Book Review: "Ние, Лъжците" от Е. Локхарт


Странна, уникална, объркваща, караща те да се замислиш...и какво ли още не мога да изредя. Това е "Ние, Лъжците" и още повече...

"Прекрасно, известно семейство.Частен остров.Интелигентно, наранено момиче;страстно момче със собствено мнение.Група от четирима приятели - Лъжците, чието приятелство предизвиква разрушения.Революция. Инцидент. Тайна.Лъжи след лъжи.Истинска любов.Истина.Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой ви попита как свършва - ИЗЛЪЖЕТЕ."
 За първи път смятам, че е нужно в ревюто си да включа и написаната отзад на книгата анотация. Не знам защо, може би за мен доста добре представя книгата в няколко думи, нещо което аз може и да не успея да направя без да издам нещо важно.

Това е история, която ви поглъща изцяло. История, която да прочетете на един дъх (е, аз за жалост нямах физическата възможност да го направя). История, която след всяка страница ви оставя с нови хиляда въпроса. История, която ви кара да се замислите. История, която трябва да бъде прочетена.

"Ние, Лъжците" е книга, която признавам си отлагах много дълго време. Честно казано и аз не знам защо, но определено си заслужава и съжалявам, че съм я пренебрегвала толкова дълго време.

"Добре дошли в прекрасното семейство Синклер.
Никой тук не е престъпник.
Никой не е пристрастен към нищо.
Никой никога не се е провалял..."

Това е семейство Синклер, главните действащи лица в книгата. Перфектното и безпроблемно на пръв поглед семейство. Семейството, което поема ударите на живота с високо вдигнати брадички и постоянно натякване да се "държат нормално, защото са нормални".

Джони, Мирън, Гат и Каденс - това са "Лъжците". Това са децата, младежта, и най-важното - наследниците на фамилията (без Гат, сложно е за обяснение и вие сами ще разберете). Наследниците, които трябва да се държат нормално, защото са такива. Децата, които биват грубо използвани от майките си, или така наречените "Лели", за манипулация на собствения си баща.

Това е книга засягаща много теми и даваща на читателя храна за размисъл. Тук става въпрос за една голяма и стара фамилия, която всяка година се събира на частния си остров, където всяка дъщеря има своя собствена огромна къща. Става въпрос за безграничната им алчност и егоизъм. За манипулацията, която оказват върху собствените си деца с цел да получат по-хубавата къща, защото така им се полага според тях. Но става въпрос и за една група младежи, които виждат как с всяко изминаващо лято семейство Синклер се разпада на все по-малки и по-малки парченца. Виждат как нещата стават все по- зле и по-зле. Виждат пияни "Лели", които непрекъснато се карат и накрая решават да направят нещо, вместо да стоят безучастни. Нещо, което в началото сметнах за не толкова зле, но в последствие сърцето направо ме заболя , нещо, което в крайна сметка изпълнява желанието им и сплотява семейството...

И разбира се не мога да подмина и последствието от това така наречено "нещо", или хайде нека да си е "инцидент", който бе засегнал най-много Каденс. 
Тук докато четях снощи и си мислех на какви неща е способен човешкият ум. До какви неща може да ни доведе...
В част от книгата след "инцидента" си мислех, че на Каденс и има нещо, разболяла се е от нещо сериозно и само чаках да разбера какво е то и какво и има. Уви накрая всичко разбрах, но се оказа не болест, а просто умът и, който е решил да заключи временно някой спомени и да запази дълбоко вътре в нея цялата мъка, срам, нещастие, скръб, съжаление...

 Това е уникална книга, която определено ми влиза в топ 10 на най-добрите книги, които прочетох тази година. Тази книга е един пъзел, който няма да ви остави намира докато не го наредите. 
Умолявам ви, ако все още не сте, прочетете тази книга и не я отлагайте като мен, просто я прочетете и ако някой ви попита за края, ИЗЛЪЖЕТЕ!

2 Comentarios

  1. Yulia @ {My Bookish Lair}16 декември 2016 г. в 1:26

    Много хубаво ревю. На мен книгата също много ми хареса и mind blown имаше при мен на края, когато всичко се навърза. Това е може би единствената книга от този жанр, която да ме направи такова хубаво и голямо впечатление и ми е една от любимите.

    ОтговорИзтриване
  2. Rumyana Dimitrova16 декември 2016 г. в 1:57

    Радвам се, че ревюто ти харесва. Веднага ми стана любима и в момента дори ми се иска да я отворя и прочета наново. Определено и при мен имаше mind blown със сълзи :D .

    ОтговорИзтриване