Здравейте! Тази година се включваме заедно със сестра ми доста активно във всякакви маратони за които разберем. След БКМ 2017 идва ред и на Booktubeathon 2017, в който се включвам за първи път. Надявам се наистина да успея да прочета поне 2,3 от избраните книги, пожелавам го и на сестра си, а вие го пожелайте и на двете ни 😄. Определено е по-забавно, когато си имам под ръка reading buddy, мотивираме се една друга.
А ето и какво сме избрали да прочетем за категориите от тазгодишното издание на маратона:
1. Прочети книга с човек на корицата
АЗ: "Кралица Марго" от Александър Дюма. Тази книга е по гореща препоръка на сестра ми и дори с нея ще препокрия още една категория, но това ще видите по-надолу.
СЕСТРА МИ: "Срещи с отвъдното" от Лиана Антонова 2. Прочети нашумяла книга
АЗ: "Град от стъкло" от Касандра Клеър. Избрах тази 1-во защото трябва да си продължа с поредицата, че сериала вече жестоко ме спойлва, 2-ро защото книгите на Касандра са си нашумели по принцип.
СЕСТРА МИ: "Брулени Хълмове" от Емили Бронте. Тази аз ѝ я препоръчах, макар и все още самата аз да не съм я прочела, но е класика и аз я считам по този повод за нашумяла. 3. Прочети книга за един ден
АЗ: "To all the boys I've loved before" от Джени Хан. Пиша я на английски, защото мисля да я прочета на английски и в електронен вариант.
СЕСТРА МИ: "Смърт край морето" от Йордан Матеев 4. Прочети книга за герой, който е много различен от теб АЗ: "Кралица Марго" от Александър Дюма. За тази категория сестра ми ми я препоръча, но аз реших да я ползвам и за 1-та.
СЕТСРА МИ: "Никога достатъчни" от Симона Стоева. Това отново е избор по моя препоръка. 5. Прочети цяла книга навън
АЗ: "Pillow Thouhgts" от Кортни Пепърнел
СЕСТРА МИ: "Няма да получите омразата ми" от Антоан Лейри 6. Прочети книга, която си купил заради корицата АЗ: "Град от стъкло" от Касандра Клеър. Не, аз не си купувам книги само заради кориците или поне до сега не ми се е случвало. Но, ще е тази книга, тъй като наистина издирвах да си я взема с новата корица, а не със старата, така че мисля че покрива изискването.
СЕСТРА МИ: "За да си спомня" от Лара Ейвъри. Отново е моя препоръка, но и без това много ѝ я хвалех тази книга, а тя сама си призна, че в момента в който видяла корицата - се влюбила. 7. Прочети седем книги АЗ: Пропускам тази категория.
СЕСТРА МИ: "Самодива" от Краси Зуркова. След като преди няколко дни я приключих и ѝ я предложих да я прочете, така че пак е по моя препоръка.
Оценка в Goodreads: 3,5 / 5
Преди да започна да ви говоря за днешната книга под прожектора ми, искам да отделим няколко минути и да се полюбуваме на невероятната корица дело на Живко Петров. Цветовете са прекрасни и просто топлят душичката.( имам навика така да отделям време, за да зяпам някоя корица, ама какво да се прави като са невероятни) Та, това е "Ето така я губиш" от Джуно Диас, книга на издателство Orange Books, които успяха да я представят по един доста интересен начин и така да запалят любопитсвото у нас читателите още преди да я държим в ръцете си. За мен този oпределено доказал се вече писател (носител на престижната награда "Пулицър") беше непознат преди да се потопя в "Ето така я губиш", но доколкото разбрах Джуно Диас използва във всичките си произведения един герой, прототип на самия себе си. Това се оказа изключително интересно, защото означава, че има части от написаното, които са като лична изповед на самия автор. А какво по-интересно от това да надникнеш в ума и сърцето на един американец с пламенни доминикански корени и очевидно многото грешки, които е допуснал.
"Ето така я губиш" е сборник с 9 разказа, разказващи очевидно за загубата, но загуба не само на жени, както ни подсказва заглавието. Въпреки, че във всеки разказ нашият герой Юниор (може би, познат на някой от вас) се е забъркал с някоя жена и накрая винаги я загубва, било то заради глупостта си или заради своята доминиканска кръв, в книгата и в разказите се прокрадва и друга, различна загуба или дори липса. Загубата на брат, липсата на авторитетна бащина фигура. Ей такива неща, докарарали до оформянето на героя Юниор в деветте разказа.
Ако трябва да бъда абсолютно честна, книгата ме остави с доста противоречиви чувства и може би до някаква степен ме разочарова, защото очаквах нещо малко повече, а може би просто не съм свикнала на този тип писане, на тези своеобразни изповеди на автора и на това латино излъчване.
На
моменти се ядосвах и наистина не можех да разбера взаимоотношенията
мъж-жена в тези разкази. Не можех да разбера как може да съществуват
наистина толкова глупави мъже, които да допускат толкова глупави грешки и
да смятат жените за толкова прости същества.
Но въпреки това прочетох книгата и дори си имам и любим разказ. Може би защото беше финалния или защото беше най-дългия, но любим от деветте ми стана "Пътеводител на неверника в любовта". В този разказ аз усетих най-силно тази изповед на Джуно Диас. Съжалих героя му Юниор макар и да не заслужаваше, защото в този разказ той беше успял да оплеска нещата изключително много, но и не остана ненаказан, което пък ми хареса, но няма да ви издавам. Не мога да кажа дали препоръчвам този сборник с разкази горещо и на всички, защото е нещо специално, което май не всеки би разбрал. Та дори аз не съм сигурна дали успях да вникна напълно. Но ако ви хареса например корицата или анотацията, или и двете, ако сте чели и друго от този автор, ако ви харесва темата определено му хвърлете едно око и приятно четене!
Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!
Здравейте!
Сигурно вече позабравихте за моето съществуване, но ето ме отново. Моя милост се завръща. Наистина се надявам вече да е за малко по-постоянен период. Днес като цяло съм тук с един таг. Искаше ми се да направя някакъв, но все не си харесвах нищо. Видях този от Мели и Юли, които се бяха събрали да го направят заедно. И аз реших да го направя така, но не с друг блогър, а със сестра си. Ще бъде разделен на две части, тъй като става доста дългичък когато отговарят двама човека, а и със снимките и всичко. Така че очаквайте и следващата част.
1. Никога не съм започвала книга без да я довърша Б: Има такивa. В гимназиалния ми период, и то тези които е трябвало да четем през лятото, което по едно време стана съвсем pointless, защото се оказа че не учим всичко от листа за лятото, а от някои книги учихме определени глави. Така че определено съм била бунтарка, а и са останали доста, за съжаление, български, а и не само, недочетени книги от този период.
Р: О, това за жалост ми се случва доста често. Ако влезете в Goodreads профила ми, ще видите колко започнати отдавна книги имам, но уви времето им явно не е дошло все още.
2. Никога не съм притежавала няколко копия на една и съща книга Б: Мда, не съм. Но един ден ще си го позволя. Искам да имам любимите си книги освен на български, и/или английски, но и също така на езика на автора, мисля че би било готино :)
Р: Амии, всъщност притежавам. Става дума за "Брулени Хълмове", която наскоро установих че сме имали вкъщи, а аз не знаех *shame*. Копието изобщо не ми харесва визуално, но няма никакво значение. Имам я на английски в един малък симпатичен вариант и ще си я купувам сега и в трети - с прекрасни твърди корици. За други книги не се сещам да имам няколко копия, но в бъдеше мисля че ще има много такива.
3. Никога не съм плакала заради измислен герой Б: Аз не плача за никого в книгите, аз плача заради нещо което се е случило. Последният ми, най-пресен пример, е от събота с книгата на Георги Бърдаров "Аз още броя дните", в която не смъртта на "сръбските Ромео и Жулиета" ме трогна, нито пък човекът който ги е убил или дори нещастията в неговия живот, а самите обстоятелства под които се развиха събитията и жестокостта на самата съдба.
Р: Well, that's me, so всички близки до мен хора знаят колко съм емоционална, така че да, случвало се е да рева заради герой, но както сестра ми е описала по-горе, се случва да рева не само заради героя, но и поради други причини.
4. Никога не съм подгъвала страница вместо разделител Б: Правила съм го, но в своя защита ще отбележа, че използвам минало време, а и оценявам книгите много повече от преди (примерно в гимназията).
Р: Никога. Струва ми се ужасно, а и обожавам книгоразделители.
5. Никога не съм писала фен фикшън Б: Никога не съм.
Р: Не съм.
6. Никога не съм чела "мръсен" фен фикшън Б: Не чета фен фикшъни. Не ми харесва идеята, не просто за "мръсен" фен фикшън ами и за всякакъв in general.
Р: Да, чела съм, но не са били по книга.
7. Никога не съм пропускала училище, за да гледам сериал или чета книга Б: Това е глупава причина да пропуснеш училище, сериалите имат повторения, книгите могат да бъдат взети с теб и в часовете, и в междучасията да си четеш, така че не ми се е налагало до сега.
Р: Никога, и на мен това ми се струва супер тъпо. Рядко вече следя сериали по телевизията, следователно всичко го тегля и затова мога да си гледам когато искам и имам време. А за четенето, аз почти винаги си нося на училище книга и си чета, so it's not my problem.
