Обожавам, обожавам, обожавам...не знам има ли друга дума, с която да изразя емоциите си?Може би не.
Тази книга е едно бижу, едно разцъфващо цвете пред очите на читателя.Наистина не съм много сигурна дали ще мога да напиша хубаво и адекватно ревю, тъй като смятам, че това е книга, която заслужава да бъде захваната и прочетена колкото се може по-бързо и думите ще бъдат излишни.
Историята и на пръв, и на втори, и на трети поглед е невероятно завладяваща и интересна.Още анотацията те грабва и започваш да си задаваш въпроси.
"Тайни" е една история за това как трябва да се живее един живот, независимо от предразсъдъците, манталитета, разбиранията на времето в което си.История за безграничната любов, която те намира в най-неочаквания момент, която те събира с неочаквани хора и те отвежда на безкрайни приключения.Любов, която те кара да задминаваш и собствените си граници в нейно име.И всичко това, ние имаме удоволствието да го разберем и изживеем през очите на една уникална героиня, в която се влюбих от първите страници и смея да твърдя, че вече е моя любимка, а именно Хюма.
Начинът по който е разказан живота и е повече от интересен.
В началото тя е една 95-годишна старица (това дори ми звучи обидно, защото тя определено не е старица), която е тръгнала по своя последен път, започнала е последното си приключение.Събрала цялото си семейство, децата с жените и мъжете си, внуците с техните мъже и жени и правнуците.Заобиколена от най-обичаните си хора, за последен, или по-скоро пореден път Хюма им показва кой дърпа конците.
На ръката и, заключен с белезници, стои дневник изпълнен с тайни, интересни истории, любовни и съдбовни премеждия, болка и какво ли още не.С този дневник, написан часове преди смъртта, жената изпраща, любимите си хора на разходка из своето минало.С писмо им заръчва да прочетат дневника с чаша (или съответно чаши) шампанско.Да четат, да слушат, да не се смущават чак толкова от прочетеното и да прощават, ако се наложи.
От тук започва разказа за безбройните невероятни случки в живота на една смела жена, живяла в бурни времена, преживявала бурни любови, изпитвала не веднъж и не с един плътските удоволствия и намирайки щастието в това да е майка.
Едно от най-интересните неща в романа е, как Хюма ни е представена в толкова и най-различни моменти от живота си.
В една от първите глави, тя си спомня за своя любим Сервер, баща на децата и, с който са изживели любовта си за много кратко време, но за жалост така и не разбираме защо.Тогава тя е на 30.
Но по-нататък, и като най-дълъг и може би най-наситен с емоции период, Хюма разказва за своята първа любов на крехката възраст от 16 години.Тя се влюбва в съседското момче, и изживява страхотни емоции.Преминава какви ли не препятствия, убеждава родителите си и се омъжва за Несим.Определено любовта им е повече от приказна и невероятна.Аз бях малко скептична в началото.Хюма бе едно малко несигурно момиче, твърдящо че изпитва тези огромни чувства, а Несим малко арогантен и не ми се вярваше много-много че я обича.Но в последствие, тези мисли изчезнаха, появиха се нови герои замесени във връзката им, подлагаха я на изпитания и тя оцеляваше.Любовта им бе безгранична, красива, подклаждана постоянно от страст.
В Хюма и в Несим имаше невероятна промяна от това, което бяха в началото на съвместния си живот, и това, което бяха в края.
Любовта, която тази героиня имаше в себе си и изживяваше беше хем такава, че да си я пожелаеш, хем да не го правиш, защото беше съпътствана и с много болка.
Хюма още от малка изживява мелодрамите от книгите, историите, които чува или сама си ги съчинява, а сега може би предизвикала съдбата, всичко ставаше много бързо.Тя бе жена с развинтено до безкрай въображение, което дори понякога и предсказваше бъдещи събития.
Не мога да подмина факта, колко красиво бе написана книгата.Не ми омръзна да чета цели страници с описания на времето в което се развива действието, интериора, обстановката, всичко бе написано така, че въображението да се развихря до краен предел.
Също така, книгата беше напоена и с доста история, която си беше точно на мястото и допълваше цялостната картина.
И разбира се ще напиша няколко думи за героинята на Селест.Една от любимките ми в книгата, спътницата в живота на Хюма.Това е жената-закрилница, която е с Хюма от бебе и не я оставя през нито един момент от живота и.Няма да издавам повече, защото трябва да прочетете.
Това е една история, която те кара да се замисляш, кара те да желаеш такова приключение, такава любов, такъв емоционален живот.Героиня, от която да се учиш как да живееш.
С всяка отгърната страница не знаеш какво да очакваш.И както пише в анотацията това е "Роман, в който ще ти се прииска да бъдеш един от героите..." освен ако вече не си.На мен определено ми се прииска и определено намерих себе си в някой моменти.
Книга красива отвън и отвътре.Книга, която лично за мен е откритието на 2016, и с удоволствие и надежда ще чакам да преведат и издадат и другата "Перлите на Аврора", а до тогава бих препрочела тази отново, и отново, и отново...
Благодаря на издателство ЕГМОНТ за невероятната възможност!
Тази книга е едно бижу, едно разцъфващо цвете пред очите на читателя.Наистина не съм много сигурна дали ще мога да напиша хубаво и адекватно ревю, тъй като смятам, че това е книга, която заслужава да бъде захваната и прочетена колкото се може по-бързо и думите ще бъдат излишни.
Историята и на пръв, и на втори, и на трети поглед е невероятно завладяваща и интересна.Още анотацията те грабва и започваш да си задаваш въпроси.
"Тайни" е една история за това как трябва да се живее един живот, независимо от предразсъдъците, манталитета, разбиранията на времето в което си.История за безграничната любов, която те намира в най-неочаквания момент, която те събира с неочаквани хора и те отвежда на безкрайни приключения.Любов, която те кара да задминаваш и собствените си граници в нейно име.И всичко това, ние имаме удоволствието да го разберем и изживеем през очите на една уникална героиня, в която се влюбих от първите страници и смея да твърдя, че вече е моя любимка, а именно Хюма.
"Може би от опита, придобит през годините, прекарани в чужбина, и от реакцията ми на събитията в живота си, аз живеех по начин, който в моите среди коренно се различаваше от представите за добродетелна жена."
В началото тя е една 95-годишна старица (това дори ми звучи обидно, защото тя определено не е старица), която е тръгнала по своя последен път, започнала е последното си приключение.Събрала цялото си семейство, децата с жените и мъжете си, внуците с техните мъже и жени и правнуците.Заобиколена от най-обичаните си хора, за последен, или по-скоро пореден път Хюма им показва кой дърпа конците.
На ръката и, заключен с белезници, стои дневник изпълнен с тайни, интересни истории, любовни и съдбовни премеждия, болка и какво ли още не.С този дневник, написан часове преди смъртта, жената изпраща, любимите си хора на разходка из своето минало.С писмо им заръчва да прочетат дневника с чаша (или съответно чаши) шампанско.Да четат, да слушат, да не се смущават чак толкова от прочетеното и да прощават, ако се наложи.
"Обичаше изненадите.Баща ми я наричаше "жената с неограничена фантазия"..."
Едно от най-интересните неща в романа е, как Хюма ни е представена в толкова и най-различни моменти от живота си.
В една от първите глави, тя си спомня за своя любим Сервер, баща на децата и, с който са изживели любовта си за много кратко време, но за жалост така и не разбираме защо.Тогава тя е на 30.
"Толкова исках да оставя диря след себе си от този човек, към когото изпитвах секваща дъха ми любов, толкова исках да вкуся майчинството, че изпълнена с тревога, задето много съм се забавила до тази възраст, родих едно след друго трите си деца, без да се замислям."
В Хюма и в Несим имаше невероятна промяна от това, което бяха в началото на съвместния си живот, и това, което бяха в края.
"Обичам те, както не съм и няма да обичам никого на света, богиньо моя.Ти си другата половина на душата ми, дошла някъде отдалеч.Не ще мога да бъда едно цяло с никого така, както съм с теб."
Хюма още от малка изживява мелодрамите от книгите, историите, които чува или сама си ги съчинява, а сега може би предизвикала съдбата, всичко ставаше много бързо.Тя бе жена с развинтено до безкрай въображение, което дори понякога и предсказваше бъдещи събития.
"Сълзите стичащи се от очите му, и адамовата ябълка , която се движеше при всяко преглъщане в опит да ги сподави...Господи!Това бе мъжът, в когото бях влюбена, и нищо друго не ме интересуваше.Той беше толкова красив и толкова мой, че...Всичко му прощавах."
Също така, книгата беше напоена и с доста история, която си беше точно на мястото и допълваше цялостната картина.
И разбира се ще напиша няколко думи за героинята на Селест.Една от любимките ми в книгата, спътницата в живота на Хюма.Това е жената-закрилница, която е с Хюма от бебе и не я оставя през нито един момент от живота и.Няма да издавам повече, защото трябва да прочетете.
Това е една история, която те кара да се замисляш, кара те да желаеш такова приключение, такава любов, такъв емоционален живот.Героиня, от която да се учиш как да живееш.
С всяка отгърната страница не знаеш какво да очакваш.И както пише в анотацията това е "Роман, в който ще ти се прииска да бъдеш един от героите..." освен ако вече не си.На мен определено ми се прииска и определено намерих себе си в някой моменти.
"След като си изживял подобен живот, важното е да можеш да го разкажеш.Земята запазва само костите.С последния дъх изчезват и спомените.Ето защо пиша това, скъпи деца.Сега, когато полагам тяло в пръстта, не искам да мислите, че доживях до тази възраст все с попътен вятър, в тихи води...Да можехте да запазите и сърцето ми, та да видите как тръпне, докато четете тези редове..."
Благодаря на издателство ЕГМОНТ за невероятната възможност!
0 Comentarios