Бриджертън

Здравейте, strangers!
Добре, след като редактирах тези думи за Инстаграм публикация толкова пъти, накрая реших, че е по-добре да ги напиша тук в блога. Не се тревожете, не ви очаква нещо супер дълго, а просто моят своеобразен rant относно втория сезон на сериала Бриджертън ( а дори току-що видях, че вече са обявили кои ще са главните герои за следващия трети сезон ).

Бриджертън  сезон 2...хм, остави ме без дъх и без думи. Нека вметна, че ми е пределно ясно, че съм late for the party, тъй като сезонът излезе на 25ти Март - а аз го изгледах няколко седмици по-късно.

НО бях тотално завладяна и "изядох" сериите за един ден ( абсолютно binge-watch-ване ) . Наистина не можех да дишам нормално  по време на почти всяка серия и най-вече всяка сцена между главните герои Кейт и Антъни.  Определено такова приятно вълнение и напрежение, което сякаш можеш да разрежеш с нож, не бях чувствала от много време било то от книга, сериал или филм. И може би нещото, което допринесе най-много за цялото емоционално изживяване беше темата на сезона - enemies to lovers.
Също така имаше и достатъчна доза драма като любовен тиъгълник например или разбито приятелство.

Имаше страхотна химия между главните герои и нямах търпение да изгледам всички серии, за да разбера как ще се развият нещата между  тях, въпреки че знаех, че накрая всичко би трябвало да приключи с щаслтив край.

Всеки поглед, всяка ласка, всяка сцена между Кейт и Антъни беше уникално добра. Осъзнах, че екипът, работещ по сериала е доста добър, защото изборът им на актьори определено е право в целта. 

Хареса ми, че видяхме част от историята на семейство Бриджертън, в частност  това как са загубили баща си, главата на семейството - виконтът.  От там разбираме защо Антъни  е такъв какъвто е, виждаме една негова по-емоционална страна и това много ми хареса. 

Смея да твърдя, че този сезон беше много по-силен от първия, и естествено  доста различен. Забелязах, че има доста мнения относно това в интернет, отрицателни и положителни, но нека не забравяме, че всеки път ще гледаме историята на различен член на семейство Бриджертън. Всеки от тях има своите особености, история и няма как да очакваме сезоните да са еднакво силни, динамиката да е една и съща и т.н.

И като финал на това мое малко излияние искам да добавя, че гледайки  първия сезон, нямах представа, че това е адаптация  на поредица от книги, и че всяка книга е различна истори с различен главен герой. 

Първоначално това изобщо не ми хареса, нито пък първият сезон ме накара да поискам да прочета книгите. НО след този втори сезон  осъзнах, че всъщност нямам против да гледам различни истории за различни герои, и може би дори да прочета и книгите.