Хареса ми много,плаках (както и очаквах),смях се (но не много),размишлявах и си задавах въпроси,както на всяка книга.Но тази не е като всяка книга,знам че много хора го казват,но като я прочетете ще се убедите.
Това е историята на Луиза и Уил,двама доста необикновени герои.
Луиза на 26,наскоро загубила работата която обича в едно кафене.Тя е герой,който няма как да не заобичаш.И това което ти прави най-голямо впечатление в нея,е начинът по който се облича.Толкова цветно и детско,и определено не е типичната красавица в романите.А Уил,квадриплегик на 33 години...парализиран човек,заради нечия чужда грешка.Той пък е типичен раздразнен и упорит млад мъж,но мъж,който не вижда бъдеще пред себе си.
Още преди да се срещне с него,Лу се чувства много неуверена и изплашена.
"За какво ще си говорим?Ами ако той ме зяпаше по цял ден,с клюмнала на една страна глава?Дали няма да изперкам?"
Ежедневието и в къщата е доста еднообразно.Дневните грижи за Уил,малкото общуване помежду им,опитите да се избягват един друг.Но в началото,дори през малкото време в което си говорят,тя забелязва колко начетен и "жив" млад мъж е той.
"Притежаваше толкова много интелектуална енергия,а не можеше да я оползотвори.Това му се отразяваше."
Нещо,което ми направи голямо впечатление,и ми хареса много в книгата,беше че имахме доста алтернативни гледни точки.Повечето глави бяха от гледната точка на Луиза,но имахме и някоя и друга странична точка,като тази на майката и бащата на Уил.Виждахме от първо лице мъката на двама родители и това което те чувстваха от решението на сина си.
"Не можеш да разбереш какво е да си майка,докато сама не го преживееш.Няма как да разбереш,че пред себе си не виждаш единствено порасналия мъж-жизнерадостен,небръснат,вмирисан,инатлив потомък с глобите му за паркиране,мръсните му обувки и перипетиите на любовния му живот.Виждаш всички хора,които някога е бил и които носи в себе си."
С времето Уил и Лу не забелязват колко са се сближили.Но хората около тях го правят.Приятелят й забелязва колко интимни изглеждат отношенията им,как го разбира само с поглед и колко е свикнала с нуждите му.И естествено ревнува,но всъщност аз изобщо не харесвах Патрик,предполагам и вие няма.По всичко си личеше колко е самовлюбен и го е грижа само и единствено за себе си.И това си проличава на рождения ден на Лу.Патрик и подарява бижу,а Уил чорапогащник като на пчеличка......виждате къде е разликата нали?За малкото време в което се познават,Уил я е опознал по-добре от колкото Патрик за цялото време в което са заедно,а то никак не е малко.
Уил разказва с такава страст за стария си живот,че няма как да не ти стане жал за този човек чиито живот се пропилява.И когато четеш за всичко което е правил преди и сега не може,предполагам се разбира по-добре,защо иска да се отърве от сегашния си живот.Защото сигурно и след години в тая количка,той няма да свикне и да се примири с факта че е обездвижен и че никога няма да може да прави това което обича отново.
"Учех нови езици за местата,които възнамерявах да посетя някой ден...Планирах пътешествия...Веднъж преплувах Ламанша....Занимавах се с парапланеризъм."
Той и споделя с нея много,изповядва се пред нея,за състоянието си ,за страховете си…
"Много ме е страх как ще се развият нещата,Кларк...Ти,Кларк,си единствения човек,с коготомога да си говоря,откакто съм в това проклето нещо"
"Понякога,Кларк,ти си единственото,което ме кара да ставам сутрин"
След някой случки в живота си,като например раздялата с Патрик,Луиза осъзнава истинските си подтискани чувства,или по-скоро ги приема.
"И изведнъж я осъзнах с пълна сила.Истината,която не можех да си призная."
И едва ли когато признаеш чувствата си на някой,ще ти е приятно да чуеш че не си им достатъчен,защото точно такава е Кларк за Уил.
"Не ми е достатъчно.Това...моят свят...дори с теб в него.А повярвай,Кларк,целият ми живот стана по-добър,откакто ти дойде.Но не ми е достатъчно.Не искам такъв живот."
Но едно от най-важните и хубави неща в книгата е промяната в Луиза,промяна,която Уил предизвика.
Той я мотивира да вземе живота си в ръце,не да го пропилява както е правила до сега.Не да седи тук 6 месеца грижейки се за него.Мотивира я да учи и да работи това което иска,да живее живота си на макс,да е амбициозна,да мечтаее,да вижда по-светло бъдеще за себе си.
"Длъжница съм на Уил....Кой.мислиш,ме накара да кандидатствам в университета?Кой,мислиш,ме поощри да направя нещо от себе си,да пътувам,да имам амбиции?Кой промени начина,по който възприемам всичко?...През последните 6 месеца живях повече,направих повече,отколкото през всичките 27 години от живота си."
0 Comentarios