Оценка в Goodreads: 3,5 / 5
Преди да започна да ви говоря за днешната книга под прожектора ми, искам да отделим няколко минути и да се полюбуваме на невероятната корица дело на Живко Петров. Цветовете са прекрасни и просто топлят душичката.( имам навика така да отделям време, за да зяпам някоя корица, ама какво да се прави като са невероятни)
Та, това е "Ето така я губиш" от Джуно Диас, книга на издателство Orange Books, които успяха да я представят по един доста интересен начин и така да запалят любопитсвото у нас читателите още преди да я държим в ръцете си.
За мен този oпределено доказал се вече писател (носител на престижната награда "Пулицър") беше непознат преди да се потопя в "Ето така я губиш", но доколкото разбрах Джуно Диас използва във всичките си произведения един герой, прототип на самия себе си. Това се оказа изключително интересно, защото означава, че има части от написаното, които са като лична изповед на самия автор. А какво по-интересно от това да надникнеш в ума и сърцето на един американец с пламенни доминикански корени и очевидно многото грешки, които е допуснал.
"Ето така я губиш" е сборник с 9 разказа, разказващи очевидно за загубата, но загуба не само на жени, както ни подсказва заглавието. Въпреки, че във всеки разказ нашият герой Юниор (може би, познат на някой от вас) се е забъркал с някоя жена и накрая винаги я загубва, било то заради глупостта си или заради своята доминиканска кръв, в книгата и в разказите се прокрадва и друга, различна загуба или дори липса. Загубата на брат, липсата на авторитетна бащина фигура. Ей такива неща, докарарали до оформянето на героя Юниор в деветте разказа.
Ако трябва да бъда абсолютно честна, книгата ме остави с доста противоречиви чувства и може би до някаква степен ме разочарова, защото очаквах нещо малко повече, а може би просто не съм свикнала на този тип писане, на тези своеобразни изповеди на автора и на това латино излъчване.
На моменти се ядосвах и наистина не можех да разбера взаимоотношенията мъж-жена в тези разкази. Не можех да разбера как може да съществуват наистина толкова глупави мъже, които да допускат толкова глупави грешки и да смятат жените за толкова прости същества.
Но въпреки това прочетох книгата и дори си имам и любим разказ. Може би защото беше финалния или защото беше най-дългия, но любим от деветте ми стана "Пътеводител на неверника в любовта". В този разказ аз усетих най-силно тази изповед на Джуно Диас. Съжалих героя му Юниор макар и да не заслужаваше, защото в този разказ той беше успял да оплеска нещата изключително много, но и не остана ненаказан, което пък ми хареса, но няма да ви издавам.
Не мога да кажа дали препоръчвам този сборник с разкази горещо и на всички, защото е нещо специално, което май не всеки би разбрал. Та дори аз не съм сигурна дали успях да вникна напълно. Но ако ви хареса например корицата или анотацията, или и двете, ако сте чели и друго от този автор, ако ви харесва темата определено му хвърлете едно око и приятно четене!
Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!
0 Comentarios