The Strange Universe

Здравейте!

Днес още със събуждането и чуването на звуците от кафеварката, докато мама си прави кафе, ме връхлетя една идея за публикация тук в блога. Да провокирам себе си и вас да се замислим за това кои са онези малки неща в ежедневието ни, които ни правят щастливи. Защото според мен щастието е точно в тези малки неща и трябва да се стараем да ги откриваме.

И реших да изредя няколко, за които се сещам и които правят мен самата щастлива и ше се радвам, ако наистина и вие се замислите след това.

звуците от кафеварката рано сутрин ( наистина след днес осъзнах, че това е много приятен звук веднага след като си отворил очи, автентичен и чаровен и няма нищо общо с кафемашина )
още щом се събудиш да чуеш любима песен/песни ( дали алармата ти ще звънне с любимата ти песен или ще си пуснеш плеъра на телефона - няма никакво значение ; особено за човек, който не може без музика като мен е изключително приятно да започнеш деня си с един музикален boost, зарежда ме страхотно и ми създава добро насторение )
навън да грее слънцето ( преди известно време една приятелка установи, че аз съм като слънчоглед - ако не пече навън и не мярна слънцето поне за малко, съм доста унила и понякога в скапано настроение, затова сутрин, когато се събудя и видя през прозореца синьо небе и слънчице, съм супер щастлива )
да излезеш да се разходиш сутрин в хладното време ( но естествено да пече слънце ; по случайност го изпробвах една сутрин и ми хареса много )
да вдишваш свежия хладен въздух рано сутрин ( обожавам тази свежест )
да проведеш хубав разговор с близък човек
мириса на току-що изваденото от пералнята пране ( затова от всичко най-обичам да простирам )
мириса на книги - стари или нови ( няма как да не спомена и това, защото все пак съм си книжен плъх )
пътуването ( дали ще е с кола, автобус, влак, самолет, няма никакво значение - има някакъв скрит чар в пътуването; погледът ти се рее навън, поклащаш се леко, забелязваш хора, запознаваш се с тях )
животните ( да си заобиколен от домашни любимци е нещо страхотно )
медитацията ( когато се събудиш, преди да заспиш или през която и да е част от деня, медитацията е нещо страхотно ; просто отделяш няколко минути, за да останеш насаме със себе си, ума и тялото си )
да си вземеш топъл/прохладен душ след дълъг и натоварващ ден

И за финал ще ви оставя един приятен музикален поздрав...

Здравейте!

Време е за втория пост от моя "Comeback", в който искам да разкажа за това през какво "премина" блога през цялото време, в което беше неактивен.

Ще се опитам да обясня нещата долу горе в хронологичен ред, доколкото помня. Една от първите ми мисли относно бъдещето на блога беше, че сега съм 12-ти клас и скоро ще сменя обстановката и мястото, на което живея. Ще започнат да ми се случват по-интересни неща, за които да искам да пиша и разказвам. И започнах да се чудя, когато стана студентка дали да не започна някак наново, чудех се дали да не започна да пиша на английски ( защото понякога ми е по-лесно да се изразявам и дори мисълта ми тече на английски ).
Чудех се дали да не си направя изцяло нов блог, да го преместя в друга платформа. Но когато си мислех това нямах намерение да премествам всички постове от този блог в другия, исках просто да направя ново кътче и да започна изцяло наново.
Общо взето с новия блог и бъдещето го мислех доста, което малко или много също ми пречеше на процеса по писане на постове. Имах много идеи, но както винаги не осъществявах никоя ( което е ужасен навик, от който трябва да се отърва ).

Може би едно от другите неща, които си мислех беше, че искам някак да променя идеята на блога. Да стане малко по-личен, защото все пак си е моето местенце и малко или много пиша и за себе си, колкото и за вас.
Когато си направих блога през 2015-та никъде не бях посочила, че е книжен блог, но той малко или много си беше станал такъв и ми беше странно да сядам и да пиша на някакви random теми - дори и да ми е писвало от редуването на ревюта и книжни тагове.
"Исках промяна" са двете думи, които могат да опишат целия този процес, но не бях никак сигурна как точно и кога точно да я направя тази промяна и се лутах доста.

В началото на 2019-та получих мотивационен boost - още на 2-ри Януари вече започнах да си правя евентуалната нова страница. Тук отварям въображаеми скоби, за да вметна, че дори си мислех дали да не си направя уебсайт със всичките му работи като хостинг и домейн ( за които се плаща ). Изчетох доста неща и в крайна сметка реших да не го правя, но за в бъдеще - знам ли. Може би няма да се наема да се занимавам с това толкова , как да кажа - професионално, и дори да наливам пари в него. Знаейки и колко съм завеяна понякога и може да изпадна отново в hiatus дали заради себе си, или заради обстоятелствата. Просто реших, че май не е за мен и блога ще си остане само хоби.
Та след този boost отново изпаднах в чуденка какво искам ( защото аз принципно не знам, ха-ха ).
След известно време изгледах един лайв на едно от момчетата от BTS, и взех че се вдъхнових. Дори и аз не знам как точно успях да приложа казаното върху ситуацията с мен и блога, но нека се опитам да обясня.

Insert дълги обяснения ( моята специалност ) - накратко ставаше въпрос за една песен и английската част от текста ѝ, която гласи:

"I want you to be your light, baby / You should be your light / I want you to be your night, baby / You could be your night"

( песента ще сложа в края на поста )

Обясненията към текста са, че един вид човек трябва да embrace-ва всяка своя страна. В нас се крият много наши варианти, но те всички са част от нас и нашето израстване. Всеки има и светла, и тъмна страна. И по мой си странен румянски начин, аз приложих това към чуденката си относно блога.
Осъзнах, че няма смисъл да си правя нов блог. Това тук си е моето местенце. Мога да си правя с него каквото искам. Мога да го променям колкото искам, да пиша каквото искам, защото зависи само и единствено от мен. Този блог си е моето кътче, което създадох през 2015-та. Преминах през доста неща от тогава насам. Започнах да се интересувам от повече и различни неща, книгите в момента не са единственото нещо ( даже от доста време ), но с тях започнах всичко тук. Харесва ми да си чета старите постове и да виждам прогреса си. И накрая се почувствах зле защото си бях помислила да зарежа всичко старо ( което е част от мен ) и да започна на ново място, загърбвайки това тук.

И така се реших да не правя нов блог, а просто да си променя както искам този. Въпреки, че никога не съм го определяла за книжен блог, по някакъв начин си бях поставила тези рамки, а сега искам да изляза от тях. Затова и написах "My personal space", защото искам блога да дава такъв вайб.

Здравейте!
Помните ли ме, забравихте ли ме и аз не знам ( въпреки, че гледайки статистиката на блога, има някой и друг човечец посещаващ моят хванал вече паяжини блог ).
Искам да изкажа благодарност към хората, които въпреки, че не съм ъпдейтвала тук от Април месец 2018-та година, все още влизат и четат блога ми. Наистина благодаря!

DISCLAIMER: в този пост или по-скоро два поста може да има доста хаос, и може би глупости, извинявам се и предупреждавам предварително.

Знам, че не съм писала от много време, както вече споменах. Знам, че изчезнах ей така без предупреждение, без нищо. Но общо взето нещата се случиха от само себе си и не е било все едно да се събудя един ден и да си кажа - спирам да пиша в блога, взимам си почивка и бля, бля. Не съм се чувствала притисната или нещо такова, нито съм имала нужда от почивка. Просто обстоятелствата се стекоха така.

Идеята на тези два поста, които искам да напиша е да разкажа долу горе какво се случваше с мен през цялото това време докато ме нямаше и какво се случваше в главата ми относно блога и неговото бъдеще. Затова ще са два отделни поста за МЕН и за БЛОГА.

Не бях сигурна какво заглавие да сложа, затова се спрях на COMEBACK, защото малко или много се чувствам все едно правя своето своеобразно завръщане на хоризонта.

Тъй като обичам да анализирам, и хората около мен знаят това, през цялото време анализирам и самата себе си. Следователно след един или много ( не знам ) анализи установих две предполагаеми ( или не толкова ) причини за своя hiatus.

Причина номер едно според моите размисли и страсти е: шофьорските курсове. Ха-ха-ха, тоя ад най-сетне свърши след като ме занимаваше цели 5 месеца ( мисля ). Записах се през Април, супер случайно. Бях развълнувана и ми беше интересно да се кача и да подкарам колата. Отидох 2 пъти на теория, на която висях почти цял ден затворена в една стая и беше доста неприятно, защото в такива обстоятелства аз бързо загубвам интерес. И същинските ми часове по кормуване започнаха чак края на месец Май. И колкото и да беше приятно на моменти, толкова си беше и натоварващо, защото трябва да внимаваш. Правиш грешки, за които се ядосваш. Искаш да прогресираш, а не винаги виждаш прогрес. Започваш да се вайкаш за изпита по теория в един момент и се завираш надълбоко в правилника и листовките. Идват изпити и така нататък. В един момент прегряваш и не ти се занимава повече. Чудиш се защо по дяволите си се захванал с това нещо. Но накрая си взимаш книжката, и си доволен, че всичкото това накрая се отплаща с положителен резултат.

Посочвам това, като една от причините за hiatus-a ми, защото просто се усетих как това нещо ме запуши така да се каже. Не можех да чета и не исках някак си, спрях да гледам филми и сериали, и просто нищо друго не ми беше в главата освен шофьорския и причина номер две, за която започвам да пиша по-надолу. Просто всичко ми спря и фокуса ми се измести изцяло.

Причина номер две според моите размисли и страсти: три букви BTS. На 29-ти Март ( мисля ) официално се провъзгласих за ARMY и един цял нов свят се отвори пред мен.
Никога не съм мразела кейпопа, или съм го ненавиждала. Но и никога не съм си мислела, че ще стана фен и част от цялото това нещо, но ето ни днес 13.02.2019 и моя милост си е един активен фен и абсолютно си ми харесва.
За всичките тези месеци и размисли, анализи от моя страна, установих, че аз рано или късно щях да открия кейпопа и щях да стана фен, дори да не бяха BTS ( но за щастие се случи точно с тях ). Достигнах до извода, че това е точно моето нещо. Кейпопа е съвкупност от толкова много неща, зад които стои толкова много замисъл и труд, че просто не знам как да го обясня. Но да, това е моето нещо и аз стигнах до него.
Та за хората от вас, които са наясно с нещата около кейпопа предполагам ще ме разберат как това те поглъща. В началото беше само и единствено BTS, след това малко по малко започнах да попадам на песни и от други групи, след това намерих и солови артисти, с които съм на една музикална вълна и просто изживях и продължавам да изживявам дни, седмици, месеци изпълнени с хубава музика.
Надявам се не звуча прекалено откачено. Да, определено си имам моментите, които може и да се приемат за “леко прекалени” от някой хора или и аз не знам, но определено не съм се взела толкова насеризоно, че това да е единственото занимание за мен. Имам си личния живот и отговорностите, които си изпълнявам, уча си, защото съм 12-ти клас и ме очакват много нови и вълнуващи неща. Идват изпити, но просто на фона на всичко това звучи музиката на любимите ми изпълнители.
Една от целите, които си поставих в първите дни на новата година беше да успея да балансирам по-добре между фенстването си и важните неща, с които трябва да се занимавам и да ми се случват, защото в крайна сметка никой никъде няма да избяга и дори и да изпусна нещо винаги мога да го видя и по-късно.
И тъй като ще ми е много приятно да пиша за тази тема повече, определено ще напиша пост или дори повече от един пост относно това, защото на мен така ми харесва ( ха-ха ), а и съм се заръчала така още през Април миналата година, according to my posts.

Това общо взето са двете причини и може към тях да добавим и започването на 12-ти клас, с което започна и подготовката за матури ( малко или много ), балове и какво ли още не. Но и за тези неща ще се опитам да разкажа повече, ако имам желание в някой следващ пост.

Мисля това да е за сега, а както написах в началото - в другата част на поста ще ви разкажа за размислите и страстите относно блога, какво щеше да се случи с него, какво се случи и какво искам да се случва.

Благодаря ви още веднъж, че ме четете!

Здравейте, strangers!

Знам, знам хич не се вясвам в блога с ревюта или с каквото и да било. Поне се старая да си поддържам тази рубрика, която е и като един своеобразен ъпдейт за това какво се случва с моя милост.
Е, ами Април месец общо взето съм назад със абсолютно всичко - през псоледните две седмици си зарязах сериалите, изгледах супер малко филми, а относно музиката съм предимно на BTS & K-POP вълна, а първите са виновни за цялото ми изоставане с всичко. Започнеш ли ( особено ако си Румяна ) и нямаш спирка, а тези седмината са супер зарибяващи.
Но относно К-Попа ще ви занимавам друг път, ще направя най-вероятно пост само с корейска музика ( но ще видим, хаха ).

Стига празни приказки, преминавам към парчетата, които ви предлагам в априлския си музикален пост:

The Chainsmokers - Sick Boy

Нямате си и на идея колко яко си куфея на тази песен. Страхотна е отвсякъде. Има много яко и различно звучене, на което няма как да си стоите на едно място, а текстът е също много добър и силен. Следя това дуо долу-горе от момента, в който се вяснаха и започнаха да придобиват популярност с едно доста досадно, но пък зарибяващо парче - "Selfie" и поглеждайки от него насам се гордея с това, което постигат и определено се усеща едно израстване в музиката им. Пожелавам им да продължават в същия дух и занапред!

"Don't believe the narcissism / When everyone projects and expects you to listen to 'em / Make no mistake, I live in a prison / That I built myself, it is my religion / And they say that I am the sick boy"

Camilla Cabello - Never Be The Same

Много харесвам соловата работа на Камила. Има много хубав и запомнящ се глас и до сега не е имало песен, която да е пуснала и аз да не съм я харесала. Както се случи и с тази. Просто цялата песен е толкова готина и секси, че се влюбих от първото слушане. Текст, музика, завладяха ме и откакто парчето е излязло, не спирам да го слушам.

"Now I'm seeing red, not thinking straight / Blurring all the lines, you intoxicate me"

The Weeknd - Call Out My Name

Дали тази песен е за Селена Гомез или не, слабо ме интересува, но е УНИКАЛНО добра ( както всичко на Абел ). Този човек има божествен глас, мога да го слушам с часове и определено има усет да прави хубава музика и все хитове. Има ли някоя негова песен, която да не съм харесала? Едва ли!

"Guess I was just another pit stop / 'Til you made up your mind / You just wasted my time"

Chase Atlantic - SWIM

Тази група е едно от новите ми и скорошни открития. Тъкмо днес им слушах албума. Звученето им е доста интересно и зарибяващо, и такова, че няма как да не се размърдате ( или просто аз имам навика да не мога да слуша музика мирно ). Дори не знам как ги намерих и чух ( най-вероятно моят добър приятел YouTube ми ги е препоръчал ), но "SWIM" е едно от първите парчета, което чух и моментално харесах. А клипа е мега готин, не мога да спра да го гледам.

"The tide has currently been thrashing around me again and again / I've been drowning for a minute, your body keeps pulling me in"

5SOS - Want You Back

Не съм върла фенка на групата, но когато попадна на тяхна песен и все ми харесва, което ме навежда на мисълта, че момчетата правят хубава и качествена музика. Тази песен е водещия трак на третият им албум ( който бих изслушала с голям интерес ).
А гледайки клипа осъзнавам, че както аз пораствам и се променям, така се променя и расте и всичко около мен. Та, идеята ми е че Люк едвам го познах в този клип 😄.

"Can't help but wondering if this / Is the last time that I'll see your face / Is it tears or just the fucking rain?"

ToTo - Rosanna

И завършвам поста с лек полъх от далечната 1982-ра година с тази прекрасна песен на ТоТо. Ако не я бях чула наскоро по радиото, сигурно нямаше да се сетя да си я изтегля, а е една от любимите ми стари песни, които мама и тати обичат да пускат.

Така че, просто я слагам тук за един прекрасен завършек на днешния пост...

"I didn't know that a girl like you could make me feel so sad"

Оценка в Goodreads: 4 /5

Когато видях книгата на Кара в издателския план на Егмонт за първата половина на 2018-та се позачудих дали ще я чета. Естествено само името ѝ успя да привлече достатъчно вниманието ми, но прочитайки анотацията, като че ли не ме грабна толкова., Но с наближаването на излизането ѝ на български, реших че ще ѝ дам шанс. И ето ме тук цели 15 дни след като си я получих, готова да ви споделя мнението си.

Обзалагам се, че около излизането на книгата ( по принцип, а не на български ) е имало доста hype, тъй като Кара е доста разпознаваемо лице и самия факт, че тя е написала книгата е бил достатъчен, за да се продава.

Сюжетът се върти около тийнейджърите Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя група - "Огледалце, огледалце", създадена не много по тяхно желание, но може би един от най-важните моменти в тяхното израстване.

"Поотделно бяхме хаотични, въртящи се и изгубени, чакащи тази част от живота ни да отмине, за да можем наистина да живеем и да бъдем свободни. И тогава се появи "Огледалце, огледалце". Името го измисли Роуз, като в приказката, защото както тя каза, заедно сме "най-красиви на земята", мамка му."

Всеки от тях си е живеел в свой собствен свят, докато накрая не са се сблъскали и от това е произлязло едно хубаво и важно приятелство. Тук държа да отбележа, че този аспект на историята много ми хареса и преоткривам себе си донякъде в него, защото наистина приятелствата на нашата възраст са много важни и когато откриеш своите хора ( или поне така си мислиш, или за известно време наистина са твоите хора, или си остават такива за дълго време ) успяваш да се сближиш с тях за много кратко време и по толкова естествен начин. Така е и в книгата, където нашите герои си пасват идеално от първата си репетиция като група, но и като характери и хора, и създават хубава връзка за много малко време.

Разбира се като всеки тийнейджър и човек, всъщност, всеки от тях си има някакви проблеми, които излизат наяве и се активизират след като единия член от групата - Наоми изчезва. Първоначално никой не се притеснява, защото това е нормално и типично за нея. Да си вземе някой работи и просто да изчезне, когато има нужда, но и винаги оставя следа след себе си, за да могат да я открият ако се наложи.
Но този път тя не се връща дълго време. Няма я цели осем седмици. Докато един ден я откриват в реката, в безсъзнание, с ужасни рани и опасност за живота.

И от тук започва "приключението" на нашите герои. Цялата тази ситуация е една голяма мистерия, която ги разтърсва из основи. Има вероятност никога да не разберат какво се е случило с любимата им Наоми, има вероятност да не чуят повече и една дума от нея, ако не оживее, да не свирят повече заедно, да не са приятели повече. И всичко това за тях е толкова зловещо.
От там в живота на всеки по отделно започват да се случват неща, които малко или много ги разпокъсват и приятелството им бива застрашено.
Братът на Лио излиза от затвора и нещата тръгват на зле, защото това означава неприятности за самия Лио.
Роуз се влюбва в тотално грешния човек, но тъй като не го знае по това време и е толкова заблудена от чувствата си, започва да обръща гръб на хората, които наистина ги е грижа за нея.

"Обожавам как изживява всеки момент цялостно, от глава до пети, как подлага на съмнение и предизвиква буквално всичко, палейки се на всеки пет минути."

А Рижи преминава през период на себеутвърждаване, приемане на себе си и истинското си "АЗ", както и доста сериозни проблеми у дома с родителите - неразбирателство, насилие.

"Ако има нещо, което трябва да ми бъде позволено да контролирам в живота си, това е как изглеждам."

Всичко това са изключително важни и актуални теми, вълнуващи нас тийнейджърите, защото преминаваме през тези неща сега. Сблъскваме се с всичките тези проблеми във взаимоотношенията, правим грешки спрямо себе си, спрямо другите, учим се от тях, откриваме себе си през целият този път и кръговрат от събития.

"Докато брадичката ѝ лежеше на моето рамо, усетих как последните мигове от моето детство си отиват от мен, като водопад от старомодни снимки. Мама изглеждаше малка и слаба, ниска и външно приличаше на мен много повече, отколкото някога съм си мислила. През цялото време аз съм растяла, а тя е остарявала, и по някакъв начин, само сега и тук, на стълбищната площадка, под електрическата лампа, ние се срещнахме по средата."

Но въпреки всичко, загърбват временните си спорове и караници ( които са толкова безсмислени ) и впрягат всички сили, за да разгадаят какво се е случило с приятелката им и развръзката е доста неочаквана.
Това което се е случило с Наоми е доста зловещо и ужасяващо, че се чудя на Кара как и е дошло като идея.

Харесва ми, че историята има своята мистерия, за която аз лично си нямах и на идея как ще се развие и разплете накрая и какво ще се случи. А всъщност развръзката беше доста интересна, наистина голям plot twist поне за мен, на което се зарадвах.

Четиво, което ме остави с доста противоречиви чувства, ядоса ме дори в един момент чисто и просто като читател, а не защото това, което се случи беше нещо лошо, но някак начина по който беше поднесена тази важна информация не ми хареса.
Книга, която дори и със своите минуси има сравнително интересна история и загадка за разрешаване, която заслужава внимание.
И история с доста важни послания, които си струва да бъдат прочетени и осмислени.

Благодаря на Издателство ЕГМОНТ за предоставената възможност!

Здравейте, strangers!

Ох, най-сетне времето започна да се оправя. Пече слънце, наоколо е зелено, топло е и буквално във всяка една минута искам да съм навън и да се пльосна някъде да си чета, както правехме лятото със сестра ми.

Днес е време да ви попиша малко за книги, че отново този пост го пропуснах миналия месец. Общо взето четенето си ми върви и съм много доволна. Дори в момента "жунглирам" с доста книги, след справка с Goodreads цифрата е установена и те са пет.

Реших да взема участие и в един маратон ( без сестра ми този път, че има да учи за изпит ), за който ще ви споделя в края на този пост. А сега ето и някой заглавия, за които да напиша по няколко думи:

Най-сетне и аз се добрах до "Илумине" от Джей Кристоф и Ейми Кауфман и просто бях пометена. Не можах да я оставя. Тази история така поглъща, че човек направо забравя за всичко останало. Влюбих се в героите, в сюжета, в абсолютно всичко.
Беше изключително интересна с доста edgy моменти, през които ми идеше да хвърля книгата поне 50 пъти ( спокойно, жива и здрава е и е като нова, доста я пазих докато четях, защото тя е новото ми бижу ). Особено последните страници ме накараха да мина през не знам колко различни емоции и дори ревах, а това като се случи значи положението е сериозно. Нямам търпение да прочета и "Гемина", а след това не знам колко и как ще дочакам "Обсидио".

"Един от нас лъже" от Карън Макменъс пък е книга, която ми стоеше доста време в списъка и накрая Егмонт взеха, че я преведоха и издадоха аз докато се наканя да я прочета. Е, в крайна сметка това ми подейства като стимул и я започнах, и ми хареса.
Скоро не бях чела нещо такова - с група тийнейджъри, в нормален свят и с някаква мистерия за разгадаване. А аз харесвам такъв тип книги, които ме карат да мисля, да следя в детайли историята, за да мога да разгадая загадката. И така се и случи, чудех се как това, което аз предполагах и което се оказа, че се е случило не беше минало като вариант през главите на главните ни герои.
Да си призная в началото и аз подозирах някой от тях, въпреки че докато историята се развиваше аз започвах да харесвам всеки от тях все повече и повече, и накрая си ми бяха любимци.
Доста интересно четиво и се радвам, че най-сетне я прочетох, може и ревю да напиша, освен ако както винаги не се отдам на мързел ( Румяно, не трябва!!!, ха-ха ).

И другата книга, на която ревюто ще бъде налице утре, е "Огледалце, огледалце" от Кара Делевин и Роуън Колман. Не знаех, че Кара е написала книга, докато не разбрах, че Егмонт ще я превеждат и издават. Доста се чудих дали искам или не да я прочета, но ето че го направих.
Историята звучи интересно, отново става въпрос за тийнейджъри, и отново имаме мистерия за разгадаване, която също както в "Един от нас лъже" е доста мрачна.
В книгата имаше неща, които ми харесаха, но имаше и такива, които не. Но повече за цялостното ми мнение и за самата книга ще разберете утре.

А сега дойде и време за маратона - #GrabOnReadathon ( цъкнете върху името за повече инфо ). За него разбрах от този блог, където има календар на всякакви маратони за през цялата година - , а този има сезонни издания за Пролет, Лято, Есен и Зима, което е готино.
А сега ето и категориите и срещу всяка - книгата, която съм си избрала ( маратона е от днес 1ви до 7-ми и също така към категориите има и книга за групово четене, което не е задължително и аз няма да го правя, я коя е книгата може да разберете като цъкнете на името на маратона ) :
1. Read a book with a name in the title - "Дюи" от Брет Уитър и Вики Майрън
2. Read a first book in a series - "Гневът и Зората" от Рене Ахдие
3. Read a book from a genre you haven't read yet this year - "Моят Начин" - автобиографията на Йохан Кройф
4. Read a book with LGBTQIA+ representation - "The Upside Of Unrequited" by Becki Albertalli
5. Read a book chosen for you by someone else - "Гневът и Зората" от Рене Ахдие ( по препоръка на Мари )
6. Read a book set in a different time than the present - "Жената на Поета" от Дженифър Лам

Здравейте, strangers!

Миналият месец тази публикация малко я прескочих, защото общо взето нямах какво да ви споделя. Не бях гледала сериали, за които да пиша нещо, но този месец съм тук с два нови ( единият пресен, пресен излязъл вчера ) и сигурна съм познатият на поне 90% от вас "Shadowhunters".

The End Of The F***ing World -Краят На Ши***ият Свят

Година: 2017 -

Сезони: 1

Жанр: Комедия, Драма

Оценка в IMDB: 8,2 / 10

Да, и аз изгледах това доста нашумяло сериалче ( или е мини сериалче, не знам ). Доста hype - ната продукция, за която се "говореше" много в социалните мрежи, може би най-много в tumblr. А това определено е а tumblr worth it series.

Премиерата на сериала в родната му страна Англия е още през Октомври 2017-та, а Нетфликс го купуват и излъчват интернационално през Януари тази година, когато предполагам повечето от нас са го открили.

Имах едно наум за цялото това нещо, имайки предвид, че е правено от британци ( по комикси е междудругото, ако не знаехте ). Останала съм с впечатлението, че те не правят много нормални неща, както е и случаят тук.

Проследяваме историята на двама тийнейджъри - Джеймс и Алиса. И двамата си имат своите проблеми: Джеймс живее само с баща си след като като малък е станал свидетел на самоубийството на майка си и мисли, че е психопат. Едничкото му желание в момента е да убие някого. Алиса пък има ужасно семейство, майка ѝ се е омъжила повторно за някакъв тотален смотаняк, с когото имат две деца, на които ( и на мъжа си естествено ) тя отдава цялото си внимание, време и грижи, а някак Алиса е останала на много задно място в живота ѝ.

В крайна сметка Алиса и Джеймс решават да избягат от вкъщи, с което на Джеймс му се отваря възможността да изпълни желанието си и да вземе Алиса за своя жертва.

Е, след някой случки по време на приключението им се оказва, че Джеймс май не е психопат, ами даже и с Алиса са започнали да си се харесват истински.

Сериалът успява да засегне някой актуални теми свързани с нас тийнейджърите като себеопознаването, първи емоционални трепети и връзката с родителите.

Като цяло дори и да бяха само 8 серии по 20-тина минути, ми отне повече от очакваното да го изгледам, и бих казала, че не ми хареса толкова и имаше един момент, който ми дойде доста в повече.

Shadowhunters: The Mortal Instruments - Ловци На Сенки: Реликвите На Смъртните

Година: 2016 -

Сезони: 3

Жанр: Екшън, Фентъзи, Романтичен

Оценка в IMDB: 6,5 / 10

Shadowhunters си ми е едно от любимите сериалчета, което си следя стриктно и този месец започна трети сезон, имаме вече два излезли епизода и съм ги изгледала разбира се.

Няма какво да ви обяснявам излишно, знам колко фенове на Касандра Клеър има сред нас и фенове на поредицата за Реликвите На Смъртните, че да знаете, че сериала е по книгите.

Въпреки че изгледах филма, още когато излизаше, не успях да се накарам да захвана поредицата, въпреки че ми стана много интересно и имах желание. Но това пне сериалът успя да го постигне. Взела съм си всичките шест книги и бавно, но славно, без да си давам много зор си ги чета, че дори долу горе вървя с действието в сериала.

Знам, че продукцията получава доста противоречиви отзиви. Има хора, които го харесват, има хора, които не го харесват. Аз лично например по отношение на каста си харесвах много тези от филма, но когато започнах да гледам сериала и да чета книгите, определено новите лица ми харесват и пасват повече. А за това колко добре играят или колко добре е направен сериала, тук имам по-негативно отношение.

Знам и съм чела, че хората, които са работили по 1-ви сезон са сменени ( и наистина 1-ви сезон беше направен ужасно ), но от втори насам нещата са много по-добре и стават все по-добре. За актьорската игра не съм много сигурна колко се подобрява, но това не ми пречи дотолкова, че да спра да гледам изцяло.

И всъщност четейки паралелно със сериала книгите, е доста приятно, защото получавам една по-задълбочена и цялостна картина и история. Знам, че в сериала няма как да поберат всичко, което е в книгите. Направени са някой промени също така и като цяло в сериала вървят доста хаотично по книгите, разместват хронологията и историята на някои неща, което не знам колко е добре или зле.

Бих искала да разбера и вашето мнение, особено ако сте фенове на книгите и сериала, или на едното от двете.

Siren - Сирена ( предполагам това ще е превода на български )

Година: 2018 -

Сезони: 1

Жанр: Драма, Фентъзи

Оценка в IMDB: 7,5 / 10

А ето това е прясното сериалче, за което споменах по-горе. Както може би се досещате от името му и постера, ще става въпрос за сирени/русалки.

В измисленото крайбрежно градче ( защото такова не съществува наистина ) Бристъл Коув хората са обсебени от русалките и легендите за тяхното съществуване и пребиваване в точно това градче. И както всичко е спокойно след появата на едно мистериозно и странно момиче всичко се променя.

Главната актриса е просто уникална, чудя се как и откъде са я намерили да е толкова подходяща за ролята си. Много красива и то с точно една такава мистична красота. Страхотна е. А самият замисъл на сериала е също много добър с цялата тази концепция за сирените, стана ми интересно само от една серия, а предстои в този сезон те да са десет.

Нямам търпение да разбера как ще се развие историята, така че ще следя с интерес.

POPULAR POSTS

Rumyana's bookshelf: Currently-Reading

Contact form

About Me

Етикети

Архив на блога