вторник, 12 януари 2016 г.

Ревю на книгата "Друговремец" от Диана Габалдон





Първо искам да се извиня за дългото отлагане на ревюто,а и като цяло за това че не съм поствала от толкова време.Честита Нова Година!(доста закъснялo,но все пак).Имах малък проблем с компютъра,а и празниците...знаете как е ядене,приятели,семейство и т.н.НО ето че най-сетне дойде времето на „Друговремец“.
Ще започна с това как никак не ми беше лесно да напиша ревю,не знам защо.Може би защото книгата е доста обемна и просто не знам какво да кажа и какво не….но прочетох няколко ревюта от GOODREADS и си направих записки.А как  всъщност реших че искам да чета книгата?......ами всичко започна с TUMBLR и едно клипче на Джейми и Клеър от сериала,след това с един цитат от книгата…и ме грабна,а и докато я четях гледах сериала и беше супер преживяване.



Това е може би първият,но не и последен исторически  роман,който чета.По принцип това не е жанрът който доминира при мен,но пък съм гледала и гледам с огромен интерес много исторически сериали.Книгата е доста умело написана.По много интересен начин се преплитат историческите факти,романса и фантастиката.Отдавна не съм чела книга с малко или много фентъзи,но това тук си беше достатъчно.Цялата история започва с Клеър,живееща в 1945 година.След 6 години войната най-сетне свършва,работата и като медицинска сестра приключва и тя се завръща при Франк,своя съпруг.Не мога да кажа много за него,просто защото не беше кой знае колко развит като персонаж,но определено връзката му с Клеър не беше кой знае какво.Та едва ли не те не се познаваха вече,защото за тези 6 години,са се видели общо 10 дена……представете си.И разбира се са се отдалечили един от друг.Заминавайки на втори меден месец в Инвърнес,Шотландия те тръгват на пътешествие към преоткриването на взаимоотношенията си.И  едва ли са очаквали това което ще им се случи там.


„Това е странното в чашката ти,скъпа.Всичко в нея си противоречи.Виждам извито листо,“пътешествие“,но го пресича скъсано,което значи,че няма да пътуваш,И непознати има,няколко.Единият е съпругът ти,ако тълкувам листата както трябва.“
И идва моментът на фантастиката…Клеър се пренася в 18-ти век,през далечната 1743….200  години назад във времето.Цялото пропадане назад беше доста интересно за четене…начинът по който е описано е доста завладяващ.И разбира се сблъсъка на Клеър с хората,традициите и животът в Шотландия преди 200 години.Имаше адски много смешни моменти в които мъжете не можеха да я разбират,и тя искаше неща от тях които все още не съществуваха.Срещата с Джейми….просто нямах търпение за нея,когато всичко се случваше аз просто захвърлях книгата и си казвах „Ето го,това е той,най-сетне“.
 

„Чувствах странна близост с този млад непознат шотландец-вероятно отчасти заради ужасната му история и отчасти  заради  дългата езда в мрака,унесени и притиснати един в друг“




Определено от самото начало се усещаше напрежението между тях двамата и като читател нямах търпение връзката им да се развива.И от цитата най-вероятно се чудите каква ли е тази ужасна история…..наистина е ужасна и в книгата има доста брутални  моменти,но ще трябва сами да прочетете.


Харесах Джейми  от самото начало.Интелигентен доста в сравнение с някой други мъжки персонажи в книгата.Изключително красив едно на ръка,но и много справедлив,честен,мил и грижовен, джентълмен не само към Клеър,но и към всички други жени,нещо което поне според мен не е много присъщо на тези шотландски мъже,а и все пак така изглежда от книгата.Определено влизащ в графата book boyfriends.А и с  невероятните неща които говореше на Клеър...определено…


"Какво точно беше?...Малко е езическо,но по тези краища е обичай да има и кръвен обред…Какво значат думите?...
Ти си кръв от кръвта ми,кост от костта ми.
Отдавам ти тялото си,за да сме двамата един.
Отдавам ти духа си,докато на живота ни настъпи краят.“


Наистина тези думи звучат много хубаво и вълнуващо…но и сякаш бракът на Клеър с Джейми значи много повече,от колкото този с Франк.Клеър като персонаж я харесах невероятно много и мога да кажа че е любимата ми женска героиня. Тя е силна,отстояваща позицията си жена,умна и интелигентна,разбираща някой неща може би повече от колкото трябва особено в 18 век. Но разбира се като всеки герой/героиня и тя имаше моментите в които исках просто да я убия.Например когато не мислеше за последствията от глупостите които върши.От друга страна пък я разбирах защо и как се държи в определни ситуации.И да знам колко противоречиво звучи това,но все пак така е по-интересно.


В един момент от книгата аз самата се зачудих какво трябва да направи Клеър?Кое е правилното,макар че за да сме честни не ми пукаше кое е правилно и кое грешно.Разбира се исках Клеър да остане с Джейми (да очаквано в книгат идва момент в който тя трябва да зибере при кого иска да остане),защото ги харесвам адски много и историята на любовта им е завладяваща,НО разбира се се замислих за това какво бъдеще има тя с него.Докато е в 1743 година тя има нещо като пророческа дарба,защото идва от бъдещето и знае какъв ще е краят на драматичните битки задаващи се в Шотланидя.Битки които завършват трагично за всички Шотландци от онова време.Слага се краят на клановете.Което ни навежда на мисълта че след Якобитското въстание Джейми най-вероятно няма да е жив.От другата страна пък е според мен  не толкова щастливият и живот с Франк в 1920 година. И за мен с Джейми,Клеър изпитва емоции които  не е изпитвала с Франк.



Ще вървя вече към заключението….съжалявам за малкото цитати,но разберете ме трябва да прочетете книгата,не аз да ви пиша цитати :D. Тази книга ме накара да се поразровя малко из Шотландската история и по-точно за Бони Принц Чарли и Якобитското въстание.Както и инфо за различните кланове на Шотландия (доста е интересно). Харесха  ми всъщност всички малки детайли.Най-вероятно книгите са толкова дълги заради всичките тези детайли,но всъщност те са едно от най-важните неща .Авторката иска да ни потопи изцяло в атмосферата на Шотландия.Живота на хората там през времето на клановете и мъжете в килт.Всичките малки описания на облеклата,растенията за които Клеър се грижи,малките подробности за времето,и всички исторически факти само допринасят до цялостното потапяне на читателя в книгата,за което мога само да благодаря на Диана Габалдон.
Прочетете я заслужава си!!!


















Няма коментари:

Публикуване на коментар