Здравейте!
Помните ли ме, забравихте ли ме и аз не знам ( въпреки, че гледайки статистиката на блога, има някой и друг човечец посещаващ моят хванал вече паяжини блог ).
Искам да изкажа благодарност към хората, които въпреки, че не съм ъпдейтвала тук от Април месец 2018-та година, все още влизат и четат блога ми. Наистина благодаря!
DISCLAIMER: в този пост или по-скоро два поста може да има доста хаос, и може би глупости, извинявам се и предупреждавам предварително.
Знам, че не съм писала от много време, както вече споменах. Знам, че изчезнах ей така без предупреждение, без нищо. Но общо взето нещата се случиха от само себе си и не е било все едно да се събудя един ден и да си кажа - спирам да пиша в блога, взимам си почивка и бля, бля. Не съм се чувствала притисната или нещо такова, нито съм имала нужда от почивка. Просто обстоятелствата се стекоха така.
Идеята на тези два поста, които искам да напиша е да разкажа долу горе какво се случваше с мен през цялото това време докато ме нямаше и какво се случваше в главата ми относно блога и неговото бъдеще. Затова ще са два отделни поста за МЕН и за БЛОГА.
Не бях сигурна какво заглавие да сложа, затова се спрях на COMEBACK, защото малко или много се чувствам все едно правя своето своеобразно завръщане на хоризонта.
Тъй като обичам да анализирам, и хората около мен знаят това, през цялото време анализирам и самата себе си. Следователно след един или много ( не знам ) анализи установих две предполагаеми ( или не толкова ) причини за своя hiatus.
Причина номер едно според моите размисли и страсти е: шофьорските курсове. Ха-ха-ха, тоя ад най-сетне свърши след като ме занимаваше цели 5 месеца ( мисля ). Записах се през Април, супер случайно. Бях развълнувана и ми беше интересно да се кача и да подкарам колата. Отидох 2 пъти на теория, на която висях почти цял ден затворена в една стая и беше доста неприятно, защото в такива обстоятелства аз бързо загубвам интерес. И същинските ми часове по кормуване започнаха чак края на месец Май. И колкото и да беше приятно на моменти, толкова си беше и натоварващо, защото трябва да внимаваш. Правиш грешки, за които се ядосваш. Искаш да прогресираш, а не винаги виждаш прогрес. Започваш да се вайкаш за изпита по теория в един момент и се завираш надълбоко в правилника и листовките. Идват изпити и така нататък. В един момент прегряваш и не ти се занимава повече. Чудиш се защо по дяволите си се захванал с това нещо. Но накрая си взимаш книжката, и си доволен, че всичкото това накрая се отплаща с положителен резултат.
Посочвам това, като една от причините за hiatus-a ми, защото просто се усетих как това нещо ме запуши така да се каже. Не можех да чета и не исках някак си, спрях да гледам филми и сериали, и просто нищо друго не ми беше в главата освен шофьорския и причина номер две, за която започвам да пиша по-надолу. Просто всичко ми спря и фокуса ми се измести изцяло.
Причина номер две според моите размисли и страсти: три букви BTS. На 29-ти Март ( мисля ) официално се провъзгласих за ARMY и един цял нов свят се отвори пред мен.
Никога не съм мразела кейпопа, или съм го ненавиждала. Но и никога не съм си мислела, че ще стана фен и част от цялото това нещо, но ето ни днес 13.02.2019 и моя милост си е един активен фен и абсолютно си ми харесва.
За всичките тези месеци и размисли, анализи от моя страна, установих, че аз рано или късно щях да открия кейпопа и щях да стана фен, дори да не бяха BTS ( но за щастие се случи точно с тях ). Достигнах до извода, че това е точно моето нещо. Кейпопа е съвкупност от толкова много неща, зад които стои толкова много замисъл и труд, че просто не знам как да го обясня. Но да, това е моето нещо и аз стигнах до него.
Та за хората от вас, които са наясно с нещата около кейпопа предполагам ще ме разберат как това те поглъща. В началото беше само и единствено BTS, след това малко по малко започнах да попадам на песни и от други групи, след това намерих и солови артисти, с които съм на една музикална вълна и просто изживях и продължавам да изживявам дни, седмици, месеци изпълнени с хубава музика.
Надявам се не звуча прекалено откачено. Да, определено си имам моментите, които може и да се приемат за “леко прекалени” от някой хора или и аз не знам, но определено не съм се взела толкова насеризоно, че това да е единственото занимание за мен. Имам си личния живот и отговорностите, които си изпълнявам, уча си, защото съм 12-ти клас и ме очакват много нови и вълнуващи неща. Идват изпити, но просто на фона на всичко това звучи музиката на любимите ми изпълнители.
Една от целите, които си поставих в първите дни на новата година беше да успея да балансирам по-добре между фенстването си и важните неща, с които трябва да се занимавам и да ми се случват, защото в крайна сметка никой никъде няма да избяга и дори и да изпусна нещо винаги мога да го видя и по-късно.
И тъй като ще ми е много приятно да пиша за тази тема повече, определено ще напиша пост или дори повече от един пост относно това, защото на мен така ми харесва ( ха-ха ), а и съм се заръчала така още през Април миналата година, according to my posts.
Това общо взето са двете причини и може към тях да добавим и започването на 12-ти клас, с което започна и подготовката за матури ( малко или много ), балове и какво ли още не. Но и за тези неща ще се опитам да разкажа повече, ако имам желание в някой следващ пост.
Мисля това да е за сега, а както написах в началото - в другата част на поста ще ви разкажа за размислите и страстите относно блога, какво щеше да се случи с него, какво се случи и какво искам да се случва.
Благодаря ви още веднъж, че ме четете!
