Ревю на книгата "Без Хоуп" от Колийн Хувър

  Колийн Хувър е за жалост една не толкова добре позната авторка,но пишеща уникални истории с невероятен стил и способността да ме разплаква на всяка своя книга.Тя е единствената до момента,която е успяла да ме накара да искам да прочета всичките и книги (което почти съм направила),и те да ме докоснат толкова,че да се влюбя в нея.Както казах историите и са уникални и всяка е успяла да породи у мен едно кълбо емоции.Така разбира се беше и с "Без Хоуп".
  Оригиналното заглавие на книгата е "Hopeless",което в буквален смисъл означава "безнадежден",за какъвто се е провъзгласил и единият главен герой-Холдър.Първоначално може и да звучи забавно,но не е...

"Безнадежден случай
 Въпреки всичко ме напушва смях.Очевидно днес съдбата е решила да се подиграва с мен.Най-после се запознах с единственото момче,което намирам за привлекателно,и се оказва,че е отказал се от образованието си ученик,който си е татуирал думите "безнадежден случай"."

  И така въпреки буквалния смисъл,заглавието е "Без Хоуп" и дълго се чудех защо?Очевидно Хоуп щеше да е някой герой,но кой?
Книгата е написана по доста интересен начин,под формата на дневник,от името на главната героиня-Скай.Когато свърших книгата и се чувствах сякаш съм прочела две книги в една.Както си беше интересно и всичко се развиваше спокойно,изведнъж историята се преобърна и стана още по-интересна и четях още по-бързо.
  Историята е колкото за любов,толкова и за съдбата и болезнените,неочаквани съвпадения.Разказва за Скай и Холдър,тяхната любов и препятствията през които са минавали и продължават да преминават.
  На пръв поглед и двамата са просто обикновени тийнейджъри,но Холдър крие огромна тайна,която по-късно преобръща целия свят на Скай с главата надолу.Плюс това той е необикновено момче за Скай,защото е първият мъжки екземпляр,който поражда у нея чувства,които до сега не е изпитвала.


"Не мога да определя какво толкова различно има у този тип,та да провокира първата в живота ми нормална биологична реакция спрямо друг човек."

  Връзката им се развива доста бързо за двама непознати,но пък много напрегнато,сладко и забавно на моменти.


"Искам да ти обясня какво точно чувствам,но в целия проклет речник няма нито една дума,която да описва чувството между харесване и любов,а точно тя ми трябва.Трябва ми,защото искам да я чуеш от устата ми."

  Доста често Скай не разбира амплитудите в настроението на Холдър,поне не и до един определен момент...


"Вглеждам се в уплашените му очи и за първи път,откакто се запознахме,ми се струва,че най-после го разбирам.Изцяло.....Страст.Проявява страст към живота,към любовта,към собствените си думи,към Лес."


  И въпреки че се познават от скоро между тях още от началото се усеща една необикновена и рядка,силна връзка.
  Тайната,която Холдър крие не е лесна за приемане нито за Скай,нито за нас като читатели.На моменти се чувствах много объркана и ядосана,и четях някой неща по няколко пъти,за да ги осмисля.Задавах си въпроси и просто нямах търпение да намеря техните отговори.
С всеки следващ ред,който четях научавах заедно със Скай по нещо ново,което прибавях към големия пъзел,който вече се създаваше.И след всяко парче,Скай осъзнаваше че не е единствената потърпевша от всичко,което се е случило в миналото и.

"Би следвало за мен инцидентът да е най-травмиращ,да ме засегне повече,отколкото околните.Аз обаче не помнех почти нищо.За мен случилото се бе оказало незначително..."

  И разбира се с разкриването на истината малко по малко,идваше и голяма доза болка,която Скай и Холдър понасяха заедно и се опитваха да си помогнат един-друг.



"Устните му срещат моите и в следващия миг и двамата се опитваме да изпием с целувка болката на другия,болка,която нито един от двама ни не заслужава."

  Едно от нещата,които най-много ми харесаха в книгата,беше фактът че Холдър никога не остави Скай сама и беше до нея през всичко.И на него му е било трудно,знаейки част от истината,но е намерил сили да гледа напред.
  Това е МНОГО интересна книга,която ГОРЕЩО препоръчвам,особено на онези от вас които харесват да има драма.Имаше моменти в  които плаках,в които се смях,в които правех и двете.Но всичко си заслужаваше.


"Толкова пъти си представях какво ще е,ако пак те намеря...но никога не ми е хрумвало,че накрая ще ми благодариш,задето съм те изоставил."




  Бих искала да разбера дали ревюто ми ви е харесало,дали искате да прочетете тази книга и ако сте я чели-какво е вашето мнение.

  

1 Comentarios