Archive for 2018

Здравейте, strangers!

Знам, знам хич не се вясвам в блога с ревюта или с каквото и да било. Поне се старая да си поддържам тази рубрика, която е и като един своеобразен ъпдейт за това какво се случва с моя милост.
Е, ами Април месец общо взето съм назад със абсолютно всичко - през псоледните две седмици си зарязах сериалите, изгледах супер малко филми, а относно музиката съм предимно на BTS & K-POP вълна, а първите са виновни за цялото ми изоставане с всичко. Започнеш ли ( особено ако си Румяна ) и нямаш спирка, а тези седмината са супер зарибяващи.
Но относно К-Попа ще ви занимавам друг път, ще направя най-вероятно пост само с корейска музика ( но ще видим, хаха ).

Стига празни приказки, преминавам към парчетата, които ви предлагам в априлския си музикален пост:

The Chainsmokers - Sick Boy

Нямате си и на идея колко яко си куфея на тази песен. Страхотна е отвсякъде. Има много яко и различно звучене, на което няма как да си стоите на едно място, а текстът е също много добър и силен. Следя това дуо долу-горе от момента, в който се вяснаха и започнаха да придобиват популярност с едно доста досадно, но пък зарибяващо парче - "Selfie" и поглеждайки от него насам се гордея с това, което постигат и определено се усеща едно израстване в музиката им. Пожелавам им да продължават в същия дух и занапред!

"Don't believe the narcissism / When everyone projects and expects you to listen to 'em / Make no mistake, I live in a prison / That I built myself, it is my religion / And they say that I am the sick boy"

Camilla Cabello - Never Be The Same

Много харесвам соловата работа на Камила. Има много хубав и запомнящ се глас и до сега не е имало песен, която да е пуснала и аз да не съм я харесала. Както се случи и с тази. Просто цялата песен е толкова готина и секси, че се влюбих от първото слушане. Текст, музика, завладяха ме и откакто парчето е излязло, не спирам да го слушам.

"Now I'm seeing red, not thinking straight / Blurring all the lines, you intoxicate me"

The Weeknd - Call Out My Name

Дали тази песен е за Селена Гомез или не, слабо ме интересува, но е УНИКАЛНО добра ( както всичко на Абел ). Този човек има божествен глас, мога да го слушам с часове и определено има усет да прави хубава музика и все хитове. Има ли някоя негова песен, която да не съм харесала? Едва ли!

"Guess I was just another pit stop / 'Til you made up your mind / You just wasted my time"

Chase Atlantic - SWIM

Тази група е едно от новите ми и скорошни открития. Тъкмо днес им слушах албума. Звученето им е доста интересно и зарибяващо, и такова, че няма как да не се размърдате ( или просто аз имам навика да не мога да слуша музика мирно ). Дори не знам как ги намерих и чух ( най-вероятно моят добър приятел YouTube ми ги е препоръчал ), но "SWIM" е едно от първите парчета, което чух и моментално харесах. А клипа е мега готин, не мога да спра да го гледам.

"The tide has currently been thrashing around me again and again / I've been drowning for a minute, your body keeps pulling me in"

5SOS - Want You Back

Не съм върла фенка на групата, но когато попадна на тяхна песен и все ми харесва, което ме навежда на мисълта, че момчетата правят хубава и качествена музика. Тази песен е водещия трак на третият им албум ( който бих изслушала с голям интерес ).
А гледайки клипа осъзнавам, че както аз пораствам и се променям, така се променя и расте и всичко около мен. Та, идеята ми е че Люк едвам го познах в този клип 😄.

"Can't help but wondering if this / Is the last time that I'll see your face / Is it tears or just the fucking rain?"

ToTo - Rosanna

И завършвам поста с лек полъх от далечната 1982-ра година с тази прекрасна песен на ТоТо. Ако не я бях чула наскоро по радиото, сигурно нямаше да се сетя да си я изтегля, а е една от любимите ми стари песни, които мама и тати обичат да пускат.

Така че, просто я слагам тук за един прекрасен завършек на днешния пост...

"I didn't know that a girl like you could make me feel so sad"

Оценка в Goodreads: 4 /5

Когато видях книгата на Кара в издателския план на Егмонт за първата половина на 2018-та се позачудих дали ще я чета. Естествено само името ѝ успя да привлече достатъчно вниманието ми, но прочитайки анотацията, като че ли не ме грабна толкова., Но с наближаването на излизането ѝ на български, реших че ще ѝ дам шанс. И ето ме тук цели 15 дни след като си я получих, готова да ви споделя мнението си.

Обзалагам се, че около излизането на книгата ( по принцип, а не на български ) е имало доста hype, тъй като Кара е доста разпознаваемо лице и самия факт, че тя е написала книгата е бил достатъчен, за да се продава.

Сюжетът се върти около тийнейджърите Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя група - "Огледалце, огледалце", създадена не много по тяхно желание, но може би един от най-важните моменти в тяхното израстване.

"Поотделно бяхме хаотични, въртящи се и изгубени, чакащи тази част от живота ни да отмине, за да можем наистина да живеем и да бъдем свободни. И тогава се появи "Огледалце, огледалце". Името го измисли Роуз, като в приказката, защото както тя каза, заедно сме "най-красиви на земята", мамка му."

Всеки от тях си е живеел в свой собствен свят, докато накрая не са се сблъскали и от това е произлязло едно хубаво и важно приятелство. Тук държа да отбележа, че този аспект на историята много ми хареса и преоткривам себе си донякъде в него, защото наистина приятелствата на нашата възраст са много важни и когато откриеш своите хора ( или поне така си мислиш, или за известно време наистина са твоите хора, или си остават такива за дълго време ) успяваш да се сближиш с тях за много кратко време и по толкова естествен начин. Така е и в книгата, където нашите герои си пасват идеално от първата си репетиция като група, но и като характери и хора, и създават хубава връзка за много малко време.

Разбира се като всеки тийнейджър и човек, всъщност, всеки от тях си има някакви проблеми, които излизат наяве и се активизират след като единия член от групата - Наоми изчезва. Първоначално никой не се притеснява, защото това е нормално и типично за нея. Да си вземе някой работи и просто да изчезне, когато има нужда, но и винаги оставя следа след себе си, за да могат да я открият ако се наложи.
Но този път тя не се връща дълго време. Няма я цели осем седмици. Докато един ден я откриват в реката, в безсъзнание, с ужасни рани и опасност за живота.

И от тук започва "приключението" на нашите герои. Цялата тази ситуация е една голяма мистерия, която ги разтърсва из основи. Има вероятност никога да не разберат какво се е случило с любимата им Наоми, има вероятност да не чуят повече и една дума от нея, ако не оживее, да не свирят повече заедно, да не са приятели повече. И всичко това за тях е толкова зловещо.
От там в живота на всеки по отделно започват да се случват неща, които малко или много ги разпокъсват и приятелството им бива застрашено.
Братът на Лио излиза от затвора и нещата тръгват на зле, защото това означава неприятности за самия Лио.
Роуз се влюбва в тотално грешния човек, но тъй като не го знае по това време и е толкова заблудена от чувствата си, започва да обръща гръб на хората, които наистина ги е грижа за нея.

"Обожавам как изживява всеки момент цялостно, от глава до пети, как подлага на съмнение и предизвиква буквално всичко, палейки се на всеки пет минути."

А Рижи преминава през период на себеутвърждаване, приемане на себе си и истинското си "АЗ", както и доста сериозни проблеми у дома с родителите - неразбирателство, насилие.

"Ако има нещо, което трябва да ми бъде позволено да контролирам в живота си, това е как изглеждам."

Всичко това са изключително важни и актуални теми, вълнуващи нас тийнейджърите, защото преминаваме през тези неща сега. Сблъскваме се с всичките тези проблеми във взаимоотношенията, правим грешки спрямо себе си, спрямо другите, учим се от тях, откриваме себе си през целият този път и кръговрат от събития.

"Докато брадичката ѝ лежеше на моето рамо, усетих как последните мигове от моето детство си отиват от мен, като водопад от старомодни снимки. Мама изглеждаше малка и слаба, ниска и външно приличаше на мен много повече, отколкото някога съм си мислила. През цялото време аз съм растяла, а тя е остарявала, и по някакъв начин, само сега и тук, на стълбищната площадка, под електрическата лампа, ние се срещнахме по средата."

Но въпреки всичко, загърбват временните си спорове и караници ( които са толкова безсмислени ) и впрягат всички сили, за да разгадаят какво се е случило с приятелката им и развръзката е доста неочаквана.
Това което се е случило с Наоми е доста зловещо и ужасяващо, че се чудя на Кара как и е дошло като идея.

Харесва ми, че историята има своята мистерия, за която аз лично си нямах и на идея как ще се развие и разплете накрая и какво ще се случи. А всъщност развръзката беше доста интересна, наистина голям plot twist поне за мен, на което се зарадвах.

Четиво, което ме остави с доста противоречиви чувства, ядоса ме дори в един момент чисто и просто като читател, а не защото това, което се случи беше нещо лошо, но някак начина по който беше поднесена тази важна информация не ми хареса.
Книга, която дори и със своите минуси има сравнително интересна история и загадка за разрешаване, която заслужава внимание.
И история с доста важни послания, които си струва да бъдат прочетени и осмислени.

Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

Здравейте, strangers!

Ох, най-сетне времето започна да се оправя. Пече слънце, наоколо е зелено, топло е и буквално във всяка една минута искам да съм навън и да се пльосна някъде да си чета, както правехме лятото със сестра ми.

Днес е време да ви попиша малко за книги, че отново този пост го пропуснах миналия месец. Общо взето четенето си ми върви и съм много доволна. Дори в момента "жунглирам" с доста книги, след справка с Goodreads цифрата е установена и те са пет.

Реших да взема участие и в един маратон ( без сестра ми този път, че има да учи за изпит ), за който ще ви споделя в края на този пост. А сега ето и някой заглавия, за които да напиша по няколко думи:

Най-сетне и аз се добрах до "Илумине" от Джей Кристоф и Ейми Кауфман и просто бях пометена. Не можах да я оставя. Тази история така поглъща, че човек направо забравя за всичко останало. Влюбих се в героите, в сюжета, в абсолютно всичко.
Беше изключително интересна с доста edgy моменти, през които ми идеше да хвърля книгата поне 50 пъти ( спокойно, жива и здрава е и е като нова, доста я пазих докато четях, защото тя е новото ми бижу ). Особено последните страници ме накараха да мина през не знам колко различни емоции и дори ревах, а това като се случи значи положението е сериозно. Нямам търпение да прочета и "Гемина", а след това не знам колко и как ще дочакам "Обсидио".

"Един от нас лъже" от Карън Макменъс пък е книга, която ми стоеше доста време в списъка и накрая Егмонт взеха, че я преведоха и издадоха аз докато се наканя да я прочета. Е, в крайна сметка това ми подейства като стимул и я започнах, и ми хареса.
Скоро не бях чела нещо такова - с група тийнейджъри, в нормален свят и с някаква мистерия за разгадаване. А аз харесвам такъв тип книги, които ме карат да мисля, да следя в детайли историята, за да мога да разгадая загадката. И така се и случи, чудех се как това, което аз предполагах и което се оказа, че се е случило не беше минало като вариант през главите на главните ни герои.
Да си призная в началото и аз подозирах някой от тях, въпреки че докато историята се развиваше аз започвах да харесвам всеки от тях все повече и повече, и накрая си ми бяха любимци.
Доста интересно четиво и се радвам, че най-сетне я прочетох, може и ревю да напиша, освен ако както винаги не се отдам на мързел ( Румяно, не трябва!!!, ха-ха ).

И другата книга, на която ревюто ще бъде налице утре, е "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман. Не знаех, че Кара е написала книга, докато не разбрах, че Егмонт ще я превеждат и издават. Доста се чудих дали искам или не да я прочета, но ето че го направих.
Историята звучи интересно, отново става въпрос за тийнейджъри, и отново имаме мистерия за разгадаване, която също както в "Един от нас лъже" е доста мрачна.
В книгата имаше неща, които ми харесаха, но имаше и такива, които не. Но повече за цялостното ми мнение и за самата книга ще разберете утре.

А сега дойде и време за маратона - #GrabOnReadathon ( цъкнете върху името за повече инфо ). За него разбрах от този блог, където има календар на всякакви маратони за през цялата година - , а този има сезонни издания за Пролет, Лято, Есен и Зима, което е готино.
А сега ето и категориите и срещу всяка - книгата, която съм си избрала ( маратона е от днес 1ви до 7-ми и също така към категориите има и книга за групово четене, което не е задължително и аз няма да го правя, я коя е книгата може да разберете като цъкнете на името на маратона ) :
1. Read a book with a name in the title - "Дюи" от Брет Уитър и Вики Майрън
2. Read a first book in a series - "Гневът и Зората" от Рене Ахдие
3. Read a book from a genre you haven't read yet this year - "Моят Начин" - автобиографията на Йохан Кройф
4. Read a book with LGBTQIA+ representation - "The Upside Of Unrequited" by Becki Albertalli
5. Read a book chosen for you by someone else - "Гневът и Зората" от Рене Ахдие ( по препоръка на Мари )
6. Read a book set in a different time than the present - "Жената на Поета" от Дженифър Лам

Здравейте, strangers!

Миналият месец тази публикация малко я прескочих, защото общо взето нямах какво да ви споделя. Не бях гледала сериали, за които да пиша нещо, но този месец съм тук с два нови ( единият пресен, пресен излязъл вчера ) и сигурна съм познатият на поне 90% от вас "Shadowhunters".

The End Of The F***ing World -Краят На Ши***ият Свят

Година: 2017 -

Сезони: 1

Жанр: Комедия, Драма

Оценка в IMDB: 8,2 / 10

Да, и аз изгледах това доста нашумяло сериалче ( или е мини сериалче, не знам ). Доста hype - ната продукция, за която се "говореше" много в социалните мрежи, може би най-много в tumblr. А това определено е а tumblr worth it series.

Премиерата на сериала в родната му страна Англия е още през Октомври 2017-та, а Нетфликс го купуват и излъчват интернационално през Януари тази година, когато предполагам повечето от нас са го открили.

Имах едно наум за цялото това нещо, имайки предвид, че е правено от британци ( по комикси е междудругото, ако не знаехте ). Останала съм с впечатлението, че те не правят много нормални неща, както е и случаят тук.

Проследяваме историята на двама тийнейджъри - Джеймс и Алиса. И двамата си имат своите проблеми: Джеймс живее само с баща си след като като малък е станал свидетел на самоубийството на майка си и мисли, че е психопат. Едничкото му желание в момента е да убие някого. Алиса пък има ужасно семейство, майка ѝ се е омъжила повторно за някакъв тотален смотаняк, с когото имат две деца, на които ( и на мъжа си естествено ) тя отдава цялото си внимание, време и грижи, а някак Алиса е останала на много задно място в живота ѝ.

В крайна сметка Алиса и Джеймс решават да избягат от вкъщи, с което на Джеймс му се отваря възможността да изпълни желанието си и да вземе Алиса за своя жертва.

Е, след някой случки по време на приключението им се оказва, че Джеймс май не е психопат, ами даже и с Алиса са започнали да си се харесват истински.

Сериалът успява да засегне някой актуални теми свързани с нас тийнейджърите като себеопознаването, първи емоционални трепети и връзката с родителите.

Като цяло дори и да бяха само 8 серии по 20-тина минути, ми отне повече от очакваното да го изгледам, и бих казала, че не ми хареса толкова и имаше един момент, който ми дойде доста в повече.

Shadowhunters: The Mortal Instruments - Ловци На Сенки: Реликвите На Смъртните

Година: 2016 -

Сезони: 3

Жанр: Екшън, Фентъзи, Романтичен

Оценка в IMDB: 6,5 / 10

Shadowhunters си ми е едно от любимите сериалчета, което си следя стриктно и този месец започна трети сезон, имаме вече два излезли епизода и съм ги изгледала разбира се.

Няма какво да ви обяснявам излишно, знам колко фенове на Касандра Клеър има сред нас и фенове на поредицата за Реликвите На Смъртните, че да знаете, че сериала е по книгите.

Въпреки че изгледах филма, още когато излизаше, не успях да се накарам да захвана поредицата, въпреки че ми стана много интересно и имах желание. Но това пне сериалът успя да го постигне. Взела съм си всичките шест книги и бавно, но славно, без да си давам много зор си ги чета, че дори долу горе вървя с действието в сериала.

Знам, че продукцията получава доста противоречиви отзиви. Има хора, които го харесват, има хора, които не го харесват. Аз лично например по отношение на каста си харесвах много тези от филма, но когато започнах да гледам сериала и да чета книгите, определено новите лица ми харесват и пасват повече. А за това колко добре играят или колко добре е направен сериала, тук имам по-негативно отношение.

Знам и съм чела, че хората, които са работили по 1-ви сезон са сменени ( и наистина 1-ви сезон беше направен ужасно ), но от втори насам нещата са много по-добре и стават все по-добре. За актьорската игра не съм много сигурна колко се подобрява, но това не ми пречи дотолкова, че да спра да гледам изцяло.

И всъщност четейки паралелно със сериала книгите, е доста приятно, защото получавам една по-задълбочена и цялостна картина и история. Знам, че в сериала няма как да поберат всичко, което е в книгите. Направени са някой промени също така и като цяло в сериала вървят доста хаотично по книгите, разместват хронологията и историята на някои неща, което не знам колко е добре или зле.

Бих искала да разбера и вашето мнение, особено ако сте фенове на книгите и сериала, или на едното от двете.

Siren - Сирена ( предполагам това ще е превода на български )

Година: 2018 -

Сезони: 1

Жанр: Драма, Фентъзи

Оценка в IMDB: 7,5 / 10

А ето това е прясното сериалче, за което споменах по-горе. Както може би се досещате от името му и постера, ще става въпрос за сирени/русалки.

В измисленото крайбрежно градче ( защото такова не съществува наистина ) Бристъл Коув хората са обсебени от русалките и легендите за тяхното съществуване и пребиваване в точно това градче. И както всичко е спокойно след появата на едно мистериозно и странно момиче всичко се променя.

Главната актриса е просто уникална, чудя се как и откъде са я намерили да е толкова подходяща за ролята си. Много красива и то с точно една такава мистична красота. Страхотна е. А самият замисъл на сериала е също много добър с цялата тази концепция за сирените, стана ми интересно само от една серия, а предстои в този сезон те да са десет.

Нямам търпение да разбера как ще се развие историята, така че ще следя с интерес.

Здравейте, strangers!

Олеле, имам чувството, че този месец се ниже изключително бавно. Тъй като днес е ден за писаници относно филми, осъзнах че този месец на 5-ти бяха Оскарите, ТОЗИ МЕСЕЦ! А аз имам чувството, че от тогава мина цяла вечност.

Аз , разбира се, ги гледах. Нямаше как да пропусна, особено когато тази година на церемонията имаше доста филми, които бях изгледала и които ми бяха фаворити, както и доста фаворити сред актьорите номинирани в различни категории.
Близките до мен хора знаят, че най-големият ми фаворит сред филмите беше "Call Me By Your Name", който дори и да не спечели аз съм изключително горда и доволна от всичко, което постигна и начина, по който се прие от публиката.
Разбира се нямаше изненада сред спечелилите и всъщност моя милост установи, че се зарадва на абсолютно всеки спечелил статуетката ( дори и да е някой, който си нямам и на идея кой е ). Просто няма как да виждаш искрената радост в очите на тези хора и в същия момент да ги хейтиш, за това че печелят те, а не твоят фаворит. Така че, искрено се радвах на всеки и общо взето си зяпах 4 часа с голямо удоволствие.

През този месец иначе, май не изгледах много филми, но имам да ви понапиша по няколко думи за "Valerian And The City Of A Thousand Planets" и "Kill Your Darlings". Ако сте ги гледали или сега от чисто любопитство проверявате кои са тези филми, ще забележите, че имат нещо общо и това е Дейн Дехан. Във филмово отношение той е моето ново откритие - адски много го харесвам.

Valerian And The City Of A Thousand Planets - Валериан И Градът На Хилядите Планети

Година: 2017

Времетраене: 2 часа и 17 минути

Жанр: Екшън, Приключенски, Фентъзи

Оценка в IMDB: 6,5 / 10

Много готино филмче, ей това е! След като сестра ми го изгледа не беше много въодушевена, следователно аз като си го пусках имах едно наум, че може и да не ми хареса ( имам ѝ доверие за тези неща ). Но останах доста приятно изненадана. Харесах актьорската игра. Кара и Дейн бяха добър екип и определено беше забавно да се види как ще им се развият отношенията до края на филма.

Намираме двамата главни герои - Валериан и Лорелин, живеещи през 28-ми век, които се отправят на мисия, от чиито изход зависят животите на всякакви видове същества, обитаващи мегаполиса Алфа, неговата съдба и тази на цялата Вселена. ( понякога разказвам толкова зле, но на моменти не знам какво точно да напиша, за да не издам, но пък и да запаля интереса, ха-ха )

Винаги, когато гледам някакъв такъв шантав фантастичен филм се чудя откъде са им дошли такива чудати идеи на екипа, стоящ зад продукцията. Видях толкова и различни същества, изключително яки екшън сцени, много готини и красиви места от този невероятен свят, че ми се прииска да вляза вътре. Прииска ми се да си живея там, ей така на-спокойно, и се замислих дали пък няма в някое доста далечно бъдеще да бъдем точно така.

И тъй като адски много ми хареса филмът ( ще взема и втори път да си го пусна ) ви го препоръчвам с две ръце и два крака, защото е готин, интересен, цветен, шантав и какво ли още не.

Kill Your Darlings - Убий Любимите Си

Година: 2013

Времетраене: 1 час и 44 минути

Жанр: Биографичен, Драма, Романтичен

Оценка в IMDB: 6,5 / 10

Ако трябва да сравнявам играта на Дейн Дехан в двата филма, които ви представям днес, то бих казала, че в "Убий любимите си" го харесах мнооого повече. Тук героят му беше по-многопластов, по-задълбочен, по-мистериозен и интересен, точно мой тип и си го харесах.

Обичам да гледам филми по истински случаи, какъвто е и този и те винаги ме карат след това да вляза в интернет и да прочета поне някаква допълнителна информация.

Тук историята разказва за колежаснките години на някой от ранните членове на thе Beat Generation ( за повече инфо цъкнете тук ) - Лушън Кар ( Дейн Дехан ) , Алън Гинсбърг ( Даниъл Радклиф ) , Уилям Бъроус ( Бен Фостър ) и Джак Кероуак ( Джак Хъстън ). Как се развиват взаимоотношенията им, как се поражда идеята за това литературно движение, което създават, каква е идеята му и т.н. и разбира се как се стига до убийството в Ривърсайд Парк в Манхатън, Ню Йорк.

Всичките тези тогава момчета са били доста амбициозни, талантливи ( мислели са си, че могат да постигнат всичко, което си пожелаят ) и от тях наистина са излезли утвърдили се писатели и поети, и определено искам да прочета нещо тяхно. Това, което ми направи впечатление беше цялото това друсане с какви ли не наркотици, каращи ги да изпадат в доста интересни състояния ( целящи явно да ги осени някакво невероятно вдъхновение), но предполагам за времето тогава е било нормално, а и любопитството ги е водело.

Начина по, който се разви филма накрая беше леко неочакван за мен, въпреки че имаше знаци за това ( дори една определена сцена, която накрая се чудех аз изобщо бях ли я видяла ) как ще се развият в нещата, в каква посока ще потръгнат, но явно съм била доста погълната от историята.

Хареса ми, добра актьорска игра ( въпреки че не съм голяма фенка на Даниъл Радклиф ), интересна история, опияняваща дори ( поне за мен ) и определено има защо да се изгледа този филм особено от хора като нас, защото въпреки всичко става въпрос за литература.

"Kill your darlings, your crushes, your juvenile methaphysics. None of them belong on the page. It is the first principle of good creative work"

Здравейте, strangers!

Време е за малко музичка, нали? Имам доста какво да ви показвам в музикално отношение от този месец. Открих един страшен пичага от Швеция и нямам търпение за бъдещите му проекти. Харесах си и неговия приятел ( приятел, не гадже ), който ще представя Швеция на Евровизия, и изобщо доста продуктивен месец в това отношение.

Troye Sivan - Fools

Мдам, продължавам с пълна сила да се превъзнасям по музиката на Трой. Това е поредната негова песен, което харесвам и всъщност не е нова, а е от по-старите му. Звученето е приятно, текста е хубав и relate - вам към него с пълна сила.

"I am tired of this place, I hope people change / I need time to replace what I gave away / And my hopes, they are high, I must keep them small / Though I try to resist I still want it all"

Trоye Sivan - Talk Me Down

С всяка следваща песен се убеждавам, че това момче може да прави наистина много красива музика...

" Cause you know that I can't trust myself with my 3AM shadow"

Bazzi - Mine

ИСКАМ ДА ЧУЯ ОЩЕ ОТ ТОЗИ ЧОВЕК. Адски позната ми се струва тази песен и не знам дали съм я чувала преди или ми докарва на нещо друго, но е страхотна. Жалко, че е толкова кратка и буквално свършва изневиделица. Но е уникална, особено припева прави чудеса...а клипа, той наистина допринася към цялата магия.

" Feels like forever even if forever's tonight / Just lay with me, waste this night away with me"

Two Feet - I Feel Like I'm Drowning

Да, Two Feet вече се появиха тук с една друга тяхна песен, в която нямаше много текст ( хаха ) , но сега са тук с друга, за която добре че ме подсети Мари. Много приятно звучене, доста мистериозно едно такова.

"You're a poison and I know that is the truth / All my friends think you're vicious / And say you're suspicious"

Bernadette Carrol - Laughing On The Outside, Crying On The Inside
Ох една наистина божествена песен, която чух ( и моментално се влюбих в нея ) от "The End Of The F***ing World". Доста интересно звучене и определено песен подходяща за чаша вино и една момичешка вечер с приятелките...
А оригиналът всъщност май е на Арета Франклин.

" No one knows it's just a pose / Pretending I'm glad we're apart / And when I cry, my eyes are dry / The tears are in my heart"

Felix Sandman - Every Single Day

И идва момента да ви представя новооткритото си музикално бижу. Намерих го съвсем случайно в инстаграм без да знам кой е, и че дори пее, просто ми хареса визуално. След което си казах, че щом човека е певец, нека поне чуя една негова песен. И взех че се влюбих, в гласа му, в музиката, в песента. Знам я вече наизуст. За жалост не той ще представлява Швеция на Евровизия ( тъй като него го харесах една идея повече ) , но ще продължа да следя развитието му и да чакам с нетърпение нови проекти, а през това време ще си умирам по тази песен.

Само да вметна, че това е първият му самостоятелен проект, преди това е бил в група.

"What's a heart supposed to do / With a hole the size of you / Wish I could undo the pain"

Benjamin Ingrosso - Dance You Off

Много танцувална песничка, харесах я още щом я чух и определено ще съм и за Швеция, ако България не успее на Евровизия ( да, това е песента на Швеция, и да това е на Феликс приятеля "Д ).

" Feels like I'm stuck here in time / While I've been trying to forget ya"

Mikolas Josef - Lie To Me

Още един претендент за Евровизия и още един мой фаворит, но този път от Чехия. Отново хубава визия и много приятно звучене - забавно и закачливо.

"Come and lie to me / Lie to me oh baby come a little closer / Lie to me / Lie to me oh baby lean upon my shoulder / Lie to me"

Equinox - Bones

А ето това е нашата песен и мога да кажа, че съм приятно изненадана и очарована ( като изключим участието на Жана Бергендроф, която не харесвам, но тя пък и не се чува толкова ). Харесвам клипа и самото звучене. Ако никой не ми беше казал, че това е наша песен, нямаше да разбера. Дано имаме късмет и тази година, както и предходните две и разбием всички, защото можем.

" What is life / if it's just of the earth / only of the flesh and bones"

Здравейте, strangers!

Този месец постоянно и навсякъде се говори за Осакрите, което е абсолютно нормално, защото февруари е месецът на Оскарите. По БТВ Синема и Кино НОВА даваха един куп филми печелили наградата или с номинации за нея. От тях не изгледах кой знае колко, въпреки че съм си записала някои, но определено днес в поста ще ви попиша за 3 филма свързани с тези така очаквани филмови награди ( два от сегашните номинации и един от наградите през 2012-та )

Честно казано гледам филмови награди и следя киното от няколко години. И едва тази осъзнах, че церемонии като Златните Глобуси, Бафта, са само загрявка за голямото събитие - Оскарите. Преди да изгледам един от филмите, за които ще ви пиша днес, си бях набелязала други 2, за които да "викам" на наградите: "Lady Bird" и "Call Me By Your Name" ( който вече официално изгледах за 3-ти път, и не, не съм луда, хаха ).

А ето и филмите за днес:

The Shape Of Water -Формата на Водата

Година: 2017

Времетраене: 2 часа и 3 минути

Жанр: Приключенски, Драма, Фентъзи

Оценка в IMDB: 7,7 / 10

Това е един от доста хайпваните филми от номинираните за Оскар. Очакванията ми към него бяха големи, а и е с най-много номинации, спечели доста награди до момента. И аз не останах разочарована, дори след като филма свърши мама се обърна и ми каза, че това щяло да е 3-я филм, който да подкрепям на наградите.

Като цяло историята разказва за една няма жена, която работи в тайна лаборатория, където един ден довеждат едно същество за експерименти. И така от чисто любопитство главната героиня Елиса започва да посещава това земноводно създание и успява да създаде една необикновена, но много силна връзка с него. По това историята става доста необикновена и много интересна. Чудите се какво бъдеще имат тази жена и това непознато създание, но ще трябва да изгледате филма, за да разберете.

Определено много хубава и красива история, която препоръчвам на всеки да изгледа. Актьорския състав е също много добър. Сали Хокинс ( номинирана за главна роля ) се въплъщава в главната героиня страхотно и успява да предаде всяка емоция по най-добрия начин, и като се има предвид, че цял филм не трябва да говори. Нейна партньорка е страхотната Октавия Спенсър, която отново е номинирана за поддържаща роля.

Wonder - Чудо

Година: 2017

Времетраене: 1 час и 53 минути

Жанр: Драма, Семеен

Оценка в IMDB: 8 / 10

Още откакто разбрах за съществуването на този филм и нямах търпение да го изгледам. Обожавам Джулия Робъртс и много се радвам, че точно нея са избрали за този филм, както и моите адмирации към Джейкъб Трембли ( Оги ) за страхотната му игра, определено вече си е направил име в Холивуд.

Смея да твърдя, че това е поредната адаптация на книга, която ме кара да искам да прочета самата книга.

Може би сте чели "Чудо" от Ар Джей Паласио, а може би като мен все още се каните, но дори и да знаете за какво става въпрос, нека ви разкажа.

Тук историята разказва за Огъст Пулман, едно обикновено момче с необикновено лице. Когато е бил малък на Оги му се е наложило да претърпи доста операции и затова лицето му изглежда различно. Това е и причината известно време да се обучава вкъщи от майка си, но идва деня, в който и той трябва да тръгне на училище като останалите деца. Това се превръща в едно голямо предизвикателство за него и цялото му семейство.

Разбира се ги има всички онези моменти на подигравки, трудности в общуването, но в крайна сметка Оги намира своето място и хора в училище.

Това, което много ми хареса, и което режисьорът Стивън Чбоски е съобразил да запази, са различните гледни точки. Получаваме такива от сестрата на Оги и някои други герои, което е супер интересно.

Отново много хубав филм, който всеки трябва да гледа и то с цялото си семейство. (Филмът е номиниран на тазгодишните Оскари за най-добър грим )

Тhe Help - Южнячки

Година: 2011

Времетраене: 2 часа и 26 минути

Жанр: Драма

Оценка в IMDB: 8,1 / 10

Ето това е 2-ят филм свързан с Оскарите, за който исках да ви споделя. Да, вече е малко старичък, ако мога така да се изразя, но много, много хубав и стойностен.

Става въпрос за 60-те години на 20-ти век, Америка, по времето на борбите за граждански права за чернокожите. Скийтър, младо и амбициозно момиче иска да стане писател и и щуква една доста налудничава за онова време идея породена от мястото, времето и обществото, в което живее. Тя решава да пише за живота на чернокожите прислужници в богатите бели семейства. Опитва се да събере повече от тях, за да може да разкаже историите им от 1-во лице. Разбира се това е опасно, тъй като жените могат да изгубят работата се, че и още по-ужасни неща да им се случат и затова в началото Скийтър има на своя страна едва 1-2 жени, но с времето бройката се уголемява, а накрая книгата вижда и бял свят.

Това е един от многото филми, представящи ни невъобразимо несправедливия живот, който живеят тези хора. Цялото разделение на расистка основа. Отношението към тях и т.н. Въпреки че знам за всички тези неща, не успях да не изпитам отвръщение, ярост и тъга, за начина, по който са се отнасяли с чернокожите, а още повече, че тези жени са отглеждали не едно богаташко, бяло дете, чиито родители са се отнасяли с прислужницата си все едно е заразноболно животно. Но това е била и за жалост до някъде все още е суровата истина.

Актьорската игра е феноменална, и това безспорно се превърна в един от любимите ми филми. Зачудих се защо Вайола Дейвис не е получила оскара за главна женска роля, но страхотната Октавия Спенсър е спечелила за поддържаща и то заслужено ( стана ми една от любимите актриси ). Ема Стоун също е отново много добра.

Единствено съжалявам, че не съм изгледала филма по-рано. Препоръчвам го повече от горещо на всички ви, защото е една истинска и човешка история. (Филмът отново е адаптация по едноименния роман на Катрин Стокет. )

*линкове към трейлърите на филмите ще намерите като цъкнете върху името на всеки един*

Здравейте, strangers!

Да не повярва човек, аз съм тук и успявам да пиша. Предполагам не се питате защо, при положение, че в цялата страна времето е УЖАСНО! Сняг, вятър, студ, с две думи е идеално за часове с книга пред печката ( но уви, ние сме на училище ).
След като не си подготвих поста от вчера, както възнамерявах, днес за кратко Вселената бе срещу мен, тъй като нямахме ток няколко часа.
Но сега всичко е окей и нека ви споделя няколко песни за настроение, а и все пак поста си е за това:

Taylor Swift ft. Ed Sheeran & Future

Много харесах тази песничка още като я чух. По принцип не съм фенка на Тейлър, но пък не мога да се сдържа когато харесам някоя нейна песничка. Тук ми харесва, че отново е в колаборация с Ед, а аз него си го обожавам. Доста е зарибяваща и текста ми харесва.

"I don’t wanna hurt you, / I just wanna be / Drinking on a beach with you all over me"

Mabel ft. Kojo Funds - Finders Keepers

Тук всичко ми харесва. Мацката, която изпълнява песента е симпатична ( определено ще си пусна нещо друго от нея ), музиката е приятна, текста е готин, клипа е супер, всичко. Доста е зарибяваща и ми действа супер още като я чуя.

" Put your arms all around it / Take it now that you've found it / It don't need to be no deeper / It's finders keepers"

Troye Sivan - Bite

А тази песен как ми действа, дори не мога да ви опиша. Не знам какво толкова намирам в нея, но е уникална просто. Намерих я съвсем случайно към едно fanmade клипче за "Call Me By Your Name" и се влюбих и в нея, и в начина по който се връзваше със сцените от филма. О, и заради тази песен мисля че леко се влюбих в Трой :Д.

"Kiss me on the mouth and set me free / Sing me like a choir / I can be the subject of your dreams / Your sickening desire"

Troye Sivan - My My My!

Ха, още една песен на Трой. Тази е една от новите му. Клипа е супер готин, а и самата песничка е доста зарибяваща и с много хубаво звучене.

"Spark up, buzz cut / I got my tongue between your teeth / Go slow, no, no, go fast / You like it just as much as me"

Sufjan Stevens - Mystery Of Love

Нямаше как да се размина без в някой от тези постове за музика не включа и двете специално написани за филма "Call Me By Your Name" песни. Докато не разбрах за филма си нямах и на идея кой е Суфян Стивънс. Това е един уникален творец. Обожавам факта, че е работил с екипа на филма отблизо, за да може да създаде две уникални парчета към филма. Пасват си идеално с цялата идилия.

" When this love is over? / Shall I sleep within your bed / River of unhappiness / Hold your hands upon my head / Till I breathe my last breath"

Sufjan Stevens - Visions Of Gideon

А тази, е толкова уникална. Тръпки ме побиват докато я слушам, особено сещайки се с коя сцена във филма е обвързана. Дори и да не решите да гледате целия филм, то поне смятам, че има някой сцени, които заслужават да бъдат видени задължително.

А сцената през която върви тази песен е точно последната, която е едновременно простичка, но и доста емоционално заредена, а песента добавя много.

И двете песни на Стивънс написани за филма са идеални, още повече ако сте го гледали и наистина ще оцените работата му.

"I have loved you for the last time / Is it a video? Is it a video? / I have touched you for the last time /
Is it a video? Is it a video"

Пламен и Иво - Заради Нея

И нямаше как да не завърша този музикален пост без една българска песен. Новото парче на братското дуо е просто невероятна и ми бърка надълбоко в душичката. Усещам почерка на Павел и Венци навсякъде, в текста, в музиката, по които са работили и двамата. Клипа също е супер, много семпъл. Браво!

"Не искам да те притежавам, а да трептиме на една честота / Веднъж си лед, веднъж си пара / а аз имам нужда от глътка вода"

Не искам да те притежавам, а да трептиме на една честота. Веднъж си лед, веднъж си пара, а аз имам нужда от глътка вода

Още на: https://textove.com/plamen-i-ivo-zaradi-neya-tekst
Благодариние на textove.com

POPULAR POSTS

Rumyana's bookshelf: Currently-Reading

Contact form

About Me

Етикети

Архив на блога