подходящи един за друг.Толкова сме различни и въпреки това си приличаме,сякаш сме един и същи човек.Веднъж ми каза,че мога да предизвикам най-лошото у теб.Е,ти пък предизвикваш най-доброто в мен..." 

Този цитат общо взето обобщава всичко.
"Връзката" им в началото беше толкова изтощителна.Клатушкане напред-назад.Опити за истински взаимоотношения между момче и момиче.Непрестанно нарушени обещания,наранени чувства,разбити сърца.,много,много груби ситуации.Но докато четях,с всяка страница започвах да си мисля точно това,което пише в цитата,че те са перфектни един за друг.Толкова различни и едновременно с това толкова еднакви.

Искрено се надявах да видя някаква положителна градация  в героите в следващите книги,и е така (свърших втората,така че очаквайте ревю).На много пъти Теса не си признаваше че Хардин най-лошото у нея,което реално погледнато изобщо не беше лошо.Тя най-сетне можеше да е това момиче,което е криела дълбоко в себе си.Да е смела,сма да взима решенията си и поне малко да се отскубне от майка си.А Хардин,с помощта на Теса показваше малко по малко че не е чак толкова коравосърдечен.Учеше се да е по-мил,да изразява чувствата си,да не е толкова голям егоист и грубиян.Така че общо взето от едно емоционално,наелектризирано кълбо нещата прераснаха в една перфектна хомогенна смес.Те двамата се научаваха да живеят с новите си,преоткрити АЗ (ако в това изобщо има някакъв смисъл),и да бъдат по-добрите версии на себе си с помощта на човека,който обичат.А повярвайте ми тези двамата така се обичат,че чак физически да те заболи като четеш.

"Искам да се караме,да си викаме,да врещим,ако трябва,
докато един от нас не признае,че греши."

Това е едно доста объркано ревю,но за мен всичко свързано с тази книга е такова,така че......надявам се поне да ми хванете мисълта *намигам ви*.

Честно да ви кажа не знам от къде да започна.Този месец е чак срамно да призная колко книги съм прочела,и даже подозирам че съм се урочасала с опита за такъв пост миналия месец.По принцип никога досега не съм си правила месечен списък с книгите,които мисля да прочета просто защото чета когато и каквото си искам,не следвам планове както доказах на себе си и  през месец Март.НО въпреки това не се отказвам и ще направя втори опит (а ако се чудите какво толкова правех,за да не чета колкото обикновено,освен училището,нещото което ме разсейваше беше музиката......от две седмици съм като екстремно омагьосана от няколко определени изпълнителя).

WRAP-UP
Започнах няколко книги от които не свърших николко,но за сметка на тях прочетох две,които не бяха в  TBR за месец Март (иронично,нали?).
 
1.Всеки ден-Дейвид Левитан
Просто нямах абсолютно никакво желание да я допрочета,поради което не съм писала и ревю.


2.Грей-Е.Л.Джеймс
Не съм сигурна докъде точно стигнах даже с тази книга.Даже не знам защо не я прочетох,може би защото не ми е толкова интересна.

3.Leo-Mia Sheridan
Очаквах повече от тази книга просто защото предната книга на авторката ми хареса много,но за жалост бе поредното недочетено разочарование за месеца.


4. The Score-Elle Kennedy
Това е поредната книга от поредицата на Ел Кенеди.Прочетох я на английски и разбира се я харесах много просто защото това е една от любимите ми поредици.Изключително леко,забавно и готино четиво,за което е много жалко че не е преведено на български.











5.След-Анна Тод
Реших доста спонтанно да започна да чета тази книга.Не мога да кажа че не ми хареса,даже сега чета втората,но наистина ме накара да се ядосвам толкова много....но всичко останало ще прочетете е ревюто скоро.













TBR
 Само да предупредя че на моето лудо АЗ пак нещо може да му скимне и да не чете това,което си е задало за този месец.

1.След сблъсъка-Анна Тод
Аз вече я започнах,но засега всичко е наред  и не ме ядосва колкото първата xD.И даже покрива очакванията ми за развитие на героите в положителна посока......за момента (очаквам всичко).












2.След падането-Ана Тод
Продължаваме с поредицата,а заглавието хич не ми харесва.......да очаквам ли пак да се разделят???














3.След щастливия край-Анна Тод
А тук вече трябва вече всичко да е наред....Hapily Ever After.















4.Фенка-Рейнбоу Роуъл
Прехвърлям книгата този месец.

5.Dragonfly in Amber-Diana Gabaldon
 Книгата вече съм я започнала,но сериала се завръща гръмко на екран от 9 април ( нямам търпение *скачам от вълнение* ) и мисля да направя както с "Друговремец" и да чета паралелно.