Home       Others       Books       Monthly Favorites       A: Asia       Tags      
The Strange Universe


Здравейте, strangers!

Този месец постоянно и навсякъде се говори за Осакрите, което е абсолютно нормално, защото февруари е месецът на Оскарите. По БТВ Синема и Кино НОВА даваха един куп филми печелили наградата или с номинации за нея. От тях не изгледах кой знае колко, въпреки че съм си записала някои, но определено днес в поста ще ви попиша за 3 филма свързани с тези така очаквани филмови награди ( два от сегашните номинации и един от наградите през 2012-та )

Честно казано гледам филмови награди и следя киното от няколко години. И едва тази осъзнах, че церемонии като Златните Глобуси, Бафта, са само загрявка за голямото събитие - Оскарите. Преди да изгледам един от филмите, за които ще ви пиша днес, си бях набелязала други 2, за които да "викам" на наградите: "Lady Bird" и "Call Me By Your Name" ( който вече официално изгледах за 3-ти път, и не, не съм луда, хаха ).

А ето и филмите за днес:

The Shape Of Water -Формата на Водата
Година: 2017
Времетраене: 2 часа и 3 минути
Жанр: Приключенски, Драма, Фентъзи
Оценка в IMDB: 7,7 / 10
Това е един от доста хайпваните филми от номинираните за Оскар. Очакванията ми към него бяха големи, а и е с най-много номинации, спечели доста награди до момента. И аз не останах разочарована, дори след като филма свърши мама се обърна и ми каза, че това щяло да е 3-я филм, който да подкрепям на наградите. 
Като цяло историята разказва за една няма жена, която работи в тайна лаборатория, където един ден довеждат едно същество за експерименти. И така от чисто любопитство главната героиня Елиса започва да посещава това земноводно създание и успява да създаде една необикновена, но много силна връзка с него. По това историята става доста необикновена и много интересна. Чудите се какво бъдеще имат тази жена и това непознато създание, но ще трябва да изгледате филма, за да разберете. 
Определено много хубава и красива история, която препоръчвам на всеки да изгледа. Актьорския състав е също много добър. Сали Хокинс ( номинирана за главна роля ) се въплъщава в главната героиня страхотно и успява да предаде всяка емоция по най-добрия начин, и като се има предвид, че цял филм не трябва да говори. Нейна партньорка е страхотната Октавия Спенсър, която отново е номинирана за поддържаща роля.


Wonder - Чудо
Година: 2017
Времетраене: 1 час и 53 минути
Жанр: Драма, Семеен
Оценка в IMDB: 8 / 10
Още откакто разбрах за съществуването на този филм и нямах търпение да го изгледам. Обожавам Джулия Робъртс и много се радвам, че точно нея са избрали за този филм, както и моите адмирации към Джейкъб Трембли ( Оги ) за страхотната му игра, определено вече си е направил име в Холивуд.
 Смея да твърдя, че това е поредната адаптация на книга, която ме кара да искам да прочета самата книга.
Може би сте чели "Чудо" от Ар Джей Паласио, а може би като мен все още се каните, но дори и да знаете за какво става въпрос, нека ви разкажа.
Тук историята разказва за Огъст Пулман, едно обикновено момче с необикновено лице. Когато е бил малък на Оги му се е наложило да претърпи доста операции и затова лицето му изглежда различно. Това е и причината известно време да се обучава вкъщи от майка си, но идва деня, в който и той трябва да тръгне на училище като останалите деца. Това се превръща в едно голямо предизвикателство за него и цялото му семейство. 
Разбира се ги има всички онези моменти на подигравки, трудности в общуването, но в крайна сметка Оги намира своето място и хора в училище.
Това, което много ми хареса, и което режисьорът Стивън Чбоски е съобразил да запази, са различните гледни точки. Получаваме такива от сестрата на Оги и някои други  герои, което е супер интересно.
Отново много хубав филм, който всеки трябва да гледа и то с цялото си семейство. (Филмът е номиниран на тазгодишните Оскари за най-добър грим )

Тhe Help -  Южнячки
Година: 2011
Времетраене: 2 часа и 26 минути
Жанр: Драма
Оценка в IMDB: 8,1 / 10
Ето това е 2-ят филм свързан с Оскарите, за който исках да ви споделя. Да, вече е малко старичък, ако мога така да се изразя, но много, много хубав и стойностен. 
Става въпрос за 60-те години на 20-ти век, Америка, по времето на борбите за граждански права за чернокожите. Скийтър, младо и амбициозно момиче иска да стане писател и и щуква една доста налудничава за онова време идея породена от мястото, времето и обществото, в което живее. Тя решава да пише за живота на чернокожите прислужници в богатите бели семейства. Опитва се да събере повече от тях, за да може да разкаже историите им от 1-во лице. Разбира се това е опасно, тъй като жените могат да изгубят работата се, че и още по-ужасни неща да им се случат и затова в началото Скийтър има на своя страна едва 1-2 жени, но с времето бройката се уголемява, а накрая книгата вижда и бял свят.
Това е един от многото филми, представящи ни невъобразимо несправедливия живот, който живеят тези хора. Цялото разделение на расистка основа. Отношението към тях и т.н. Въпреки че знам за всички тези неща, не успях да не изпитам отвръщение, ярост и тъга, за начина, по който са се отнасяли с чернокожите, а още повече, че тези жени са отглеждали не едно богаташко, бяло дете, чиито родители са се отнасяли с прислужницата си все едно е заразноболно животно. Но това е била и за жалост до някъде все още е суровата истина.
Актьорската игра е феноменална, и това безспорно се превърна в един от любимите ми филми. Зачудих се защо Вайола Дейвис не е получила оскара за главна женска роля, но страхотната Октавия Спенсър е спечелила за поддържаща и то заслужено ( стана ми една от любимите актриси ). Ема Стоун също е отново много добра.
Единствено съжалявам, че не съм изгледала филма по-рано. Препоръчвам го повече от горещо на всички ви, защото е една истинска и човешка история. (Филмът отново е адаптация по едноименния роман на Катрин Стокет. )

*линкове към трейлърите на филмите ще намерите като цъкнете върху името на всеки един*


Здравейте, strangers!

Да не повярва човек, аз съм тук и успявам да пиша. Предполагам не се питате защо, при положение, че в цялата страна времето е УЖАСНО! Сняг, вятър, студ, с две думи е идеално за часове с книга пред печката ( но уви, ние сме на училище ). 
След като не си подготвих поста от вчера, както възнамерявах, днес за кратко Вселената бе срещу мен, тъй като нямахме ток няколко часа.
Но сега всичко е окей и нека ви споделя няколко песни за настроение, а и все пак поста си е за това:

Taylor Swift ft. Ed Sheeran & Future
Много харесах тази песничка още като я чух. По принцип не съм фенка на Тейлър, но пък не мога да се сдържа когато харесам някоя нейна песничка. Тук ми харесва, че отново е в колаборация с Ед, а аз него си го обожавам. Доста е зарибяваща и текста ми харесва.
"I don’t wanna hurt you, / I just wanna be / Drinking on a beach with you all over me"

Mabel ft. Kojo Funds - Finders Keepers
Тук всичко ми харесва. Мацката, която изпълнява песента е симпатична ( определено ще си пусна нещо друго от нея ), музиката е приятна, текста е готин, клипа е супер, всичко. Доста е зарибяваща и ми действа супер още като я чуя.
" Put your arms all around it / Take it now that you've found it / It don't need to be no deeper / It's finders keepers"

Troye Sivan - Bite
А тази песен как ми действа, дори не мога да ви опиша. Не знам какво толкова намирам в нея, но е уникална просто. Намерих я съвсем случайно към едно fanmade  клипче за "Call Me By Your Name" и се влюбих и в нея, и в начина по който се връзваше със сцените от филма. О, и заради тази песен мисля че леко се влюбих в Трой :Д.
"Kiss me on the mouth and set me free / Sing me like a choir /  I can be the subject of your dreams / Your sickening desire"

Troye Sivan - My My My!
Ха, още една песен на Трой. Тази е една от новите му. Клипа е супер готин, а и самата песничка е доста зарибяваща и с много хубаво звучене.
"Spark up, buzz cut / I got my tongue between your teeth / Go slow, no, no, go fast / You like it just as much as me"

Sufjan Stevens - Mystery Of Love
Нямаше как да се размина без в някой от тези постове за музика не включа и двете специално написани за филма "Call Me By Your Name" песни. Докато не разбрах за филма си нямах и на идея кой е Суфян Стивънс. Това е един уникален творец. Обожавам факта, че е работил с екипа на филма отблизо, за да може да създаде две уникални парчета към филма. Пасват си идеално с цялата идилия. 
" When this love is over? / Shall I sleep within your bed / River of unhappiness / Hold your hands upon my head / Till I breathe my last breath"

Sufjan Stevens - Visions Of Gideon 
А тази, е толкова уникална. Тръпки ме побиват докато я слушам, особено сещайки се с коя сцена във филма е обвързана. Дори и да не решите да гледате целия филм, то поне смятам, че има някой сцени, които заслужават да бъдат видени задължително. 
А сцената през която върви тази песен е точно последната, която е едновременно простичка, но и доста емоционално заредена, а песента добавя много.
И двете песни на Стивънс написани за филма са идеални, още повече ако сте го гледали и наистина ще оцените работата му.
"I have loved you for the last time / Is it a video? Is it a video? / I have touched you for the last time /
Is it a video? Is it a video"

Пламен и Иво - Заради Нея
И нямаше как да не завърша този музикален пост без една българска песен. Новото парче на братското дуо е просто невероятна и ми бърка надълбоко в душичката. Усещам почерка на Павел и Венци навсякъде, в текста, в музиката, по които са работили и двамата. Клипа също е супер, много семпъл. Браво!
"Не искам да те притежавам, а да трептиме на една честота / Веднъж си лед, веднъж си пара / а аз имам нужда от глътка вода"
Не искам да те притежавам, а да трептиме на една честота. Веднъж си лед, веднъж си пара, а аз имам нужда от глътка вода

Още на: https://textove.com/plamen-i-ivo-zaradi-neya-tekst
Благодариние на textove.com



  • "Аз обаче започвах да научавам, че животът ти е история, разказваща за теб, а не тази, която разказваш ти. Разбира се, ти си въобразяваш, че пишеш собствената си съдба. Налага се...Ти си мислиш, че си художникът, но на практика си платното."
  • "Не обичам да употребявам често думата любов. Чувството е твърде хубаво и рядко, за да се омаловажава с прекалена употреба."
  • "Имам душата на собственик на частен самолет и живота на пътник в обществения транспорт."
  • "...само аз и необятното небе, и си мислех, че небето е в единствено число, сякаш е едно нещо. Но небето не е едно нещо, а всичко."
  • "Начинът, по който говореше той за мислите си, беше начинът, по който аз ги преживявах - не избор, а съдба. Не каталог на съзнанието ми, а негово отрицание."
  • "Никой не казва довиждане, ако не иска да те види отново."
  • "- Едно от предизвикателствата на болката - физическа или психическа, е, че наистина може да подходим към нея само чрез метафора. Болката не може да бъде описана като маса или тяло. В известен смисъл болката е противоположност на езика...Ние сме същества, толкова зависещи от езика, че ако не сме в състояние да назовем нещо с думи, в известна степен за нас то е непознато."
  • "Думата "влюбен" ми звучеше странно, все едно определението "в любов" представляваше море, в което се давиш, или град, в който живееш. Не е необходимо да бъдеш в нещо друго - в приятелство, в гняв или в надежда. Единственото, за което може да бъдеш в, е любовта."
  • "Да четеш нечии стихове е все едно да го гледаш разголен."
  • "Помъчих се да ѝ обясня, че има нещо изключително странно и смущаващо в мисълта, че единственият начин да станеш този, който си, е като приемаш лекарства, променящи същността ти."
  • "Харесвам ръцете ти. Харесвам дългите ти пръсти и вътрешната страна на китката ти, цвета на кожата ти там и всичките вени под нея."
  • "Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си."
  • "Сърцата ни бяха разбити на едни и същи места. Това е нещо като любов, но може би не съвсем същото."
  • "Имаше някакво облекчение в това да виждаш собствената си незначителност, изложена пред очите ти, и осъзнах нещо, което Дейвис сигурно вече знаеше - спиралите се стесняват безкрайно, колкото по-навътре ги следваш, но се уголемяват безкрайно, колкото повече ги следваш навън."
Оценка в Goodreads: 5 /5
"Младежкият здрав разум остана в XX век."

Когато разбрах, че Джон Грийн ще пуска нова книга се развълнувах, макар и да не съм един от върлите му фенове и съм чела само две негови книги. Харесвам начина му на писане и до сега никога не съм оставала разочарована. 
Същото беше и с тази книга. Въпреки че анотацията е доста семпла, кратка, объркваща и определено не ми привлече моментално интереса, проявих желание да прочета книгата и се радвам, че го направих.

Историята разказва за Аза, едно на пръв поглед нормално момиче, което заедно със своята най-добра приятелка Дейзи решават да се заемат със случая по намирането на избягалия милиардер Ръсел Пикет и така да спечелят наградата от 100 000 долара.

Да, това звучи като доста забавна история, но всъщност самата книга хич не е толкова забавна. "Костенурки до безкрая" е много истинска и нелека история, за това какво е да живееш в собствената си глава. Вглъбен дотолкова в света около себе си, че това ти вреди. Да живееш с постоянен наплив от излишни и обсебващи, тревожни мисли, които не можеш да спреш. Да не си способен сам да избираш какво да мислиш и какво да се случва с теб, просто защото когато изпаднеш в една такава мисловна спирала не знаеш как да функционираш. Ето това е светът на 16-годишната Аза.

Честно да си кажа не беше много лесно да се чете тази книга, тъй като е от лицето на главната героиня и някак си да си в нейната глава през тези 270 страници е ужасно и изтощително. Тя е човек, който се мрази - себе си , тялото си, мислите си. Смята, че е дразнеща за околните, мисли се за луда и за човек, за когото няма някакъв положителен изход от живота, който води.
Единственото, което иска е да функционира като "нормален" човек и да не е това, което е.
 "Мразех тялото си. Отвращаваше ме - косата, капчиците пот, кльощавата фигура. Кожа и кости, скелет, жив труп. Исках да изляза от тялото и мислите си, но бях затворена в това нещо, както и всички бактерии, които ме колонизираха."
Мисля че е главната цел на Грийн с тази книга е да ни покаже какво е да си човек с ОКР ( Обсесивно Компулсивно Разтройство ) и постоянно да преживяваш екстремни тревожни състояния. Самият той страда от него и предполагам в героинята си Аза е вложил голяма част и от своя собствен experience .
Показва ни какво става в главата на такъв човек от първо лице, но също така и отношението на другите, което е изключително важен фактор. 


"Не искам да кажа, че си лоша приятелка или нещо такова. Но изглеждаш малко измъчена, а така измъчваш всички около теб, което понякога е болезнено."
Може би най-омразният ми герой в цялата книга или по-точно единственият, който не харесвам е Дейзи. Това за мен лично не беше примерът за "най-добра приятелка", тъй като се случиха някои неща, които не мисля, че бяха правилни от нейна страна, а и още повече, че тези конкретни неща караха Аза да се чувства още по-зле от обикновеното. И единствената мисъл в главата ми беше за това как може да се наричаш приятел на този човек, а с действията и думите си да нанасяш удари по толкова крехката му психика.
"Сега се видях през очите на Дейзи - безразсъдна, безпомощна, безполезна. Все без."
Това е главно книга, която учи. Изпълнена с толкова хубаво описани и написани неща, че има какво да си отбележите на почти всяка страница. Учи ни на това как да възприемаме хора, страдащ от това разтройство ( близки, приятели, а защо не и непознат ) или от каквото и да било друго, защото хората сме възможно най-лошите животни и сме най-лошият си враг. Затова е хубаво да се четат такива изключително добре написани книги като тази, от които да черпим някакво познание и да си вадим някакви изводи относно живота и околните.
Определено я препоръчвам на всеки, защото е едно доста добро четиво, в което няма излишни моменти, и което би се харесало на всеки читател, независимо от любимия му жанр, защото това е просто книга за живота!

" - Под тази костенурка надолу има все костенурки.
   - Под тази проклета костенурка надолу има все костенурки, Холмси. Ти се мъчиш да откриеш костенурката на дъното на безкрайна кула, но не става така.
   - Защото под тази костенурка надолу има все костенурки - повторих, изпитвайки нещо като духовно прозрение."


Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!


Здравейте, strangers!

Как сте? Как минава грипната ваканция ( въпреки че едва ли при всеки от вас е имало такава )? Сигурно си мислите, че за тези 2 седмици успях да прочета някоя и друга книга, да използвам цялото това време за нещо полезно? Да, ама не. Аз си мързелувах, гледах си сериалчетата и най-важното - прекарвах време със семейството.
Е, да, открадвах си някоя и друга глава от време на време.

И така общо взето имам една приключена книга за 2018-та, която започнах края на миналата година и това е: "Стъкленият Трон" от Сара Дж. Маас. След като прочетох "Дворовете" не изпаднах в книжен махмурлук ( за щастие ) и може би, не исках да спирам с книгите на Сара и веднага започнах другата ѝ поредица. Оцених книгата с 4,5 звезди, защото като че ли нещо ми липсваше, но въпреки това ми е интересна и продължавам да си я чета ( вече съм на втората книга ). Усетих се, че я проточвам, предполагам, за да не свърши толкова бързо 😄.
 





Между първата и втората книга от "Стъкленият трон" реших да започна една книга, която имах огромно желание да си я купя, а около една година си стоеше на рафта без да съм я пипнала. Става въпрос за "Далече от безумната тълпа" от Томас Харди. Класика, а аз към тях имам слабост. Исках да я прочета главно, защото е класика, но и защото има филмова екранизация.
Вече съм на повече от половината на книгата и мога да заявя, че ми харесва. Не е лесно да я прочете човек, заради начина на писане, всичките тези дълги описания, които на моменти те отегчават. Но установих едно нещо, че се свиква, щом действието започне да се развива, всичките тези описания стават полезни, а и понякога приятни, просто трябва да се свикне.
Дори четейки тази книга си поставих едно правило, че за да определя дали една книга ми харесва или по-скоро дали ще продължа да я чета, трябва да мина минимум стотната страница. Дали след като я приключа ще напиша ревю, не знам, но определено ще споделя някакво по-цялостно мнение тук или в буукстаграм.


А сега ето и няколко книги, които искам да си купя идните дни, защото буквално вече не мога да се сдържа. Предполагам знаете как е, ние книжните плъхчета не можем да се сдържаме да не си купуваме нови книги, не че нямаме предостатъчно непрочетени.
През Януари си взех само една книга, за която обаче нямах никакво търпение да я имам вече в ръцете си. Исках си я с определената корица, и т.н. и когато пристигна бях на 7-мото небе. Наистина толкова нетърпеливо не бях чакала някоя книга и това е "Call Me By Your Name" by Andre Aciman и имах претенцията да си я намеря с филмовата корица ( аз така им казвам ).
 


А сега искам най-сетне да си купя "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф и съм сигурна, че в момента в който вече е при мен, ще започна да я чета, просто няма да издържа. А и да не забравяме факта, че към средата на месеца излиза и втората книга.
"Жената на Поета" от Дженифър Лам е другата книга, която много искам да прочета. Дори говориха за нея и по телевизията, откъдето всъщност ми привлече вниманието. Аз обожавам всякакви исторически и изобщо истории ( особено любовни и истински ) от отминали времена. Тук конкретно ще става въпрос за любимата на руския поет Пушкин. Ще ми е изключително интересно да я прочета.





И другото, което изгарям от нетърпение да прочета, не само защото е класика, но и защото ми стана супер интересно след като изгледах сериала ( за който, незнайно защо не съм ви говорила ) за цялата тази история. Много искам да я прочета - "Anna Karenina" от Лев Толстой. Пиша името на английски, тъй като изданието което съм си избрала е английско. Единствения му недостатък или по-скоро минус, е че не е с твърди корици. Избирам да я чета на английски, защото мисля че така ще ми хареса повече. По принцип е хубаво всичко да се чете в оригинал, но определено руския не ми е толкова добър.

Това е за сега от мен и пожелавам на всички ни един доста четящ Февруари!




Здравейте, strangers!

Време е да си поговорим ( по-скоро попишем )малко за сериали, нещото което и този месец ме е завладяло. Защо ли? Ами защото сме в грипна и имам доста свободно време и вкъщи решихме да наваксаме с новите сезони на сериалите, които сме гледали. Успяхме този месец да приключим с новите сезони на The 100 ; American Horror Story: Cult ; Lucifer, а дори започнахме и един нов - Into The Badlands, за който за сега няма да пиша.

The 100 -Стоте
Година: 2014 -
Сезони: 5
Жанр: Драма, Сай-Фай, Мистерия
Оценка в IMDB:  7,8 / 10
Това си е един доста интересен сериал, който може би, повечето от вас са гледали или поне чували за него. Става въпрос за едни 100 деца, които биват изпратени отново на Земята, където цивилизацията е била погубена след ядрена война. Родителите им, възрастните хора ги изпращат там долу в незнайното, за да видят дали има условия на живот ( подчертавам, че родителите и възрастните ги изпращат, защото за мен лично беше много гадно, как използваха собствените си деца за този експеримент, при положение че можеше да умрат там долу и никога да не ги видят отново, а и също така за 5 сезона, тези деца всъщност са най-разумните ). Общо взето около това се състои идеята на сериала - постоянни опити за оцеляване.
Онзи ден прочетох, че доста са намалели процентите на гледаемост, след като убиха един определен герой, но въпреки това сериала си продължава.
Не го бях гледала около 1 година и когато си го пуснах имаше моменти, в които се чудех защо продължавам да го гледам, при положение че все се случва едно и също, но след това в последните серии ставаше все по интересно и финала беше уау и така определено ще гледам и следващия.

 American Horror Story: Cult - Зловеща Американска История: Култ
Година:2011 -
Сезони:7
Жанр:Драма, Хорър, Трилър
Оценка в IMDB:8,1 / 10
Well, какво мога да кажа за този сериал. Идеята всеки сезон да разказва различна история ми харесва супер много и наскоро четох, че режисьорите са заявили, че ще правят сезони до докато имат идеи, а аз стоя и се чудя след всеки сезон как и откъде им идват тези откачени идеи.
Сериала май не е за всеки, защото на моменти си е гаден, creepy, може да ви докара безсъние и странни сънища ( случвало ми се е ) и затова моя милост не го гледа сама.
Като се има предвид, че аз не съм голяма фенка на този жанр и не обичам много да гледам такива филми, този сериал странно ми харесва.
Каста по принцип до някъде е един и същ. Има едно звено, което се запазва. Няма как да не спомена Евън Питърс, който след последния сезон установих, че е много добър и талантлив актьор!
7-мият сезон на AHS бях чела, че ще бъде свързан с президентските избори в Америка, след които Доналд Тръмп беше избран за президент. Логично е това да е темата на сезона, след като това цялото нещо с Тръмп и изборите е безспирно актуална тема. Не очаквах историята да е толкова добра и откачена разбира се. 
Става въпрос за семейството на Али и Айви и техният син Оз, които си живеят спокойно в Детройт. Али е имала доста бурно минало и страда от доста фобии, като например от кръв и клоуни, но успява за някакъв период от време да ги преодолее, с помощта на жена си и психотерапевта си. Но нощта на изборите, когато Тръмп е избран за президент, докарват Али почти до лудост. Фобиите се отключват, започват да се случват неща и убийства ( разбира се ), появяват се разни странни хора и започва поредица от откачени събития.
 
По-нови публикации По-стари публикации Начална страница

POPULAR POSTS

  • Малките неща, които ни правят щастливи
  • Ревю на книгата "След щастливия край" от Анна Тод
  • Blogmas #4 Book Review: "Целувка В Ню Йорк" от Катрин Райдър
  • Book Review: "Никога достатъчни" от Симона Стоева
  • Book review: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц

Rumyana's bookshelf: Currently-Reading

The 7 Habits of Highly Effective People: Powerful Lessons in Personal Change
The 7 Habits of Highly Effective People: Powerful Lessons in Personal Change
by Stephen R. Covey
tagged: currently-reading
The Comfort Book
The Comfort Book
by Matt Haig
tagged: currently-reading
Змия и гълъб
Змия и гълъб
by Shelby Mahurin
tagged: currently-reading
Five Feet Apart
Five Feet Apart
by Rachael Lippincott
tagged: currently-reading
Малкото кафене в Копенхаген
Малкото кафене в Копенхаген
by Julie Caplin
tagged: currently-reading

goodreads.com

Contact form

Име

Имейл *

Съобщение *

Предоставено от Blogger.
Моята снимка
Rumyana Dimitrova
Преглед на целия ми профил

About Me


Здравейте, strangers! Добре дошли в моята малка вселена! Аз съм Румяна Димитрова, на 21 години и тук споделям всичко онова, което ме вълнува! Надявам се да четете с удоволствие!

Етикети

  • A: Asia
  • Books
  • Monthly Favorites
  • Others
  • Tags

Архив на блога

  • ►  2022 (3)
    • ►  юли (1)
    • ►  май (1)
    • ►  март (1)
  • ►  2021 (1)
    • ►  март (1)
  • ►  2020 (1)
    • ►  април (1)
  • ►  2019 (6)
    • ►  април (2)
    • ►  март (1)
    • ►  февруари (3)
  • ▼  2018 (19)
    • ►  април (3)
    • ►  март (4)
    • ▼  февруари (6)
      • Monthly Favorites: Movies
      • Monthly Favorites: Music
      • Book Quotes #3 "Костенурки До Безкрая" от Джон Грийн
      • Book Review: "Костенурки До Безкрая" от Джон Грийн
      • Monthly Favorites: Books
      • Montlhy Favorites: TV Series
    • ►  януари (6)
  • ►  2017 (45)
    • ►  декември (2)
    • ►  ноември (8)
    • ►  октомври (2)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (2)
    • ►  май (5)
    • ►  април (2)
    • ►  март (6)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (1)
  • ►  2016 (64)
    • ►  декември (12)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (8)
    • ►  септември (10)
    • ►  август (6)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (1)
    • ►  април (5)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (4)
  • ►  2015 (5)
    • ►  декември (3)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (1)

Designed by OddThemes | Distributed By Gooyaabi