Тази година не започна по най-добрия начин за мен и дори не знам дали има конкретна причина за това. Просто така се чувствах, сякаш нещо не е наред.
Бях изпаднала малко или много в нещо, което с приятелките ми нарекохме LIFE SLUMP (е, едва ли ние сме го измислили, сигурно вече някой го е направил long before us).
Нямах мотивация за каквото и да е. Тогава се случи и лекото замиране на блога. Зарязах го, защото нямах желание да пиша, не знаех за какво да пиша. Не четях, защото не ми се четеше. Общо взето само и единствено мързелувах.
По някое време после се посъвзех. По принцип обичам да съм заета и когато не съм затрупана с хиляди неща за вършене to keep me busy, изпадам в състояние на едно голямо нищоправене (няма такава дума, но все тая).
През Февруари най-сетне се накарах да напиша дълго отлаганото ревю на "Никога Достатъчни" и от там нататък навлязох бавно в ритъм. Възвърнах мотивацията си и започнах да правя всичко онова, на което бях натиснала паузата. През Март започнах и да си тренирам редовно, което е едно невероятно събитие, което ме държи през по-голямата част от времето мотивирана и изпълнена с желание за всякакви неща.
Well, стигаме и до Април от който изминаха вече цели 14 дни, в които аз отново изпаднах в размисли и страсти. Пак не знам какво правя и какво ми се прави. Връхлитат ме нови и нови идеи, които само чакат да ги осъществя, но аз не правя нищо.
Най-сетне написах и изпратих есето си за "1000 Стипендии", което за жалост виснеше над мен като някаква тежест. Исках да напиша нещо още в началото, когато излязоха темите, но незнайно защо реших ОТНОВО да оставя и направя всичко в последния момент. Важното е, че го направих.
И така с настъпването на пролетта (сезон, който откривам, че харесвам изключително много) в главата ми взе да се мъдри една дума и леко взе, че се закотви там...ПРОМЯНА.
Промяна тук, промяна там, промяна навсякъде.
Както виждате пак промених малко или много дизайна на блога и смених снимките за профилна и корица на страницата си във фейсбук (ако виждате промяна тук, значи определено и с мен се случва нещо). Харесва ми адски много, надявам се и на вас. Исках да вкарам малко цвят, защото все пак е пролет и всичко (включително и аз) се пробужда.
Започнах да се замислям отново над всички онези идеи които имах миналото лято по отношение на блога (някой от тях ги изпълних). Идеи, повечето от които дошли ми по време на едномесечния ми престой в Китай, за който тооолкова дълго отлагам да ви разкажа, че чак ми иде сама да си хвърля един бой.
Замислих се и над първоначалната идея на самия блог. Защо го направих? В момента той това ли е, което исках и искам да е? Отговорите на въпросите са, че го направих с идеята да споделям мнението си относно книгите, които ме вълнуваха. Изгарях от желание да намирам и чужди мнения, да откривам чрез ревюта нови книги и така. А другия отговор е не.
Но, идва голямото НО. Искам да го направя малко по-лично пространство. Освен книгите мен ме вълнуват и хиляди други неща. Предполагам още със създаването някъде вътре в себе си съм си мислела за момента, в който ще започна малко или много да разнообразявам, тъй като не сложих в името на блога си нищо свързано с книгите 😀, нарекох го "Странната Вселена" и дори в първия си пост се сещам, че бях писала каква странна птица съм. Еми, честно казано това си е моето местенце, а аз всъщност не съм показала кой знае колко от своята личност на вас читателите.
И затова ми се иска да променя този аспект. Искам да пиша по-често за всякакви работи, които ми скимнат дори и да са най-големите глупости на света. Искам да разнообразя това място и да си го направя малко по-мое, така да се каже.
Тук искам да вметна един много хубав пост, засягащ нещо важно и провокирал доста голяма дискусия. Става въпрос за поста на Ева относно еднообразието, което настана в последно време в нашето малко общество. Еднообразие към което и аз самата допринасям и следователно искам да променя това. Радвам се на все новите и новите блогъри, които се присъединяват към общността, но подкрепям това, че има доста еднотипни и повтарящи се неща. И на мен самата ми омръзна да имам само ревю-таг последователност.
Не съм първият човек, който реши да предприеме нещо и да промени нещата. Още няколко го направиха, което също ме побутна към това и аз да се "размърдам" малко, за което съм им благодарна и се радвам на това, което те правят.
Та в крайна сметка идеята ми беше да споделя, че искам промяна и работя по това тя да се случи и предполагам този пост поставя началото. Реших да се откажа за добро от някакви неща, които ме задържаха и ме караха да премислям твърде много и да си задавам въпроси на които или не знам отговора, или не искам да го намеря. Освободих се предполагам от някакъв товар и свърших неща, които трябваше да свърша доста по-рано. Занапред се надявам да се придържам към идеите си, да намирам време, воля, мотивация и желание да ги изпълнявам. Да търся нови неща, които да ме вдъхновяват, да се развивам в различни посоки. Да правя неща, а не да бездействам.
Надявам се с решенията, които взех и вземам да отворя нова страница.
След толкова размисли и страсти искам да благодаря на всички, които оцеляхте и останахте до края на този пост и благодаря, ако решите и занапред да продължите да посещавате моето местенце тук. Благодаря ви!
