Book Review: "За да си спомня" от Лара Ейвъри

Здравейте!Днес съм тук да ви представя една невероятно красива книга и външно, вътрешно (да, мога да заявя, че за първи път българската корица ми хареса много повече от оригиналната).След като я свърших буквално бях без думи.

Искрено благодаря на издателство ЕГМОНТ за възможността  да прочета това емоционално бижу.Благодаря!

Историята е необикновена.Да, може би като чуете, че става въпрос за странна и не толкова известна болест - Нимън Пик, ще си кажете "Какво пък и е по-специалното на тая книга?"

Това е история за силата на едно момиче.За борбата и за живот, желанието и всичко да не свършва толкова рано и така изведнъж, желанието и да има шанс за повече.
Не, не си мислете, че това е някаква депресираща история за болен човек.Това е много повече.

"Преди да ми открият болестта, паметта беше моят коз.Моята способност да запаметявам разни неща ми спечели стипендия.Моята памет ми донесе наградата "Работна пчеличка" по правопис на окръг Графтън още като бях единадесетгодишна.А сега всичко приключи.Мен ако питаш това направо не може да се побере в главата на човек."

Нека ви запозная с героите.Сами Маккой е главната ни героиня.Отличничка и първенец на випуска.Невероятен дебатьор, човек обичащ победата.Тя е само на 18, последна година в гимназята.Тя живее живота си и следва мечтите си и пътя, който си е определила.Докато един ден не разбира, че си има работа с болест, която не е нормално да се проявява в нейната възраст.От реакцията и начина по който Сами се справя, Господи, човек може само да черпи сила и вдъхновение.

 "Мисля, че при други обстоятелства между нас щеше да се получи"-прошепна в ухото ми.

Останах очарована от начина, по който е изградена тази героиня.Казват и, че едва ли не след няколко месеца ще е неспособна да прави много неща, и разбира се да забравя, а тя приема всичко с вдигната глава и невероятна смелост.Вярва, че състоянието и не е толкова зле и дори може да победи болестта, и вместо да се влошава, да се подобрява.Не губи надежда и измисля начини как да предотврати изникващите безброй различни симптоми.


Един от тези начини е всъщност тази книга ( звучи странно и може би не разбирате, но трябва да вземете книгата и да я прочетете).

"Бъдеща Сам..."

Това е, разбира се, и поредната книга, която те кара да се влюбиш в някой второстепенен герой.Тук за мен това се случи с Куп.Няма, просто от един момент нататък в книгата, как да не го харесате това момче.Няма!
Най-добрият приятел на Сами, с когото се познават от деца.За жалост изгубили 4 години от приятелство поради глупава причина, те отново намират пътя един към друг, дори и под една по-различна форма.

Също не трябва да забравям и да ви спомена за Г-жа Таунсенд, която играе голяма роля в живота на Сами, като една от малкото фигури,  дали не и единствената, която не се е отказвала никога от нея и винаги е вярвала в нея. 


"Когато казах на Г-жа Туаунсенд, че ще спечеля Националния турнир по дебати, ще вляза в Нюйоркския университет и ще стана адвокат по човешките права, първите и думи бяха : "Нека направим така, че да се сбъдне" .Единствено тя повярва в мен."

Мисля, че взаимоотношенията между Сами и Куп ми бях любимата част от книгата.Не знам как да ви го обясня, но някак плавно книгата се преобръща на 360 градуса и няма нищо общо с началото.В началото имаме една Сами, но след като болестта излиза напреден план, мечтите се оказват една невъзможна реалност.

"Ами ако това е само началото от поредица провали?
 Ами ако аз съм просто това?
 Ами ако всичко беше до тук?"


Обожавам всяка страница, герой, момент...След прочитането и отново си стоях с капещи сълзи по бузите *да ревлата пак на хоризонта*, и се чудех как може да свърши така изведнъж.Сякаш не ми беше достатъчно и имах нужда от още, но уви. нямаше.
Красива история за борба, мечти, желания, загубено и намерено отново приятелство, намиране на истинска любов и много други неща.Препоръчвам я, не се колебайте, грабнете я, потопете се в света на Сами Маккой, и помнете...не забравяйте...

12 Comentarios

  1. Прекрасно ревю! 😍
    Книгата ми грабна вниманието още като я видях в Хеликон миналата седмица, а след прочитането на ревюто се убедих, че ТРЯБВА да я прочета. Благодаря! 💚

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че ревюто ти харесва, и допринася към желанието ти да я прочетеш, няма да съжаляваш. 😊❤

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Ох трети опит.😶😶😶
    Прекрасно реею.Обеди ме да прочета книгата.Вече нямам съмняния че ще ми хареса.☺

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ревю* ...Леле днес не ме бива да пиша
      Сорриии

      Изтриване
    2. Ревю* ...Леле днес не ме бива да пиша
      Сорриии

      Изтриване
    3. Хей, няма проблем, три пъти за щастие, нали?😀Много се радвам, че съм те убедила, и се надявам да опровергае очакванията ти.☺

      Изтриване
  4. Звучи ми като в стила на Всичко Всичко на Никола ЮН, определено ще се чете, много хубаво ревю

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, да, определено и аз смятам, че е в този стил.Скоро се захващам и с нея.И благодаря, радвам се, че ти е харесало ревюто. 😊

      Изтриване
  5. Малко странно, признавам, но обичам да чета ревюта на книги след като завърша със самите тях. Вчера я прочетох и наистина ревюто Ви много ми допадна, като цяло много добре описва всичко! В крайна сметка наистина е по-добре човек да прочете книгата, защото лично аз не обичам да разказвам сюжета на някоя книга. Например една приятелка ме попита какво се случва в книгата "Костенурки до безкрая" на Джон Грийн и, ако трябва да бъда честна, не мога да кажа, защото книгата не е един цял живот, тя е откъс от него, при това много кратък, животът го е имало преди нея, ще го има и след това, а дори и някой от героите да умре, животът на останалите продължава. Искрено се надявам това изречение да не звучи твърде откачено, защото осъзнавам колко объркано го написах.
    Мина Гергова, 14год

    ОтговорИзтриване
  6. Познавам Ниймън Пик тип С от много близо! Той не е илюзия,не е книга за мен ...той е реалност! Ниймън Пик тип С ми взима страшно много, но ми и дава ... Ниймън Пик тип С ми показа какво е адска болка и какво е да се радваш да малките неща в живота! Ниймън Пик тип С не е болест.... Това е превилегия , награда за силните!

    ОтговорИзтриване