„Един ден се разминавaш с някого на улицата и се сещаш, че някога сте излизали заедно. Но сякаш е било преди векове. Преди да напуснеш университета, преди родителите ти да се разделят, преди да прекараш най-съвършените две вечери с момичето, което не можеш да си избиеш от главата, преди всички приятелства да се разпаднат, преди любимият ти чичо, онзи, който те е наричал Том Палечко, да бъде взривен на път за работа на другия край на света.”

„Може би защото не е палил цигара от седмица. Може би защото видя Анабел и майка си или защото говори с Джорджи. Може би защото Тара Финке отново е негово момиче, но изведнъж Том пак започва да диша.”