понеделник, 2 април 2018 г.

Book Review: "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман

Оценка в Goodreads: 4 /5

Когато видях книгата на Кара в издателския план на Егмонт за първата половина на 2018-та се позачудих дали ще я чета. Естествено само името ѝ успя да привлече достатъчно вниманието ми, но прочитайки анотацията, като че ли не ме грабна толкова., Но с наближаването на излизането ѝ на български, реших че ще ѝ дам шанс. И ето ме тук цели 15 дни след като си я получих, готова да ви споделя мнението си.

Обзалагам се, че около излизането на книгата ( по принцип, а не на български ) е имало доста hype, тъй като Кара е доста разпознаваемо лице и самия факт, че тя е написала книгата е бил достатъчен, за да се продава. 

Сюжетът се върти около тийнейджърите Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя група - "Огледалце, огледалце", създадена не много по тяхно желание, но може би един от най-важните моменти в тяхното израстване. 
"Поотделно бяхме хаотични, въртящи се и изгубени, чакащи тази част от живота ни да отмине, за да можем наистина да живеем и да бъдем свободни. И тогава се появи "Огледалце, огледалце". Името го измисли Роуз, като в приказката, защото както тя каза, заедно сме "най-красиви на земята", мамка му." 
Всеки от тях си е живеел в свой собствен свят, докато накрая не са се сблъскали и от това е произлязло едно хубаво и важно приятелство. Тук държа да отбележа, че този аспект на историята много ми хареса и преоткривам себе си донякъде в него, защото наистина приятелствата на нашата възраст са много важни и когато откриеш своите хора ( или поне така си мислиш, или за известно време наистина са твоите хора, или си остават такива за дълго време ) успяваш да се сближиш с тях за много кратко време и по толкова естествен начин. Така е и в книгата, където нашите герои си пасват идеално от първата си репетиция като група, но и като характери и хора, и създават хубава връзка за много малко време.

Разбира се като всеки тийнейджър и човек, всъщност, всеки от тях си има някакви проблеми, които излизат наяве и се активизират след като единия член от групата - Наоми изчезва. Първоначално никой не се притеснява, защото това е нормално и типично за нея. Да си вземе някой работи и просто да изчезне, когато има нужда, но и винаги оставя следа след себе си, за да могат да я открият ако се наложи. 
Но този път тя не се връща дълго време. Няма я цели осем седмици. Докато един ден я откриват в реката, в безсъзнание, с ужасни рани и опасност за живота.

И от тук започва "приключението" на нашите герои. Цялата тази ситуация е една голяма мистерия, която ги разтърсва из основи. Има вероятност никога да не разберат какво се е случило с любимата им Наоми, има вероятност да не чуят повече и една дума от нея, ако не оживее, да не свирят повече заедно, да не са приятели повече. И всичко това за тях е толкова зловещо.
От там в живота на всеки по отделно започват да се случват неща, които малко или много ги разпокъсват и приятелството им бива застрашено. 
Братът на Лио излиза от затвора и нещата тръгват на зле, защото това означава неприятности за самия Лио.
Роуз се влюбва в тотално грешния човек, но тъй като не го знае по това време и е толкова заблудена от чувствата си, започва да обръща гръб на хората, които наистина ги е грижа за нея.
"Обожавам как изживява всеки момент цялостно, от глава до пети, как подлага на съмнение и предизвиква буквално всичко, палейки се на всеки пет минути."
А Рижи преминава през период на себеутвърждаване, приемане на себе си и истинското си "АЗ", както и доста сериозни проблеми у дома с родителите - неразбирателство, насилие.
"Ако има нещо, което трябва да ми бъде позволено да контролирам в живота си, това е как изглеждам."

Всичко това са изключително важни и актуални теми, вълнуващи нас тийнейджърите, защото преминаваме през тези неща сега. Сблъскваме се с всичките тези проблеми във взаимоотношенията, правим грешки спрямо себе си, спрямо другите, учим се от тях, откриваме себе си през целият този път и кръговрат от събития.
"Докато брадичката ѝ лежеше на моето рамо, усетих как последните мигове от моето детство си отиват от мен, като водопад от старомодни снимки. Мама изглеждаше малка и слаба, ниска и външно приличаше на мен много повече, отколкото някога съм си мислила. През цялото време аз съм растяла, а тя е остарявала, и по някакъв начин, само сега и тук, на стълбищната площадка, под електрическата лампа, ние се срещнахме по средата."

Но въпреки всичко, загърбват временните си спорове и караници ( които са толкова безсмислени ) и впрягат всички сили, за да разгадаят какво се е случило с приятелката им и развръзката е доста неочаквана.
Това което се е случило с Наоми е доста зловещо и ужасяващо, че се чудя на Кара как и е дошло като идея.

Харесва ми, че историята има своята мистерия, за която аз лично си нямах и на идея как ще се развие и разплете накрая и какво ще се случи. А всъщност развръзката беше доста интересна, наистина голям plot twist поне за мен, на което се зарадвах.

Четиво, което ме остави с доста противоречиви чувства, ядоса ме дори в един момент чисто и просто като читател, а не защото това, което се случи беше нещо лошо, но някак начина по който беше поднесена тази важна информация не ми хареса. 
Книга, която дори и със своите минуси има сравнително интересна история и загадка за разрешаване, която заслужава внимание. 
И история с доста важни послания, които си струва да бъдат прочетени и осмислени.

Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар