• "Аз обаче започвах да научавам, че животът ти е история, разказваща за теб, а не тази, която разказваш ти. Разбира се, ти си въобразяваш, че пишеш собствената си съдба. Налага се...Ти си мислиш, че си художникът, но на практика си платното."

• "Не обичам да употребявам често думата любов. Чувството е твърде хубаво и рядко, за да се омаловажава с прекалена употреба."

• "Имам душата на собственик на частен самолет и живота на пътник в обществения транспорт."

• "...само аз и необятното небе, и си мислех, че небето е в единствено число, сякаш е едно нещо. Но небето не е едно нещо, а всичко."

• "Начинът, по който говореше той за мислите си, беше начинът, по който аз ги преживявах - не избор, а съдба. Не каталог на съзнанието ми, а негово отрицание."

• "Никой не казва довиждане, ако не иска да те види отново."

• "- Едно от предизвикателствата на болката - физическа или психическа, е, че наистина може да подходим към нея само чрез метафора. Болката не може да бъде описана като маса или тяло. В известен смисъл болката е противоположност на езика...Ние сме същества, толкова зависещи от езика, че ако не сме в състояние да назовем нещо с думи, в известна степен за нас то е непознато."

• "Думата "влюбен" ми звучеше странно, все едно определението "в любов" представляваше море, в което се давиш, или град, в който живееш. Не е необходимо да бъдеш в нещо друго - в приятелство, в гняв или в надежда. Единственото, за което може да бъдеш в, е любовта."

• "Да четеш нечии стихове е все едно да го гледаш разголен."

• "Помъчих се да ѝ обясня, че има нещо изключително странно и смущаващо в мисълта, че единственият начин да станеш този, който си, е като приемаш лекарства, променящи същността ти."

• "Харесвам ръцете ти. Харесвам дългите ти пръсти и вътрешната страна на китката ти, цвета на кожата ти там и всичките вени под нея."

• "Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си."

• "Сърцата ни бяха разбити на едни и същи места. Това е нещо като любов, но може би не съвсем същото."

• "Имаше някакво облекчение в това да виждаш собствената си незначителност, изложена пред очите ти, и осъзнах нещо, което Дейвис сигурно вече знаеше - спиралите се стесняват безкрайно, колкото по-навътре ги следваш, но се уголемяват безкрайно, колкото повече ги следваш навън."