Здравейте!Отново е време за ревю на едно много леко и приятно четиво, подходящо за абсолютно всяко време.Това е една от онези книги, които прочиташ на one-sitting, както се казва, и прехвърляш страниците страшно бързо.
Срещата ми с тази книга беше много случайна.Беше преди още всички в блогърското общество да я бяха прочели и изказали мнение за нея.Видях я в книжарницата и ми хвана окото.Освен сюжета, корицата отново много ми хареса и отново мисля, че е по-добра от оригиналната, която е доста скучна.
Като типаж книгата ми напомни на "Сърца за разбиване" от Али Новак, но като сюжет двете са много различни.
"Кажи ми три неща" е всъщност един доста нашумял сред нашата аудитория, както вече споменах, YA роман, засягащ много от проблемите на днешните тийнейджъри и изобщо на днешното поколение.Следователно всеки от нас читателите, може би, е намерил частица от себе си в книгата и нейните герои.
Историята е доста необичайна.Джеси е едно 16 годишно момиче изгубило майка си и още справящо се с болката и липсата на този важен за нея човек.Тя е неуверена, с доста ниско самочувствие.Един ден баща и се прибира от командировка и преобръща живота и на 360 градуса.И така Джеси от Чикаго се озовава в Лос Анджелис в голям и луксозен палат, с мащеха и доведен брат, който е гей ( това не е много важно, но аз много ценя такива герои).
Но това изобщо не е най-интересното.Още на първия ден от училище някакъв анонимник, Никой Никойски или накратко НН, решава да и напише имейл, в който се въплъщава в неин гимназиален гайд.
Но не си мислете, че само това са нашите герои.Имаме Дри и Агнес, с които Джеси се сприятелява с помощта на НН.Освен с това, той и помага в трудните моменти и дори само виртуално, той е до нея, когато тя се оказва сама.
Имаме и многото момчета, които през цялата книга подозираме, че са зад анонимността на НН.Странният Кейлъб, хубавият фронтмен на "Овил"- Лайъм и естествено Итън, който е моят любим персонаж (да, харесвам странните).
Както вече написах книгата засяга много проблеми.Живеем в 21 век и технологиите са навсякъде и "връзката" на Джеси и НН минава през пръстите и екраните им.Също така преместването на ново място.Да оставиш стария си живот и "насилствено" да започнеш да градиш нов.Да си в ново училище, където да не познаваш никого и да се опитваш да се впишеш в обстановката.
Книгата е страхотна.Идеална е за аудиторията, за която е предназначена, а и за хората извън тази възрастова граница.Прочетете я, защото представя много адекватно живота в днешно време.
Срещата ми с тази книга беше много случайна.Беше преди още всички в блогърското общество да я бяха прочели и изказали мнение за нея.Видях я в книжарницата и ми хвана окото.Освен сюжета, корицата отново много ми хареса и отново мисля, че е по-добра от оригиналната, която е доста скучна.
Като типаж книгата ми напомни на "Сърца за разбиване" от Али Новак, но като сюжет двете са много различни.
"Кажи ми три неща" е всъщност един доста нашумял сред нашата аудитория, както вече споменах, YA роман, засягащ много от проблемите на днешните тийнейджъри и изобщо на днешното поколение.Следователно всеки от нас читателите, може би, е намерил частица от себе си в книгата и нейните герои.
Историята е доста необичайна.Джеси е едно 16 годишно момиче изгубило майка си и още справящо се с болката и липсата на този важен за нея човек.Тя е неуверена, с доста ниско самочувствие.Един ден баща и се прибира от командировка и преобръща живота и на 360 градуса.И така Джеси от Чикаго се озовава в Лос Анджелис в голям и луксозен палат, с мащеха и доведен брат, който е гей ( това не е много важно, но аз много ценя такива герои).
Но това изобщо не е най-интересното.Още на първия ден от училище някакъв анонимник, Никой Никойски или накратко НН, решава да и напише имейл, в който се въплъщава в неин гимназиален гайд.
"НН: знаеш ли какво си мисля понякога?
Аз: Какво?
НН :за онова кичурче коса, дето постоянно ти пада в очите - дето не е точно бретон.искам да мога да ти го прибера зад ухото.ето това искам да мога да направя.искам, когато се срещнем, да сме достатъчно близки, че да го сторя."
Имаме и многото момчета, които през цялата книга подозираме, че са зад анонимността на НН.Странният Кейлъб, хубавият фронтмен на "Овил"- Лайъм и естествено Итън, който е моят любим персонаж (да, харесвам странните).
"И не мога да мисля за нищо друго, освен колко искам да ги целуна... и очите, и ръцете му.Въобще целия.Въпреки всичките му проблеми.Съвсем целия."
Книгата е страхотна.Идеална е за аудиторията, за която е предназначена, а и за хората извън тази възрастова граница.Прочетете я, защото представя много адекватно живота в днешно време.
октомври 20, 2016
Book Blog Birthday / Блогът става на 1 година
Здравейте!Днeс съм тук да пиша по един хубав повод и това е първият рожден ден на моят блог.Да, измина точно една година откакто качих първият си пост, който беше по-скоро уводен.Благодаря на всички,...
октомври 19, 2016
The Disney Princess Book TAG
Благодаря на Мели за тага!Изпълнен е с невероятно интересни въпроси, на които хич не се отговаря лесно.Аз на свой ред ще тагна Мари, Памела, и Деси. 1.Снежанка- Посочи любимата си класика. Започнала съм...
Здравейте!Днес съм тук да ви представя една невероятно красива книга и външно, вътрешно (да, мога да заявя, че за първи път българската корица ми хареса много повече от оригиналната).След като я свърших буквално бях без думи.
Искрено благодаря на издателство ЕГМОНТ за възможността да прочета това емоционално бижу.Благодаря!
Историята е необикновена.Да, може би като чуете, че става въпрос за странна и не толкова известна болест - Нимън Пик, ще си кажете "Какво пък и е по-специалното на тая книга?"
Това е история за силата на едно момиче.За борбата и за живот, желанието и всичко да не свършва толкова рано и така изведнъж, желанието и да има шанс за повече.
Не, не си мислете, че това е някаква депресираща история за болен човек.Това е много повече.
Нека ви запозная с героите.Сами Маккой е главната ни героиня.Отличничка и първенец на випуска.Невероятен дебатьор, човек обичащ победата.Тя е само на 18, последна година в гимназята.Тя живее живота си и следва мечтите си и пътя, който си е определила.Докато един ден не разбира, че си има работа с болест, която не е нормално да се проявява в нейната възраст.От реакцията и начина по който Сами се справя, Господи, човек може само да черпи сила и вдъхновение.
Останах очарована от начина, по който е изградена тази героиня.Казват и, че едва ли не след няколко месеца ще е неспособна да прави много неща, и разбира се да забравя, а тя приема всичко с вдигната глава и невероятна смелост.Вярва, че състоянието и не е толкова зле и дори може да победи болестта, и вместо да се влошава, да се подобрява.Не губи надежда и измисля начини как да предотврати изникващите безброй различни симптоми.
Един от тези начини е всъщност тази книга ( звучи странно и може би не разбирате, но трябва да вземете книгата и да я прочетете).
Това е, разбира се, и поредната книга, която те кара да се влюбиш в някой второстепенен герой.Тук за мен това се случи с Куп.Няма, просто от един момент нататък в книгата, как да не го харесате това момче.Няма!
Най-добрият приятел на Сами, с когото се познават от деца.За жалост изгубили 4 години от приятелство поради глупава причина, те отново намират пътя един към друг, дори и под една по-различна форма.
Също не трябва да забравям и да ви спомена за Г-жа Таунсенд, която играе голяма роля в живота на Сами, като една от малкото фигури, дали не и единствената, която не се е отказвала никога от нея и винаги е вярвала в нея.
Мисля, че взаимоотношенията между Сами и Куп ми бях любимата част от книгата.Не знам как да ви го обясня, но някак плавно книгата се преобръща на 360 градуса и няма нищо общо с началото.В началото имаме една Сами, но след като болестта излиза напреден план, мечтите се оказват една невъзможна реалност.
Обожавам всяка страница, герой, момент...След прочитането и отново си стоях с капещи сълзи по бузите *да ревлата пак на хоризонта*, и се чудех как може да свърши така изведнъж.Сякаш не ми беше достатъчно и имах нужда от още, но уви. нямаше.
Красива история за борба, мечти, желания, загубено и намерено отново приятелство, намиране на истинска любов и много други неща.Препоръчвам я, не се колебайте, грабнете я, потопете се в света на Сами Маккой, и помнете...не забравяйте...
Искрено благодаря на издателство ЕГМОНТ за възможността да прочета това емоционално бижу.Благодаря!
Историята е необикновена.Да, може би като чуете, че става въпрос за странна и не толкова известна болест - Нимън Пик, ще си кажете "Какво пък и е по-специалното на тая книга?"
Това е история за силата на едно момиче.За борбата и за живот, желанието и всичко да не свършва толкова рано и така изведнъж, желанието и да има шанс за повече.
Не, не си мислете, че това е някаква депресираща история за болен човек.Това е много повече.
"Преди да ми открият болестта, паметта беше моят коз.Моята способност да запаметявам разни неща ми спечели стипендия.Моята памет ми донесе наградата "Работна пчеличка" по правопис на окръг Графтън още като бях единадесетгодишна.А сега всичко приключи.Мен ако питаш това направо не може да се побере в главата на човек."
Нека ви запозная с героите.Сами Маккой е главната ни героиня.Отличничка и първенец на випуска.Невероятен дебатьор, човек обичащ победата.Тя е само на 18, последна година в гимназята.Тя живее живота си и следва мечтите си и пътя, който си е определила.Докато един ден не разбира, че си има работа с болест, която не е нормално да се проявява в нейната възраст.От реакцията и начина по който Сами се справя, Господи, човек може само да черпи сила и вдъхновение.
"Мисля, че при други обстоятелства между нас щеше да се получи"-прошепна в ухото ми.
Останах очарована от начина, по който е изградена тази героиня.Казват и, че едва ли не след няколко месеца ще е неспособна да прави много неща, и разбира се да забравя, а тя приема всичко с вдигната глава и невероятна смелост.Вярва, че състоянието и не е толкова зле и дори може да победи болестта, и вместо да се влошава, да се подобрява.Не губи надежда и измисля начини как да предотврати изникващите безброй различни симптоми.
Един от тези начини е всъщност тази книга ( звучи странно и може би не разбирате, но трябва да вземете книгата и да я прочетете).
"Бъдеща Сам..."
Това е, разбира се, и поредната книга, която те кара да се влюбиш в някой второстепенен герой.Тук за мен това се случи с Куп.Няма, просто от един момент нататък в книгата, как да не го харесате това момче.Няма!
Най-добрият приятел на Сами, с когото се познават от деца.За жалост изгубили 4 години от приятелство поради глупава причина, те отново намират пътя един към друг, дори и под една по-различна форма.
Също не трябва да забравям и да ви спомена за Г-жа Таунсенд, която играе голяма роля в живота на Сами, като една от малкото фигури, дали не и единствената, която не се е отказвала никога от нея и винаги е вярвала в нея.
"Когато казах на Г-жа Туаунсенд, че ще спечеля Националния турнир по дебати, ще вляза в Нюйоркския университет и ще стана адвокат по човешките права, първите и думи бяха : "Нека направим така, че да се сбъдне" .Единствено тя повярва в мен."
Мисля, че взаимоотношенията между Сами и Куп ми бях любимата част от книгата.Не знам как да ви го обясня, но някак плавно книгата се преобръща на 360 градуса и няма нищо общо с началото.В началото имаме една Сами, но след като болестта излиза напреден план, мечтите се оказват една невъзможна реалност.
"Ами ако това е само началото от поредица провали?
Ами ако аз съм просто това?
Ами ако всичко беше до тук?"
Обожавам всяка страница, герой, момент...След прочитането и отново си стоях с капещи сълзи по бузите *да ревлата пак на хоризонта*, и се чудех как може да свърши така изведнъж.Сякаш не ми беше достатъчно и имах нужда от още, но уви. нямаше.
Красива история за борба, мечти, желания, загубено и намерено отново приятелство, намиране на истинска любов и много други неща.Препоръчвам я, не се колебайте, грабнете я, потопете се в света на Сами Маккой, и помнете...не забравяйте...
октомври 11, 2016
NY Times by the Book TAG
Благодаря на Юли за тага, като го видях и много исках да го направя.Аз на свой ред ще тагна Антон, Мари и Павлина.Приятно четене! 1.Коя книга е на нощното ти шкафче? На нощното...
октомври 03, 2016
September Wrap-Up & October TBR
Ех. време е за още една книжна равносметка.А именно какво прочете моя милост през изминалия месец. Wrap-Up За жалост не прочетох много, няма да пиша за това, че отново не се придържах към...
октомври 02, 2016
Things About Autumn
Здравейте!Тъй като есента за мен вече официално настъпи, исках да напиша какво обичам аз в този сезон.Трябваше да пусна този пост вчера, но поради изникнали непредвидени ситуации не успях, затова ето го днес....
POPULAR POSTS
Contact form
Предоставено от Blogger.