Book Review: "Simon vs. the Homo Sapiens Agenda" by Becky Albertalli

 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!

Еех, трябва да си направя вече един списък с всички онези книги, които съм отлагала, а след това съжалявам, че съм го направила и не съм ги прочела по-рано. Ужасен навик!!!
Но, това сега не е важно. Днес ще ви говоря за една супер сладка, позитивна лека и приятна книга - "Simon vs. the Homo Sapiens Agenda".

Да си призная това е вторият ми опит с LGBT+ книга и се получи по-добре от първия и съм много доволна, че прочетох тази история. За тези, които не знаят, защото тук май не съм го споменавала, gay guys are my guilty pleasure, йеп, харесвам ги, подкрепям ги (е, разбира се не само тях, а цялата LGBT+ общност), следователно книгата нямаше как да не ми хареса. 

"Simon vs. the Homo Sapiens Agenda" е история за себеосъзнаването, за това да се приемеш такъв какъвто си, дори и да си различен от останалите и да го осънзаваш и разбира се, книга представяща личната борба за това кога, как и на кого да кажеш своята тайна, а именно тук - това че си гей.

Нашият главен герой е Саймън, както вече разбрахте той е гей, но никой не знае това освен едно друго момче, подвизаващо се под псевдонима Блу в имейлите, които си пишат двамата със Саймън и Мартин, човекът, който изнудва Саймън, държеейки в ръцете си доказателство за имейлите между него и Блу. 
 "If Martin thinks I'm selling out Blue, he's fucking crazy. Blue doesn't live in California. He lives in Shady Creek, and he goes to our school, Blue isn't his real name. He's someone. He may even be someone I know. But I don't know who. And I'm not sure I want to know."
Всичко между двете момчета е анонимно и никой не знае кой е отсрещния човек  и може би точно това им дава свобода да споделят помежду си неща, които не са казвали до сега. Връзката макар и в голяма част от книгата само виртуална, беше много силна. Споделяха си от съвсем обикновени неща от ежедневието , до неща засягащи сексуалната им ориентация, и какво е всъщност да си гей. Подкрепяха се, когато в действителност до тях нямаше никого, подкрепяха се в така да ги наречем "големите моменти", в които споделяха на семействата си, за това че са различни.

"I'm thinking about Blue - always Blue - because really, my mind only wanders in one direction. I got another email from him this morning. Lately, we've been emailing almost every day, and it's a little crazy how much he's been on my mind. I almost fucked up a chem lab today because i was emailing Blue in my head and i kind of forgot I was pouring nitric acid."
Тук много ми хареса реакцията и на двете семейства, това на Саймън и това на Блу. Семейството на Саймън се състоеше от родителите му и двете му сестри. Те приеха всичко изключително нормално (както и трябва да е), не направиха от мухата - слон. Семейството на Блу реагира по същия начин, което според мен трябва да бъде за пример на всички родители по света.

Освен, че много харесах семейството на Саймън, харесах и него самия като герой още от самото начало, стана новият ми любим герой. Обърнах огромно внимание на факта, че авторката беше избегнала да създаде в лицето на главния си герой, тийнейджър, който е антисоциален, депресиран, с някакви големи драми в живота. Хареса ми точно това, че Саймън беше различен. Това, че беше гей е едно на ръка, но той беше супер социален, след училище ходеше на репетиции в драматичния клуб, имаше си група от прекрасни приятели, на които особено държеше, връзката му със семейството му беше позитивна и хубава. Просто нямаше как да не го заобичам.

Като във всяка история обаче и тук си имаше дозата горчивина, момента на ядосване, където се чудиш "как можа да го направиш?!". Имаше такъв момент между Саймън и приятелите му или в частност Леа, която се беше засегнала от близката връзка на Саймън с новопоявилото се момиче Аби и с факта, че не тя самата беше първият човек на когото Саймън казва своята тайна.

"And this gay thing. It feels so big. It's almost insurmountable. I don't know how to tell them something like this and still come out of it feeling like Simon. Because if Leah and Nick don't recognize me, I don't even recognize myself anymore."

Този цитат доказва колко е силна връзката на Саймън с приятелите му и колко е важно тяхното мнение за него. Едно от най-инетересните за мен неща в цялата книга, беше да съм в главата на Саймън. Да изживявам с него несигурността, страха му от това колко и как ще се промени изричайки тези думи, незнанието за това как ще реагират близките му хора, а и всички останали. 
"Two words. Two freaking words, and i'm not the same Simon anymore."

След това и напрежението и тежестта на това цялото ти училище да знае и ти да получаваш доста голямо внимание ( не винаги, разбира се положително внимание, имаше ги и обидите и подигравките).
 "But i'm tired of coming out. All i ever do is come out. I try not to change, but i keep changing, in all these tiny ways. I get a girlfriend. I have a beer. And every freaking time, I have to reintroduce myself to the universe all over again."
 Но смятам, че Саймън се справи повече от добре с всичко, което изникна на пътя му и накрая получи своя щастлив финал ( през цялото време с Блу бяха невероятно сладки ). За мен той е герой за пример.  

Книгата завърши прекрасно, до края аз така и не уцелих с моите си теории за това кой беше Блу, което може би е и по-добре, изненадата си я имаше и си стоях с отворена уста.
Препоръчвам книгата с две ръце, защото представя по един реален начин всичко, което засяга като проблематика. Книгата изобщо е за една актуална тема като цяло и дори да не сте почитатели на LGBT+ общността или на различните хора все пак дайте шанс на тази история, защото си заслужава.
 

0 Comentarios