Здравейте!
И ето, че дойде времето да ви споделя месечните си любимци и в категория книги. Този месец прочетох 4 книги и започнах още 2.
През следващата седмица може да очаквате мнения за "Добри дни, лоши дни" от Мелина Маркета и "Костенурки до безкрая" от Джон Грийн. За тях няма да пиша нищо тук ( само ще ви споделя, че и двете ми харесаха ), тъй като искам да оставя всичко на предстоящите им ревюта.
Книгата, за която обаче ще ви напиша две-три думи, и четвъртата прочетена за месец Ноември е:
Мда, новата книга на моята любима Колийн. Само да уточня, че и дадох 4,5 / 5 звезди, но в Goodreads няма как да натиснеш и с половинките ( мисля, че това е нещо, което ще е добре да оправят ). Книгата разказва за Merit и нейното семейство, което е меко казано разрушено. Комуникацията между 4-те деца ( особено трите по-големи ) куца жестоко , а и не само помежду им, с баща им и мащехата им също. Общо взето семейството и представлява това: живеят в църква, която са пригодили да прилича повече на къща и колкото се може по-малко на църква ; бащата е изневерил на майката Виктория с друга Виктория, която и е била лекар, от което му се ражда син и той се развежда със старата Виктория, за да се ожени за новата, но старата пък все още живее под покрива му или по-точно в мазето ( спокойно, мазето си е като малък апартамент ), защото страда от лека форма на агорафобия ; Merit има сестра близначка, с която не се разбира изобщо и брат, с който почти не си говори. И нека към пълната къща прибавим и гаджето на близначката на Merit - Sagan, който живее заедно с тях, а Merit е леко влюбена в него.
Еми, не знам как по-добре да ви обясня сюжета на книгата. Това е долу-горе всичко, което трябва да знаете за нея преди да започнете да я четете. Интересна е, определено, и е различна от всичко друго, което Колийн е писала до сега ( както и бях чула преди да я прочета). Това, което ми хареса най-много са различните теми, които авторката е успяла да засегне в книгата, като например: mental health - агорафобията, депресията ( която се оказва доста важна част от сюжета ), сексуалната ориентация, ситуацията в Сирия и бежанците. Все актуални неща и може би точно те правят книгата по-различна от останалите на Хувър.
Дадох такава оценка обаче, защото усещах, че нещо ми липсва и някак историята не ми донасяше онези емоции, с които съм свикнала при книга от Колийн Хувър. И въпреки всичко ви съветвам да дадете шанс на тази шантава книга ( наистина е шантава ).
Последните дни на месеца започнах "18 % сиво " от Захари Карабашлиев, която е доста странна за момента, но пък ми харесва и "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" - идеята на тази книжка ми харесва адски много и виждам колко много родители я купуват за големи и малки дъщери, което е просто страхотно.
Предполагам, че през Декември ще прочета и някоя и друга коледна книга 😄!
