The Strange Universe

Здравейте, strangers!
Добре, след като редактирах тези думи за Инстаграм публикация толкова пъти, накрая реших, че е по-добре да ги напиша тук в блога. Не се тревожете, не ви очаква нещо супер дълго, а просто моят своеобразен rant относно втория сезон на сериала Бриджертън ( а дори току-що видях, че вече са обявили кои ще са главните герои за следващия трети сезон ).

Бриджертън сезон 2...хм, остави ме без дъх и без думи. Нека вметна, че ми е пределно ясно, че съм late for the party, тъй като сезонът излезе на 25ти Март - а аз го изгледах няколко седмици по-късно.

НО бях тотално завладяна и "изядох" сериите за един ден ( абсолютно binge-watch-ване ) . Наистина не можех да дишам нормално по време на почти всяка серия и най-вече всяка сцена между главните герои Кейт и Антъни. Определено такова приятно вълнение и напрежение, което сякаш можеш да разрежеш с нож, не бях чувствала от много време било то от книга, сериал или филм. И може би нещото, което допринесе най-много за цялото емоционално изживяване беше темата на сезона - enemies to lovers.
Също така имаше и достатъчна доза драма като любовен тиъгълник например или разбито приятелство.

Имаше страхотна химия между главните герои и нямах търпение да изгледам всички серии, за да разбера как ще се развият нещата между тях, въпреки че знаех, че накрая всичко би трябвало да приключи с щаслтив край.

Всеки поглед, всяка ласка, всяка сцена между Кейт и Антъни беше уникално добра. Осъзнах, че екипът, работещ по сериала е доста добър, защото изборът им на актьори определено е право в целта.

Хареса ми, че видяхме част от историята на семейство Бриджертън, в частност това как са загубили баща си, главата на семейството - виконтът. От там разбираме защо Антъни е такъв какъвто е, виждаме една негова по-емоционална страна и това много ми хареса.

Смея да твърдя, че този сезон беше много по-силен от първия, и естествено доста различен. Забелязах, че има доста мнения относно това в интернет, отрицателни и положителни, но нека не забравяме, че всеки път ще гледаме историята на различен член на семейство Бриджертън. Всеки от тях има своите особености, история и няма как да очакваме сезоните да са еднакво силни, динамиката да е една и съща и т.н.

И като финал на това мое малко излияние искам да добавя, че гледайки първия сезон, нямах представа, че това е адаптация на поредица от книги, и че всяка книга е различна истори с различен главен герой.

Първоначално това изобщо не ми хареса, нито пък първият сезон ме накара да поискам да прочета книгите. НО след този втори сезон осъзнах, че всъщност нямам против да гледам различни истории за различни герои, и може би дори да прочета и книгите.

Здравейте, strangers!
Да, да, знам, че отдавна не е ваканция, нито в България, нито тук при мен в Китай. Всъщност моята приключи преди 3 седмици - тук се радваме на дълга зимна ваканция поради празнуването на Китайската Нова година ( чиято дата се мени всяка година ). Но не това е темата днес и не искам да ви карам да ми завиждате прекалено много.

Темата за днес всъщност е просто да напомня на вас и на себе си, винаги да се опитваме да намираме нещо в ежедневието, което да ни кара да се усмихваме и да се чувстваме поне малко по-щастливи. Това са някой от моите малки неща събрани от ваканцията и ще се радвам, ако и вие споделите някой от вашите.

късни вечери и късни сутрини
да позволиш на дните да се слеят
да не знаеш кой ден от седмицата е - тотално изгубване на представата за времето
да приготвяш домашна храна всяка вечер с помощта на любимия човек
да гледаш любими сериали, за които скоро не си имал време
да успееш да прочетеш книга без да се чувстваш виновен, че имаш за учене
да се чувстваш свободен от университетските/училищните ангажименти
да си позволиш да мързелуваш, даже може би малко в повече
среднощни разходки в не толкова студените дни
да посрещнеш снега с любимия човек за първи път
да прекарваш забавни вечери с приятели
да изчистиш
да подредиш
сърцето ти да се чувства по-леко
да се увиваш на топло под меките завивки
да заспиваш и да се събуждаш в прегръдките на любимия човек
да се радваш на топлината всеки път щом влезеш у дома
да се радваш на първите слънчеви лъчи след дни на сивота
миризмата и вкуса на горещо мляко с какао
среднощните, дълги и дълбоки разговори на по чаша вино
да си хапваш всичко онова, което ти се иска
да си здрав и нищо да не те боли

Здравейте, strangers!

Днес искам да се включа с един пост свързан със спортуването. Според мен под графата спорт спада всеки вид физическа дейност, която един човек реши да извършва. Например разходки, хайкинг, бягане, фитнес, домашни тренировки, плуване и каквото още се сетите, което включва движение.
Аз лично предпочитам най-вече да си правя упражнения у дома, тъй като за мен това е възможно най-удобният вариант. И покрай тази пандемична обстановка навсякъде по света се наложи много хора, които преди това са ходели на фитнес например, да трябва да се обърнат към тренировките у дома.
Знам реално, че това не е най-добрият и ефикасен вариант за някой от вас. Може би нямате достатъчно място у дома ( за да се вихрите на воля ), свикнали сте да използвате определни уреди, които нямате вкъщи. Смятате, че дори и да тренирате вкъщи, просто не е толкова ефикасно.
Да, но за жалост таква е картинката в момента по света, затова реших да споделя тук някой от моите любими канали в ютуб за тренировки.
Аз си тренирам у дома ( по-активно ) от 2014 година. Което изобщо не означава, че съм станала фитнес гуру или съм близо до това ( не че икскам и да ставам де ), но идеята ми е, че за целия този период до сега съм пробвала най-различни канали и най-различни видове тренировки. А видовете тренировки са много, изборът наистина е огромен, времетраенето също е различно. Изобщо, един свят, където имаме безкраен избор.
Каналите, които ще изредя ги следвам от много време, правила съм и продължавам да правя техните тренировки. Хубавото е, че във всеки един от тях може да намерите по нещо за абсолютно всяка част на тялото, за абсолютно всяко фитнес ниво и с най-различно времетраене ( за да може да напаснете това важно време за себе си сред индивидуалния ви график ).

Спирам с уводните думи ( които станаха доста дълги ) и нека започваме!

1. Yoga with Adriene / https://yogawithadriene.com/

Йогата е нещо божествено, и знам че много от вас ще се съгласят с мен, но и сигурно има много хора, които ще погледнат скептично.

Йогата е изключително приятно занимание, което хем може да бъде не толкова натоварващо, но в същото време можете да си намерите и малко по-трудни и предизвикателни flow-ове. Йогата е прекрасна за загрявка, разтягане или просто за моментите, в които искате да се слеете с тялото си, да се отпуснете и междувременно да предизвикате физиката си поне малко ( или много, защото наистина зависи ).

В този канал може да откриете и кракти, и дълги видеа подходящи както за начинаещи, така и за по-напредналите от вас, които може би могат да правят някой от по-сложните пози.

Когато чуете йога, моля ви не си мислете само за всичките тези по-сложни пози - да, и тях ги има, но всичко е един процес. Ако искате да можете да ги правите, ще трябва да вложите време и търпение.

Лично аз много харесвам този канал, защото Adriene е прекрасна, има много успокояващ глас и изобщо цялата атмосфера на видеата ѝ е супер chill, което за мен е важно в една йога тренировка. Също така ми харесва нещата, за които говори във всяко видео. Винаги се чувствам все едно ми говори някой приятел. Може да чуете точните думи, от които дори не сте знаели, че имате нужда.

И да не пропусна да спомена, че Adriene предоставя напълно безплатно йога календари, които може да си следите и да правите съответните тренировки в съответните дни.

2. Blogilates / https://www.blogilates.com/

Следвам този канал от много дълго време и всеки път, когато се завръщам към него ми става толкова приятно да видя създателката му Cassey Ho и това колко се е променила от създаването на Blogilates до сега, не само физически ( ефектът от усилията ѝ ), но и психически.

Отново откриваме тренировки, вариращи от кракти към по-дълги ( в нейният канал не може да намерите чак толкова дълги тренировки, може би 30 минути е максимумът ) и естесвено за различните фитнес нива.

Нещо интересно при Cassey е, че всъщност основата на нейните тренировки и на всичко, което е изградила, е пилатесът - следователно тя може да ви научи най-вече на това как правилно да позиционирате тялото си за изпълнението на ралзичните упражнения.

Друго много любимо мое нещо при нея е, че всеки месец изготвя наплъно безлпатен и достъпен тренировъчен календар - имате си опредлени видеа за всеки ден и за различна група мускули.

Също така си има и блог, в който споделя вкусни здравословни рецепти, фитнес предизвикателства, фитнес календарите и други интересни неща.

Лично аз имам само едно нещо, което не харесвам при нея и това е , че може да бъде малко досадна понякога с говоренето си, но това не е толкова фатално, защото можете просто да спрете звука на видеото.

3. Rebecca Louise / https://rebecca-louise.com/

Знам Rebecca отпреди да си направи собствен фитнес канал в ютуб, но честно казано не помня откъде точно ( но това не е толкова важно).

При нея отново може да намерим много разнообразни видеа, естествено подходящи за различни фитнес нива.

В мометна докато пиша това и се присещам за някой много приятни нейни видеа заснети на открито, на невероятно красиви места ( а това е доста голям плюс и мотивация ).

Нямам какво толкова специфично да посоча за нея - харесвам я като характер, като инструктор и обичам да се завръщам към нейните тренировки от време на време.

4. Chloe Ting / https://www.chloeting.com/program/

Знам за Chloe от сестра си, и е следващата готина мацка, чиито упражнения обичам да правя. За нея също нямам много подробности за споделяне. Хуабавото е, че също може да следвате една от многобройните ѝ фитнес програми или предизвикателсва. Те варират между 15-21 дни най-често. Упражненията ѝ не са много трудни и клиповете винаги са не по-дълги от 20-25 минути. Тя също има блог, в който споделя рецепти за здравословно хранене.

Друго, което ми харесва е, че клиповете винаги са с музика в бекграунда и Клоуи не говори много-много.

5.POPSUGAR Fitness / https://www.popsugar.co.uk/

Ето това е може би най-любимият ми канал изобщо. Не помня откъде съм го намерила, но през определени периоди от време винаги се завръщам към него.

Най-хубавото нещо тук е ОГРОМНИЯТ избор от най-различни тренировки. Имате йога, пилатес, кардио, ХИИТ, Табата, кикбокс и какво ли още не.

Повечето тренировки са с различни инструктори, тъй като Popsugar са си ги избрали и ги канят да заснемат тренировки за канала.

Но наистина може да намерите всичко, което ви дойде на умовете като тренировка.

Ето това е каналът, в който може да намерите по-дълги тренировки между 45-60 минути и такива, които са по-трудни. В клиповете почти винаги имате трима инструктора – един ще прави нещата по-лесно, друг ще прави нещата по-трудно, и третият ще ги прави нормално или малко по-трудно понякога.

Фактът, че тук може да намерите толкова различни и интересни тренировки е уникален и съм сигурна, че всеки може да намери неговото си нещо.

Popsugar също си имат уебсайт, където ще намерите програми, снимкови тренировки, съвети за трениране и здравословно хранене, рецепти и какво ли още не.

*Когато кликнете на всяко име - ще ви отведе до съответните ютуб канали.
Също така ще сложа линкове към сайтовете/блоговете.
Надявам се тази информация да ви е била поне малко полезна!

Здравейте, strangers! Не сме се срещали скоро, липсвах ли ви?

На мен определено ми липсваше да пиша тук и имаше много моменти, в които ме връхлитаха идеи и желание, но уви все нищо не правех.

Но ето ме днес и този пост ще бъде първият ми за новата 2020 година ( която изобщо не започна добре, но не това сега е темата ).

Може би се чудите какво е това заглавие и какво пък седна и ме накара най-сетне да драсна няколко реда в блога - това е Корейската драма Itaewon Class.

Принципно изпаднах в един доста дълъг период на не-гледане на сериали и дори филми. Вниманието ми се задържаше доста трудно и нямаше нещо, което да ме накара да седна и да изгледам цял сезон, и да ми е интересно, и т.н.

Но покрай тази пандемия с вируса и факта, че сега много от нас имат толкова свободно време ( предполагам ) в мен се появи желанието да изгледам нещо както правех преди.

Itaewon Class далеч не е единственият сериал, който изгледах до сега. Все пак от началото на годината изминаха три месеца, но Корейска драма не бях гледала от много дълго време. ARMY ( името на фендъма на БТС ) съм от вече две години, през които нямаше как да не се запали отново интереса ми и към драмите.

За Itaewon Class разбрах точно заради БТС и заради всички онези хора, които обсъждаха драмата в Тутър. Нова е , от тази година и е излъчвана по канал JTBC от 31 Януари до 21 Март, генерирайки огромно зрителско внимание в Южна Корея. Драмата e базирана на webtoon ( Корейски онлайн комикси ) със същото име и също така е достъпна за стриймване в платформата Нетфликс.

Признавам си, че се хвърлих да гледам сериалa без да знам дори за какво става въпрос и само защото много хора говореха за него. Но определено историята ме хвана още от първата серия и не ме пусна до края.

Сюжетът се развива в Itaewon - квартал в Сеул, Южна Корея. Супер известно и оживено място пълно с готини заведения и много чужденци. Но не там започва историята на главният ни герой Park Sae-ro-yi (Park Seo-Joon) - него го срещаме когато е ученик последна година в гимназията, но му се случват неприятни неща, поради които бива изключен от училище. От там нещата за него потръгват стремглаво надолу, защото не скоро след това изгубва най-ценния човек в живота си, което води до желанието му за мъст и пропилявнаето на години наред в опити да накара виновните да си платят.

Виждаме го няколко години по-късно на път да отвори свой ресторант - DanBam в този така известен квартал заедно с група хора, които се превръщат в негово семейство.

Нещото, което ме грабна в драмата е това колко е съвременна, тъй като засяга ( дори и не като главни сюжетни линии ) някой много важни теми, които са актуални не само в Южна Корея, но и в света като цяло. И представя герои, които не са често срещани в Корейски драми/филми. Като например цветнокожият кореец Toni, който търси баща си и Hyun-Yi, която е транс момиче. Или пък Seung-Kwon , който смята, че животът му свършва в затвора и няма смисъл да се бори за това от него да стане човек. Засяга дори темата за голямата разлика в годините между партньорите, което е проблем за хора, дори цели общества, с консервативно мислене.

Смятам, че характерите на героите са добре измислени и детайлно изградени. Харесва ми как всеки от тях си има своята идентичност, която ги превръща в незаменими части от пъзела на истоярията на Sae-ro-yi.

Но за мен най-впечатляващ си остава главният герой. Той не се отказва от поставените си цели, колкото и поражения да понася, някой по-малки, а други по-големи. Колко отдаден и благодарен е на хората, които са около него и му помагат в това, да осъществи мечтите си.

Тази драма ми даде всичко, от което имах нужда, че чак дори се изненадах. Имаше разбира се любовен триъгълник ( нещо, което май е доста типично за Корейските драми ), но не това беше в центъра на историята. Действието се развиваше бързо и за мен беше като вихрушка от екшън, драма и силни емоции ( дори се разплаках на последните две серии ). Добре подбраните актоьри и впечатляващата актьорска игра - абсолютно всичко ме грабна в тази Корейска драма. Та дори и музиката, разбира се...

В последните години Корейски продукции навлизат на Световния пазар все повече и повече. Смтяам, че 2020 може да се окаже много силна за тях.

Поглеждайки например постиженията на БТС от няколко години насам, или "Паразит" от Bong Joon-Ho - първият чуждоезичен филм, който печели най-важния Оскар, а именно за Най-добър филм. За мен тази Корейска драма спокойно може да се нареди сред тях, заслужаваща вниманието на хората в световен мащаб, заслужаваща и вашето.

Като за финал ще ви оставя още един музикален поздрав от официалния саундтрак на Itaewon Class - Sweet Night изпълнена и написана от V ( БТС ).

“Думите - изречени или написани - са това, което ни свързва със света, така че обсъждането на тези неща с хората и писането за тях ни помагат да се свързваме както един с друг, така и с истинската си същност.”

“Според мен животът винаги ни предоставя причини да не умрем, стига да се вслушаме достатъчно добре. Тези причини могат да се коренят в миналото - хората, които са ни отгледали например, или приятелите, или партньорите ни - или в бъдещето, възможностите, от които иначе бихме се лишили.”

“Мразиш се. Това е защото си чувствителен. Почти всеки човек може да намери причина да се мрази, ако тръгне да мисли толкова, колкото теб. Всички ние, хората, сме пълни копелета, но всъщност сме и прекрасни.”

“Един ден ще изпиташ радост, толкова силна, колкото тази болка. Ще рониш сълзи от еуфория на концерт на Beach Boys, ще се взираш в лицето на бебе, докато спи в скута ти, ще намериш страхотни приятели, ще пробваш вкусна храна, която не си опитвал все още, ще можеш да гледаш света отвисоко, без да преценяваш каква е вероятността да умреш при падане. Има книги, които още не си прочел и които ще те обогатят, филми, които ще гледаш, докато ядеш пуканки от най-големите кутии. Ще танцуваш, ще се смееш, ще правиш секс, ще тичаш край реката, ще разговаряш до късно през нощта и ще се смееш до болка. Животът те очаква. Може сега да си заклещен тук, но светът никъде няма да избяга. Дръж се на мястото си, ако можеш. Животът винаги си заслужава.”

“Ако както казва Шопенхауер, “ние се лишаваме от три четвърти от себе си, за да бъдем като останалите хора”, то любовта - в най-доброто си проявление - е начин, по който да възвърнем тези изгубени свои части. Тази свобода, която сме изгубили някъде доста рано в детството си. Може би същността на любовта е в това да откриеш някого, с когото можеш да си своето странно аз.”

“Няма стандарт за нормалност. Нормалното е субективно понятие. На тази планета има седем милиарда разновидности на нормалното.”

“Всяка написана книга е плод на човешки ум в определено състояние. Съберете всички книги на едно място и ще получите цялото човечество.”

“За да почувстваш чудото на живота, трябва да почувстваш и ужаса му.”

“Хората придават толкова стойност на мисълта, но чувството е също толкова важно. Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме.”

“Искам, в колкото се може по-голяма част от времето през това наше съществуване тип “я си мигнал, я си го изпуснал”, да почувствам всичко, което може да се почувства.”

“Години по-късно щях да прочета книги за осъзнатото присъствие и медитация, и да осъзная, че ключът към щастието - или към онова още по-желано нещо, спокойствието - не е в това винаги да си мислиш за хубави неща. Не. Това е невъзможно. Нито едно съзнание на този свят, на каквото и интелектуално ниво да е, не може да прекара цял живот в това да се наслаждава на щастливи мисли. Ключът е в това да приемеш мислите си, всяка една от тях, дори лошите. Приеми мислите си, но не се превръщай в тях.”

Обичам музиката и това може би не е тайна за повечето хора, които ме познават, и които четат блога ми.

Музиката се е превърнала в едно от най-важните неща за мен през последните няколко години. Така са се стекли обстоятелствата, че съм станала изключително зависим от това нещо човек. Не мога без музика в най-прекия смисъл на израза "не мога без". Събуждам се с нея, слушам я почти по цял ден и доста често и заспивам с нея.
Ще вметна няколко изречения за това как се запалих толкова по музиката. Няма някакъв точен и определящ момент. Нито някога съм се занимавала под някаква форма с музика, нито идвам от някакво музикално семейство ( макар и сестра ми да е учила в музикална паралелка и да свири на китара, както и баща ми ).
Но някак от 2015-та насам започнах да обръщам повече внимание на музиката като музика, а не някакви си там песни, които вървят. Започнах да се интересувам повече от различни изпълнители и различни жанрове, започнах да слушам цели албуми както си му е реда, та дори си и купих.
Започнах малко или много да се заслушвам повече в това, което се пееше в песните и да откривам неща, с които се свързвам под една или друга форма. Започнах да откривам себе си в някои песни, да намирам израз на емоциите си, утеха, подкрепа, подтик за някакви неща и т.н.
От известно време дори ми е и любопитно да разбирам как се случва процеса по правенето на самите песени.
Предполагам всичко това е било част от израстването ми в тинейджърските ми години и оформянето ми като личност. Личност, която в момента не може без да е със слушалки навън, не може ако не чуе някоя любима песен през деня, и много важно нещо - не може да слуша музика, стоейки мирно. ( наистина, когато слушам музика, някоя час от мен трябва да се движи в такт, предполагам, защото обичам да танцувам )

За мен музиката означава най-главно изразяване. Тя е израз на мислите, желанията, вдъхновенията, емоциите на хората, които са я направили, написали и т.н. Но тя е абсолютно същото и за един слушател като мен. Музиката ми дава енергия, създава ми настроение, успокоява ме, когато съм ядосана, дава ми тласък да заплача, когато имам нужда от такова емоционално пречистване.
Дори се изгубвам в нея понякога, затова обичам да слушам доста силно - защото се чувствам сякаш ме обгръща и поглъща. И огромни благодарности на мама, която инвестира доста пари в моята страст, купувайки супер уредба за вкъщи. 😁

Общо казано ме кара да се чувствам добре и се обръщам към нея асболютно винаги. Има сутрини, в които ако не чуя поне няколко песни и просто нещата не ми се получават, не успявам да се настроя правилно за деня и може да изпадна в скапано настроение.

Едно от голмеите предимства на музиката според мен е това колко много и различни жанрове и стилове съществуват, и как можеш да намериш подходящ BGM за всяка ситуация, Например да се надъхш преди тест/изпит, да слушаш някоя супер яка и любима песен докато вървиш към даскало/университета и да се чувстваш все едно си on top of the world, да надуеш уредбата вкъщи с як хаус/edm за домашното парти с приятелките или докато пътуваш да си пуснеш плейлист с успокояващи мелодии иделани за повода.

И изреждайки тези неща, се подсещам за Spotify - един от главните ми източници за нова музика. Обожавам плейлистите на това приложение, защото са страхотно създадени за всякакви ситуации, както се изразих по-горе. Просто влизаш вътре, хвърляш едно око и си пускаш нещо, от което шансът да изскочи песен, която ще харесаш, е голям. Въпреки че в последно време използвам Spotify предимно за слушане на албуми, пак си остава топ.

Това беше един доста random пост, който мислех от сутринта и съм 100% процента сигурна, че има неща, които съм забравила да вметна. Но главанта ми идея беше просто да попиша малко за музиката, която си ми е голяма страст в момента ( дори сега докато пиша слушам плейлист с любимите песни ).
Не знам дали и занапред ще прекарвам толкова много време в слушане на музика, но се надявам да не изгубвам това, което имам сега. Все пак все още в bucket list-a ми има неща като концерти и фестивали ( Tomorrowland 😍, гледам към теб ), които трябва да посетя, преди евентуално страстта ми да зачезне.

Благодаря на тези, които стигнаха до края на този хаотичен пост - оставям ви едно поздравче!

Баам, дойде времето, в което моя милост най-сетне ще сподели тези свои размсили и страсти, и може би ще постави началото на една нова рубрика.

Идеята за точно този пост ми се въртеше в главата от известно време, но така и не седнах да напиша нещо и да я осъществя. След това наскоро осъзнах, че 29-ти март наближава и май няма по-добра дата от тази, за да започна да пиша за една от най-големите ми страсти в момента и нещото, което е с мен вече цяла една година и не ми омръзва.
Сигурно се чудите "е, какво пък и е на тая дата", нищо съществено за вас, но за мен това е датата, на която се провъзгласих официално за A.R.M.Y. на BTS ( това е името на фендъма им ).
Вече на няколко пъти споменах, че забърквайки се с кейпопа беше една от причините за зачезването ми от небосклоа и бях решена, че в един момент ще седна да пиша за това. Ами моментът настъпи.
Може би трябва да дам малко background информация за това как изобщо започна всичко.
Първо искам да отбележа, че аз съм доста фенски човек. Не знам и аз как точно да го обясня, но от много години насам преминавам през адски много фенски фази и достингах до извода, че да бъда фен на нещо ми харесва и просто няма момент, в който аз да не минавам през някаква фаза. Нека дам няколко примера: сериали като SKINS, SKAM, Rebelde; книги като "The Maze Runner", "Call Me By Your Name"; спортове като футбола; музика като G-Eazy и BTS в момента.
Да бъдеш част от фендъм е изключително готино нещо. Да влизаш в социалните мрежи и да откриваш хора, които харесват същото нещо, които мислят абсолютно същите неща като теб, да намираш приятели ( дори и някой от тях да си остават само в онлайн пространството ).
И буквално през всичките тези години не помня да е имало период, в който аз да не съм била запалена по нещо. Предполагам това се дължи и на моята изключителна емоционалност и навик да се обвързвам емоциите с тези неща, защото с всичките си фази/фенствания, през които съм минала досега - винаги съм давала цялото си сърце.

Та и сега е така. Може би фенстването ми на BTS се нарежда сред най-продължителните ми досега, и дори и да е само фаза, от която ще изляза в един момент, аз си я изживявам най-пълноценно и просто не мисля толкова много за това как ще е занапред.

Кейпопа иначе, е нещо, което не знам как точно да определя. Не бих казала, че е музикален жанр, просто защото попа вече си съществува като жанр без значение на какъв език е. А все пак, до колкото знам K-POP означава корейски поп, Има дори J-POP, C-POP и какво ли още не. Но за мен това е просто музика и не съм имала, и нямам претенции и предразсъдаци за това кой я изпълнява тая музика - от коя раса е, от коя част на планетата е и на какъв език ми пее.
Това го споменавам, защото много хора всъщност имат предразсъдаци относно тези неща. Знам, че много от феновете на кейпопа сме осъждани за това, че го харесваме. Много хора смятат, че артистите от кейпопа ( мъжката част ) приличат на жени / са женствени, само защото корейските, азиатските като цяло, виждания за красотата са различни от западните.
Много хора, предполагам, не харесват това, че музиката се изпълнява на чужд за тях език - но всъщност музиката е средство, което преминава всякакви езикови бариери и граници, защото ако си човек, който чисто и просто се наслаждава на тази форма на изкуство, ти няма да обръщаш толкова внимание на това дали хората ти пеят и на патагонски. Важно е емоцията да ти бъде предадена, да я усетиш в гласовете и израженията, а щом това се получава дори и на песни на които първоначално не разбираш смисъла, значи тези хора са доста добри в работата си.
Особено в днешно време, където технологиите са толкова напреднали и буквално щом някоя нова песен излезе на чужд език можеш да и намериш превода на английски супер бързо и лесно, така че няма да се чудиш много дълго какво ти пее еди кой си.

Замисляйки се, BTS изобщо не са първият ми сблъсък с кейпопа. Още през 2013-та се сещам, че със сестра ми подочувахме някоя и друга песен, и помня, че още тогава се кефехме много на танците им и цялостната визия на нещата.
Смятам, че щях рано или късно да се сблъскам с това чудо, този феномен, както го наричат в момента, защото осъзнах, че то е точно моето нещо. Различни по жанрове песни събрани в един албум, невероятни хореографии, които само да поискаш и можеш да научиш, страхотно замислени концепции и пърформънси ( това междудругото е думата, с която аз най-вече свързвам кейпопа ), талант, отношение и още много.
В момента, разбира се, индустрията е много по-развита и напреднала, още повече имайки предвид, че вече вратите на Американския пазар са се отворили малко или много за тях. Което всъщност аз смятам за основната причина моя милост да чуе BTS за първи път през декември 2017-та.

2017-та и 2018-та аз лично смятам, че са годините, в които кейпопа заля запада. Може би има хора, които го слушат и го следят от много по-дълго време отколкото аз, и не смятат по същия начин. Но гледайки и слушайки постиженията от последните две години, и виждайки отзвука дори тук - в България ( имаме си радио кейпоп класация дори ), ами за мен това е големият пробив. Защото ако BTS не бяха под една или друга форма заляли Америка и постигнали, каквото са постигнали, не мисля че тук нашите музикални телевизии щяха да завъртят две техни песни, та после и всичко останало. Днес се пишат статии за тях, споменават се наляво и надясно, повече хора научават за тях и кейпопа като цяло.

( Идеята ми до тук не е да пиша колко са велики BTS или да карам някой от вас да става фен на кейпопа. просто изказвам лични впечатления. )

Всъщност идеята на тази рубрика ще бъде просто да разказвам за нешата, които в рамките на тази една година са ми направили впечатление, защото са много разлини ( и са доста на брой ), защото смятам, че са интересни, имайки предвид, че в западния пазар нещата не стоят точно така.
Намерих изключително много артисти и много хубава музика, която искам да споделя с вас ( както знаете обожавам да слушам музика и винаги съм насреща за предложения, каквито и да са те).
И също така ако сте забелязали в името на поста стои едно самотно А, което ще означава Азия. Тук зад това име се крие едно мое желание/ мечта/ цел, която се надявам до края на календарната година да се изпълни, и да имам възможността да ви разказвам за повече и различни неща, идващи от другия край на света.

POPULAR POSTS

Rumyana's bookshelf: Currently-Reading

Contact form

About Me

Етикети

Архив на блога