“Думите - изречени или написани - са това, което ни свързва със света, така че обсъждането на тези неща с хората и писането за тях ни помагат да се свързваме както един с друг, така и с истинската си същност.”
“Според мен животът винаги ни предоставя причини да не умрем, стига да се вслушаме достатъчно добре. Тези причини могат да се коренят в миналото - хората, които са ни отгледали например, или приятелите, или партньорите ни - или в бъдещето, възможностите, от които иначе бихме се лишили.”
“Мразиш се. Това е защото си чувствителен. Почти всеки човек може да намери причина да се мрази, ако тръгне да мисли толкова, колкото теб. Всички ние, хората, сме пълни копелета, но всъщност сме и прекрасни.”
“Един ден ще изпиташ радост, толкова силна, колкото тази болка. Ще рониш сълзи от еуфория на концерт на Beach Boys, ще се взираш в лицето на бебе, докато спи в скута ти, ще намериш страхотни приятели, ще пробваш вкусна храна, която не си опитвал все още, ще можеш да гледаш света отвисоко, без да преценяваш каква е вероятността да умреш при падане. Има книги, които още не си прочел и които ще те обогатят, филми, които ще гледаш, докато ядеш пуканки от най-големите кутии. Ще танцуваш, ще се смееш, ще правиш секс, ще тичаш край реката, ще разговаряш до късно през нощта и ще се смееш до болка. Животът те очаква. Може сега да си заклещен тук, но светът никъде няма да избяга. Дръж се на мястото си, ако можеш. Животът винаги си заслужава.”
“Ако както казва Шопенхауер, “ние се лишаваме от три четвърти от себе си, за да бъдем като останалите хора”, то любовта - в най-доброто си проявление - е начин, по който да възвърнем тези изгубени свои части. Тази свобода, която сме изгубили някъде доста рано в детството си. Може би същността на любовта е в това да откриеш някого, с когото можеш да си своето странно аз.”
“Няма стандарт за нормалност. Нормалното е субективно понятие. На тази планета има седем милиарда разновидности на нормалното.”
“Всяка написана книга е плод на човешки ум в определено състояние. Съберете всички книги на едно място и ще получите цялото човечество.”
“За да почувстваш чудото на живота, трябва да почувстваш и ужаса му.”
“Хората придават толкова стойност на мисълта, но чувството е също толкова важно. Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме.”
“Искам, в колкото се може по-голяма част от времето през това наше съществуване тип “я си мигнал, я си го изпуснал”, да почувствам всичко, което може да се почувства.”
“Години по-късно щях да прочета книги за осъзнатото присъствие и медитация, и да осъзная, че ключът към щастието - или към онова още по-желано нещо, спокойствието - не е в това винаги да си мислиш за хубави неща. Не. Това е невъзможно. Нито едно съзнание на този свят, на каквото и интелектуално ниво да е, не може да прекара цял живот в това да се наслаждава на щастливи мисли. Ключът е в това да приемеш мислите си, всяка една от тях, дори лошите. Приеми мислите си, но не се превръщай в тях.”
Обичам музиката и това може би не е тайна за повечето хора, които ме познават, и които четат блога ми. Музиката се е превърнала в едно от най-важните неща за мен през последните няколко години. Така са се стекли обстоятелствата, че съм станала изключително зависим от това нещо човек. Не мога без музика в най-прекия смисъл на израза "не мога без". Събуждам се с нея, слушам я почти по цял ден и доста често и заспивам с нея. Ще вметна няколко изречения за това как се запалих толкова по музиката. Няма някакъв точен и определящ момент. Нито някога съм се занимавала под някаква форма с музика, нито идвам от някакво музикално семейство ( макар и сестра ми да е учила в музикална паралелка и да свири на китара, както и баща ми ). Но някак от 2015-та насам започнах да обръщам повече внимание на музиката като музика, а не някакви си там песни, които вървят. Започнах да се интересувам повече от различни изпълнители и различни жанрове, започнах да слушам цели албуми както си му е реда, та дори си и купих. Започнах малко или много да се заслушвам повече в това, което се пееше в песните и да откривам неща, с които се свързвам под една или друга форма. Започнах да откривам себе си в някои песни, да намирам израз на емоциите си, утеха, подкрепа, подтик за някакви неща и т.н. От известно време дори ми е и любопитно да разбирам как се случва процеса по правенето на самите песени. Предполагам всичко това е било част от израстването ми в тинейджърските ми години и оформянето ми като личност. Личност, която в момента не може без да е със слушалки навън, не може ако не чуе някоя любима песен през деня, и много важно нещо - не може да слуша музика, стоейки мирно. ( наистина, когато слушам музика, някоя час от мен трябва да се движи в такт, предполагам, защото обичам да танцувам ) За мен музиката означава най-главно изразяване. Тя е израз на мислите, желанията, вдъхновенията, емоциите на хората, които са я направили, написали и т.н. Но тя е абсолютно същото и за един слушател като мен. Музиката ми дава енергия, създава ми настроение, успокоява ме, когато съм ядосана, дава ми тласък да заплача, когато имам нужда от такова емоционално пречистване. Дори се изгубвам в нея понякога, затова обичам да слушам доста силно - защото се чувствам сякаш ме обгръща и поглъща. И огромни благодарности на мама, която инвестира доста пари в моята страст, купувайки супер уредба за вкъщи. 😁 Общо казано ме кара да се чувствам добре и се обръщам към нея асболютно винаги. Има сутрини, в които ако не чуя поне няколко песни и просто нещата не ми се получават, не успявам да се настроя правилно за деня и може да изпадна в скапано настроение. Едно от голмеите предимства на музиката според мен е това колко много и различни жанрове и стилове съществуват, и как можеш да намериш подходящ BGM за всяка ситуация, Например да се надъхш преди тест/изпит, да слушаш някоя супер яка и любима песен докато вървиш към даскало/университета и да се чувстваш все едно си on top of the world, да надуеш уредбата вкъщи с як хаус/edm за домашното парти с приятелките или докато пътуваш да си пуснеш плейлист с успокояващи мелодии иделани за повода. И изреждайки тези неща, се подсещам за Spotify - един от главните ми източници за нова музика. Обожавам плейлистите на това приложение, защото са страхотно създадени за всякакви ситуации, както се изразих по-горе. Просто влизаш вътре, хвърляш едно око и си пускаш нещо, от което шансът да изскочи песен, която ще харесаш, е голям. Въпреки че в последно време използвам Spotify предимно за слушане на албуми, пак си остава топ. Това беше един доста random пост, който мислех от сутринта и съм 100% процента сигурна, че има неща, които съм забравила да вметна. Но главанта ми идея беше просто да попиша малко за музиката, която си ми е голяма страст в момента ( дори сега докато пиша слушам плейлист с любимите песни ). Не знам дали и занапред ще прекарвам толкова много време в слушане на музика, но се надявам да не изгубвам това, което имам сега. Все пак все още в bucket list-a ми има неща като концерти и фестивали ( Tomorrowland 😍, гледам към теб ), които трябва да посетя, преди евентуално страстта ми да зачезне. Благодаря на тези, които стигнаха до края на този хаотичен пост - оставям ви едно поздравче!
