петък, 5 февруари 2016 г.

Ревю на книгата "Аз преди теб" от Джоджо Мойс

Аз преди теб...един изключителен роман,леле дори не знам дали е роман.Пиша това ревю месец след като прочетох книгата (знам че е много време,но просто не ми се пишеше).
Хареса ми много,плаках (както и очаквах),смях се (но не много),размишлявах и си задавах въпроси,както на всяка книга.Но тази не е като всяка книга,знам че много хора го казват,но като  я прочетете ще се убедите.

Това е историята на Луиза и Уил,двама доста необикновени герои.
Луиза на 26,наскоро загубила работата която обича в едно кафене.Тя е герой,който няма как да не заобичаш.И това което ти прави най-голямо впечатление в нея,е начинът по който се облича.Толкова цветно и детско,и определено не е типичната красавица в романите.А Уил,квадриплегик на 33 години...парализиран човек,заради нечия чужда грешка.Той пък е типичен раздразнен и упорит млад мъж,но мъж,който не вижда бъдеще пред себе си.

Семейството на Уил наема Луиза да работи за тях  за 6 месеца,като на пръв поглед задачата и изглежда доста проста.Тя трябва да се грижи за Уил ежедневно и да се опитва да повдига настроението му,което хич не е лесна задача,и не е била за много преди нея.Но това,което семейството крие е че се нуждаят от ведър човек,който в рамките на тези месеци да откаже Уил от желанието му да се самоубие.

Още преди да се срещне с него,Лу се чувства много неуверена и изплашена.
 

"За какво ще си говорим?Ами ако той ме зяпаше по цял ден,с клюмнала на една страна глава?Дали няма да изперкам?"

Ежедневието и в къщата е доста еднообразно.Дневните грижи за Уил,малкото общуване помежду им,опитите да се избягват един друг.Но в началото,дори през малкото време в което си говорят,тя забелязва колко начетен и "жив" млад мъж е той.

"Притежаваше толкова много интелектуална енергия,а не можеше да я оползотвори.Това му се отразяваше."

И един ден,когато Луиза научава без да иска,защо наистина  е наета и какво замисля Уил за бъдещето си,и тя като всички си мисли колко е егоистична постъпката му,и едновременно с това се чувства излъгана и глупава.Но никой не осъзнава на него какво му е и какви са мотивите му да иска това от семейството си.

Нещо,което ми направи голямо впечатление,и ми хареса много в книгата,беше че имахме доста алтернативни гледни точки.Повечето глави бяха от гледната точка на Луиза,но имахме и някоя и друга странична точка,като тази на майката и бащата на Уил.Виждахме от първо лице мъката на двама родители и това което те чувстваха от решението на сина си.


"Не можеш да разбереш какво е да си майка,докато сама не го преживееш.Няма как да разбереш,че пред себе си не виждаш единствено порасналия мъж-жизнерадостен,небръснат,вмирисан,инатлив потомък с глобите му за паркиране,мръсните му обувки и перипетиите на любовния му живот.Виждаш всички хора,които някога е бил и които носи в себе си."

С времето Уил и Лу не забелязват колко са  се сближили.Но хората около тях го правят.Приятелят й забелязва колко интимни изглеждат отношенията им,как го разбира само с поглед и колко е свикнала с нуждите му.И естествено ревнува,но всъщност аз изобщо не харесвах Патрик,предполагам и вие няма.По всичко си личеше колко е самовлюбен и го  е грижа само и единствено за себе си.И това си проличава на рождения ден на Лу.Патрик и подарява бижу,а Уил чорапогащник като на пчеличка......виждате къде е разликата нали?За малкото време в което се познават,Уил я е опознал по-добре от колкото Патрик за цялото време в което са заедно,а то никак не е малко.

И не и мислете че нататък книгата става по-лека.
Уил разказва с такава страст за стария си живот,че няма как да не ти стане жал за този човек чиито живот се пропилява.И когато четеш за всичко което е правил преди и сега не може,предполагам се разбира по-добре,защо иска да се отърве от сегашния си живот.Защото сигурно и след години в тая количка,той няма да свикне и да  се примири с факта че е обездвижен и че никога няма да може да прави това което обича отново.

"Учех нови езици за местата,които възнамерявах да посетя някой ден...Планирах пътешествия...Веднъж преплувах Ламанша....Занимавах се с парапланеризъм." 

Той и споделя с нея много,изповядва се пред нея,за състоянието си ,за страховете си…

"Много ме е страх как ще се развият нещата,Кларк...Ти,Кларк,си единствения човек,с коготомога да си говоря,откакто съм в това проклето нещо"

"Понякога,Кларк,ти си единственото,което ме кара да ставам сутрин"

След някой случки в живота си,като например раздялата с Патрик,Луиза осъзнава истинските си подтискани чувства,или по-скоро ги приема.

"И изведнъж я осъзнах с пълна сила.Истината,която не можех да си призная."


И едва ли когато признаеш чувствата си на някой,ще ти е приятно да чуеш че не си им достатъчен,защото точно такава е Кларк за Уил.

"Не ми е достатъчно.Това...моят свят...дори с теб в него.А повярвай,Кларк,целият ми живот стана по-добър,откакто ти дойде.Но не ми е достатъчно.Не искам такъв живот."

Но едно от най-важните и хубави неща в книгата е промяната в Луиза,промяна,която Уил предизвика.
Той я мотивира да вземе живота си  в ръце,не да го пропилява както е правила до сега.Не да седи тук 6 месеца грижейки се за него.Мотивира я да учи и да работи това което иска,да живее живота си на макс,да е амбициозна,да мечтаее,да вижда по-светло бъдеще за себе си.

"Длъжница съм на Уил....Кой.мислиш,ме накара да кандидатствам в университета?Кой,мислиш,ме поощри да направя нещо от себе си,да пътувам,да имам амбиции?Кой промени начина,по който възприемам всичко?...През последните 6 месеца живях повече,направих повече,отколкото през всичките 27  години от живота си."



Докато пишех ревюто се разплаках,и осъзнах,че това може би е първата книга,която ако седна да я препрочитам ще плача отново и отново,и отново.Осъзнах че е доста поучителна и те учи на много неща.Има дълбоко послание за любовта,можеш да я срещнеш къде ли не и може би под всякаква форма,с всякакви хора.Научава те на това ,че когато обичаш някого,привързан си към него,ти едва ли не загубваш себе си,ти ставаш незначителен,отдаваш цялото си свободно време на този човек,мислите си,чувствата си ( в случая на Лу тя дава сърцето и душата си,за да намери начин да повдигне духа на Уил и да го накара да живее).Поставяш го пред себе си,и не ти пука дали ще бъдеш наранен,дали ще те боли…Това всичко разбрах и научих аз от тази книга.Силно я препоръчвам,и с удоволствие бих искала да разбера вие какво мислите за нея и какво научихте вие от нея,ако сте я чели.











Няма коментари:

Публикуване на коментар