вторник, 18 юли 2017 г.

Never Have I Ever Book TAG * Част 1 *

Здравейте!

Сигурно вече позабравихте за моето съществуване, но ето ме отново. Моя милост се завръща. Наистина се надявам вече да е за малко по-постоянен период. 
Днес като цяло съм тук с един таг. Искаше ми се да направя някакъв, но все не си харесвах нищо. Видях този от Мели и Юли, които се бяха събрали да го направят заедно. И аз реших да го направя така, но не с друг блогър, а със сестра си. Ще бъде разделен на две части, тъй като става доста дългичък когато отговарят двама човека, а и със снимките и всичко. Така че очаквайте и следващата част. 








1. Никога не съм започвала книга без да я довърша
Б: Има такивa. В гимназиалния ми период, и то тези които е трябвало да четем през лятото, което по едно време стана съвсем pointless, защото се оказа  че не учим всичко от листа за лятото, а от някои книги учихме определени глави. Така че определено съм била бунтарка, а и са останали доста, за съжаление, български, а и не само, недочетени книги от този период.

Р: О, това  за жалост ми се случва доста често. Ако влезете в Goodreads профила ми, ще видите колко започнати отдавна книги имам, но уви времето им явно не е дошло все още.

2. Никога не съм притежавала няколко копия на една и съща книга
Б: Мда, не съм. Но един ден ще си го позволя. Искам да имам любимите си книги освен на български, и/или  английски, но и също така на езика на автора, мисля че би било готино :)

Р: Амии, всъщност притежавам. Става дума за "Брулени Хълмове", която наскоро установих че сме имали  вкъщи, а аз не знаех *shame*. Копието изобщо не ми харесва визуално, но няма никакво значение. Имам я на английски в един малък симпатичен вариант и ще си я купувам сега и в трети - с прекрасни твърди корици. За други книги не се сещам да имам няколко копия, но в бъдеше мисля че ще има много такива.



3. Никога не съм плакала заради измислен герой
Б: Аз не плача за никого в книгите, аз плача заради нещо което се е случило. Последният ми, най-пресен пример, е от събота с  книгата на Георги Бърдаров "Аз още броя дните", в която не смъртта на "сръбските Ромео и Жулиета" ме трогна, нито пък човекът който ги е убил или дори нещастията в неговия живот, а самите обстоятелства под които се развиха събитията и жестокостта на самата съдба.

Р: Well, that's me, so всички близки до мен хора знаят колко съм емоционална, така че да, случвало се е да рева заради герой, но както сестра ми е описала по-горе, се случва да рева не само заради героя, но и поради други причини. 

4. Никога не съм подгъвала страница вместо разделител
Б: Правила съм го, но в своя защита ще отбележа, че използвам минало време, а и оценявам книгите много повече от преди (примерно в гимназията).

Р: Никога. Струва ми се ужасно, а и обожавам книгоразделители.
  

5. Никога не съм писала фен фикшън
Б: Никога не съм.

Р: Не съм.

6. Никога не съм чела "мръсен" фен фикшън
Б: Не чета фен фикшъни. Не ми харесва идеята, не просто за "мръсен" фен фикшън ами и за всякакъв in general.

Р: Да, чела съм, но не са били по книга.

7. Никога не съм пропускала училище, за да гледам сериал или чета книга
Б: Това е глупава причина да пропуснеш училище, сериалите имат повторения, книгите могат да бъдат взети с теб и в часовете, и в междучасията да си четеш, така че не ми се е налагало до сега.

Р: Никога, и на мен това ми се струва супер тъпо. Рядко вече следя сериали по телевизията, следователно всичко го тегля и затова мога да си гледам когато искам и имам време. А за четенето, аз почти винаги си нося на училище книга и си чета, so it's not my problem.


Няма коментари:

Публикуване на коментар