Здравейте! Ха, време е за ревю, нали? Не съм писала от не знам кога (едва ли е чаак толкова отдавна, колкото ми се струва, but whatever). Надявам се помня как се прави, ако ли не простете ми. Днес ще ви говоря за една прекрасна книга с прекрасна история и прекрасни герои, които харесвам и обичам до един. Книга, която нямах търпение да прочета и се зарадвах, когато разбрах, че ще излиза на българския пазар. Нека само като за начало да отделим няколко секунди, а защо не и минути и да погледаме красивата корица.................мда, също е прекрасна. Дори да си призная ми харесва повече от оригиналната корица. Не че не сте прочели заглавието, но аз да ви кажа, че става въпрос за книгата на Бенджамин Алире Саенц - "Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената".(определено си харесах още една книга от този автор, страхотен е) Историята разказва за две 15-годишни момчета, които са тръгнали по пътя към възмъжаването, но това се оказва малко несигурно и болезнено приключение. Път към себеосъзнаването, към откриването на това кой си и какво искаш, път към себе си и твоето АЗ.
Влюбих се в запознанството на Ари и Данте. Беше толкова красиво, сладко и непринудено, че ми идеше да го прочета още 1000 пъти.
"Пак се засмяхме. Не можехме да спрем. Запитах се за какво се смеехме.
Дали само на имената си? Дали се смеехме, защото изпитвахме облекчение?
Дали бяхме щастливи? Смехът бе поредната загадка на живота."
Ари ни беше представен като доста неуверено момче, доста затворен, нямаше приятели и просто един ден през горещото лято на плувния басейн се появи Данте и го спаси. Стана му приятел, стана му спътник в откриването на тайните на Вселената. А леле, Ари имаше адски много въпроси. Той поставяше под въпрос абсолютно всяко малко нещо и искаше да го разнищи до край. За него всичко заобикалящо го бе мистерия. Данте бе мистерия, с държанието си и мислите си. Майка му бе мистерия, с цялата си загриженост и обич, и правила. Баща му беше мистерия, с всичките тайни и рани, които криеше дълбоко в себе си. Та цялото му семейство бе една мистерия за него.
"През повечето време бях невидим. Така ми харесваше. И тогава се появи Данте."
А Данте, Данте беше някак малко по-осъзнат и по-наясно със себе си. Знаеше и осъзнаваше, че е различен. Обичаше приятеля си може би не само като приятел и не се притесняваше да му го заяви. Открито си казваше как би искал да целува момчета, в което няма абсолютно нищо лошо. Някак Данте бе идеален за Аристотел, да го предизвиква и да открива с него отговорите на хилядите му въпроси.
"Бе забавен, съсредоточен и ожесточен. Наистина можеше да бъде
ожесточен. А у него нямаше и капчица подлост. Не разбрах как можеш да
живееш в подъл свят, без нито една прашинка от тази подлост да "полепне"
по теб? Как можеше човек да живее без поне частица подлост?"
Всичко в тази книга е прекрасно и както споменах по-горе, обичам всеки един персонаж. И това май ми се е случвало с книги само от този жанр. Защото има много книги засягащи взаимоотношенията между хората, в семейството. И тук беше така. Имахме две прекрасни семейства, на Аристотел и на Данте. Семейства, които обичаха безрезервно децата си и се опитваха да им помагат и да ги насочват по правилния път. Да, имаха си проблеми, но се обичаха и им личеше. Това бяха едни прекрасно описани семейни взаимоотношения, каквито се надявам да се срещат все по-често, защото какво по-хубаво от това да можеш да седнеш да изпиеш по една бира с родителите си и да им разкажеш за проблемите си и те за своите. Един вид да те приемат малко или много за възрастния човек, в който се превръщаш.
Разбира се ги има и моментите на неразбирателство и моментите, в които се запознаваш с друго семейство и виждаш едни малко по-различни взаимоотношения и се чудиш ако и ти направиш така, твоят баща как би реагирал.
"Чудех се как ли щеше да реагира баща ми, ако отидех при него и го
целунех по бузата. Не че щеше да ми се развика. Но...не знам."
Мисля, че няма по-ужасно нещо от това да не познаваш родителите/родителя си до такава степен, че да не знаеш как би реагирал дори на една проста целувка по бузата. Хареса ми колко различни, но и едновременно с това колко еднакви бяха семействата на Ари и Данте.
Всички герои бяха изградени изключително добре и като се замисля до края на книгата всеки един от тях малко или много се бе променил. Бяха им се случили достатъчно неща, които да ги накарат да се замислят и да променят някой неща. Да изрекат най-сетне дълбоко пазени тайни, осъзнавайки че пазейки ги всъщност не правят добро на никого. Да се примирят с чувствата си и най-сетне да осъзнаят какво толкова им е тежало до този момент и защо са се чувствали по еди какъв си начин. Да спрат да се борят вътрешно с неща, които им се струват срамни и много плашещи.
"Понякога правим разни неща не защото мислим, а защото чувстваме. Защото
чувстваме твърде много. И невинаги можем да контролираме действията с,
когато чувствата ни са твърде силни. Ето я разликата между това да си
момче и да си мъж - момчетата не могат да контролират ужасните неща,
които изпитват понякога. А мъжете успяват. В онзи следобед аз бях просто
едно момче. Ни най-малко не приличах на мъж."
Това е история за откриването. За извървяването на един не толкова кратък и не толкова лесен път. История не само за тези две момчета, но и за всичко, което ги заобикаля. Една прекрасна история с прекрасен край (не, няма да спра да повтарям колко е прекрасна, защото като си помисля за тази книга и това е думата, която изниква в съзнанието ми ). Прекрасна е, прочетете я! 😍💕
"Момчетата като мен принадлежат на дъжда."
Здравейте! От доста време не съм правила ТАГ въпреки, че в блогърското книжно общество се завъртяха няколко, но така и не си харесах никой. Та, моя милост реши да се порови малко в интернет и попаднах на тези 50 книжни въпроса, на които ми се прииска да отговоря. Въпросите са много простички и може би всеки от нас е отговарял на тях поне веднъж, но какво пък. Ето тук ще сложа линк към блога, в който видях тага. Тъй като въпросите са 50, реших да разделя поста на две, което ще рече, че тук ще отговоря само до 25-и въпрос. 1. Коя беше последната книга, която прочете? Последната книга, която прочетох беше "Град от Кости" от Касандра Клеър. 2. Беше ли хубава? Определено беше хубава и ми хареса много. 3. Какво я направи хубава? Лично за мен това, което я прави хубава е целият този изключително интересен свят измислен от Касандра. Харесва ми това, че не се е съсредоточила и ограничила само върху един вид свръхестествени същества (или каквито там се водят), а е включила всякакви. 4. Би ли я препоръчала/л на други хора? Разбира се, ама те и без това много хора по света и у нас са ги чели тези книги, но определено препоръчвам за непросветлените все още като мен душици. 5. Колко често четеш? Ами доста. Чета почти всеки ден, защото зависи колко съм заета, в какво настроение съм, дали изобщо ми се чете и разбира се ако съм изпаднала в книжен застой мога да не чета много дълго време.
6. Обичаш ли да четеш? Този въпрос ми се стори малко глупавичък, но пък ще отговоря с едно главно и звучно ДА, РАЗБИРА СЕ. 7. Коя беше последната лоша книга (която не ти е харесала), която прочете? Ами няма такава. Ако книгата в процеса на четене усетя, че не ми харесва просто приключвам с нея и спирам да я чета, минавам нататък към следващата. 8. Какво те накара да не я харесаш? Еми тук оставам без отговор.
9. Иска ли ти се да станеш писател? По-скоро не. Не мисля, че всеки, който чете може да стане писател. За това се иска малко или много дарба или и аз не знам. Да, обичам да пиша есета, да разсъждавам върху произведения, да пиша разкази или дори понякога и други неща, но не мисля, че мога да седна и да напиша нещо, което да е по-дълго и със сюжет, и с хубави герои (предполагам схванахте). Та предполагам ако реша да се пробвам може и да се получи нещо, но за момента, нямам такива желания и мераци. 10. Има ли книга, която да ти е повлияла изключително много? Не мисля, че мога да посоча само една книга на този въпрос. Смятам, че всяка прочетена книга оставя някаква следа у читателя, може би не винаги положителна и мисля че всяка книга или поне повечето ни повлияват било то на мисленето, на възгледите или на нещо друго. 11. Четеш ли fan fiction? Да, въпреки че скоро не съм. Имам профил в Wattpad, което е много полезно местенце за онези, които пишат историйки и искат да ги споделят с някого. 12. Пишеш ли fan fiction? Не. Не съм пробвала, а и мисля че би ми било доста странно особено ако е за реални хора, като известните личности например. 13. Коя е любимата ти книга? Е, това е въпрос, който може би всички ние читателите мразим. Ние не четем толкова много, за да има накрая една единствена и уникална по рода си книга, която да ни е любима. Мисля, че истински запаления читател няма само една любима и поради тази причина мисля да посоча няколко : "It Ends With Us" от Колийн Хувър ; "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров ; "Тайни" от Нермин Безмен ; "Ние, лъжците" от Е. Локхарт .
14. Коя е най-малко любимата ти книга? Ами след като хвърлих един поглед на книгите си мисля, че тук може да посоча "Обещание" на Карина Хали. Като цяло книгата не беше нищо особено и мисля, че по-скоро мнението ми е някакво такова неутрално.
15. Какво предпочиташ, книжен или електронен вариант? Ами честно казано и двете. Като всеки читател разбира се обожавам аромата на новата или старата книга, абе изобщо аромата на книгата. Но живеем в 21 век и не мога да отрека как понякога е доста по-практично да имаш електронна книга в себе си (особено и с това все по-забързано ежедневие). Но въпреки съществуването на електронния вариант, не мисля че книгата като книжно тяло ще изчезне някога. 16. Кога се научи да четеш? Мисля, че бях на 4, когато започнах да се уча. Спомням си как стоях на леглото и четях като някакъв робот списание "Принцеса" (някой друг събирал ли ги е?). 17. Коя е любимата ти книга, която е трябвало да прочетеш за училище? Ами може би приказките, които ни даваха във втори, трети клас. "Патиланци" на Ран Босилек също. 18. Коя е любимата ти поредица? Ами май не съм прочела или по-скоро завършила много поредици, но бих казала "Хекс Хол" от Рейчъл Хокинс. 19. Кой е любимият ти автор? Не изненадвам никого с отговора си - Колийн Хувър.
20. Кой е любимият ти жанр? Ами предполагам романите, всякакви. 21. Кой е любимият ти герой от поредица? Ами горе споменах "Хекс Хол" и ще посоча любим герой от там, а именно Арчър 😍 (може би първия ми по-така book boy crush) . 22. Успявала ли е някоя книга да те отведе на друго място? Разбира се. Всички книги го правят особено тези, които са фентъзи и авторите им са измислили невероятни светове, но като цяло всяка книга го прави, няма начин. Въпреки че като се замисля, май за да те отведе на друго място ти трябва въображение. 23. Коя книга ти се иска да имаше продължение? Ами в момента не се сещам за някоя конкретна. 24. Коя книга ти се иска да нямаше продължение? Мисля че тук ще посоча "Аз преди теб". Не съм чела продължението, но нямам такова намерение и желание. На мен лично първата книга си ми беше предостатъчна 25. Колко време ти отнема да прочетеш някоя книга? Ха, интересен въпрос. Зависи от много неща. Зависи от книгата, времето за четене с което разполагам, въпреки че когато някоя книга ми е тооооолкова интересна и ме грабне, направо не я оставям и чета като луда. Но най-много за 5 дни с нормално темпо съм готова.
Няма да тагвам никой конкретно, но ако на някого му хареса нека го направи, втората част ще е налице съвсем скоро.
Здравейте! Знам, знам, пак не се появявам в блога,
не пиша толкова често, колкото ми се иска, но какво да се прави има и
такива периоди, нали? НО, днес се появявам с едно
предизвикателство, в което реших да се включа още щом прочетох за какво
става въпрос. Благодарностите за яката идея и изготвянето на цялото
събитие може да отправите към Криси от "Diagnosis Abroad" , Нат от
"Претрупаното Книжно рафтче" и Ваня от "Ari's Dreamy Place", а ето тук слагам линка към събитието във фейсбук, където ще разберете всичко
необходимо за предизвикателството (кога започва, какви са категориите и
др.). Ето го и моят TBR списък за Разреваващото Книжно Предизвикателство: 1. Детска книга, която така и не прочете като малък: Предполагам
детските книжки, които не съм прочела са доста, но имам мнооогоо време да го направя, нали? Тук се чудех коя
измежду "Ян Бибиян" от Елин Пелин и "Тайната Градина" от Франсис Бърнет
да прочета. Избрах втората, така че книжке, с която направих опит преди
време, очаквай ме... 2. Книга от over-hyped автор: "Град
от кости" от Касандра Клеър е моят избор за тази категория. Касандра е
адски обичан автор, а след като изгледах сезон и половина на
Shadowhunters, реших, че ми е време да се гмурна в света/световете
създаден/създадени от тази женица. 3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш: Само ще напиша Хари Потър и толкова. 4. Книга от нов автор за теб: "Лукреция Борджия" от Дарио Фо е моята избраница. Искрено се надявам да ми хареса. 5. Книга, чиято корица те е привлякла: Ами
тук доста се чудех коя точно да е тази книга. В крайна сметка избрах
"Гордост и Предразсъдъци" от Джейн Остин, като говоря за невероятно
красивото издание с твърди корици на A&T Publishing. 6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги: Ами
това издателство би трябвало да е Егмонт, но скоро тяхна книга не съм
купувала, затова след него следва Ибис и за тази категория или ще бъде
"Град от Пепел" или с "Град от кости" ще покрия и тази категория. 7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години: "Wuthering
Heights" от Емили Бронте. Мда много искам да я прочета, имам я, но нищо
не правя по върпоса. *е това ако не е тъпа работа, не знам кое е * За
бонус категорията, която не мисля, че ще направя не съм си избрала
точна книга, но вероятно това ще бъде "Pillow Thoughts" от Кортни Пепърнел.
Ами остават часове до началото, аз нямам никакво търпение вече. Надявам се да се включат повечко хора. Пожелайте ми късмет и разбира се очаквайте пост, в който ще разберете как съм се справила. Ето и едно малко надъхващо музикално поздравче:
Това, което днес ще направя е малко по-различно от просто ревю. Ще ви поговоря/попиша за една книга, която в последно време нашумя супер много, тъй като на 31 март излезе екранизацията ѝ на малкия екран в лицето на сериала "13 reasons why", който btw е направен много добре и го препоръчвам повече от горещо на всеки от вас. Good Job, Selena!💞 Мисля, че за едно по-хубаво и пълно изживяване на историята тези, които са чели книгата трябва да видят и сериала, защото той играе ролята на продължение, на допълнение (поне според мен). Показва неща, които няма как да сме разбрали в книгата, просто защото е нямало как да бъдат вмъкнати.(Аз така направих и съм супер доволна) От тук идват и разликите между книгата и сериала. Разлики, които са много полезни за сглобяването на цялостната картина. Например времето през което се развива действието или по-голямата роля на някой герои. Но това са неща, за които ще ви разкажа по-подробно в следващия си пост свързан с "13 причини защо".
За тези от вас, които може би не знаят за какво всъщност става въпрос (което ми се струва малко вероятно вече), еми нека ви светна малко. Това е историята на Хана Бейкър, едно съвсем нормално на пръв поглед момиче, което се мести със семейството си от друг град и започва наново в ново училище с нови хора, с надеждата, че всичко ще е окей и ще е различно от преди, но историята ѝ завършва със самоубийство. Нещата се объркват и честно казано не можах да си обясня защо. Лош късмет ли? Но това е и историята на онези тринадесет човека (и всъщност всички афектирани от смъртта на главната героиня), на които Хана оставя касети със записани истории за това какво всеки от тях ѝ е направил. Записала им е причините за своето самоубийство.
"Седях. И размишлявах. И колкото повече мислех, навързвайки събитията в моя живот, на толкова повече малки парченца се разбиваше сърцето ми."
Замислих се над това как може да се стигне до ситуацията едно момиче да реши да отнеме живота си. Какво толкова може да се е случило? Това г-ца Бейкър разказва в книгата/сериала. Разказва го в онези записани касети адресирани до тринадесетте виновника. Тийнейджъри взели грешни решения и направили глупости довели до това един човек да отнеме живота си. Те са виновни, и след смъртта на Хана, в сериала, получаваме възможността да видим как те се справят със ситуацията. Изпитват ли вина? Биха ли върнали времето назад? Биха ли променили събитията ако можеха? (Пиша "в сериала", защото в книгата всичко се случва през гледната точка на само един човек - Клей и се случва за отрицателно време, в което просто няма как да ни бъде показано какво става с всички след самоубийството, но пък мисля, че и това като фактор е важно и интересно за нас зрителите/читателите и е добре, че са го вмъкнали.)
В книгата, също така нямах шанса да "опозная" (така да се каже) героите от записите по-добре и се радвам, че в сериала бяха развити като персонажи и дори на моменти ме караха да ги съжалявам, но само някой от тях. Всеки беше направил нещо на Хана, дали директно или зад гърба ѝ няма значение. Било то клюки, снимки, навлизане в личното ѝ пространство или много по-ужасни неща, отново няма значение, защото в крайна сметка тя се самоубива, но касетите, които оставя след себе си са доста голяма заплаха за тези хора и те се опитват да направят всичко възможно тайните им да останат скрити. Искам да вметна обаче нещо и за самата главна героиня. Не мисля, че в цялата история тя е невинна. На много моменти ѝ бях ядосана. Най-вече когато ѝ се искаше хората около нея да забележат, че има нужда от помощ. Че собствения ѝ свят рухва, че в училище я малтретират малко или много, но честно казано ключа е в говоренето и споделянето, неща които тя не правеше. Не всеки е длъжен да познава признаците на човек в депресия или човек със самоубийствени наклонности. Нито родителите ѝ можеха да ѝ помогнат, нито Клей, нито училищния съветник. Няма как да помогнеш на този, който не иска да му се помогне.
"Dream big they say. Shoot for the stars. Then they lock us away for 12 years and tell us where to sit, when to pee and what to think."
В заключение на този пост искам да вметна, че това е сериал, който наистина трябва да се изгледа от колкото може повече хора и най-вече тийнейджъри. Сериал, книга, история, за която всеки трябва да говори и споделя с повече хора, за да разберат и те и да предадат нататък и с две думи да стане една верижна реакция (което малко или много се случва, защото наистина много хора го гледат и са чели книгата, и във всяка социална мрежа се обсъжда). В този сериал предполагам много от вас, аз също, могат да открият себе си и смятам, че това може да помогне на много хора и да ни научи на важни неща, да ни накара да се замислим, да ни накара да променим начина по който се държим, да ни накара да потърсим помощ ако мислим, че имаме нужда от такава, но ни е страх да си го признаем. Но може би най-важното е, че показва една реална картинка и ни учи на един страшно важен урок, че всеки човек е различен, всеки възприема нещата различно, някой по-навътре от други, че малките неща за теб може да нямат значение, но за друг да имат.
"Maybe you think I'm being silly. I'm some stupid girl who gets all worked up over a little thing. But little things matter."
"Hannah got hurt. It happens. You never really know what's gonna hit how. You really don't know what's going on in someone else's life."
Никога не знаем кой как ще реагира и приеме нещата, защото не знаем какво се случва в нечии живот или в нечия глава (както пише и в цитата отгоре). Просто не знаем, затова трябва да внимаваме какво казваме и как се държим, трябва да се стремим да сме добри, да правим добро. Трябва да се стремим да не влизаме в ролята на някой от тези 13 човека, да се стремим да не сме от онези, които прилагат физическо или психическо насилие над друг, но и да се стремим да не сме от тези, които ще стоят безучастно отстрани и само ще наблюдават нередностите, които се случват.(винаги ако можеш помогни)*гледам към теб Клей*. Защото и в двата от тези случаи ние ще имаме вина, ще сме виновни, че насилваме някого или че не сме направили нищо, за да спрем това насилие. Ако правите нещо такова, спрете, защото дори и това да е само книга или сериал, те засягат real life issues, неща които виждате често, ако не всеки ден. И дори това да е само художествена измислица (базирана на съвсем истински неща и преживявания на автора и негови близки, познати), такива неща наистина се случват и хора наистина отнемат живота си за нещо, което на нас може да ни се струва не толкова важно. Аз определено не бих искала да съм една от 13-те, а вие?
P.S. Идеята ми беше малко или много да предам нещата, които ми направиха много силно впечатление в книгата/сериала. Затова са тези цитати, тези подчертани изречения. Искам някак си да допринеса към цялостното послание на "13 причини защо", защото наистина има такова. Ако човек просто се замисли над показаните/написаните неща, ще разбере колко сериозна е темата, всъщност. Да, за някой може изброените причини да не са кой знае какво, но както е написано на няколко пъти по-горе "всеки приема нещата различно", so, не съдете преди да сте видели, изгледайте го, дайте шанс и не се вглъбявайте толкова в това "ама тези причини са толкова тъпи" ; "как ще се самоубие за нещо такова" и други такива, просто се опитайте да видите цялостната картинка. О, и се надявам поста да ви е харесал. 😃
Здравейте! Отново дойде момента за равносметката за изминалия месец и плана за новия, НО от днес нататък моя милост официално се отказва да пише тук TBR списъче, което 99% от времето не изпълнявах. Така че ще виждате само книгите, които съм прочела през съответния месец, както и по няколко изречения за всяка от тях. Е, да започваме:
1. "Milk and Honey" - Rupi Kaur Мноого ми хареса. От известно време съм си влюбена в поезията и тази книжка определено завладя сърцето ми. Освен изпълнена с важни теми, в нея имаше и илюстрации, което ми хареса също много. Препоръчвам я, ако има още някой, който не я е чел, тъй като от момента в който излезе нашумя много. P.S. Трябва да си я купя да си я имам.😄 Оценка в Goodreads: 5/5
2. "History is all you left me" - Adam Silvera Това е спонтанното четиво на месеца. Мярнах я случайно в Goodreads и ми хареса анотацията, изтеглих си я и я прочетох, и ревах, и ми хареса, и беше хубава....Не знам защо не написах ревю, но може и да напиша. (Април месец не беше много продуктивен за блога 😐) Оценка в Goodreads: 4.5/5
3. "13 причини защо" - Джей Ашър Реших да я прочета, защото както повечето от вас може би знаят за сериала, който излезе преди около месец. Прочетох я, изгледах екранизацията и цялото изживяване беше хубаво и ми хареса. Историята е интересна, а сериала е добре направен. Откакто го изгледах, два поста свързани с книгата/сериала ми се въртяха в главата и единия все още ми е в Чернови, така че може да очаквате нещо в близките дни. Оценка в Goodreads: 4.5/5
4. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров Невероятна, брутално истинска, тази книга ме остави без думи. Наистина не знам какво да кажа за нея. Нещата разказани в нея са важни и се надявам повече хора да я прочетат, аз се радвам че го направих макар и след дълго отлагане и мъдрене дали да я чета или не, но все пак си бях поставила за цел да чета повече от български автори, така че...
Радвам се от числото на прочетените книги. Не са нито много, нито малко. Надявам се този месец да продължавам в същия дух и да съм малко по-продуктивна тук в блога. Оценка в Goodreads: 5/5
