ноември 17, 2016
I Am A Reader TAG
Здравейте! Днес съм тук с един много хубав таг, който май ще се окаже, че ми е и любимят. Видях го първо от Памела, а след това от Криси, която го беше оставила...
ноември 09, 2016
Series Recommendations #2
Здравейте! Време и за втора порция сериали.Вече сме навлезли дълбоко, дълбоко във времето за гледане.В това няма много смисъл, но искам да кажа, че сме Ноември, новите серии на новите сезони излизат и...
Обожавам, обожавам, обожавам...не знам има ли друга дума, с която да изразя емоциите си?Може би не.
Тази книга е едно бижу, едно разцъфващо цвете пред очите на читателя.Наистина не съм много сигурна дали ще мога да напиша хубаво и адекватно ревю, тъй като смятам, че това е книга, която заслужава да бъде захваната и прочетена колкото се може по-бързо и думите ще бъдат излишни.
Историята и на пръв, и на втори, и на трети поглед е невероятно завладяваща и интересна.Още анотацията те грабва и започваш да си задаваш въпроси.
"Тайни" е една история за това как трябва да се живее един живот, независимо от предразсъдъците, манталитета, разбиранията на времето в което си.История за безграничната любов, която те намира в най-неочаквания момент, която те събира с неочаквани хора и те отвежда на безкрайни приключения.Любов, която те кара да задминаваш и собствените си граници в нейно име.И всичко това, ние имаме удоволствието да го разберем и изживеем през очите на една уникална героиня, в която се влюбих от първите страници и смея да твърдя, че вече е моя любимка, а именно Хюма.
Начинът по който е разказан живота и е повече от интересен.
В началото тя е една 95-годишна старица (това дори ми звучи обидно, защото тя определено не е старица), която е тръгнала по своя последен път, започнала е последното си приключение.Събрала цялото си семейство, децата с жените и мъжете си, внуците с техните мъже и жени и правнуците.Заобиколена от най-обичаните си хора, за последен, или по-скоро пореден път Хюма им показва кой дърпа конците.
На ръката и, заключен с белезници, стои дневник изпълнен с тайни, интересни истории, любовни и съдбовни премеждия, болка и какво ли още не.С този дневник, написан часове преди смъртта, жената изпраща, любимите си хора на разходка из своето минало.С писмо им заръчва да прочетат дневника с чаша (или съответно чаши) шампанско.Да четат, да слушат, да не се смущават чак толкова от прочетеното и да прощават, ако се наложи.
От тук започва разказа за безбройните невероятни случки в живота на една смела жена, живяла в бурни времена, преживявала бурни любови, изпитвала не веднъж и не с един плътските удоволствия и намирайки щастието в това да е майка.
Едно от най-интересните неща в романа е, как Хюма ни е представена в толкова и най-различни моменти от живота си.
В една от първите глави, тя си спомня за своя любим Сервер, баща на децата и, с който са изживели любовта си за много кратко време, но за жалост така и не разбираме защо.Тогава тя е на 30.
Но по-нататък, и като най-дълъг и може би най-наситен с емоции период, Хюма разказва за своята първа любов на крехката възраст от 16 години.Тя се влюбва в съседското момче, и изживява страхотни емоции.Преминава какви ли не препятствия, убеждава родителите си и се омъжва за Несим.Определено любовта им е повече от приказна и невероятна.Аз бях малко скептична в началото.Хюма бе едно малко несигурно момиче, твърдящо че изпитва тези огромни чувства, а Несим малко арогантен и не ми се вярваше много-много че я обича.Но в последствие, тези мисли изчезнаха, появиха се нови герои замесени във връзката им, подлагаха я на изпитания и тя оцеляваше.Любовта им бе безгранична, красива, подклаждана постоянно от страст.
В Хюма и в Несим имаше невероятна промяна от това, което бяха в началото на съвместния си живот, и това, което бяха в края.
Любовта, която тази героиня имаше в себе си и изживяваше беше хем такава, че да си я пожелаеш, хем да не го правиш, защото беше съпътствана и с много болка.
Хюма още от малка изживява мелодрамите от книгите, историите, които чува или сама си ги съчинява, а сега може би предизвикала съдбата, всичко ставаше много бързо.Тя бе жена с развинтено до безкрай въображение, което дори понякога и предсказваше бъдещи събития.
Не мога да подмина факта, колко красиво бе написана книгата.Не ми омръзна да чета цели страници с описания на времето в което се развива действието, интериора, обстановката, всичко бе написано така, че въображението да се развихря до краен предел.
Също така, книгата беше напоена и с доста история, която си беше точно на мястото и допълваше цялостната картина.
И разбира се ще напиша няколко думи за героинята на Селест.Една от любимките ми в книгата, спътницата в живота на Хюма.Това е жената-закрилница, която е с Хюма от бебе и не я оставя през нито един момент от живота и.Няма да издавам повече, защото трябва да прочетете.
Това е една история, която те кара да се замисляш, кара те да желаеш такова приключение, такава любов, такъв емоционален живот.Героиня, от която да се учиш как да живееш.
С всяка отгърната страница не знаеш какво да очакваш.И както пише в анотацията това е "Роман, в който ще ти се прииска да бъдеш един от героите..." освен ако вече не си.На мен определено ми се прииска и определено намерих себе си в някой моменти.
Книга красива отвън и отвътре.Книга, която лично за мен е откритието на 2016, и с удоволствие и надежда ще чакам да преведат и издадат и другата "Перлите на Аврора", а до тогава бих препрочела тази отново, и отново, и отново...
Благодаря на издателство ЕГМОНТ за невероятната възможност!
Тази книга е едно бижу, едно разцъфващо цвете пред очите на читателя.Наистина не съм много сигурна дали ще мога да напиша хубаво и адекватно ревю, тъй като смятам, че това е книга, която заслужава да бъде захваната и прочетена колкото се може по-бързо и думите ще бъдат излишни.
Историята и на пръв, и на втори, и на трети поглед е невероятно завладяваща и интересна.Още анотацията те грабва и започваш да си задаваш въпроси.
"Тайни" е една история за това как трябва да се живее един живот, независимо от предразсъдъците, манталитета, разбиранията на времето в което си.История за безграничната любов, която те намира в най-неочаквания момент, която те събира с неочаквани хора и те отвежда на безкрайни приключения.Любов, която те кара да задминаваш и собствените си граници в нейно име.И всичко това, ние имаме удоволствието да го разберем и изживеем през очите на една уникална героиня, в която се влюбих от първите страници и смея да твърдя, че вече е моя любимка, а именно Хюма.
"Може би от опита, придобит през годините, прекарани в чужбина, и от реакцията ми на събитията в живота си, аз живеех по начин, който в моите среди коренно се различаваше от представите за добродетелна жена."
В началото тя е една 95-годишна старица (това дори ми звучи обидно, защото тя определено не е старица), която е тръгнала по своя последен път, започнала е последното си приключение.Събрала цялото си семейство, децата с жените и мъжете си, внуците с техните мъже и жени и правнуците.Заобиколена от най-обичаните си хора, за последен, или по-скоро пореден път Хюма им показва кой дърпа конците.
На ръката и, заключен с белезници, стои дневник изпълнен с тайни, интересни истории, любовни и съдбовни премеждия, болка и какво ли още не.С този дневник, написан часове преди смъртта, жената изпраща, любимите си хора на разходка из своето минало.С писмо им заръчва да прочетат дневника с чаша (или съответно чаши) шампанско.Да четат, да слушат, да не се смущават чак толкова от прочетеното и да прощават, ако се наложи.
"Обичаше изненадите.Баща ми я наричаше "жената с неограничена фантазия"..."
Едно от най-интересните неща в романа е, как Хюма ни е представена в толкова и най-различни моменти от живота си.
В една от първите глави, тя си спомня за своя любим Сервер, баща на децата и, с който са изживели любовта си за много кратко време, но за жалост така и не разбираме защо.Тогава тя е на 30.
"Толкова исках да оставя диря след себе си от този човек, към когото изпитвах секваща дъха ми любов, толкова исках да вкуся майчинството, че изпълнена с тревога, задето много съм се забавила до тази възраст, родих едно след друго трите си деца, без да се замислям."
В Хюма и в Несим имаше невероятна промяна от това, което бяха в началото на съвместния си живот, и това, което бяха в края.
"Обичам те, както не съм и няма да обичам никого на света, богиньо моя.Ти си другата половина на душата ми, дошла някъде отдалеч.Не ще мога да бъда едно цяло с никого така, както съм с теб."
Хюма още от малка изживява мелодрамите от книгите, историите, които чува или сама си ги съчинява, а сега може би предизвикала съдбата, всичко ставаше много бързо.Тя бе жена с развинтено до безкрай въображение, което дори понякога и предсказваше бъдещи събития.
"Сълзите стичащи се от очите му, и адамовата ябълка , която се движеше при всяко преглъщане в опит да ги сподави...Господи!Това бе мъжът, в когото бях влюбена, и нищо друго не ме интересуваше.Той беше толкова красив и толкова мой, че...Всичко му прощавах."
Също така, книгата беше напоена и с доста история, която си беше точно на мястото и допълваше цялостната картина.
И разбира се ще напиша няколко думи за героинята на Селест.Една от любимките ми в книгата, спътницата в живота на Хюма.Това е жената-закрилница, която е с Хюма от бебе и не я оставя през нито един момент от живота и.Няма да издавам повече, защото трябва да прочетете.
Това е една история, която те кара да се замисляш, кара те да желаеш такова приключение, такава любов, такъв емоционален живот.Героиня, от която да се учиш как да живееш.
С всяка отгърната страница не знаеш какво да очакваш.И както пише в анотацията това е "Роман, в който ще ти се прииска да бъдеш един от героите..." освен ако вече не си.На мен определено ми се прииска и определено намерих себе си в някой моменти.
"След като си изживял подобен живот, важното е да можеш да го разкажеш.Земята запазва само костите.С последния дъх изчезват и спомените.Ето защо пиша това, скъпи деца.Сега, когато полагам тяло в пръстта, не искам да мислите, че доживях до тази възраст все с попътен вятър, в тихи води...Да можехте да запазите и сърцето ми, та да видите как тръпне, докато четете тези редове..."
Благодаря на издателство ЕГМОНТ за невероятната възможност!
ноември 03, 2016
October Wrap-Up & November TBR
Здравейте! Еех, изниза се още едни месец, остават само 2 до настъпването на новата година (или май е малко рано да говоря за това ) , и се чудя как бързо мина цялото...
POPULAR POSTS
Contact form
Предоставено от Blogger.