• "Трябваше да се съсредоточа върху пианото и престанах да го виждам. Но всеки нерв в тялото ми усещаше неговото присъствие, погледа му - единствен той продължаваше да стои изправен в залата, сякаш искаше да го забележа. Да знам, че е там. И да изсвиря ноктюрното само за него."

• "Нещо в гласа му ме завладя. искаше ми се да не спирам да го слушам. Задушевен. Тих. Привличащ, като звуците на пиано, когато пръстите едва докосват клавишите."

• "В петък мистериозният непознат не се появи. Нито в събота. Но беше обещал да ме намери и това се превърна в моя тайна. При мисълта за него, всичко се преобразяваше: уединените алеи, закътаните вътрешни дворове, тайнствените сгради, надничащи иззад дърветата - всяко едно място оживяваше, когато си представях, че именно тук ще го видя отново."

• "Той плъзна очи по лицето ми: настоятелно сини, впиващи се в устните ми, сякаш вече ме целуваше. Не можех да реагирам, нито да помръдна. Сърцето ми щеше да изскочи, ако го видя да се приближава дори милиметър повече."

• "Имаше ли някакъв шанс болката да е по-поносима, ако е причинена от красив човек?"

• "Това беше мигът, който винаги щях да помня. Моментът, в който, независимо от всичко, Вселената спира и си поема дъх, съдбата поглежда на другата страна и на теб ти е позволено, един-единствен път, да получиш онова, което искаш, стига само да си в състояние да го назовеш, но трябва да го направиш веднага или ще бъде твърде късно, а веднъж стане ли късно, остава късно завинаги."

• "- Обичаш ли го? Защото ако си готова да разбиеш сърцето му, за да предпазиш своето от усложнения, значи не го обичаш. И вероятно никога няма да го обикнеш."

• "Забелязала ли си, че каквото и да поискаш или да заобичаш, нещо в теб винаги започва да иска или да обича точно обратното."