петък, 10 март 2017 г.

Book Review: "Далеч от светлината" от M.O.Уолш

Оценка в Goodreads: 4/5


Здравейте!

Днес най-сетне дойде времето да напиша ревю на тази книга, която за жалост започнах да чета в неподходящ читателски момент и просто я забавих твърде дълго. Но това вече няма значение, защото я приключих и съм готова да споделя мнението си с вас.

"Далеч от светлината" май не е много лесна за четене книга и може би не е за всеки, тъй като почти няма пряка реч (от личен опит знам, че понякога такива книги стават супер скучни и остават недовършени). Но, има едно голямо НО, това не е недостатък на книгата, нито е нещо, което да ви плаши и да си казвате, че няма да я прочетете. Тази книга е идеална за моментите когато искате да се разнообразите. Историята е интересна, завладяваща и изпълнена с доста житейски уроци на които трябва да се обърне внимание.

Отново казвам, фактът че книгата е написана така не означава, че е скучна. Дори да си призная, аз осъзнах това с пряката реч едва дни преди да завърша с четенето. През цялото това време историята е била интересна и очевидно съм била погълната, че да не забележа.

"Далеч от светлината" е история, разказ на един мъж за израстването му като такъв. За моментите и  нещата, които е преживял, за да е това което е днес.
Четейки книгата или по-скоро, когато я завърших се почувствах сякаш бях седнала с някой познат, който ми разказваше живота си изпълнен с интересни случки.

Нашият герой живее в един квартал на Батън Ръж, Луизиана, където ежедневието е монотонно и нищо толкова интересно не се случва. Децата си играят по улиците, ходят на училище, майките си вършат домакинската работа и се грижат за дворовете си. И всичко е така докато една вечер едно ужасяващо събитие не разтърсва на пръв поглед спокойния квартал. 15-годишната съученичка на нашия тогава 14-годишен разказвач, бива изнасилена. Това се случва през едно типично горещо лято през 1989 година и дори 20 години след това, задържан виновник няма. 
"После започнах да се чудя какво точно имаше предвид Джули, когато каза, че изнасилването не е нещо, за което жените ще разправят наляво и надясно, и това мен накара да се замисля каква друга ужасяваща информация се предава безмълвно от едно женско сърце на друго. И изведнъж ми стана трудно да разбера мъжете като цяло, да разбера вредата, която можем да нанесем, а също и факта, че изобщо е възможно и аз да съм един от тях."
Името и е Линди. Тя е прекрасна, красива, атлетична, лъчезарна, усмихната и много момчета си мечтаят за нея. Нашият герой не е изключение. Докато четете ще се убеждавате в това хиляда пъти. Начина по който той я описва е просто невероятен. За него тя е муза, олицетворение на най-прекрасното нещо, ходещо по тази земя. Той е влюбен до уши много преди злощастната случка през 1989 година. Дори на моменти беше прекалено обсебен от идеята "Линди". Понякога стоях и се чудех как може да е толкова задълбочен в емоциите си, че да не забелязва истината, която му вади очите. Също така мисля, че на моменти и прекаляваше с цялото това вманиачаване, но предполагам това се е дължало на тийнейджърството и бушуващите хормони.

Изнасилването на Линди определено променя героите къде положително, къде отрицателно. Всички се променят. Линди се затваря в себе си и започва да се държи по различен начин от преди. Сменя прически, стилове, начина по който се държи, компаниите в които се движи. Няма и спомен от онова безгрижно и весело момиче. И това не се харесва на нашия герой. Дълго време той няма абсолютно никакъв близък контакт със своята възлюбена и решава всячески да и се хареса, правейки какво ли не. Слушайки нейната музика, обличайки се така че да и се хареса, държейки се така че да го забележи. Но нещата между тях никога всъщност не са имали и малък шанс да се превърнат в това, което на него му се е искало и точно това нямах търпение главния ни герой да разбере, защото беше повече от очевадно.

Въпреки хилядите му опити и неизчезващата, безгранична вяра, че с Линди може нещо да се случи той също така никога не се отказва и да намери виновника за случилото се. Още едно наивно желание, което го вкарва в безброй бели и желание, което всъщност си е било лично негово, Линди се оказва (което е логично), че не иска да знае кой е извършил престъплението срещу нея. Тя просто иска да продължи живота си.
"Линди ми хвърли такъв изпепеляващ поглед, че разбрах как нищо не съм знаел за нея въпреки годините и усилията, които бях положил. Разговорите ни за Дамър. Незначителните клюки. Странният ни телефонен секс. Те нямаха нищо общо с истинския ѝ живот. Нямаха нищо общо със сърцето ѝ."

През няколкото години в които се развива действието на книгата , в живота на нашия герой се случват и други важни неща, които го променят и карат да се замисля макар и години след това.
Последните страници ни дават доста задоволителен финал на историята. Виждаме живота на нашия герой след всичките тези години и научаваме една малка дълго пазена от него тайна за нещо, което го е глождело всичките тези 20 години. Срещаме Линди, и в крайна сметка съвсем случайно научаваме кой е бил извършителя на случилото се през лятото на 1989 година и разбираме, че едно време нещата са могли да се развият по по-различен начин, ако този малък детайл е бил наяве тогава. Но всичкото това в този момент е вече в миналото и всеки е получил малко или много заслуженото си щастие и спокойствие.

Както написах по-горе това е книга за израстването на един мъж от малко момче до това, което е сега. С всичките премеждия от детството му без значение дали те пряко са засягали него, той си е взел поука дори и след цялото това време. Това е история за вината, за спомените и тяхната невероятна способност да се появяват понякога и да ни карат да си спомняме някакви отдавна случили се неща и сега когато сме по-мъдри да си обясним някой неща и да си извадим съответните изводи. История преплетена със загадка, която няма начин да не искате да разгадаете. Книга, която заслужава да бъде прочетена, дори и да го направите бавничко като мен. Написана е достатъчно увлекателно, че да задържи вниманието ви и да ви накара да си задавате въпроси на всяко второ изречение, както беше при мен, и също така показва добрата работа на М.О.Уолш, който се е справил забележително като за дебютен роман.

Благодарности на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!

"Вълнуващ роман за любовта, вината, семейството и израстването, разгръщащ се на фона на американския Юг."
Ню Йорк Таймс

"Последната страница е също толкова интригуваща, колкото и първата. Загадка, която нямаш търпение да разгадаеш.:
Катрин Стокет, авторка на "Слугинята"

Няма коментари:

Публикуване на коментар