Не мога да ви опиша колко щастлива се чувствам от факта,че прочетох и тази книга.С една дума...НЕВЕРОЯТНА е.

Знам,че може би си казвате "е какво толкова намери в тая книга...историята е същата само че от друга перспектива".Да ама не е точно така.

Тази книга ни дава възможността да надникнем в мислите на Холдър.Да разберем в определени ситуации как се е чувствал.И аз като човек,който малко или много е свикнал да чете книги с двете гледни точки на героите,ми беше трудно и умирах от любопитство да разбера какво мисли той.

Разбира се книгата е със същата история,но малките неща които Колийн е прибавила са и предали един нов облик.

Нещото,което най-много ми хареса беше това,че след смъртта на Лес,Холдър и пишеше писма в една тетрадка.Това беше невероятно за четене.Той споделяше всичко на мъртвата си сестра,просто защото отчаяно търсеше някой на когото да може да сподели всичко което му се случваше.Фактът че май е намерил Хоуп...Хоуп която е търсил повече от 13 години,а се оказва че е живял на не повече от 4 км от нея в рамките на 7 години.
Адски много събития и неговата потребност да сподели и да бъде разбран.

Тази книга ме накара за пореден път да се влюбя в Госпожа Хувър,защото ме накара да се възхитя на способността и да превърти емоциите ти от едно състояние в друго..просто УАУ!
Оставаха ми около 20 страници до края,когато си дадох сметка за това колко интересно и леко започва книгата и как само на 20 стр. от края ти си готов да си оскубеш косите и да се побъркаш. 

Само ще вметна,че в книгата има обрат,който си е изненадващ и това е много освежаващо за четене,защото все пак историята си е същата.А за него нищо няма да издам,а ще оставя на вас края на книгата да ви погълне и да ви остави с усмивка на лице и сълзи стичащи се по бузите ви.Но най-важното за мен в тази книга беше да разбера по-добре нещата,да разбера мислите и чувствата на Холдър.
 
Горещо препоръчвам да я прочетете,и не си мислете да я подминавате след като веднъж сте зе захванали с "Без Хоуп".

"До мига в който изцяло ме поглъща и аз изцяло я поглъщам и вече нямам представа къде свършва моята любов и къде започва нейната"

Здравейте,и честит Свети Валентин или Трифон Зарезан и от мен!
Благодаря на Мари за тага.

1.Любимата ви двойка – Искате да имате такава връзка.
Бих избрала двойка от книга,в която не е имало толкова драма в миналото и на двамата герои,затова може би ще заложа на двойките от поредицата на Кристина Лорен-"Красив".

2.Връзка, която не се е получила. Вие искате те да се съберат, но това така и не се е случило.
Ами като се замисля няма такава връзка в книгите които аз съм чела,но винаги ги има моментите в които между героите все нещо става което забавя събирането им.


3.По кого сте си ,,падали’’. Независимо от персонажа.
На този въпрос нямам конкретен отговор,защото винаги си падам по всички xD.

 
4.Най-ужасната връзка. Винаги сте искали двойката да се раздели, защото те са твърде различни и според вас не си подхождат.
Ами не че са имали връзка точно,но ще кажа Грант и Нан,от поредицата "Розмари Бийч" на Аби Глайнс.

5.Вашият любим любовен триъгълник.
Нямам за момента прочетена книга в която да има любовен триъгълник.А може би за такъв се брои Джейми-Клеър-Франк от "Друговремец"?

 
6.Вашата любима трагична любовна история. Нещо като Ромео и Жулиета.. ( и без спойлери. ) 
Ами не чак толкова трагична,ама аз много си рева на нея така че "Ugly Love" на Колийн Хувър.


 


 

Аз преди теб...един изключителен роман,леле дори не знам дали е роман.Пиша това ревю месец след като прочетох книгата (знам че е много време,но просто не ми се пишеше).
Хареса ми много,плаках (както и очаквах),смях се (но не много),размишлявах и си задавах въпроси,както на всяка книга.Но тази не е като всяка книга,знам че много хора го казват,но като  я прочетете ще се убедите.

Това е историята на Луиза и Уил,двама доста необикновени герои.
Луиза на 26,наскоро загубила работата която обича в едно кафене.Тя е герой,който няма как да не заобичаш.И това което ти прави най-голямо впечатление в нея,е начинът по който се облича.Толкова цветно и детско,и определено не е типичната красавица в романите.А Уил,квадриплегик на 33 години...парализиран човек,заради нечия чужда грешка.Той пък е типичен раздразнен и упорит млад мъж,но мъж,който не вижда бъдеще пред себе си.

Семейството на Уил наема Луиза да работи за тях  за 6 месеца,като на пръв поглед задачата и изглежда доста проста.Тя трябва да се грижи за Уил ежедневно и да се опитва да повдига настроението му,което хич не е лесна задача,и не е била за много преди нея.Но това,което семейството крие е че се нуждаят от ведър човек,който в рамките на тези месеци да откаже Уил от желанието му да се самоубие.

Още преди да се срещне с него,Лу се чувства много неуверена и изплашена.
 
"За какво ще си говорим?Ами ако той ме зяпаше по цял ден,с клюмнала на една страна глава?Дали няма да изперкам?"

Ежедневието и в къщата е доста еднообразно.Дневните грижи за Уил,малкото общуване помежду им,опитите да се избягват един друг.Но в началото,дори през малкото време в което си говорят,тя забелязва колко начетен и "жив" млад мъж е той.

"Притежаваше толкова много интелектуална енергия,а не можеше да я оползотвори.Това му се отразяваше."

И един ден,когато Луиза научава без да иска,защо наистина  е наета и какво замисля Уил за бъдещето си,и тя като всички си мисли колко е егоистична постъпката му,и едновременно с това се чувства излъгана и глупава.Но никой не осъзнава на него какво му е и какви са мотивите му да иска това от семейството си.

Нещо,което ми направи голямо впечатление,и ми хареса много в книгата,беше че имахме доста алтернативни гледни точки.Повечето глави бяха от гледната точка на Луиза,но имахме и някоя и друга странична точка,като тази на майката и бащата на Уил.Виждахме от първо лице мъката на двама родители и това което те чувстваха от решението на сина си.

"Не можеш да разбереш какво е да си майка,докато сама не го преживееш.Няма как да разбереш,че пред себе си не виждаш единствено порасналия мъж-жизнерадостен,небръснат,вмирисан,инатлив потомък с глобите му за паркиране,мръсните му обувки и перипетиите на любовния му живот.Виждаш всички хора,които някога е бил и които носи в себе си."

С времето Уил и Лу не забелязват колко са  се сближили.Но хората около тях го правят.Приятелят й забелязва колко интимни изглеждат отношенията им,как го разбира само с поглед и колко е свикнала с нуждите му.И естествено ревнува,но всъщност аз изобщо не харесвах Патрик,предполагам и вие няма.По всичко си личеше колко е самовлюбен и го  е грижа само и единствено за себе си.И това си проличава на рождения ден на Лу.Патрик и подарява бижу,а Уил чорапогащник като на пчеличка......виждате къде е разликата нали?За малкото време в което се познават,Уил я е опознал по-добре от колкото Патрик за цялото време в което са заедно,а то никак не е малко.

И не и мислете че нататък книгата става по-лека.
Уил разказва с такава страст за стария си живот,че няма как да не ти стане жал за този човек чиито живот се пропилява.И когато четеш за всичко което е правил преди и сега не може,предполагам се разбира по-добре,защо иска да се отърве от сегашния си живот.Защото сигурно и след години в тая количка,той няма да свикне и да  се примири с факта че е обездвижен и че никога няма да може да прави това което обича отново.

"Учех нови езици за местата,които възнамерявах да посетя някой ден...Планирах пътешествия...Веднъж преплувах Ламанша....Занимавах се с парапланеризъм." 

Той и споделя с нея много,изповядва се пред нея,за състоянието си ,за страховете си…

"Много ме е страх как ще се развият нещата,Кларк...Ти,Кларк,си единствения човек,с коготомога да си говоря,откакто съм в това проклето нещо"

"Понякога,Кларк,ти си единственото,което ме кара да ставам сутрин"

След някой случки в живота си,като например раздялата с Патрик,Луиза осъзнава истинските си подтискани чувства,или по-скоро ги приема.

"И изведнъж я осъзнах с пълна сила.Истината,която не можех да си призная."


И едва ли когато признаеш чувствата си на някой,ще ти е приятно да чуеш че не си им достатъчен,защото точно такава е Кларк за Уил.

"Не ми е достатъчно.Това...моят свят...дори с теб в него.А повярвай,Кларк,целият ми живот стана по-добър,откакто ти дойде.Но не ми е достатъчно.Не искам такъв живот."

Но едно от най-важните и хубави неща в книгата е промяната в Луиза,промяна,която Уил предизвика.
Той я мотивира да вземе живота си  в ръце,не да го пропилява както е правила до сега.Не да седи тук 6 месеца грижейки се за него.Мотивира я да учи и да работи това което иска,да живее живота си на макс,да е амбициозна,да мечтаее,да вижда по-светло бъдеще за себе си.

"Длъжница съм на Уил....Кой.мислиш,ме накара да кандидатствам в университета?Кой,мислиш,ме поощри да направя нещо от себе си,да пътувам,да имам амбиции?Кой промени начина,по който възприемам всичко?...През последните 6 месеца живях повече,направих повече,отколкото през всичките 27  години от живота си."



Докато пишех ревюто се разплаках,и осъзнах,че това може би е първата книга,която ако седна да я препрочитам ще плача отново и отново,и отново.Осъзнах че е доста поучителна и те учи на много неща.Има дълбоко послание за любовта,можеш да я срещнеш къде ли не и може би под всякаква форма,с всякакви хора.Научава те на това ,че когато обичаш някого,привързан си към него,ти едва ли не загубваш себе си,ти ставаш незначителен,отдаваш цялото си свободно време на този човек,мислите си,чувствата си ( в случая на Лу тя дава сърцето и душата си,за да намери начин да повдигне духа на Уил и да го накара да живее).Поставяш го пред себе си,и не ти пука дали ще бъдеш наранен,дали ще те боли…Това всичко разбрах и научих аз от тази книга.Силно я препоръчвам,и с удоволствие бих искала да разбера вие какво мислите за нея и какво научихте вие от нея,ако сте я чели.