Това, което днес ще направя е малко по-различно от просто ревю. Ще ви поговоря/попиша за една книга, която в последно време нашумя супер много, тъй като на 31 март излезе екранизацията ѝ на малкия екран в лицето на сериала "13 reasons why", който btw е направен много добре и го препоръчвам повече от горещо на всеки от вас.
Good Job, Selena!💞
Мисля, че за едно по-хубаво и пълно изживяване на историята тези, които са чели книгата трябва да видят и сериала, защото той играе ролята на продължение, на допълнение (поне според мен). Показва неща, които няма как да сме разбрали в книгата, просто защото е нямало как да бъдат вмъкнати.(Аз така направих и съм супер доволна)
От тук идват и разликите между книгата и сериала. Разлики, които са много полезни за сглобяването на цялостната картина. Например времето през което се развива действието или по-голямата роля на някой герои. Но това са неща, за които ще ви разкажа по-подробно в следващия си пост свързан с "13 причини защо".
За тези от вас, които може би не знаят за какво всъщност става въпрос (което ми се струва малко вероятно вече), еми нека ви светна малко. Това е историята на Хана Бейкър, едно съвсем нормално на пръв поглед момиче, което се мести със семейството си от друг град и започва наново в ново училище с нови хора, с надеждата, че всичко ще е окей и ще е различно от преди, но историята ѝ завършва със самоубийство. Нещата се объркват и честно казано не можах да си обясня защо. Лош късмет ли?
Но това е и историята на онези тринадесет човека (и всъщност всички афектирани от смъртта на главната героиня), на които Хана оставя касети със записани истории за това какво всеки от тях ѝ е направил. Записала им е причините за своето самоубийство.
"Седях. И размишлявах. И колкото повече мислех, навързвайки събитията в моя живот, на толкова повече малки парченца се разбиваше сърцето ми."
Замислих се над това как може да се стигне до ситуацията едно момиче да реши да отнеме живота си. Какво толкова може да се е случило? Това г-ца Бейкър разказва в книгата/сериала. Разказва го в онези записани касети адресирани до тринадесетте виновника. Тийнейджъри взели грешни решения и направили глупости довели до това един човек да отнеме живота си. Те са виновни, и след смъртта на Хана, в сериала, получаваме възможността да видим как те се справят със ситуацията. Изпитват ли вина? Биха ли върнали времето назад? Биха ли променили събитията ако можеха?
(Пиша "в сериала", защото в книгата всичко се случва през гледната точка на само един човек - Клей и се случва за отрицателно време, в което просто няма как да ни бъде показано какво става с всички след самоубийството, но пък мисля, че и това като фактор е важно и интересно за нас зрителите/читателите и е добре, че са го вмъкнали.)
В книгата, също така нямах шанса да "опозная" (така да се каже) героите от записите по-добре и се радвам, че в сериала бяха развити като персонажи и дори на моменти ме караха да ги съжалявам, но само някой от тях. Всеки беше направил нещо на Хана, дали директно или зад гърба ѝ няма значение. Било то клюки, снимки, навлизане в личното ѝ пространство или много по-ужасни неща, отново няма значение, защото в крайна сметка тя се самоубива, но касетите, които оставя след себе си са доста голяма заплаха за тези хора и те се опитват да направят всичко възможно тайните им да останат скрити.
Искам да вметна обаче нещо и за самата главна героиня. Не мисля, че в цялата история тя е невинна. На много моменти ѝ бях ядосана. Най-вече когато ѝ се искаше хората около нея да забележат, че има нужда от помощ. Че собствения ѝ свят рухва, че в училище я малтретират малко или много, но честно казано ключа е в говоренето и споделянето, неща които тя не правеше. Не всеки е длъжен да познава признаците на човек в депресия или човек със самоубийствени наклонности. Нито родителите ѝ можеха да ѝ помогнат, нито Клей, нито училищния съветник. Няма как да помогнеш на този, който не иска да му се помогне.
"Dream big they say. Shoot for the stars. Then they lock us away for 12 years and tell us where to sit, when to pee and what to think."
В заключение на този пост искам да вметна, че това е сериал, който наистина трябва да се изгледа от колкото може повече хора и най-вече тийнейджъри. Сериал, книга, история, за която всеки трябва да говори и споделя с повече хора, за да разберат и те и да предадат нататък и с две думи да стане една верижна реакция (което малко или много се случва, защото наистина много хора го гледат и са чели книгата, и във всяка социална мрежа се обсъжда).
В този сериал предполагам много от вас, аз също, могат да открият себе си и смятам, че това може да помогне на много хора и да ни научи на важни неща, да ни накара да се замислим, да ни накара да променим начина по който се държим, да ни накара да потърсим помощ ако мислим, че имаме нужда от такава, но ни е страх да си го признаем.
Но може би най-важното е, че показва една реална картинка и ни учи на един страшно важен урок, че всеки човек е различен, всеки възприема нещата различно, някой по-навътре от други, че малките неща за теб може да нямат значение, но за друг да имат.
"Maybe you think I'm being silly. I'm some stupid girl who gets all worked up over a little thing. But little things matter."
"Hannah got hurt. It happens. You never really know what's gonna hit how. You really don't know what's going on in someone else's life."
Никога не знаем кой как ще реагира и приеме нещата, защото не знаем какво се случва в нечии живот или в нечия глава (както пише и в цитата отгоре). Просто не знаем, затова трябва да внимаваме какво казваме и как се държим, трябва да се стремим да сме добри, да правим добро. Трябва да се стремим да не влизаме в ролята на някой от тези 13 човека, да се стремим да не сме от онези, които прилагат физическо или психическо насилие над друг, но и да се стремим да не сме от тези, които ще стоят безучастно отстрани и само ще наблюдават нередностите, които се случват.(винаги ако можеш помогни)*гледам към теб Клей*. Защото и в двата от тези случаи ние ще имаме вина, ще сме виновни, че насилваме някого или че не сме направили нищо, за да спрем това насилие. Ако правите нещо такова, спрете, защото дори и това да е само книга или сериал, те засягат real life issues, неща които виждате често, ако не всеки ден. И дори това да е само художествена измислица (базирана на съвсем истински неща и преживявания на автора и негови близки, познати), такива неща наистина се случват и хора наистина отнемат живота си за нещо, което на нас може да ни се струва не толкова важно. Аз определено не бих искала да съм една от 13-те, а вие?
0 Comentarios